Р Е
Ш Е
Н И Е
№ /20.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри въззивен гр.с.в закрито заседание на двадесети
юли
през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ :РЕНИ СПАРТАНСКА
:ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията РЕНИ
СПАРТАНСКА въззивно гр.дело
№495
по описа за 2020г.на ПОС и за да се произнесе,съобрази следното:
Производство
по чл. 435 ал.1,т.3 ГПК .
Въззивно гр.д.№495/2020г. по описа на ПОС е образувано на основание постъпила жалба от „***“АД
гр.София чрез гл. юрисконсулт В.В., взискател по изп.д.№***
по описа на ЧСИ Т.К.,рег.№*** срещу разпореждане от 15.06.2020г. на ЧСК Т.К.,с
което е спряно производството по изпълнителното дело на основание издадена
обезпечителна заповед от 12.06.2020г.,с която е допуснато обезпечение на бъдещ
иск.Твърди се ,че обезпечителната заповед е издадена в полза на „***“ЕООД на
основание предявяване на бъдещ владелчески иск по вписан договор за наем от
30.08.2017г.в СВ гр.Плевен, като се твърди,че този договор за наем е вписан
след учредената в полза на „***“ЕАД законна ипотека№23,том І /2013 на СВ Плевен,
обезпечаваща вземането на банката по разрешен на длъжника“***“ ЕООД кредит,а
съгласно представен от синдик Н. доклад
по т.д. №95/2019г. договорът за наем с „***“ЕООД е прекратен през м. февруари
2020г.С жалбата са изложени доводи,че изп.дело е образувано по молба на „***“ЕАД
за събиране на присъденото й вземане
срещу „***“ЕООД и солидарните длъжници „***“ЕООД и П.П.С. ,като след
откриване производството по несъстоятелност спрямо длъжника“***“ЕООД по
т.д.№95/2019г.по описа на ПОС изп. производство по отношение на този длъжник е
спряно,а впоследствие прекратено.Твърди се,че с определение на ПОС
№619/08.07.2019г.,съдът по несъстоятелността е разрешил производството по
изп.д.да бъде продължено спрямо длъжника „***“ЕООД-в несъстоятелност,но само по
отношение реализацията на ипотекирания недвижим имот чрез публична
продан.Посочено е,че публичната продан е приключила успешно и е налице влязло в
сила на 12.03.2020г.постановление за възлагане ,изготвено е разпределение на
постъпилите от проданта суми и “***“ЕАД
очаква полагащата й се сума да и бъде
преведена,като др.изпълнителни действия срещу ЕООД в несъстоятелност не могат
да бъдат извършвани в производството по изп.д.№1305/2017г.по описа на ЧСИ К.. Жалбоподателят
счита,че целта на допуснатото обезпечение е не да се обезпечи бъдещ иск ,а да се попречи на
банката да се удовлетвори от получената
при публичната продан сума.Твърди се,че искането за спиране е направено от ненадлежна
страна-молбата е входирана от „***“ ЕООД чрез управителя П.С.,а не от „***“ЕООД
,в чиято полза е издадена обезпечителната заповед,че след проданта на имота е
недопустимо извършването на др.изпълнителни действия срещу дружеството
длъжник,предвид висящото производство по несъстоятелност ,като няма изп.действия
,които да бъдат спрени.В жалбата са изложени доводи,че незаконосъобразно
изпълнението е спряно по отношение на всички длъжници и спрямо всички
имоти,предмет на изпълнението,че в обезпечителната заповед не е посочено спрямо
кои лица се допуска спирането ,но то очевидно не касае длъжниците П.С. и „***“ЕООД
и обезпечителната заповед не може да засегне производството срещу два имота
–магазин и ПИ.Въз основа на изложеното жалбоподателят твърди,че при спиране на
изп.дело са допуснати следните нарушения:1./Искането за спиране на
изп.производство въз основа на издадена обезпечителна заповед е направено от ненадлежна страна –„***“ЕООД в
несъстоятелност, представлявано от П.С.;2/Евентуалният бъдещ спор е между страни, които не са страни в изп.дело
и касае само един от реализираните на публична продан имоти ;3./Неправилно е
постановено спиране и спрямо останалите длъжници П.С. и
„***“ЕООД ,а по отношение на длъжника „***“ЕООД не може да се осъществяват
изп.действия,тъй като е в производство по несъстоятелност ,а с плащането на
сумите след влизане в сила на разпределението ще бъде приключено изпълнението
спрямо продадения с разрешение на съда по несъстоятелността недв.имот; 4./Получаването
на разпределената сума от „***“ЕАД не касае евентуални владелчески искове за
продадения имот;5./Нарушена е нормата на чл.390 ал.4 ГПК за нуждата от гаранция
при допускане на обезпечение чрез спиране на изп.производство.В заключение
дружеството жалбоподател моли Окръжния съд да отмени постановеното от ЧСИ Т.К.
спиране на изпълнението по изп.д.№1305/2017г. въз основа на допусната от ПРС
обезпечителна мярка спиране на изпълнението .
Ответникът по жалбата П.П.С.-длъжник по изп.дело чрез
своя пълномощник адвокат Л.Т. от ПАК е депозирал писмено възражение в срока по чл.436 ал.3 ГПК ,в
което взема становище,че жалбата на „***“ЕАД е неоснователна.Посочено е,че
изп.дело е спряно на осн.ч.432 ал.1т.1 ГПК,на основание издадена от ПРС обезпечителна
заповед по реда на чл.390 ГПК по ч.гр.д.№2320/2020г.,като спирането е въз
основа на съдебен акт ,който подлежи на обжалване и ако бъде отменен ЧСИ може да продължи
изп.действия.Изложени са доводи за неоснователност на възражението,че обезпечителната
заповед е представена пред ЧСИ от длъжника,а не от третото лица „***“ЕООД в
полза на когото е издадена ,че длъжникът е този,който има договор с третото
лице и който към момента на подаване на
молбата е във владение на имота ,че в изп.процес е без значение кой ще представи документа въз основа на
който е допуснато спирането.Посочено е,че всички изложени доводи в жалбата са
относими към законосъобразността на акта на съда по ч.гр.д.№2320/2020г.по описа
на ПРС и не подлежат на преценка в това производство.В заключение моли съда да
остави без уважение подадената жалба като неоснователна.
Съгласно чл.436 ал.3 ГПК е представено писмено становище от ЧСИ Т.К. по
обжалваното действие по изп.д.№1305/2017г.,в което са описани извършените
изпълнителни действия .ЧСИ К. е посочила,че на 15.06.2020г.е представена
обезпечителна заповед ,издадена от ПРС по ч.гр.д.№2320/2020г.с молба депозирана
от „***-ЕООД“ и П.С. и с разпореждане от същата дата 15.06.2020г.е спряно изпълнението
на основание чл.432 ал.1т.1 ГПК,за което страните са уведомени.Относно първата
част на обезпечителната заповед е указано на „***“ЕООД като надлежна страна да
направи искане за образуване на отделно изп.дело. Приложено е и копие от
изп.д.№ *** по описа на ЧСИ Т.К.,рег.№***.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата
доводи и представените към
изп.д.писмени доказателства,приема за установено следното:
Жалбата на „***“АД гр.София е подадена в срока
по чл.436 ал.1 ГПК,срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ от
взискателя-спиране на изпълнението,съгласно чл.435 ал.1т.3 ГПК,поради което е
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното копие на
изп.д.№*** по описа на ЧСИ Т.К. е видно,че същото е образувано по молба на „***“ ЕАД гр.София
и на основание издаден от ПРС
изпълнителен лист,по силата на който „***“ЕООД гр.Плевен с управител П.П.С., „***“-ЕООД
с управител И.Ц.Н. и физическото лице П.П.С. са осъдени солидарно да заплатят
на банката посочените парични суми.
В хода на изпълнителното производство
е открито производство по несъстоятелност спрямо първия от солидарните длъжници
„***“ ЕООД гр.Плевен.С решение на Плевенски
Окръжен съд от 12.06.2019г., търговско отделение ,постановено по т.д. №95/2019г.
по описа на ПОС е обявена неплатежоспособността на „***“ЕООД със седалище в
гр.Плевен,с начална дата на неплатежоспособността 27.09.2017г.,открито е
производство по несъстоятелност по отношение на дружеството ,назначен е временен синдик ,насрочено е първо събрание на кредиторите.
С определение на ПОС №619/08.07.2019г.,постановено
по същото търговско дело,съдът по несъстоятелността е разрешил на основание
чл.638, ал.3 от ТЗ продължаване на производството по изп.д.№1305/2017г. по
описа на ЧСИ Т.К. по отношение на публичната продан на недвижим имот,
собственост на длъжника „***“-ЕООД представляващ ПИ с идентификатор *** с площ 2554кв.м. с
адрес в гр.Плевен, ул.“***“№3, сграда с идентификатор *** със застроена площ
208кв.м. с предназначение сграда за обществено хранене ( ресторант) и сграда с
идентификатор *** със застроена площ от 256кв.м. на един етаж с предназначение
магазин за хранителни стоки, по отношение на който имот са предприети действия
по реализация на обезпечението, учредено в полза на „***“-ЕАД, тъй като е
налице опасност от увреждане интересите на банката/л.468-469 от изп. дело/.
Безспорно е ,че върху гореописания
имот е учредена ипотека в полза на
взискателя „***“АД гр.София.
От приложеното копие на изп.дело е
видно,че е извършена публична продан на гореописания недвижим имот и с постановление за възлагане от
27.09.2019г. /л.664 от изп.д./ имотът е възложен на „***“ЕООД гр.Плевен, ЕИК ***,представлявано
от управителя П.Ц. за сумата 462 000лв.Постановлението за възлагане е
обжалвано от длъжника „***“-ЕООД в несъстоятелност.С решение на Плевенски
Окръжен съд №262 от 12.03.2020г.по въззивно гр.д.№907/2019г.,влязло в сила на
12.03.2020г. жалбата на длъжника „***“-ЕООД в несъстоятелност срещу
постановлението за възлагане на недвижим имот от 27.09.2019 е оставена без
уважение.Постановлението за възлагане на гореописания имот е влязло в сила на
12.03.2020г.
Съобразно чл.460 ГПК ЧСИ Т.К. е
извършила разпределение на постъпилата от публичната продан сума в размер на
462 000лв.,съгласно протокол от 26.05.2020г./л.728-731 от изп.д./Разпределението
на ЧСИ също е обжалвано от длъжника „***“ЕООД .На съдебния състав служебно е известен факта,че с решение на ПОС №421/3.07.2020г.жалбата по реда на чл.463 ГПК на „***“ ЕООД- в
несъстоятелност ,ЕИК ***, представлявано от управителя П.П.С. срещу извършеното
от ЧСИ разпределение от 26.05.2020г.е оставена без уважение като неоснователна,тъй като цитираното решение е постановено от
настоящия съдебен състав.Към момента не са изтекли сроковете за обжалване на
решението на ПОС и същото не е влязло в сила.
С
протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот от
08.06.2020г.на ЧСИ Т.К./л.786-788/ владението върху имота,предмет на публичната
продан е отнето от длъжника“***“ЕООД гр.Плевен и е предадено на купувача „***“ЕООД,представлявано
от П.Ц..
На
15.06.2020г.П.С. ,лично и като управител на“***“ЕООД в несъстоятелност е
депозирал молба до ЧСИ ,ведно с приложена обезпечителна заповед ,издадена от
ПРС на 12.06.2020г.по ч.гр.д. №2320/ 2020г./л.834-835/Съгласно обезпечителната
заповед на осн.чл.356 вр. с чл.76 ЗС „***“ЕООД,представлявано от П.Ц. е осъдено
да предаде държането на „***“ЕООД гр.Д.,представлявано от управителя В.Д. върху
имота,предмет на публичната продан. Със същата е допусната обезпечителна
мярка-спиране на изпълнението по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Т.К..
С
разпореждане на ЧСИ от 15.06.2020г.на основание чл.432 ал.1,т.1 ГПК е спряно производството
по изп.д.№ ***,което именно действие е предмет на обжалване от взискателя „***“АД
в настоящото производство.
Действията на ЧСИ Т.К. са правилни и законосъобразни,тъй като спирането
на производството по изп.дело е на основание чл.432 ал.1т.1 ГПК,в изпълнение на
съдебен акт –горепосочената обезпечителна заповед, издадена от ПРС по
ч.гр.д.№2320/2020г.по описа на ПОС. При наличие на издадена обезпечителна
заповед от ПРС,с което е наложена
обезпечителна мярка спиране на изпълнението по процесното изп.дело,
съдия-изпълнителят следва незабавно да я изпълни.ЧСИ няма правомощията да
преценява правилността на издадената обезпечителна заповед ,нито да променя
съдържанието й,а е задължен да приложи точно обезпечителните мерки,които са
наложени от съда-в случая спиране на изпълнението по изп.д.,като няма правомощията да излиза извън рамките на
това, което съдът е постановил. След като
е издадена обезпечителна заповед и е
допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението ,без да
е направено някакво разграничение в обезпечителната заповед по отношение на кои
длъжници и за кои имоти е спирането, по този начин съдия-изпълнителят следва да
изпълни обезпечителната заповед чрез спиране на цялото изп.производство. Изложените
в жалбата на банката взискател доводи ,че бъдещият иск,който е обезпечен с
наложената от ПРС обезпечителна мярка е между страни,които не са страни в
изп.дело,че договорът за наем от 30.08.2017г.не може да се противопостави на
банката,тъй като е вписан след учредена в полза на банката законна ипотека,че
касае само един от реализираните на публична продан имоти,че спирането
неправилно е постановено и спрямо останалите длъжници П.С. и „***“ЕООД ,че получаването на
разпределената сума от „***“ЕАД не касае евентуални владелчески искове за
продадения имот,както и за неспазване разпоредбата на чл.390 ал.4 ГПК, предвиждаща
спиране на изпълнението да се допуска само срещу представяне на гаранция,са
неотносими в настоящото производство по обжалване действията на ЧСИ относно
спиране на изпълнението.Тези възражения обуславят неправилност и незаконосъобразност
на самото определение на ПРС по ч.гр.д.№2320/2020г.,с което е допуснато
обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на
процесното изп.дело и могат да бъдат
обсъждани в производство по чл.396 ал.3 ГПК при обжалване на определението на ПРС,с което е допуснато
обезпечение, но не обуславят извода за незаконосъобразност на действията на
съдия-изпълнителя,който е изпълнил съдебен акт-горепосочената обезпечителна
заповед .Настоящото производство е по реда на на чл.435 ал.1т.3 ГПК и при
обжалване действията на съдия-изпълнителя, Окръжният съд не може да се
произнесе по законосъобразността на допуснатото от ПРС обезпечение ,доколкото производството
чл.396 ал.3 ГПК е различно от това по чл.435 ГПК.“***“АД-взискател по изп.д.е трето лице за обезпечителното производство
,но безспорно е лице,чиято
правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка спиране на изпълнението , поради което е легитимирана да обжалва по реда на чл.396
ал.3 ГПК допуснатото от ПРС обезпечение на бъдещ иск.В този смисъл са дадените
разяснения в т.6 от ТР на ОСГТК на ВКС №6/14.03.2014г. постановено по
тълк.д.№6/2013г.Няма данни дали банката се е възползвала от тази възможност и дали е обжалвала пред Плевенски Окръжен съд определението
на ПРС , постановено по ч.гр.д. №2320/2020г., с което е допуснато обезпечение
на бъдещ иск и въз основа на което е
издадена горепосочената обезпечителна заповед.
Действително обезпечителната заповед е депозирана пред ЧСИ не от
дружеството,в полза на което е издадена „***“ЕООД,а от длъжника по изп.дело П.С.,лично
и като управител на“***“ЕООД в несъстоятелност.Независимо от кого е представена
обезпечителната заповед за спиране на изпълнението,за ЧСИ съществува задължение
да я изпълни, което е и направено в конкретната хипотеза.
По
изложените съображения,Окръжният съд счита,че депозираната от взискателя „***“АД
жалба по реда на чл.435 ал.1т.3 ГПК
срещу разпореждане на ЧСИ от 15.06.2020г.,с което е спряно производството по изп.д.
№1305/2017г.,въз основа на издадена от ПРС обезпечителна заповед е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.Банката-жалбоподател има друг способ за защита чрез обжалване по реда
на чл.396 ал.3 ГПК определението на ПРС,с което е допуснато обезпечение на
бъдещ иск.
Водим от горното, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата по реда на
чл.435 ал.1,т.3 ГПК на „***“АД гр.София
представлявано от гл.юрисконсулт В.В., взискател по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Т.К.,рег.№*** срещу разпореждане от
15.06.2020г. на ЧСК Т.К.,с което на осн.чл.432 ал.1,т.1 ГПК е спряно
производството по изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване/чл.437 ал.4 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :