Решение по дело №166/2018 на Районен съд - Царево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                      13.09.2018 год.                           Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                             наказателен състав

На четвърти септември                         две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание, в следния състав:         Председател: Минчо Танев

Секретар: Антония Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 166 по описа на съда за 2018 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на „К.В.“ ЕООД, ЕИК ******, против Наказателно постановление № 2496 от 23.04.2018 г. издадено от Началник на митница- Бургас, с което за нарушение на чл. 126 от Закон за акцизите и данъчните складове  /ДВ бр. 58 от 18.07.2017 г. в сила от 18.07.2017 г./, „К.В.“ ЕООД, ЕИК ******, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 9051,76 лева, на основание чл. 126, т. 2 от Закон за акцизите и данъчните складове  /ДВ бр. 58 от 18.07.2017 г. в сила от 18.07.2017 г./ и на основание чл. 124, ал. 1 от с.з. е постановено отнемането в полза на държавата на 1039 литра етилов алкохол в наливен вид.

 

 

 

 

Дружеството- жалбоподател, редовно уведомено, в жалбата и чрез упълномощен процесуален представител- адвокат, твърди и поддържа, че в липсва осъществена административно нарушение и наказателното постановление е издадено в разрез с целта и смисъла на закона, сочи допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи несъответствие в правната квалификация на деянието според акта и наказателното постановление и моли за неговата отмяна на всички изложени основания.

 

 

 

 

Наказващият орган, редовно уведомен, в съдебното заседание се представляват от юрисконсулт. Пледира се за потвърждаване на атакуваното НП.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпитаха се всички свидетели присъствали при проверката, както и водените от страна на жалбоподателя свидетели.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.08.2017 год. актосъставителят, съвместно със свои колеги, извършили проверка в хотел и ресторант стопанисван от жалбоподателя. При проверката се установило, че под обекта, в помещение представляващо изба- към личния апартамент на представляващия дружеството жалбоподател П. Я.- били поставени различни съдове /бидони/ в които се установило че има етилов алкохол /ракия/. След като на служителите установили алкохола, същите измерили количеството алкохол, взели съответните проби за анализ и съставили протокол. Като приел че е налице извършено административно нарушение, актосъставителя съставил акт за установяване на административно нарушение № 2259/ 25.10.2017 год. в който приетото за нарушение било описано ясно, точно, подробно и изчерпателно. Акта бил връчен лично на представителя на жалбоподателя, който го приел с възражения. Наказващият орган- Началник на Митница Бургас, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин. Квалифицирал деянието като нарушение на чл. 126 от Закон за акцизите и данъчните складове  /ДВ бр. 58 от 18.07.2017 г. в сила от 18.07.2017 г./ и го санкционирал по същия състав, като наложил на жалбоподателя административно наказание "имуществена санкция" в размер на 9051,76 лева, на основание чл. 126, т. 2 от Закон за акцизите и данъчните складове  /ДВ бр. 58 от 18.07.2017 г. в сила от 18.07.2017 г./ и на основание чл. 124, ал. 1 от с.з. е постановил отнемането в полза на държавата на 1039 литра етилов алкохол в наливен вид.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено виновно. В настоящия случай, въпроса за вината не следва да бъде коментиран, тъй като нарушителя е юридическо лице- правно образувание- и не може да има субективно отношение към деянието. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, акта за установяване на нарушението е съставен от служител на митница, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник на митница Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

В жалбата си, жалбоподателя оспорва фактическите констатации по акта и извършеното нарушение, счита че не е осъществен състав на нарушение. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на закона.  

Съда намира изложените доводи за основателни, по следните мотиви:

На първо място, основателен е довода на защитата, че при измерване на точното количество алкохол, са допуснати съществени процесуални нарушения. От разпитите на свидетелите- присъствали на проверката, безпротиворечиво се установи, че количеството на алкохола не е било измерено с тарирани измервателни уреди, а с „намерени на място в мазето туби от минерална вода“. Тук показанията на свидетелите- митнически служители са противоречиви, като част от тях твърдят, че тубите са от 10 литра, а според други от 11 литра. Отделно от това, отново в противоречие помежду си, свидетелите на АНО твърдят че при измерването е използвана- според една част от тях кана, а според други- кофа. Тези твърдения коренно се разминават, още повече, че дори да е имало измерване с кана или кофа, то това обстоятелство не е отразено нито в протокола, нито в АУАН. Ето защо, съда приема, че при измерването на количеството течност, не са спазени законовите изисквания и АНО не установи по един категоричен начин, точно да е измерено количеството алкохол, което от своя страна влече и съмнения относно правилното определяне на размера на наложената санкция. Изложеното до тук, е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

На следващо място, наказващия орган не доказа по един ясен и безпротиворечив начин, че именно наказаното дружество е „държало“ алкохола, предмет на твърдяното нарушение. Напротив- видно от писмените доказателства по делото, както и от разпита на водените от страна на жалбоподателя свидетели, намерения алкохол е собственост на различни физически лица, изварен от починалия баща на управителя на дружеството П. Я., за лична употреба на свидетелите, пренесен от селото където е живял починалия баща на управителя на дружеството П. Я. и поставен в личното избено помещение на Я., т.е. недоказано е, че юридическото лице, санкционирано с НП е осъществило състава на нарушението. В тази връзка, следва да се има предвид и мястото и начина на съхранение на алкохола- в избено помещение под личното жилище на Я., в заключено помещение, с ограничен достъп /по стълби от жилището на Я./, в наливно състояние, в различни съдове. При тези доказателства, за съда се налага извод, че процесния алкохол не е бил държан от дружеството, а от физически лица, за лична употреба. Това се потвърждава и от писмените доказателства- представените от жалбоподателя бележки касаещи изваряването на процесния алкохол.

Всичко изложено до тук, налага извод, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено изцяло.  

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И  

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 2496 от 23.04.2018 г. издадено от Началник на митница- Бургас, с което за нарушение на чл. 126 от Закон за акцизите и данъчните складове  /ДВ бр. 58 от 18.07.2017 г. в сила от 18.07.2017 г./, на „К.В.“ ЕООД, ЕИК ******, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 9051,76 лева, на основание чл. 126, т. 2 от Закон за акцизите и данъчните складове  /ДВ бр. 58 от 18.07.2017 г. в сила от 18.07.2017 г./ и на основание чл. 124, ал. 1 от с.з. е постановено отнемането в полза на държавата на 1039 литра етилов алкохол в наливен вид.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: