Решение по дело №4330/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 120
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Ивелина Димова
Дело: 20213110204330
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Варна, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110204330 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Ви трейд 1“ ООД-гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 601770-F626188/27.09.2021г. на директора на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.273 от ДОПК.
Жалбоподателят не оспорва фактическите констатации в акта и в
издаденото НП, но привежда доводи за маловажност на случая. Изтъква, че
констатираното нарушение е инцидентно, както и че от него не са настъпили
вредни последици. Моли съда да приеме, че са налице условията за
приложение на чл.28 от ЗАНН и да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление. При условията на евентуалност моли
нарушението да бъде счетено за малозначително по смисъла на чл.93, т.9 от
НК.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
не се представлява.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Счита, че извършването на нарушението е безспорно установено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в редакцията,
1
действала в този момент), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Във връзка с подадено от въззивното
дружество Искане за прихващане и възстановяване, с РИП П-
03000321151364-ОРП-001 /24.08.2021г., издадена от началник сектор при ТД
на НАП-Варна, била възложена проверка за установяване на факти и
обстоятелства, свързани с основателността на искането. С Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от
30.08.2021г. инспекторът по приходите, на когото била възложена проверката,
изискал определени документи, необходими за извършването й. С Искането
бил определен седемдневен срок за представяне на документите, като същото
било връчено на дружеството по електронен път на 30.08.2021г.
Предоставеният на дружеството срок изтекъл на 07.09.21г., без
исканите документи да бъдат представени. На 08.09.2021г. била извършена
проверка в деловодството на ТД на НАП, при която било установено, че
задълженото лице не е входирало посочените в искането документи. Това
обстоятелство било отразено в Протокол №1442456/08.09.2021г. Инспекторът
по приходите констатирал, че непредставянето на документите е
възпрепятствало извършването на проверката, поради което на 10.09.2021г.
съставил акт за установяване на административно нарушение на въззивното
дружество за това, че не е представило изисканите документи и писмени
обяснения в указания 7-дневен срок. Актът бил съставен в отсъствието на
представител на дружеството; впоследствие бил предявен на
представляващия юридическото лице и бил подписан с общи възражения.
Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били
счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт
на 27.09.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на „Ви трейд 1“ ООД-гр.Варна била наложена имуществена санкция в
размер на 500,00 лв. за нарушение на чл.13 от ДОПК, във вр. с чл.12, ал.1, т.6
и т.7, вр. с чл.22, ал. 1, вр. с чл. чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от
санкционираното лице, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, а именно-от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Сред тях с най-съществено значение са: Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от
30.08.2021г. и разписка към него, Протокол №1442456/08.09.2021г., Протокол
№1442457/08.09.2021г. и др., които позволяват изясняването на фактическата
обстановка по несъмнен начин.
2
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ДОПК оправомощава органите по
приходите при спазване на разпоредбите на този кодекс да извършват
проверки и ревизии. От своя страна нормата на чл. 13, ал. 1 от ДОПК
установява задължение за участниците в производствата по ДОПК да оказват
съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този
кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на
правомощията им по чл. 12, ал. 1 – 4 от ДОПК. Конкретно по силата на чл. 37
от ДОПК проверяваните лица са длъжни да представят всички данни,
сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства,
отнасящи се до техните права и задължения, до фактите и обстоятелствата,
подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочат всички
лица, държавни или общински органи, при които се намират такива. Нормата
предвижда изрично правомощие на органа по приходите да изиска писмено
от лицата представяне на доказателства по ал. 2 в определен от него срок.
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на
дружеството, че същото е получило искане за представяне на документи и
писмени обяснения, но не е представило такива в посочения в искането срок.
По този начин дружеството действително е нарушило цитираните разпоредби,
като наличието на административно нарушение правилно е констатирано в
наказателното постановление. Наказващият орган също така е издирил
надлежно приложимата санкционна разпоредба и е наложил наказание на
основание чл. 273 от ДОПК, предвиждащ специална санкция за лице, което
не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или
възпрепятства упражняването на правомощията им. Като не е представило
исканите документи и писмени обяснения, дружеството несъмнено е
възпрепятствало извършването на проверката и следователно
законосъобразно е било санкционирано по реда на тази норма.
Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът констатира, че
при провеждането на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
отмяната на оспореното наказателно постановление. Според императивната
разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на
3
нарушителя. Изключение е предвидено във втората алинея на цитираната
норма само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая съдът
констатира, че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствието на
нарушителя, като последният не е бил поканен по надлежния за това ред да се
яви за съставяне на АУАН. От приложения Протокол №1442457/08.09.2021г.
се установява, че при посещение на адреса за кореспонденция на дружеството
с оглед връчване на покана за съставяне на акт не е открит представляващия
или упълномощено лице за контакт с НАП. Еднократното ненамиране на
представител на дружеството обаче не представлява невъзможност
нарушителя да бъде намерен и не удовлетворява изискванията на закона.
Липсват доказателства инспекторите по приходите да са направили опит да
изпратят поканата на посочената в търговския регистър електронна поща или
да осъществят връзка по телефон, да съберат информация за евентуална
промяна на адреса на дружеството или да са положили други усилия за
издирването на надлежен представител. При това положение не може да се
счете, че е била налице невъзможност да бъде намерен нарушителя по
смисъла на чл.40, ал.2 от ЗАНН, Действително, разпоредбата на чл.32, ал.1 от
ДОПК предвижда възможност за връчване на книжа чрез прилагане към
досието, в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник,
член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения
или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две
посещения през 7 дни. В практиката си обаче ВАдмС последователно изтъква,
че редът за връчване на съобщения, предвиден в глава VІ от ДОПК, в това
число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32
ДОПК, касае административните производства, но не и административно-
наказателните такива, които се развиват по реда на ЗАНН. В редица решения
касационната инстанция приема при сходни обстоятелства, че издирването на
нарушителя и връчването на книжата не е било надлежно проведено
(Решение № 784 от 10.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 864/2021 г.;
Решение № 171 от 7.02.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3471/2019 г.;
Решение № 162 от 6.02.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 28/2020 г. и
др.). Следва да се отбележи и че в случая е било извършено само едно
посещение на адреса за кореспонденция, като дори не е спазено изискването
на чл.32, ал.1 от ДОПК за извършване най-малко на две посещения през 7
4
дни. От оформената разписка за предявяване на акта е видно и че същият е
бил предявен само три дни след съставянето му. Следователно с
представителите на дружеството лесно и бързо е бил осъществен контакт,
като не е била налице невъзможност същите да бъдат намерени. При така
установеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е бил поканен за
съставянето на процесния АУАН и следователно не са били налице
предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН, приложението на който е довело до
съществено накърняване на процесуалните права на нарушителя. В
практиката на съдилищата последователно се третира като съществено
процесуално нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя,
без да са налични условията за това, което обуславя и отмяната на
обжалваното наказателно постановление на това основание.
Съдът констатира също така, че приетата за нарушена норма на чл.13
от ДОПК включва множество хипотези, но не е посочено коя (от ал.1 до ал.4)
е счетена за осъществена в случая. Липсата на достатъчна конкретизация на
нормата, счетена за нарушена, е довела до неяснота на наказателното
постановление, от което не става ясно за какво точно нарушение е
санкциониран нарушителя. Допуснатата непълнота не може да се счита за
несъществена непрецизност, тъй като засяга съществен реквизит на
наказателното постановление и не може да бъде преодоляна в рамките на
съдебното производство. Констатираният порок е накърнил правото на
защита на санкционираното лице и се явява самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
Отделно от изложеното съдът намира, че са налице основания
случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Действително, касае се за формално деяние, което не е свързано с настъпване
на конкретни вредни последици. Проверката обаче е започнала по инициатива
на самото дружество, с оглед реализиране на благоприятни за него
последици. Следователно непредставянето в срок на исканите документи в
случая се явява с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, при
които проверката е инициирана от контролните органи по други съображения.
Поради това и при надлежно проведено административнонаказателно
производство би било налице основание за отмяна на постановеното НП, с
оглед разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
5
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да
са били направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №
601770-F626188/27.09.2021г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на
НАП-Варна, с което на „Ви трейд 1“ ООД-гр.Варна, ЕИК:*********, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.273 от ДОПК, е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лв., като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6