Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4747 18.12.2012г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в
открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10511 по описа на ПРС за 2012г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245
ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П.Г.Д., с ЕГН
**********,***, чрез пълномощника адв. Т.Б.,***, с електронен адрес за
призоваване: *******@***.** е предявил срещу ответника И.Л.Т., действаща
като едноличен търговец с фирма ЕТ „Б. ** – *****”, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., обл. П., ул. “Д.” № ** обективно съединени искове
да бъде осъден ответника да му заплати следните суми: сумата от 2400 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода декември 2011г. –
май 2012г., за осъждане на ответника да му заплати мораторна лихва върху неплатеното трудово
възнаграждение от падежа на всяко вземане до завеждане на исковата молба в
размер на 75, 82 лева, и иск за осъждане на ответника да му плати сумата от 205
лева, представляваща обезщетение за 17 дни неползван платен годишен отпуск за
2011г. и 2012г., ведно със законната лихва върху всяка главница от завеждане на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на
основание сключен трудов договор от 03.10.2006г. на длъжност “оператор на
печатарски машини”, като от 31.01.2008г. насетне трудовото му възнаграждение
било 600 лева месечно. Със заповед от 01.06.2012г. трудовото правоотношение
между страните било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ въз
основа на молба на ищеца поради забавяне изплащането на трудовите
възнаграждения.
Ищецът твърди, че за периода декември 2011г. – май 2012г. е полагал
труд, но не му е било платено трудовото възнаграждение за месеците декември 2011г.,
януари 2012г, април и май 2012г., 4 месеца по 600 лева, общо 2400 лева. Твърди,
че поради забавеното плащане на сумите му се дължи мораторна лихва за периода
от първо число на месеца, следващ полагането на труда, до завеждане на исковата
молба, в размер на 75, 82 лева. Твърди, че при прекратяване на ТПО му е останал
неползван ПГО, за 2011 и 2012г., от който 9 дни за 2011г.,за които му се
дължало обезщетение в размер на 165 лева, и 8 дни за 2012г., за които му се
дължало обезщетение в размер на 140 лева.
Така посочените суми не му били платени, поради което моли да бъде
осъден ответника да му ги заплати, ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното им плащане. Претендира разноски.
В с.з. от 19.11.2012г. е направено от ищеца и допуснато от съда
изменение на предявените искове, които след изменението са предявени в
следените размери, съобразно заключението на вещото лице: искът за трудово
възнаграждение е намален от сумата 2400 лева на сумата от 1937, 77 лева, искът
за мораторна лихва е намален от 75, 82 лева на 60, 63 лева, искът за
обезщетение за неползван ПГО е увеличен от 205 лева на 450, 26 лева.
Претендират се законна лихва и разноски.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, лично на И.Т., като от
същата писмен отговор в срок не е постъпил. По същия начин ответникът е бил
редовно призован и за първото заседание, като в изпратеното до същия съобщение,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските.
В първото съдебно заседание
ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото,
е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са
разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание
и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като
от представените с исковата молба писмени доказателства – трудов договор, доп.
споразумения към него, молба и заповед за прекратяване на ТПО и изслушаната ССчЕ,
може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание
чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на
ищеца претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира направените по
делото разноски, които, видно от приложения договор за правна зашита и
съдействие възлизат на сумата от 400 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат на
ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените
искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 150 лева, от които: 50 лева- ДТ за
иска по чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 КТ, 50 лева ДТ за иска по чл. 245, ал. 2 КТ, и 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и сумата от 50 лева- за
депозит на вещото лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Л.Т., действаща като
едноличен търговец с фирма ЕТ „Б. ** – ******”, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., обл. П., ул. “Д.” № ** да заплати на П.Г.Д., с ЕГН
**********,***, чрез пълномощника адв. Т.Б.,***, с електронен адрес за призоваване:
lawsuit@abv.bg следните суми: сумата от
1 937, 77 лева (хиляда деветстотин
тридесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки)– главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за месеците декември 2011г., януари, април и
май 2012г., сумата от 60, 63 лева
(шестдесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забавеното му плащане за
периода от първо число на месеца, следващ полагането на труда, начиная от 01.01.2012г.
до 06.07.2012г., сумата от 450, 26 лева
(четиристотин и петдесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за 17 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2011г. и 2012г., ведно със законната лихва върху всяка главница от подаване на исковата
молба-06.07.2012 г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата
от 400 лева (четиристотин лева) - разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Л.Т., действаща като едноличен
търговец с фирма ЕТ „Б. ** – ******”, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., обл. П., ул. “Д.” № **
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Пловдивския районен съд сумата от 150 лева (сто и петдесет лева), представляваща държавна такса върху уважените искове и сумата от 50 лева (петдесет лева)- депозит за вещо лице по изслушаната
ССчЕ.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала!
Д. Д.