№ 393
гр. Варна , 28.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500184 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна
жалба на И. В. К., ЕГН: ********** срещу решение №4012/08.12.2020г.
постановено по гр. дело №11239/2020г. по описа на ВРС, с което предявените
от нея искове с правно основание чл.181, ал.1 във вр. чл. 142, ал. 1 от ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, са отхвърлени. Счита решението за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Излага, че неправилно и в противоречие
с разпоредбите на ЗМВР, първоинстанционният съд е извел извод, че
служебното правоотношение на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от
ЗМВР - каквато е и жалбоподателката, се урежда единствено и само с
разпоредбите на Закона за държавния служител. Твърди, че до изменението и
допълването на ЗМВР ( в ДВ бр.60/2020г.) ищцата, като държавен служител
по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР е имала всички специфични права и задължения
предвидени в нормите на ЗМВР за служителите на МВР, а именно - тези по
чл.146; чл.148; чл.152; чл.153; чл.153а; чл.154; чл.155; чл.160; чл.166; чл.181;
чл.181а; чл.182; чл.184 ; чл.186а; чл.233 и чл.238 от ЗМВР. Счита, че
основният спорен въпрос по делото е дали в процесния период ищецът е бил
държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДСл и дали при уреждане на
неговия статут се прилага и специалния ЗМВР. В зависимост от това, следва
да се определи съобразно с правната уредба на ЗМВР /в сила от 28.11.2014 г./
и подзаконовите нормативни актове относно прилагането на ЗМВР кои са
1
служителите на МВР, на които се следва храна или левовата й равностойност,
претендирана от ищеца. Твърди, че правният статут на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР в това число и ищеца се урежда както от общия ЗДСл,
така и от специалния ЗМВР. И това следва от изричния текст на специалния
закон-разпоредбата на чл. 1 от ЗМВР, която има характер на обща такава,
определяща предметния обхват на закона, според която ЗМВР урежда
принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и
статута на служителите в него. Съгласно чл. 181 ал.1 от ЗМВР на служителите
на МВР се осигурява храна или левовата равностойност - т. е. на всички
служители на МВР, като се твърди, че ЗМВР се прилага и по отношение на
специалните права и задължения на служителите по чл. 142, ал. 1 т. 2 от
ЗМВР какъвто несъмнено е и ищецът по настоящото производство,
следователно по отношение и на него трябва да се прилага и специалната
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Тя предвижда, че на всички
служители на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. В този
смисъл са и разпоредбите и на специалната Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015
г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност
на служителите на Министерството на вътрешните работи. Жалбоподателката
твърди, че има качеството на служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР
и това поражда правото да получи от работодателя си храна или левовата й
равностойност, предвидени в специалните разпоредби, уреждащи правния
статут на лицата, работещи в системата на МВР. Позовава се и на
разпоредбата на §76 от ПЗР на ЗИД ЗМВР (обн. в ДВ бр.81 от 14.10.2016г.) в
която е предвидено, че при определяне на основното месечно възнаграждение
за лицата по §70 и §75, се включва и левовата равностойност на храната по
чл.181, ал.1 от ЗМВР, но и след 01.02.2017г. на тези служители, които са по
чл.142, ал.1, т.З от ЗМВР, продължава да им се изплащат пари за храна
съгласно представените заповеди - Заповед № 8121з - 37/19.01.2016г.; Заповед
№ 8121з- 58/09.01.2017г.; Заповед № 8121з-44/16.01.2018г.; Заповед № 8121з-
1716/28.12.2018г. и последно действаща към момента е Заповед № 8121з-
1464/31.12.2019г. Счита за недопустимо, несправедливо и неравно третиране
на служителите в системата на ЗМВР, когато при идентични разпоредби за
определяне размера на новото месечно възнаграждение след
преназначаването от 01.02.2017г. - §69, ал.6 и § 76 от ПЗРЗИДЗМВР, на
първите не се заплащат пари за храна, а на вторите да се заплащат,
2
независимо че по силата на § 76 от ПЗРЗИДЗМВР е предвидено, че сумата е
включена в месечното възнаграждение. По изложените съображения моли
обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно
и постановено в противоречие с материалния закон, като на негово място
бъде постановено друго такова, с което предявените искови претенции бъдат
уважени, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Доказателствени искания не са направени.
Ответникът по жалбата ОД на МВР –Варна, не е депозирал писмен
отговор в предоставения му срок.
Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена в срок, срещу акт, който
подлежи на обжалване, изхожда от легитимна страна или надлежно
упълномощен неин процесуален представител и отговаря на изискванията чл.
260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, и като съобрази, че не съдържа
доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№60509/22.12.2020 на И. В. К., ЕГН: ********** срещу решение
№4012/08.12.2020г. постановено по гр. дело №11239/2020г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 24.02.2021г. от 09.30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3