РЕШЕНИЕ
№…
16.07. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ЖЕНИ СТОЙЧЕВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №57 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от ЕТ“***“ с ЕИК*** срещу Решение № 377/ 29. 10. 2019 г. по гр. д. № 612/ 2019 г. по описа на Районен съд – Ч.Б..
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като производството по делото бъде прекратено поради недопустимост на исковата молба или ако се приеме, че исковата молба е допустима, да бъде отменено решението на районния съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – гр.Ч.Б..
Въззиваемата страна Б.В. М. е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна М.В.Д. не е изразила становище по въззивната жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е постановил следното:
Ø Осъдил е на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД ЕТ „***“ с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, община Ч.Б., ул. „***“ №***,
представлявано от управителя Й.И.Й. с ЕГН **********, адрес ***,да заплати на Б.В.М. с ЕГН **********, адрес: *** и М.В.Д.
с ЕГН **********, адрес: ***, в качеството им на законни наследници на В.М.Д. с
ЕГН **********, солидарно, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
представляваща неизплатено договорно възнаграждение за покупко-продажба на 19 броя крави и 10 броя телета, по договор от м.03.2017г. между В.М.Д. и ЕТ „***.“ представлявана от И.
Й.И., както и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на
вземането.
Ø Осъдил е на основание чл. 86 ЗЗД ЕТ „***.“ с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: с. ***, община Ч.Б., ул. „***“ №***, представлявано от
управителя Й.И.Й. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Б.В.М. с ЕГН **********, адрес: *** и М.В.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, в
качеството им на законни наследници на В.М.Д. с ЕГН **********, солидарно,
сумата от 1555,57 /хиляда петстотин петдесет и пет лева и петдесет и седем
стотинки/ лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
м.08.2017г. до датата на предявяване на исковата молба / 07.08.2018г./ като за
разликата до 2883,53 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
Ø Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЕТ „***.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, община Ч.Б., ул. „***“ №***, представлявано от управителя Й.И.Й. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Б.В.М. с ЕГН **********, адрес: *** и М.В.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, в качеството им на законни наследници на В.М.Д. с ЕГН **********, солидарно, сумата от 2000 /две хиляди/ лева общо направени деловодни разноски, от които сумата от 800 лв. държавна такса и сумата от 1200 лв. адвокатско възнаграждение.
В мотивите на
обжалваното решение районният съд е приел за установено, че между първоначалния ищец В.Д. и наследодателя на Й.Й.И. Й. е сключен
договор за покупко- продажба на животни (крави, бикове и телета), като съдът е
приел, че не е оспорена представителната власт на И. Й. като представител на
едноличния търговец „***.“ в процесната
сделка. Съдът е приел въз основа на доказателствата по делото, че сумата от
20 000 лева не е изплатена от въззивника и е осъъдил същия да изплати
главницата в размер на 20 000 лева и съответно лихва за забавено плащане
на основание чл. 86 ЗЗД в размер на 1555, 57 лв. за периода от месец август
2017 г. до датата на предявяване на иска 07. 08. 2018 г.
Въззивният съд счита, че
решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено по следните съображения:
В исковата молба се
твърди, че на 08. 03. 2017 г. е сключен
договор между В.Д. и И. Й. като представител на едноличния търговец за покупко-
продажба на животни ( 19 крави, 2 бр. бикове и 10 малки телета), подробно
описани в исковата молба по брой, вид и по ушни марки, като цената на тези
животни общо е в размер на 20 000 лева. В исковата молба е посочено, че за
дължимата сума И. Й. е подписал документ, който е представен към молбата. На
лист 14 от гр. д. № 1055/ 2018 г. по
описа на РС- Бяла Слатина, пред който първоначално е предявен искът, е
представен писмен документ, подписан от В.Д. и И. Й. и свидетелите Е. В. и В. Д., от който е
видно, че И. Й. се е задължил със сумата от 20 000 лева към В.Д. и следва
да върне тази сума до месец януари 2018 г. на два транша: първият да се изплати през месец юли 2017 г. в размер
на 10 000 лева и вторият транш да се изплати през месец януари 2018 г. в
размер на 10 000 лева.
В отговора на исковата
молба посоченият като ответник едноличен търговец е заявил, че И. Й. не е действал
като представител на търговеца в процесната сделка и че същият е сключвал на
лично основание договори за покупко- продажба на животни. Пред Районен съд – Ч.Б.
едноличният търговец е представил документи, за които твърди, че са
доказателства за изплащани суми от личната сметка на И. Й. за погасяване на
задължението към В.Д. по процесния договор и търговецът не е заявил, че И. Й. в
тази сделка е участвал като представител
на търговеца.
От доказателствата по
делото става ясно, че В.Д. е починал по време висящността на производството
през 2019 г., като неговите законни наследници са продължили производството.
От доказателствата
по делото става ясно, че И. Й. е починал преди предявяване на иска, като В.Д. е
отправил нотариална покана до законните наследници на И. Й. – Й.Й., Е. И. и Ц. Й.
с искане да му бъде заплатена цената на продадените животни на И. Й. в размер
на 20 000 лева.Поканата е връчена на 17.11 2017 г. чрез нотариус Я. Я. с
рег. № *** на НК на трите наследнички.
Въз основа на
представените по делото доказателства съдът приема за установено, че процесният
договор е сключен между В.Д. и И. Й. на лично основание, като нито една от
страните не се е легитимирала като представител в сделката на трето лице. По
делото липсват каквито и да са доказателства, от които да се направи обоснован
извод, че И. Й. е действал от името на едноличния търговец, като това не е
посочено както в разписката за сумата от 20 000 лева, така и в друг представен по делото писмен документ.
В тази връзка следва да се има пред вид, че в разписката не се посочва
основанието за задължението на И. Й. към В.Д., но след като страните не
оспорват това обстоятелство, съдът приема, че задължението е във връзка с
покупко- продажбата на животни, посочена в исковата молба.
По делото са
представени доказателства за направени плащания от лични сметки на И. Й., но
липсват каквито и да са данни И. Й. да е извършвал плащания от сметки на
едноличния търговец като негов представител. В тази връзка въззивният съд не
възприема изводите на районния съд, че въззивникът едноличен търговец не е
оспорил обстоятелството, че липсва представителна власт за И. Й. от името на
търговеца. Това се твърди от едноличния
търговец в отговора му като ответник
пред РС- гр. Бяла Слатина и след това пред РС- Ч.Б., в който твърди, че И. Й. е
бил представител на търговеца, но не и в тази сделка, за която липсват данни за
такова представителство.
Въз основа на
изложеното въззивният съд приема, че при сключване на процесния договор И. Й.
не е действал като представител на едноличния търговец, а е сключил договора на
лично основание от свое име. По тези причини не е приложима и разпоредбата на
чл.301 ТЗ за потвърждение на действията на лицето, което е действало като
представител на търговец без представителна власт, тъй като по делото липсват
каквито и да са доказателства, че И. Й. е действал като представител на
едноличния търговец.
В подкрепа на изложеното
следва да се съобрази и нотариалната
покана, която е изпратил В.Д.. Тази покана не е изпратена до едноличния
търговец, а до наследниците на починалия И. Й., което означава, че В.Д. е
считал за лично участието на И. Й. в
сделката, а не като представител на едноличния търговец.
По изложените
съображения въззивният съд счита, че И. Й. е действал при сключване на договора
от свое име и за своя сметка, а не като представител на едноличния търговец,
поради което искът за заплащане на дължима сума в размер на 20 000 лева от
въззивника е неоснователен и недоказан.
Във въззивната жалба са изразени
доводи от въззивника за недопустимост на иска, тъй като ищецът е бил починал и
на това основание производството по делото е било прекратено. Съдът счита за
неоснователни тези доводи, като искът е допустим, но по същество е
неоснователен. С определение по гр. д. № 1055/ 2018 г. Районен съд – Бяла
Слатина е прекратил производството, като го е изпратил по подсъдност на РС- Ч.Б..
Това определение е обжалвано пред Врачанския окръжен съд, който с определение
по ч. гр. д. № 14/ 2019 г. е потвърдил определението на РС- Бяла Слатина. След
това делото е образувано в РС- Ч.Б. под гр. д. № 371/ 2019 г. на 09. 04. 2019 г. и е
прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Плевен, повдигната е
препирня за подсъдност и в крайна сметка
е определено , че делото е подсъдно на РС- Ч.Б.. През месец февруари
2019 г. ищецът В.Д. е починал, но това вече е по време висящността на
производство, независимо кой съд по това време е разглеждал делото. По същество
не е налице нова искова молба, а до постановяване на обжалваното решение е налице разглеждане на
исковата молба, подадена от В.Д. първоначално пред РС- Бяла Слатина и
впоследствие поддържана от неговите законни наследници. По тези причини съдът
счита,че е налице активна легитимация по
предявения иск и същият е допустим, но
неоснователен по горните съображения.
С оглед изложеното съдът
счита, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД с цена на иска 2883, 53 лева за периода от
01. 08. 2017 г. до датата на предявяване на иска 07. 08. 2018 г., тъй като този
иск е акцесорен и е в пряка зависимост от основателността на предявения иск за
главницата.
Предвид изложеното
съдът счита, че решението на районния съд следва да бъде изцяло отменено като
незаконосъобразно и следва предявените искове срещу въззивника да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Въззивникът като
ответник в първоинстанционното производство е претендирал разноски, но липсват
данни за направени такива и не е представен списък по чл. 80 ГПК. По тези
причини съдът счита, че не следва да присъжда разноски в полза на
ответника първоинстан-ционното
производство.
С оглед изхода на
делото следва въззиваемите да бъдат осъдени да заплатят на въззивника деловодни
разноски във въззивната инстанция в размер на 431, 11 лева платена държавна
такса за въззивно обжалване на решението.
По изложените
съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 2 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО като неправилно и незаконосъобразно Решение № 377/ 29. 10.
2019 г. по гр. д. № 612/ 2019 г. по описа на
Районен съд – Ч.Б., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН предявения от Б.В.М. с ЕГН********** с адрес *** и М.В.Д. с ЕГН**********
с адрес ***- ***.“ с ЕИК*** със седалище и адрес на управление с. ***, обл.П.,
ул.“***“№*** иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 20 000 лева, представляваща неизплатена цена по договор за покупко- продажба на животни от 08. 03. 2017 г.( 19
крави, 2 бр. бикове и 10 малки телета).
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН предявения от Б.В.М. с ЕГН********** с адрес *** и М.В.Д. с ЕГН**********
с адрес ***- ***.“ с ЕИК*** със седалище и адрес на управление с. ***, обл.П.,
ул.“***“№*** иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 2883,53 лв., представляваща мораторна лихва върху
главница от 20 000 лева за периода от 01.08.2017 г. до датата на предявяване на
исковата молба 07.08.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 ГПК Б.В.М. с ЕГН********** и М.В.Д. с ЕГН**********
солидарно да заплатят на ЕТ“***.“ с ЕИК*** направените по делото разноски във
въззивната инстанция в размер на 431, 11 лева платена държавна такса за
въззивно обжалване на решението.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1 подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :