Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 05.12.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр. с-в на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
секретар ЙОРДАНКА
ТЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гражданско дело № 506 по описа за 2017г. и като обсъди:
Предявени искове с
правно основание чл. 108 ЗС, 537 ГПК.
С.Т.Ч. *** моли да бъде постановено решение, с което да
се признае за установено по отношение на Е.Л.Л.,
с посочен адрес ***, че е собственик на ½ ид.ч. от неурегулиран
поземлен имот с площ 477 кв.м., представляващ имот № 79 по КП на с. Здравец,
община Лъки, одобрен със заповед № 300-4-20/13.09.2004 г. на ИД на АГКК София,
заедно с ½ ид.ч. от построената в същия имот двуетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 73 кв.м., както да бъде осъдена ответницата да
отстъпи собствеността и предаде
владението на същия имот, а на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде
отменен констативен НА за собственост на недвижим имот по давност № 109, том 7,
рег. № 6288, дело № 1235 от 2015 г. на Нотариус Кожухарова – вписан в служба по
вписвания с вх.рег.№ 4151 от 17.09.2015 г., акт 181, том 14, дело № 2335/2015
г. по отношение на ½ ид.ч. от описания имот и сграда в същия. Твърди, че
родителите й Тодор Лисов – поч. 2002 г. и Недялка Л. – поч. 2012 г., са били
собственици приживе на описания имот и сграда, в който имот са живели до
смъртта си, същия е бил деклариран от тях в Общината. След смъртта на майка й имотът
е бил деклариран от страните по делото, като в декларациите е посочено, че
собственици на описания имот и сграда са Е.Л. и С.Ч. – по ½ ид.ч.
Въпреки горното ответницата се е снабдила с НА за собственост на имота и
сградата по наследство и давност през 2015 г., което ищцата е разбрала през
2016г. при отиване в Община за плащане на дължимия от нея данък. Със снабдяването с НА ответницата оспорва правото на собственост на ищцата.
Заявява, че ответницата никога сама не е владяла, ползвала и държала посочения
имот, не е придобила по давностно владение наследствената част от имота на
ищцата. Ангажира доказателства,
претендира за разноски.
Ответникът Е.Л. оспорва иска. Твърди, че ищцата не е придобила
и не притежава собственост върху процесния имот. Заявява, че имотът е нейна
собственост на основание давностно владение, осъществявано върху
имота от баща й Лазар Тодоров Лисов от 1970 г. до смъртта му през 1999 г. и от
нея, от смъртта на баща й до 2015 г. Оспорва съдържанието на декларацията по чл.14
от ЗМДТ – подадена от нейно име през 2012 г.Ангажира доказателства, претендира разноски в производството.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът
намира за установено следното : На 05.06.1963г в с. Лъки, окр. Смолянски Сали Байрямов Лисов е продал на Тахир Ахмедов Лисов(Тодор Митков Лисов, по
време на брака му с Недялка Л.) къща в
местността „Бозова бичкия“(подстанцията) за 1000лв с дворно място от 288 кв. м. с граници на горна страна - шосе, долна
страна - река и от едната страна - Байрьм
Мустафов Лисов и от другата парцел на Байрям Мустафов Тосков Тодор Митков Лисов е починал на 09.06.2002г и негови
наследници са С.Т.Ч. - дъщеря и
Е.Л.Л.- внучка ( у-ние наследници
изх.№ 3/17.02.2017г,АУ -70-1/14.02.2017г). Имотът
в с. Здравецо, общ. Лъки
е деклариран на името на Тодор
Митков Лисов на 10.03.98г по реда на чл.
14 от ЗМДТ и като собственици са
вписани Тодор Митков Лисов и Недялка Т.Л..
След смъртта на Тодор и Недялка Лисови,
Е.Л. е предакларирала имота, като в депозираната декларация
по чл. 14 от ЗМДТ от 03.10.2012г, като собственици на имота са
записани Е.Л.Л. и С.Т.Ч., притажаващи по ½ ид.ч.(към декларацията
е представено у-ние за наследници на Недялка Т.Л. № 148/02.05.2012г.), а на
23.11.2015г от Е.Л. отново е депозирана
декларация по реда на ЗМДТ, като спорният имот е бил деклариран като собственост на Е.Л.Л..
В издаденото и прието по делото у-ние изх. № К-73/14.02.2017г на Община
Лъки Служба МДТ е посочено, че лицата Тодор Митков Лисов и Недялка Т.Л. са заплащали редовно данъците за имот, представляващ земя -273 кв. м. и жилище с РЗП
106кв. м. в периода 1998г-2012г, след което
имотът е предеклариран на наследници на Тодор Лисов. Представят се дубликат
от ПК за платени данъци за имота за
периода 2013-2015г вкл. От Е.Л.Л. е подадена молба до нотариус Кожухарова за извършване обстоятелствена проверка и
признаване собственост върху притежаван
от нея имот в с. Здравец и след извършена обстоятелствена проверка по реда
на чл.587 ал.2 ГПК е съставен НА 109 том
7 дело 1235/2015г на нотариус
Кожухарова, вписан в СВ с Акт 181 том 14 дело 2335/2015г, с който Е.Л.Л.
е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на недвижими имот , находящ се в с. Здравец
общ. Лъки, представляващ неурегулиран ПИ с площ от 477 кв. м., ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП 73 кв. м. ,
представляващ имот с кадастрален № 79 по кадастралния план на с. Здравец, общ.
Лъки, при граници: на североизток - имот
с кадастрален № 80 , на югоизток – улица, на югозапад – имот с кадастрален № 78, на
северозапад - река Джурковска. ( Горното
се установи от представените и прието по делото в оригинал и заверени
преписи: у-ние за сключен гр брак, изд
въз основа акт за гр брак 0044/26.07.1952г,
договор от 05.06.1963г, у-ние
наследници изх.№ 3/17.02.2017г,АУ -70-1/14.02.2017г, у-ние изх. №
К-73/14.02.2017г на Община Лъки,
декларация по чл. 14 от ЗМДТ от
03.10.2012г и 23.11.2015г, НА 109 том 7 дело 1235/2015г на нотариус
Кожухарова, вписан в СВ с Акт 181 том 14 дело 2335/2015г.
Изслушана по реда
на чл. 176 ГПК, ответницата заявява, че от закупуването на имота през 1963г, наследодателите Тодор и Недялка Лисови са живели в къщата, заедно с Лазар Лисов и Н.Л.,
а от 1984г. ответницата живее в гр. Лъки. Твърди, че Лазар Лисов никога не е
живял в гр.Лъки, а е пътувал до с. Здравец. Сочи, че от 1970г имота се
стопанисва от баща й, а ищцата се е омъжила 1980г и е излязла от имота , от
този момент не е ходила. Заявява, че 40дни след смъртта на Недялка Л., на състоялия се помен е казала на ищцата, че без нейно присъствие няма да ходи в имота,
защото е стопанисван само от ответницата.
Твърди, че ищцата живее в гр. Лъки и не
е ходила при родителите си, а ответницата е ходила всяка седмица, след
смъртта на Недялка Л. през 2012г в имота
не живее никой. На предявената й декларация по чл. 14 ЗМДТ от 2012г
заявява, че е попълнена от нея, но е
била подведена от нейни колежки, които са й казали как да я попълни .
В хода на производството бяха
събрани гласни доказателства. Св. Славчо
Симов (първи братовчед на ищцата) познава ответницата, сочи, че имат имот в с. Здравец. Знае, че имотът е закупен от Тодор Лисов през 1963г
тогава е купена и къщата, тя не е била завършена при купуването, но Тодор
Лисов я е завършил . В къщата са живели
Тодор и Недялка Лисови до смъртта си, и синът на Тодор Лисов – Лазар, а след това е
живял в апартамент в гр. Лъки. Тогава е
работел в горското стопанство и е взел ведомствен апартамент, където е живеел . Ищцата, след като се е омъжила, е
живеела в гр. Лъки, но до този момент е живеела в къщата в имота при
майка си и баща си на първия етаж. След смъртта на Тодор Лисов, в имота е
живяла само Недялка Л. . Свидетелят
посочва, че Тодор и Недялка Л. са били
чобани и във връзка с работата са отсъствали от дома, когато се е оженил сина
Лазар, къщата е била готова и той е живеел при майка си и баща си . Не знае Лазар
да е правил ремонти в къщата, не е виждал ищцата да влиза в тази къща, виждал я
е две-три години преди смъртта на Недялка Л. . Св. Росен Чакъров (син на ищцата), чийто показания
бяха преценени във връзка с всички останали доказателства, знае
имота, от едната страна е река, от другата главен път, от другите две страни - къщи, не е живял в имота, но го е посещавал,
като дете са ходили семейно на гости с родителите и брат му . Твърди,че дядо му
и баба му Тодор и Недялка Лисови са живели в имота до смъртта си , не е виждал
ответницата да живее постоянно в имота, откакто се помни обзавеждането не е променяно.
След смъртта на дядо си не е виждал ответницата
да идва при бабата , не е питал и
баба си дали е ходила. Твърди, че когато е имала нужда от помощ бабата, всички
са помагали , свидетелят е карал продукти, брат му е оправял покрива на къщата,
а като са ходили в къщата са спали на горния етаж . Последно е бил в имота докато е била жива Недялка Л. , от 2012г не
е ходил в имота. Твърди, че майка му живее в гр. Лъки, няма спомен къде са
работили баба му и дядо му. Вуйчо му Лазар Лисов е живял в гр. Лъки в
апартамент от горското. Св. Данчо Д.(живее в с. Здравец, познава имота) твърди,
че Тодор и Недялка Лисови са живеели в имота до смъртта си . Познава и Лазар
Лисов и заявява, че Лазар Лисов е слезнал в гр. Лъки през 80-те години, работел
като горски и имал жилище на горското
стопанство, в което живеел. Ищцата живеела в гр. Лъки откак се е оженила. Не е
виждал някой да прави ремонти в къщата или да обзавежда, в имота се живели само
старите хора, не знае кой стопанисва имота в момента, а ищцата е виждал
последно на погребението на Недялка Л. , не е виждал и ответницата, срещал ги е само в гр. Лъки . Св. Н.Л. (майка на ответницата), чийто показания
бяха преценени във връзка с всички останали събрани доказателства по делото)
заявява, че след като се е омъжила 1976г е заживяла в къщата в с. Здравец
, като са се оженили, свекъра и
свекървата й Недялка и Тодор Лисови били овчари, връщали се в къщата два-три
пъти в седмицата , и били далеч докато
се разпадне ТКЗС. Къщата е била в тотална разруха , нямало дюшеме само найлон, тавана бил с
картон. Заявява, че като се оженили със съпруга й започнали да правят всякакъв
ремонт в къщата, ремонт е правел съпруга й , а през това време
ищцата е идвала в къщата само на гости, за нищо не са
се грижили. Сочи, че се е наложило да вземат
жилище в гр. Лъки, защото е нямало училище, и детето е тръгнало в първи
клас, тогава са взели ведомствено жилище, което по-късно закупили, а всеки
петък се качвали на село. Заявява, че е присъствала на разговори между съпруга
си и родителите му които му заявявали да прави каквото си иска, защото къщата е
негова , твърди че родителите на съпруга й са давали финансови средства да
подпомагат дъщеря си. Твърди, че след
смъртта на Тодор и Недялка Лисови,
ищцата не е идвала в къщата, като заявявала че
няма родители , ако иска да ги гледа свидетелката, ако иска да не ги гледа.
Според свидетеля, след смъртта на
Недялка Л. са откраднали бойлера на първия етаж, впоследствие се наложил нов
ремонт на банята , които разходи са платени от ответницата, наложило се и
претърсване на покрива, таваните са били
паднали на горния етаж. Свидетелят се е грижил за Тодор и Недялка Лисови след
смъртта на Лазар Лисов, всеки петък са се качвали с лекарства и храна в селото.
Заявява, че живее в гр. Лъки от 1984-85г, а след смъртта на Тодор Лисов, Недялка
Л. е останала сама в къщата. Заявява, че след 1999 г ответницата е учила в гр.
Пловдив пет години и е живеела в гр. Асеновград , ключът от къщата в с. Здравец
е у ответницата и свидетелката, и те имат багаж в имота. Св. Ф.А. (познава имота , има имот в с.
Здравец) , познава Лазар Лисов от 1980г, когато се е заселил в селото, тогава
той е бил магазинер, познава и родителите на Лазар, и твърди че са работили
като чобани - отглеждали овце в АПК, и
са стояли в гората три-четири дни, след което
са слизали в селото да си закупят
продукти и пак се качвали. Ходил е в имота заявява, че втория
етаж е бил на Лазар и Н., а на първия етаж живеели Тодор и Недялка Лисови , след
89г вече не били чобани. Според свидетеля се е налагало да се прави ремонт на покрива на къщата през 1983-84г , а за ремонтните работи му е
платено от Лазар , освен това Лазар е направил баня, тоалетна. След 1989г Лазар
си купил апартамент в гр. Лъки , тъй като за децата му нямало училище, и Лазар
и семейството му пътували всеки петък към с. Здравец. След смъртта на Лазар съпругата и дъщеря му
продължили да пътуват до селото. Познава ищцата, знае че е сестра на Лазар Лисов , виждал я е в
с. Здравец един или два пъти . Заявява,че
Лазар Лисов е поръчвал по някой
хоросан, носил е с колата цимент 84-85г.
Недялка Л. е била по-близка със снаха си, но не знае
да е била скарана с дъщеря си . Не знае кой държи ключ за къщата. Св. Асен
Александров (съпруг на ответницата), чийто показания бяха преценени във връзка с
всички останали доказателства по делото, познава ответницата и имота в с. Здравец от 1996г, в имота освен
родителите й , е живеела тя и брат й. Баща й и брат й починали 1999г, а след
смъртта им ответницата и нейната майка
продължили да ходят в имота почти всяка седмица. Твърди, че не е виждал ищцата да идва в имота, а след смъртта
на Недялка Л. ответницата и майка й
ползват къщата. Според свидетеля те поддържат къщата, преди две години са
правили ремонт на покрива, на банята, освежаване на къщата, а всички разходи са
поемани от ответницата, не знае откога Лазар Лисов живее в къщата, сочи че през
1996г е живеел в гр. Лъки, където е имал жилище , и там е живяла и ответницата.
Също не знае Недялка Л. да е била скарана с ищцата, твърди , че в момента ключ
за къщата държи ответницата, а ищцата няма ключ, защото е само един.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи: Предявен иск с
правно основание чл. 108 ЗС – за признаване за установено, че ищцата е
собственик на основание наследство на ½ ид.ч. от спорния имот и да бъде
осъдена ответницата да отстъпи собствеността и предаде владението върху
спорната част от имота. Искът е
допустим, при наличие на интерес от воденето му.
Разгледан по същество е и основателен. Не е спорно по делото обстоятелството, че
имотът е бил закупен от Тодор и Недялка Лисови, както и че до смъртта си през
2002г Тодор Лисов , а Недялка Л. - през
2012г - са живели в имота, в тази насока са и безпротиворечивите показания на
свидетелите. Установи се от ангажираните
гласни доказателства, че ищцата живее в гр. Лъки от 1980г, а бащата на
ответницата Лазар Лисов - от 1989г, когато е закупил ведомствено жилище и се е
преместил заедно със семейството си. Твърди
се от ответника, че имотът не е бил собственост на Тодор и Недялка Лисови, тъй като не е закупен
по установения ред, а същите не са установили трайно и необезпокоявано владение
върху него. Тези твърдения съдът намира неоснователни. Дори и да се приеме, че
наследодателите Лисови са живели в имота няколко дни от седмицата, поради
естеството на работата си, то не може да се приеме, че синът им Лазар Лисов е
владял имота за себе си. Твърди се от ответницата синът да е установил владение
върху имота 1970г, т.е. при навършване на 18-тата си година. Ангажираните
гласни доказателства в тази насока не
доказват твърдението за упражнявано владение с намерение да се свои имота, а
само извършването на ремонти не е достатъчно , за да обоснове този извод. Ето защо
съдът приема за установено по
делото, че имотът е бил собственост на Тодор и Недялка Лисови. След тяхната
смърт е преминал в равни части към техните наследници – страните в
производството. След смъртта на
наследодателите всеки от наследниците е собственик на неговата ид.ч. и държател
на ид.ч на останалите наследници, а за да придобие собствеността и върху ид.ч.
на наследниците следва освен да владее имота с намерение да го свои, и да
отблъсне владението на останалите
наследници. Не се установява по делото ответницата да е владяла имота с
намерение да го свои. В тази насока са единствено показанията на св. Лисов( нейн съпруг) , които в частта им, в която се сочат извършвани от
ответницата ремонти не се подкрепя от
други ангажирани по делото доказателства, поради които съдът не ги кредитира. Не се подкрепят с
доказателства и твърденията на ответницата, че
на състоялият се помен на Недялка Л. през 2012г е заявила на ищцата, че
не може без знанието на ответницата да посещава имота, още повече че е налице
извънсъдебно признание от страна на ответницата с факта на подаване на
декларация по чл. 14 ЗМДТ от 03.10.2012г(оспорването на представената
декларация е по същество и то остана недоказано). Ето защо съдът намира, че не е осъществен
състава на чл. 70 ЗС . Поради горното ще следва да се признае правото на собственост на ищцата върху ½ ид.ч. от имота на основание
наследство от Тодор и Недялка Лисови, и като последица от уважаване
претенцията, ще следва да се отмени по реда на
чл. 537 ал.2 ГПК констативен НА
за собственост на недвижим имот по давност № 109, том 7, рег. № 6288, дело №
1235 от 2015 г. на Нотариус Кожухарова – вписан в служба по вписвания с
вх.рег.№ 4151 от 17.09.2015 г., акт 181, том 14, дело № 2335/2015 г. до размера
на признатите права , а именно - ½ ид.ч. от описания имот и сграда в
същия. Установи се освен това от свидетелските показания(св.Л.), че ключ от
имота имат само ответницата и нейната майка), поради което съдът приема, че ответницата владее имота без правно основание.
Ето защо ще следва да бъде осъдена да
освободи спорната част от имота и предаде собствеността и владението.
Съобразно изхода на делото, направеното
искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата
разноски
по производството в размер на 933лв(съобразно представените доказателства за
направени такива) .
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Л.Л. ЕГН **********, с посочен адрес ***, че С.Т.Ч.
ЕГН ********** *** е собственик на основание наследство върху: ½(една
втора) ид.ч. от неурегулиран поземлен имот с площ 477(четиристотин седемдесет и
седем) кв.м., представляващ имот № 79(седемдесет и девет) по КП на с. Здравец,
община Лъки, одобрен със заповед № 300-4-20/13.09.2004 г. на ИД на АГКК София,
заедно с ½(една втора) ид.ч. от построената в същия имот двуетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 73 (седемдесет и три)кв.м.
ОТМЕНЯВА по реда на чл. 537 ал.2 ГПК констативен
НА за собственост на недвижим имот по давност № 109, том 7, рег. № 6288, дело №
1235 от 2015 г. на Нотариус Кожухарова – вписан в служба по вписвания с
вх.рег.№ 4151 от 17.09.2015 г., акт 181, том 14, дело № 2335/2015 г. до размера
на признатите права , а именно: ½(една втора) ид.ч. от неурегулиран
поземлен имот с площ 477(четиристотин седемдесет и седем) кв.м., представляващ
имот № 79(седемдесет и девет) по КП на с. Здравец, община Лъки, одобрен със
заповед № 300-4-20/13.09.2004 г. на ИД на АГКК София, заедно с ½(една
втора) ид.ч. от построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 73 (седемдесет и три)кв.м.
ОСЪЖДА
Е.Л.Л. ЕГН **********, с посочен адрес ***
да освободи собствеността и предаде на С.Т.Ч. ЕГН ********** *** владението
върху ½(една втора) ид.ч. от неурегулиран поземлен имот с площ
477(четиристотин седемдесет и седем) кв.м., представляващ имот № 79(седемдесет
и девет) по КП на с. Здравец, община Лъки, одобрен със заповед №
300-4-20/13.09.2004 г. на ИД на АГКК София, заедно с ½(една втора) ид.ч.
от построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена
площ от 73 (седемдесет и три)кв.м.
ОСЪЖДА
Е.Л.Л. ЕГН **********, с посочен адрес *** да заплати на С.Т.Ч.
ЕГН ********** *** разноски производството в размер на 933(деветстотин тридесет и три)лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: