МОТИВИ към присъда по НОХД № 1 353/2017 г.
Подсъдимите Р.М.М.
*** и М.Р.М. *** са предадени на съд за
извършени престъпления по чл. 196,
ал.
1, т. 1 във вр.
с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б ”б” от НК за първия и чл. 194,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за втория от тях,
подробно описани по време, начин и
място в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимите се
признават за виновни, като на основание чл. 371, т. 2 от НПК изцяло признават
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Изразяват съжаление за
извършеното и молят съда за минимални наказания.
Като прецени събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
На 26.04.2017 г.
около обяд М.М. и Р.М. се срещнали в района на
Кооперативния пазар в гр.Кърджали, от където с управляваната от първия
подсъдими каруца, собственост на негови близки, се отправили към кв.„Студен кладенец“
в населеното място с цел извозване на строителни отпадъци от обект, намиращ се
в близост до „Военното окръжие“.
Междувременно
св.Х.Р.Я. *** се качил на собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ К 25 15 АТ и го привел в движение, отправяйки се също към кв.„Студен
кладенец“, за да се види със свой познат. Свидетелят носел със себе си черна
кожена чанта, в която съхранявал следните вещи: 1бр. черен кожен
портфейл на стойност, 1 бр. шофьорска книжка, 1 бр. лична карта, 1 бр. банкоматна карта, 1 бр. карта за осигуряване,1 бр. очила с
диоптър и калъф,1 бр. мобилен телефон Самсунг, сума
пари в размер на 150 евро и пари в размер на 1 500 лева. Я. *** в близост до магазин
за кафе „Кимбо“ и слязъл от превозното средство, като
взел от задната седалка якето си и заключил вратите без да забележи, че черната
кожена чанта е изпаднала от автомобила, при което каишката била защипана от
задната врата, а останалата част била отвън. Свидетелят се отдалечил на около
7-8 метра от автомобила и започнал да води разговор със свой познат. В този
момент покрай него преминали двамата подсъдими с горепосочената каруца,
управлявана от М. М.. Подсъдимите, движейки се край паркирания автомобил
забелязали, че от вратата му виси черна чанта и решили да я отнемат, за което обърнали
каруцата и спрели в близост до моторното превозно средства, в непосредствена
близост до автомобила на свидетеля. Двамата слезли от превозното средство, като
М. останал до каруцата, а Р.М. се отправил към Х.Я., когото запитал дали знае,
къде се намира „Военното окръжие“, показвайки му лист с написан адрес.
Свидетелят му отвърнал, че не му е известен адреса и му наредил да преместят
каруцата, за да не одраскат колите. В това време М. издърпал чантата, скъсвайки
презрамката, след което я поставил под връхната си дреха и се качил на каруцата,
която след пристигането на М. подкарал в посоката, от която дошли. По пътя
двамата разгледали съдържанието на чантата, след което си поделили паричните
средства - евра и левове, а останалите
вещи изхвърлили. Подсъдимите се разделили като по-късно всеки един от тях
изхарчил част от взетата сума за лични вещи и хранителни продукти.
Свидетелят Я.
напуснал района на кв.„Студен кладенец“ без да забележи липсата на чантата и се
отправил към магазин за фаянс, намиращ се на неустановено място в гр.Кърджали,
където при паркиране на автомобила спътникът му забелязал висящата презрамка от
задната врата и му обърнал внимание за това. Х.Р. се усъмнил, че чантата е
отнета от двете лица от ромски произход, движещи се с каруца, с едното от които
разговарял и се върнал до магазин за кафе „Кимбо“,
където прегледал записите от охранителните камери. На записа се виждало, че каруцата
е спряна в близост до автомобила му и едно от лицата се приближава до МПС, след
което напуска района. Свидетеля депозирал жалба до органите на полицията за
извършената кражба, сочейки съдържанието на чантата, мястото, на което е бил
паркирал и лицата, с които е разговарял.
При извършените оперативно – издирвателни мероприятия били открити подсъдимите Р.М. и М.М., които изложили конкретни данни за извършеното деяние и
предали с протоколи за доброволно предаване част от отнетата парична сума и
закупените от тях вещи с откраднатите средства, като показали на разследващите
полицаи, мястото на което са изхвърлили чантата и останалите вещи.
Било извършено разпознаване на
лица, при което пострадалият Х.Я. разпознал Р.М.М.
като лицето, което в кв.„Студен кладенец“ му е задавал въпроси за адреси и М. Р.
М. като лицето, което е останало до каруцата.
Тази фактическа обстановка се потвърди
и прие от съда на основание чл. 373, ал. 3 от НПК, с оглед признанията на подсъдимите
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които изцяло се подкрепят от събраните на ДСП № 241/2017 г. по описа на РУ - Кърджали
гласни и писмени доказателства, включ. протоколи за доброволно
предаване от 27.04.2017 г., протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно
с фотоалбуми към тях, протокол за разпознаване на лица и предмети от 05.05.2017 г. и фотоалбум към него, показанията на свидетеля Х.Я.,
както и заключението на вещото лице В. Д..
Видно от заключението по извършените
стоково оценителни експертизи вещите отнети от владението на Х.Р.Я. *** (без
паричните суми) са на стойност 412.57 лв.
Съдът не кредитира показанията на
подсъдимите в частта им относно твърденията, че подс.М.М. е отнел мъжката кожена чанта без знанието на Р.М., за
което го е уведомил в последствие, тъй като намира същите за нелогични,
неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства и като такива отчита
същите като защитна позиция, целяща да оневини или смекчи в максимална степен
отговорността на подсъдимия М.. В тази връзка на първо място следва да се
отбележи, че първоначално при даването на обяснения в качеството им на
подсъдими и двамата последователно са посочили обстоятелството, че преминавайки
край паркирания автомобил са забелязали висящата от вратата чанта и са взели
решение да отнемат същата. На следващо място действията на подсъдимите, а
именно отиването на М. до свидетеля Я. и задаването на въпроси относно адреси и
слизането на М. от каруцата и приближаването до автомобила, категорично сочат
за намерение за отнемане на вещта, която е била възприета от тях преди
спирането им. Аргумент в тази посока е и спирането на каруцата, за да се ограничи
максимално видимостта до автомобила и по начин, който да им позволи да останат
до автомобила и да напуснат мястото без да будят подозрение. Самото спиране на
каруцата, а именно първоначалното й завиване/обръщане, не по посоката на
движение, за да застане непосредствено зад автомобила и тръгването им в
последствие в обратна посока, от където са дошли, аргументира извода, че
спирането на каруцата и последващите действия на
двамата подсъдими са били продиктувани от забелязването на висящата чанта и
намерението им за нейното отнемане с цел присвояването на съдържанието й, както
и самата вещ. С други думи съдът приема, че конкретния случай и двамата
подсъдими са възприели едновременно процесната чанта
и са решили да отнемат същата, като М. е установил контакт със свидетеля, за да
ангажира вниманието му, докато М. е извършвал действия по фактическото
издърпване на чантата и отнемането й, респ. налице е съучастие под формата на извършителство при осъществяване на престъпното деяние.
С оглед горе приетата
за установена фактическа обстановка съдът намира, че:
подсъдимият Р.М. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл. 196,
ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 във вр. с чл. 29,
ал. 1, б ”а”
от НК
и следва да
бъде признат за виновен и осъден
за това, че 26.04.2017 г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, в съучастие
като извършител с М.Р.М. ***, отнел чужди движими вещи - 1 бр. мъжка черна кожена
чантичка на стойност 10 лв., 1 бр. черен кожен портфейл на стойност 7,5 лв., 1
бр. шофьорска книжка на стойност 26,80 лв., 1 бр. лична карта на стойност 18
лв., 1 бр. банкоматна карта на стойност 2 лв., 1 бр.
карта за осигуряване на стойност 2 лв.,1 бр. очила с диоптър и калъф за същите на стойност 31,50
лв.,1 бр. мобилен телефон Самсунг с капаче на
стойност 21,39 лв., сума пари в размер на 150 евро с левова равностойност
293,38 лв., и сума пари в размер на 1 500 лева , всичко на обща стойност 1912,57 лв., от владението на Х.Р.Я. ***, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Деянието е извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б ”а” от НК, предвид предходното осъждане на подсъдимия за
извършено умишлено престъпление от общ характер и наложеното му наказание
„лишаване от свобода” за срок
от 4 години
и 6 месеца при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване в затвор с Определение от 16.11.2010 г.
на ОС-Кърджали
по НОХД № 259/2010 г.
– в сила от 16.11.2010 г., което наказание е изтърпяно на 18.07.2014 г., като
е осъществено при форма на вината
пряк умисъл - деецът е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е и е целял настъпването на престъпните последици. Подсъдимият следва да бъде оправдан по първоначално предявеното му
обвинение в частта относно квалификацията, че престъплението е извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б. от НК, поради
обстоятелството, че от изтърпяване на всички останали наказания „лишаване от
свобода“ на дееца по предходните му осъждания е изтекъл петгодишният срок по
смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК;
Подсъдимият М.Р.М.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 194,
ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК и следва да бъде признат
за виновен и осъден за това,
че на 26.04.2017 г. в гр.Кърджали, в
съучастие като извършител с Р.М.М. ***, отнел чужди
движими вещи - 1 бр. мъжка черна кожена чантичка на стойност 10 лв., 1 бр.
черен кожен портфейл на стойност 7,5 лв., 1 бр. шофьорска книжка на стойност
26,80 лв., 1 бр. лична карта на стойност 18 лв., 1 бр. банкоматна
карта на стойност 2 лв., 1 бр. карта за осигуряване на стойност 2 лв.,1 бр.
очила с диоптър и калъф за същите на стойност 31,50 лв.,1 бр. мобилен телефон Самсунг с капаче на стойност 21,39 лв., сума пари в размер
на 150 евро с левова равностойност 293,38 лв., и сума пари в размер на 1 500
лева , всичко на обща стойност 1912,57 лв., от владението на Х.Р.Я. ***, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъплението е извършено при форма
на вината пряк умисъл-деецът е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е и е целял настъпването на престъпните последици.
При определяне на наказанието и
базирайки се на двата основни принципа, залегнали в чл.54 от НК - законност и
индивидуализация на наказанието, съдът прецени:
обществената опасност на
престъплението е от среден характер, предвид осъществения престъпен резултат –
1 912.57 лв.;
обществената опасност на подсъдимия Р.М.
е висока от една страна, с оглед на обремененото му съдебно минало и лошите
характеристични данни, и сравнително ниска от друга предвид самопризнанията на
досъдебното производство и изразеното съжаление за стореното;
обществената
опасност на подсъдимия М.М. е ниска с оглед добрите му
характеристични данни (съдът приема, че намиращата се в досъдебното
производство характеристична справка удостоверява добри характеристични данни,
тъй като се сочи, че лицето е тихо, скромно и уравновесено, няма данни да дружи
с лица от криминалния контингент и няма противообществени прояви), чистото му
съдебно минало, младежката му възраст, направеното на досъдебното производство
самопризнание и изразеното
съжаление за стореното.
При тези данни съдът счита, че
наказанието на подс. Р.М. за извършеното от него
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, следва да бъде определено при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минималния размер на предвиденото
в текста на закона /чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК/ наказание "лишаване от
свобода", а именно „лишаване от свобода” за срок от 24 месеца. На
основание чл.58а, ал.1 от НК следва така определеното наказание да бъде намалено
с една трета, т.е. на дееца следва да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода” в размер на 16 месеца, което предвид предходните осъждания на подсъдимия
на наказание „лишаване от свобода", следва да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален „строг” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б„ от ЗИНЗС.
Наказанието на подс.М.М. за извършеното от него престъпно деяние по чл. 194, ал. 1
от НК, следва да бъде определено при наличие на многобройни смекчаващите
отговорността обстоятелства (като такива съдът отчита добрите му характеристични данни, чистото му съдебно минало, младежката
му възраст, направеното на досъдебното производство самопризнание и изразеното
съжаление за стореното, при които и най – ниското, предвидено в текста на
закона /чл. 194, ал. 1 от НК/ наказание "лишаване от свобода" би се
оказало несъразмерно тежко в конкретния случай, поради което и на основание чл.
55, ал. 1, т. 2, б„б„ от НК, наказанието „лишаване от
свобода" следва да бъде заменено с „пробация“. В
случая по отношение на подсъдимия са налице едновременно предпоставките на чл.
55 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК, но на основание чл. 58а, ал. 4 от НК следва да
се приложи нормата на чл. 55 от НК, която се явява по-благоприятна за
подсъдимия.
На
основание чл. 42а от НК следва да бъдат определени следните пробационни
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 2 години, при
периодичност два пъти седмично и „задължителни пробационни
срещи с пробационен служител“ за срок от две години.
Следва на основание чл. 53 от НК да се отнемат в полза на държавата
веществените доказателства:
1бр. тъмносив
мъжки анцунг; 1 /един/ чифт черни
мъжки обувки; 1 /един/ брой мъжки
черен суитчър; 1 /един/ брой черна
мъжка риза с дълъг ръкав; 1 /един/ брой мъжки черни дънки; /един/ брой мъжки
черен панталон; 1 /един/ чифт чорапи, бели на цвят,
марка „Спорт"; 1 /един/ чифт мъжки
спортни мартонки жълто-сини и 1бр. лосион;
След влизане на
присъдата в сила веществените доказателства: 5 /пет/ броя банкноти с номинал
от 100 лева:сер.№ АД9269802, А31549089, АВ3228513,
АГ2048083,АА9866028; 3 /три/ броя банкноти с номинал от 10 лева със сер.№ БА5104052, БИ8690001, БЕ6951562;16
/шестнадесет/ броя банкноти с номинал от 20 лева със
сер.№БМ5721194, БЦ8594574, БФ2582970, БР8607825, БФ7545452, БТ4428122,
БИ1765372, БР8201698, БЦ8583448, БУ1134968, АЛ6293536, АУ1611459, БТ6808837,
А35798370, БФ5552822, БЩ1242502;/два/ броя жълти монети
с номинал от 0.20 евро; 1 /един/ брой жълта монета
от 0.50 евро; 1 /един/ брой монета
с номинал от 1 евро; 1 /един/ брой монета с номинал
от 0,05 евро, 1бр. очила, портмоне, 1бр. документ, капаче от мобилен
телефон с надпис „Самсунг“ и мъжка кожена чанта, следва да се върнат на
пострадалия Х.Р.Я. ***.
При този изход на делото следва подсъдимите да бъдат
осъдени да заплатят солидарно по сметка на ОДМВР - Кърджали деловодни разноски
в размер на 59 лв.
Съдът
счита, че така определените наказания по вид, размер и режим на изтърпяване,
напълно отговарят на извършеното и ще
осъществят целите на личната и генерална превенция на закона.
Водим
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: