Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 267
01.07.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова,
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 234 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Й.Н.Й. ***, подадена чрез
пълномощника му адв.Т.Т., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение
№26/06/3/0/03762/2/01/04/01 от 22.06.2018г. за налагане на финансова корекция,
издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ОД на
ДФЗ) - Хасково.
Решението
се оспорва с оплаквания за неправилност, необоснованост, немотивираност и издаване
от некомпетентен орган, при съществено противоречие с процесуалните правила. Посочва
се, че жалбоподателят е бенефициент по договор №26/06/0/03762 от 19.06.2017г.,
сключен с ДФЗ по мярка 6, подмярка 6.3 „Развитие на стопанства и предприятия“,
в който бил определен срок за представяне
на заявка за второ плащане до 10.05.2018г. Описва се фактическа обстановка,
според която в началото на м.април 2018г. по инициатива на Й. в сградата на ДФЗ
се провела среща с експерта, водещ и наблюдаващ изпълнението на проекта –
служителя на ДФЗ С.. Последният проверил представените от жалбоподателя документи
във връзка със заявлението му за второ плащане и след като установил, че
документите са изрядни, го отпратил с мотива, че имало още време и нямало
проблем да се подадат „по-нататък“. Жалбоподателят останал с впечатление, че ще
бъде потърсен от С., когато последният бил по-малко ангажиран, за да извърши
обработка и входиране на заявлението му. На 06.05.2018г., поради силни болки, Й.
отишъл на преглед в Медицински център „Дева Мария“ в гр.Б.. Състоянието му било
остро и след извършен преглед от специалист бил приет по спешност за хирургична
намеса за отстраняване на кървящи хемороиди. Престоял в болничното заведение
един ден, като след изписването му бил обективно и физически възпрепятстван в
своето придвижване до приключване на възстановителните процеси, продължили до
15.05.2018г. На тази дата се явил за преглед отново при лекаря, извършил
хирургичната интервенция. Веднага след интервенцията жалбоподателят се свързал
със служителя С. и го уведомил за състоянието си и евентуалната невъзможност за
явяване до крайния срок. С. го успокоил, че може да подаде безпроблемно
заявката като му изтече болничния. След изтичане на болничния жалбоподателят се
явил незабавно в ДФЗ, но тогава С. го отпратил и не приел да заведе заявката за
второ плащане, с мотива, че била започнала процедура за търсене на причините за
забавянето на втората заявка. Предвид така описаната фактическа обстановка се
сочи, че в случая следвало да се обърне внимание, че жалбоподателят изпълнил
проекта и бизнесплана точно, добросъвестно и в срок. Счита се, че неправилно и
необосновано административният орган отхвърлил възражението на Й., че пропускът
му да подаде заявката за второ плащане в срок се дължал на особени,
непредвидени и уважителни обстоятелства, като се изтъква, че такива били
предвидени в правната доктрина относно приложението на Регламент ЕС
№1306/2013г., където били неизчерпателно визирани в чл.2, §2, тълкуван в
съответствие с §5 от преамбюла. Смята се, че представените удостоверителни
документи по отношение на настъпили уважителни причини за неточно изпълнение,
се припокривали с изведените основни хипотези на „непреодолима сила“ и
„извънредни обстоятелства“. Наличието на потвърдено и удостоверено с медицински
документи заболяване по съществото си било обективна предпоставка за даване на
нов срок за представяне на заявка за второ плащане, а не основание за
отхвърляне. Твърди се, че в конкретния случай жалбоподателят изпаднал във
фактическа невъзможност да изпълни своето административно задължение - да
представи заявка за второ плащане в срок, поради настъпило влошаване на
здравословното състояние, съответстваща на заболяването хирургическа
интервенция и срок за възстановяване. Налице било извънредно обстоятелство по
смисъла на Регламента. Твърди се, че в тази връзка административният орган не
извършил анализ дали било налице основание за прилагане на чл.37, ал.4 от
Наредба №10 от 10.06.2016г.
На
следващо място се твърди, че административният акт е издаден от некомпетентен
орган. В тази връзка се счита, че в конкретния случай липсвала правна
възможност за делегиране на права от Изпълнителния директор на ДФЗ към
директорите на ОД на ДФЗ. Невъзможно било приложението на чл.20а, ал.2 и 4 от
ЗПЗП, доколкото в самата наредба, издадена на основание на този закон, изрично
било посочено кой може да издаде оспорения административен акт и това бил само
и единствено органът, подписал договора. В конкретния случай този орган бил
изпълнителният директор и само и единствено той можел да издаде оспореното
решение. Счита се още, че решението било издадено не в установената форма, тъй
като насочвало за оспорване към несъществуващ орган – Министъра на земеделието
и храните. Твърди се и че административният акт не съответства на целите на
закона.
По
изложените доводи се иска отмяна на оспореното решение и връщане на
административната преписка на ОД ДФЗ – Хасково за ново произнасяне, или
алтернативно – с нарочен съдебен акт да бъде признато приложението на чл.37,
ал.4 от Наредба №10 от 10.06.2016г., вр. с чл.2, §2 от Регламент №1306/2013г. в
частта, с която от жалбоподателя се иска възстановяване на първо плащане по
договора за подпомагане.
В
писмени бележки, подадени от пълномощник, се навеждат доводи за наличието на
основателни пречки, довели до невъзможност за подаване на заявката за второ
плащане в определения срок. Неоснователно било възражението, че оспорващият
можел да подаде заявката преди настъпване на заболяването, доколкото настъпило
рязко влошаване на здравословното му състояние, което било непредвидим факт. Претендират
се разноски по делото.
Ответникът,
Директор на ОД на ДФЗ – Хасково, чрез процесуален представител, сочи, че счита
жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на направените в хода на
производството разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. При евентуалност на съдебното решение прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
От
представените по делото доказателства се установява, че на 12.08.2016г. Й.Н.Й.
е подал Заявление за подпомагане за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020 г. (ПРСР), съфинансирана от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) /л.175 и сл./.
На
19.06.2017г. между Държавен фонд „Земеделие“ - гр.София и Й.Н.Й., като
„ползвател“, е сключен Договор №26/06/3/03762 за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ ПРСР за периода 2014
– 2020г., съфинансирана от ЕЗФРСР /л.123 и сл./. Член 1 от Договора предвижда,
че Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ за изпълнението
на одобрен проект №26/06/3/0/03762. В чл.3, ал.1 от Договора е посочено, че
одобрената помощ въз основа на представените от ползвателя на етапа на
кандидатстване заявление и документи, включително бизнесплан, е в размер на не
повече от 29 337,00 лева, като според ал.2 помощта се предоставя на два етапа:
(т.1.) първо плащане в размер на 19 558,00 лева – в срок до два месеца от
датата на сключване на договора, и (т.2) второ плащане в размер на 9 779,00
лева, което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален
идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно
Приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016г., заявка за второ плащане от
ползвателя, в случай на одобрение на помощта. В чл.3, ал.3 от Договора е
записано, че заявката за второ плащане
се подава в срок до 10.05.2018г., но не по-рано от 1 месец преди изтичането
на срока по чл.6, ал.1 от Договора. Според чл.6, ал.1 от Договора, ползвателят
се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от
сключване на този договор до
10.05.2018г. Съгласно чл.9, ал.1 от Договора, Фондът изисква от ползвателя
връщане на полученото първо плащане по чл.3, ал.2, т.1 и ползвателят няма право
да получи второто плащане по чл.3, ал.2, т.2 от този договор, когато
ползвателят не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички
изискуеми съгласно приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016 г. документи в
срока по чл.3, ал.3 от договор,а или не е представил изисканите от Фонда
допълнителни документи и/или информация в срок до 10 работни дни от
уведомяването за това.
На
16.05.2018г. от Директора на ОД на ДФЗ - Хасково до Й.Й. е изпратено писмо с изх.№01-260-6500/686
от 16.05.2018г. /л.35 и сл./, с което на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ последният
е уведомен, че ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция, във
връзка с констатацията, че при проверка за спазване на срока за подаване на
заявка за второ плащане е установено, че са нарушени разпоредбите на чл.3, ал.3
от Договор №26/06/3/03762 от 19.06.2017 г. и чл.33, ал.4 от Наредба №10 от
10.06.2016г., като срокът за подаване на заявката за второ плащане по Договора
е изтекъл на 10.05.2018г., включително и до посочената дата не е подадена
заявка за окончателно плащане. С писмото е указана възможността получателят в
14-дневен срок да представи надлежни писмени доказателства, удостоверяващи
наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност
за подаване на заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок, ако
такива са били налице. Писмото е получено от адресата си на 18.05.2018г. /л. 34
/.
В
отговор, Й.Н.Й. изпраща до Директора на ОД на ДФЗ – Хасково писмо
вх.№01-260-6500/683#1 от 28.05.2018г. /л.37 и сл./, с което го уведомява, че
конкретното забавяне за подаване на заявка за второ плащане се дължи на
непредвидени обстоятелства, а именно: „На 06.05.2018г. постъпил за лечение в
Медицински център „Дева Мария“ в гр.Б., като състоянието му било остро и
налагало незабавна хирургична намеса за отстраняване на кървящи хемороиди. В
болничното заведение престоял един ден, като след изписването му бил
препятстван обективно и физически в своето придвижване, до приключване на
възстановителните процеси след хирургичната намеса, което продължило до
15.05.2018г.“ Към писмото е приложен Болничен лист №Е 20177950702 от 06.05.2018г.,
лична амбулаторна карта с нанесените данни от 21.05.2018г. и заявление за
подпомагане и съпътстващи документи.
Видно
от страницата, озаглавена „Прегледи и лечение“, представена като извадка от
лична амбулаторна карта на заявителя /л.40/, на 21.05.2018г. е вписан текст:
„Издава се б.л. №Е 20177950702 във връзка с данни за активно кървене
(ректорагия) и възпаление на налични вътрешни хемороиди. Изписана терапия и
насочен за ректоскопия“. Извадката е с подпис на доц.д-р Кр.К., УМБАЛ „Дева
Мария“.
Болничен
лист Е 20177950702 /л.39/ е издаден от МЦ „Дева Мария“ гр.Б., подписан от доц.А.,
МЦ Хирургичен кабинет, за временна неработоспособност на Й.Н.Й., с месторабота
„Бет тран“ гр.Хасково, на длъжност шофьор – в отпуск от 06.05.2018г. до
15.05.2018г. поради общо заболяване, режим „домашен – амбулаторен“. Болничният
лист е издаден на 21.05.2018г., като в него е вписана бележка: „късно потърсен,
издава се за минало време“, (9).
С
оспореното Решение № 26/06/3/0/03762/2/01/04/01 от 22.06.2018г. за налагане на
финансова корекция, на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.37, ал.1, т.1, във вр. с чл.33, ал.4
от Наредба №10 от 10.06.2016г. и чл.9, ал.1 т.1 от Договор №26/06/3/03762 от
19.06.2017г. и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 от Закона за
управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, Директорът на ОД на ДФЗ – Хасково прекратява Договор
№26/06/3/03762 от 19.06.2017г. и определя по отношение на Й.Н.Й. финансова
корекция в размер на 19 558,00 лева, представляващо получено по договора първо
плащане. Решението е мотивирано с това, че срокът за подаване на заявката за
второ плащане по договора с Й.Н.Й. е изтекъл на 10.05.2018г., до която дата
заявка не била подадена. Като неизпълнено с решението се сочи нормативното
задължение, визирано в нормата на чл.33, ал.4 от Наредба №10 от 10.06.2016г.,
както и договорно задължение, уговорено в чл.3, ал.3 от договора. Прието е, че
представените от страна на Й. с възражението от 28.05.2018г. копия от документи
– Болничен лист №Е 20177950702 и Амбулаторна карта от 21.05.2018г., не доказват настъпили особени, непредвидени
обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на заявка за
плащане в договорно и нормативно определения срок, поради факта, че
бенефициентът е могъл да подаде заявка в периода от 10.04.2018г. до
06.05.2018г., но не го е направил, а от друга страна същият е могъл да
упълномощи и друго лице, което да подаде заявка за плащане в срок от негово име.
Допълнително било налице и разминаване между обясненията на бенефициента и
представения болничен лист.
От
представеното по делото известие за доставяне на пощенска пратка /л.27/ е
видно, че решението е изпратено на адресата си и получено срещу подпис от същия
на 03.07.2018г.
Жалбата
на Й.Н.Й. против Решение №26/06/3/0/03762/2/01/04/01 от 22.06.2018г. за
налагане на финансова корекция на Директор на ОД на ДФЗ – Хасково е подадена до
Административен съд – Хасково на 09.07.2018г., видно от датата на пощенското
клеймо, чрез административния орган, заведена от последния под
вх.№01-260-6500/686#5/10.07.2018г.
По
процесното производство са приобщени всички писмени доказателства събрани в
хода на адм. дело №669/2018г. на АдмС – Хасково, включително и тези изискани от
съда във връзка направеното оспорване на Болничен лист Е 20177950702 от
21.05.2018г., като такъв, издаден в нарушение изискванията на чл.9 от Наредбата
за медицинската експертиза, в това число постъпило писмо с вх.№7261/15.11.2018г.
/л.440/ от НОИ – София, дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ е, с
което се удостоверява, че след проверка в информационната система на НОИ е
установено, че на 21.05.2018г. за Й.Н.Й. в Електронния регистър на болничните
листове и решенията по обжалването им, са постъпили данни за издаден болничен
лист Е 20177950702 за периода от 06.05.2018г. до 15.05.2018г. (вкл.). В
съответното Териториално поделение на НОИ на 29.05.2018г. за него било
представено от осигурителя му удостоверение, приложение №9 към Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване за преценка
относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност и с
ведомост от 06.06.2018г. на лицето било изплатено дължимото му парично
обезщетение, полагащо се за 3 работни дни от месец май 2018г.
От
управителя на Медицински център „Дева Мария“ ЕООД гр.Б. по делото е постъпило
писмо с вх.№7451/23.11.2018г. /л.442/, с което е представено заверено копие от
Лист за платен преглед №000155/21.05.2018г. /л.443/, издаден от доц.д-р К. А..
От същия е видно, че на 21.05.2018г. в 10.27 часа, на Й.Н.Й. е извършен
първичен амбулаторен преглед, като в листа са описани: „основна диагноза;
анамнеза, снета по данни на пациента; обективно състояние; „на пациента бе
предложена хоспитализация“; „След отказ за хоспитализация е назначена терапия.“
Издаден болничен лист поради късно потърсване. Болничен лист от 06.05 до
15.05.2018г., контрола на 27.05.2018г.“
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168,
ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна
по следните съображения:
Съгласно
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП /в приложимата редакция – бр.2 на ДВ от 2018г./,
Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно
териториалната им компетентност. Според чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, изпълнителният
директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно
чл.20а, ал.6 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си по ал.5 на заместник изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда. Цитираната алинея 6 е нова и е обн. в ДВ,
бр.51 от 28.06.2019г., в сила от 28.06.2019 година. Тази норма е създадена с
§2, т.5 от Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на
земеделските производители (ДВ, бр. 51 от 28.06.2019г.). В § 5 от Преходните и
заключителни разпоредби на същия закон е регламентирано, че разпоредбите на §2,
т.4 и 5 относно чл.20а, ал.5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за
налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни
вземания, издадени до влизането в сила на този закон. Тоест, придадено е
обратно действие без ограничен период назад във времето за делегиране на
правомощия, като за случая е относима тази част от текста, в която на
изпълнителния директор е дадено правото да делегира със заповед правомощията си
за издаване на решения за налагане на финансови корекции на директорите на
областните дирекции на фонда.
Предвид
регламентираното в цитираните разпоредби и представената по делото Заповед
05-РД/286 от 01.02.2017г. на Изпълнителния директор на ДФЗ - София, с която се
делегират права на директорите на ОД - ДФЗ, съобразно териториалната си
компетентност да издават решения за финансови корекции по чл.73, ал.1 от
ЗУСЕСИФ, съдът приема, че към момента на издаване на оспореното решение
Директорът на ОД на ДФЗ - Хасково се явява компетентен да го издаде.
Извършеното с посочената заповед делегиране е в съответствие както с чл.20а,
ал.4 от ЗПЗП, в приложимата редакция, така и в съответствие с чл.9, ал.5 от
ЗУСЕСИФ (предвид издаване на решението и
на основания чл.73, ал.1
от ЗУСЕСИФ). По изложените съображения съдът намира оспореното решение за издадено от материално и териториално компетентен
орган.
Оспорения акт е
издаден при спазване на законовите
изисквания за форма и съдържание.
При така
събраните доказателства, съдът приема оспореното решение за издадено и при спазване на процесуалните правила.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспорения акт следва да се посочи,
че условията и реда за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието
на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., са
регламентирани в Наредба №10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020г. (Наредбата).
Съгласно
чл.33, ал.4 от Наредбата, ползвателите на помощта подават заявка за второ
плащане не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за
предоставяне на финансова помощ срок.
Член
10 от Наредбата предвижда изплащането на помощта да се извършва на два етапа:
т.1. - първо плащане в размер на левовата равностойност на 10 000 евро – след
сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, съгласно чл.29, и
т.2. - второ плащане в размер на левовата равностойност на 5000 евро – когато
след извършена проверка, съгласно чл.36, РА установи коректното изпълнение на
бизнесплана.
Според
разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата, ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по
чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане по
договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към
него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички
изискуеми съгласно приложение № 11 документи, в срока, посочен в договора за
предоставяне на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи
и информация в срока по чл.35, ал. 2.
Съгласно
чл.3, ал.3 от Договор № 26/06/3/0/03762 от 19.06.2017г., заявката за второ
плащане се подава в срок до 10.05.2018г., но не по-рано от 1 месец преди
изтичането на срока по чл.6, ал.1 от Договора. Член 6, ал.1 от договора задължава
ползвателя да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от
сключване на този договор до 10.05.2018г. Съгласно чл.9, ал.1 от договора,
Фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл.3, ал.2,
т.1 и ползвателят няма право да получи второто плащане по чл.3, ал.2, т.2 от
този договор, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с
всички изискуеми съгласно приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016г.
документи в срока по чл.3, ал.3 от договора или не е представил изисканите от
Фонда допълнителни документи и/или информация в срок до 10 работни дни от
уведомяването за това.
Предвид
горното се налага извода, че срокът за подаване на заявката за второ плащане по
договора на оспорващия Й.Й. се явява изтекъл
на 10.05.2018г.
Нормата
на чл.24, ал.2, т.4 от Договора предвижда прекратяване на същия едностранно от
Фонда, без предизвестие, в случай че е налице виновно неизпълнение от страна на
ползвателя на което и да е нормативно или договорно задължение.
Видно от
изложеното, оспореният административен акт е издаден на валидно правно
основание, имащо за последица направеното от органа властническо волеизявление.
В
случая между страните липсва спор относно
обстоятелството, че Й.Й. е ползвател по Договор с ДФЗ №26/06/3/0/03762 от
19.06.2017г., както и че съгласно чл.3, ал.3 от същия заявката за второ плащане
се подава в срок до 10.05.2018г. Жалбоподателят не отрича, че не е спазил този срок,
като заявява, че не е успял да подаде заявката в срок поради непреодолима
сила.
Спорен в
настоящото производство се явява въпросът относно причините, довели до
забавянето на жалбоподателя, и дали същите могат да бъдат окачествени като
непреодолима сила или извънредни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.2 от
договора.
Жалбоподателят
претендира, че подаването на заявката за второ плащане в срок не е било
възможно, тъй като към датата на изтичане на срока за това, а и период след
това, е бил в отпуск по болест. Като доказателство за последното представя
Болничен лист Е 20177950702 от 21.05.2018г. от МЦ „Дева Мария“, гр.Б., за
временна неработоспособност за периода от 06.05.2018г. до 15.05.2018г. поради
общо заболяване, с режим „домашен – амбулаторен“. Болничният лист е издаден на
21.05.2018г., като в него е вписана бележка: „късно потърсен, издава се за
минало време“. От страницата, озаглавена „Прегледи и лечение“, представена като
извадка от лична амбулаторна карта на заявителя, е видно, че на 21.05.2018г. в
същия е вписан текста „издава се б.л. №Е 20177950702 във връзка с данни за
активно кървене (ректорагия) и възпаление на налични вътрешни хемороиди….“.
Във връзка с
горното, следва да се посочи, че съгласно чл.19, ал.1 от Договора „Ползвателят
не носи отговорност за пълно или частично неизпълнение на свое задължение по
настоящия договор, ако неизпълнението е
възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила или
извънредно обстоятелство. В ал.2 на същата разпоредба от договора се
посочва, че непреодолима сила/ извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 2,
параграф 2 от Регламент 1306/2013 на Европейския парламент е смърт на
бенефициера, дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера,
тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството, случайно
унищожение на постройките за животни на стопанството, епизоотия или по болест
по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански
животни или земеделски култури на бенефициера, отчуждаване на цялото стопанство
или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде
предвидено към деня на подаване на заявлението.
В случая, след
като съобрази ангажираните от страна на жалбоподателя доказателства, съдебният
състав намира, че същите не установяват наличие на възникнала непреодолима
сила. До този извод съдът стигна, съобразявайки няколко релевантни факта по
делото.
На първо място
следва да се има предвид, че посочената в договора крайна дата 10.05.2018г. не
е фиксирана и единствената възможна за заявяване на второ плащане, а се явява
краен срок за осъществяване на това. За ползвателя по процесния договор е било
възможно в рамките на един месец преди тази дата да подаде заявлението с
изискуемите документи, по арг. от чл.3, ал.3, в частта „но не по-рано от 1
месец преди изтичането на срока по чл.6, ал.1“. Клаузата на чл.6, ал.1 от
договора задължава ползвателя да изпълни представения от него и одобрен бизнес
план в периода от сключване на договора до 10.05.2018г. Изложеното води на
извод, че отпускът по болест на жалбоподателя в периода 06.05.2018г. до
15.05.2018г. не може да бъде квалифициран като непреодолима сила, но дори и да
бъде възприет като такава, същата не се намира в пряка причинно-следствена
връзка с неизпълнението по договора, доколкото същата е съществувала в един
значително кратък период от възможния такъв, за престиране на процесното
задължение за продаване на заявката за второ плащане. Ето защо настоящият
състав намира, че липсата на предприети от страна на жалбоподателя действия за
изпълнение на поетото по силата на чл.3, ал.3 от Договора задължение да подаде
заявката за второ плащане до 10.05.2018г. не е пряка и непосредствена последица
от непреодолима сила или извънредни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.2 от
договора, за да бъде изпълнено условието на ал.1 от същата разпоредба, по
силата на която ползвателя може да бъде освободен от отговорност за своето
неизпълнение. За жалбоподателя е съществувала възможност да извърши заявяването
в рамките на един месец преди изтичането на тази крайна дата, и по-конкретно в
периода от 10.04.2018г. до 06.05.2018г. – датата на която е бил хоспитализиран
в МЦ „Дева Мария“, гр.Б., но това не е било сторено.
На следващо
място, настоящият съдебен намира, че фактът на отпуск поради временна
неработоспособност не е изключва по отношение на жалбоподателя възможността му
преди датата на изтичане на срока за подаване на заявката, да организира
подаването на същата своевременно, чрез надлежно упълномощаване на друго лице.
Подаването на процесната заявката за второ плащане не е действие с оглед личността
на ползвателя на помощта, поради което предвид описаната в жалбата и доказана
по делото фактическа обстановка, свързана със здравословното състояние на
оспорващия, е било възможно дължимото действие да бъде извършено от друго лице,
от името на задълженото по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ лице.
Предвид изложеното, съдът намира, че посочените в оспорения
административен акт правни основания за неговото издаване, съответстват в пълна степен на установената,
както в хода на административното, така и на съдебното производство, фактическа обстановка. Решението представлява по своята същност един валиден
административен акт, постановен в съответствие и при правилно приложение
на материалния закон, при
липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което подадената против него
жалба следва да бъде отхвърлена.
Предвид отхвърлянето на жалбата,
основателна се явява и следва да се уважи претенцията на административния орган
за присъждане на разноски. Същите следва да се
определят, съобразно нормата на чл.144 от АПК, във вр. с чл.78, ал. 8 от ГПК и чл.226, ал.3 от АПК, като
жалбоподателят бъде осъден да плати на ответника общо 200 (двеста) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
пред съд, от които 100 лева за процесуално представителство пред АдмС – Хасково
и 100 лева за процесуално представителство пред ВАС – по адм. д. №3952/2019г.
на ВАС.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 предл.
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Н.Й. ***, против
Решение №26/06/3/0/03762/2/01/04/01 от 22.06.2018г. за налагане на финансова
корекция, издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ - Хасково.
ОСЪЖДА Й.Н.Й., ЕГН **********,***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, разноски в размер на 200.00 (двеста) лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния Административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: