Решение по дело №823/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, вр. чл.208 и сл. от Адмиистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Н.А.Н. *** против решение № 240 от 23.03.2023 г., постановено по административнонаказателно дело № 379/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 22-3292-000078 от 29.09.2022 г. на началник сектор, Четвърто Районно управление/РУ/, ОД МВР Бургас, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00/двеста/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца.

Касационния жалбоподател, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Счита решението на районния съд за неправилно. Иска да се отмети, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователнаq при следните съображения:

Районен съд Бургас, с решение № 240 от 23.03.2023 г., постановено по административнонаказателно дело № 379/2023 г. е потвърдил наказателно постановление/НП/ № 22-3292-000078 /29.09.2022 г. на началник сектор, Четвърто РУ Бургас, ОД МВР Бургас, с което на Н.Н. *** за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00/двеста/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за установено от събраните по делото доказателства, че Н.А.Н. е извършил описаното в акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и в НП нарушение, за което законосъобразно е ангажирана отговорността му на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.

Санкцията е наложена на Н.А.Н. за това, че на 17.08.2022 г., около 22.45 часа, в гр. Бургас, кв. „Горно Езерово“ на ул. „Дружба“ до № 18 в посока ул. „Боровец“ управлява лек автомобил марка „Форд“, модел Орион“, рег.№ А8321ВМ, чужда собственост, с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП, считано от 15.08.2022 г. За констатираното е съставен АУАН № 85186 от 17.08.2022 г., въз основа на който е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

Касационният жалбоподател твърди приложение на чл.28 ЗАНН – нарушението е извършено за първи път и не е засегнало интересите на държавата и трети лица. Счита, че пропускът на срока за регистрация на МПС не се характеризира с такава тежест, че да му бъде определено административно наказание от вида на наложеното. Твърди, че е лишен от право с важно значение, тъй като полага труд, свързан с управление на автомобил.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти при редовно събрани и анализирани доказателства по делото, въз основа на които е формирал правилни правни изводи. Настоящата инстанция споделя изводите на съда по реда на чл.221, ал.2, пр.2 АПК.

Касационният жалбоподател не оспорва обстоятелството, че не изпълнил задължението да регистрира закупеното от него МПС в двумесечен срок от придобиването, както и че към датата на проверката автомобилът е бил с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 ЗДвП. Правилен е изводът на съда, че прекратяването е настъпило по силата на закона и за административния орган не е възникнало задължение да уведоми собственика на МПС за служебно прекратената регистрация.

Като е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 ЗДвП, Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Извършеното от него нарушение не представлява маловажен случай. То е формално, поради което настъпването на вреди като последица от деянието е ирелевантно. Липсват доказателства, поради които да се приеме, че извършеното от Н. нарушение е с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновени случаи на административни нарушения от същия вид. Следователно не е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН.

Обстоятелството, че нарушението е първо за Н. е било взето предвид от административнонаказващия орган/АНО/ при определяне на наказанията в законоустановените минимални размери, съобразно правилото на чл.27, ал.2 ЗАНН.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за отмяна следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и шести състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240 от 23.03.2023 г., постановено по административнонаказателно дело № 379/2023 г. по описа на Районен съд Бургас

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: