№ 1566
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502122 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 51756/28.07.2022г., подадена от
„Си Ем Ел България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Панчарево, ул.“Околовръстен път“ № 438,
представлявано от К.Т.Н. – изп. директор, срещу Решение № 2097/
27.06.2022г., постановено по гр.д. № 17328 / 2021г. по описа на РС – Варна, 17
–ти състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя по реда на
чл. 422 ГПК положителни установителни искове срещу „Спешъл Ауто“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к.
„С.О Кочмар“ № 261, за приемане на установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 972,83 лв. /деветстотин
седемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ с ДДС, представляваща
незаплатена цена и възнаграждение по сключен между страните неформален
договор за търговска продажба и доставка на стоки и за извършване на
услуги, за които суми е издадена Фактура № ********* от 10.05.2017 г. с
падеж 10.05.2017 г., и сумата в размер на 326,88 лв. /триста двадесет и шест
лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава
1
върху главницата за периода 11.05.2017 г. – 28.07.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /25.08.2021 г./ до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 4647/01.09.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12594/2021 г.
на ВРС.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Излага като пороци, че съдът е достигнал до неправилни
правни изводи въз основа на фактите по делото, в резултат на неправилно
възприемане от съда на приложените и приети доказателства. На следващо
място съдът не се бил съобразил с всички приложени и приети по делото
доказателства и липсвало обсъждането им в мотивите, както и мотивите били
фрагментарни. Твърди, че ответникът не оспорил по смисъла на чл. 301 от
Търговския закон действията на лице, действало от името на дружеството без
представителна власт, веднага след узнаването, а именно с отговора на
исковата молба. Именно поради липсата на оспорване, следвало и
решаващият състав да счете, че търговецът е потвърдил действията по
приемането на работата, извършени от лицата Ив. П. и М. М.. В този смисъл,
провеждане на доказване дали горепосочените две физически лица са били
служители в дружеството или не, било ирелевантно по спора. Твърди, че
необосновано съдът бил изключил от доказателствения материал
представеното от ищеца копие на протокол. Същото не било нечетливо и от
него било възможно да се извлече информация относно твърдяните от ищеца
обстоятелства. Дори и документът да бил нечетлив, то това не било
основание за изключването му от доказателствения материал по делото. С
Определението от 18.03.2022 г., съдът не бил уведомил ищеца за последиците
от непредставянето на по-четливо копие. По-нататък твърди, че
неосчетоводяването на фактурите не следва да води до извода за липса на
доставка. Ако се приеме, че щом едно търговско дружество не осчетоводи
издадена му фактура, то не дължи плащане по нея, защото липсва доставка на
стока или услуга, това би означавало, че всеки който не желае да плати
дъжлима сума, било достататъчно да не отрази фактурата в счетоводството
си. Именно поради тази причина, съдът е трябвало да изследва
правоотношението извън липсата на редовно водено счетоводство от страна
на ответника. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като
постанови ново, с което да уважи исковете и да присъди разноските за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба.
В същия се сочи, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано,
поради което се моли да бъде оставено в сила. Не е налице твърдяното
приемане от страна на ответното дружество на действие, извършено без
представителна власт - напротив, още с отговора по чл.131 от ГПК били
оспорили претендирното заплащане на стоката, описана в процесната
фактура.
В отговора на исковата молба са оспорили, че нито били поръчвали, нито
2
били получавали посочените във фактурата артикули- нито на процесната
дата, нито когато и да било. Твърдят, че тази фактура не им била
предоставена, нито са я осчетоводили/респ. не били ползвали и правото си на
данъчен кредит по ЗДДС - доколкото изобщо не била налице доставка на
стока и няма нито действително извършена стопанска операция, нито
основание за начисляване на ДДС от страна на издателя на фактурата -
респ.не възниквало право на ползване на данъчен кредит от страна на
посоченото като получател дружество. Своевременно в отговора по чл.131 от
ТПК са оспорили и представения лист хартия /в нечетлива форма/, озаглавен
от ищеца като „Протокол" съгл. т.2 от доказателствата. Доказали са /и не било
оспорено от въззиваемия/, че положените подписи на този лист от лицата Ив.
П. и М. М. /без да било ясно кой от тях какъв бил/ не били нито на
представляващ ответното дружество, нито на назначени по договор лица към
„Спешъл ауто" ЕООД. Твърди, че по делото е представена фактурата с гриф
„ОРИГИНАЛ" върху самия документ, а данъчната практика изисквала, че на
получателя на доставката се дава оригинал на данъчната фактура. Това още
веднъж доказвало, че тази фактура не била предявена за плащане преди
завеждане на делото. Сочи, че ищецът не е успял да установи фактите и
обстоятелствата, за която му е разпределена доказателствена тежест. Отделно
от това, следва да се има предвид, че по отношение на претенцията за
мораторна лихва е настъпила погасителна давност, на която страната се е
позовала в отговора на исковата молба. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява процесуален
представител, като е депозирано писмено становище, с което се поддържа
депозираната жалба, моли се за отмяна на първоинстанционното решение и
за присъждане на разноски. За въззиваемата страна се явява процесуален
представител - адвокат, който оспорва жалбата, моли се да бъде оставена без
уважение, изразява се становище по същество и се претендират разноски по
представен списък.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по
искова молба, подадена от „Си Ем Ел България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Панчарево“, ул.
3
„Околовръстен път“ № 438, срещу „Спешъл Ауто“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „С.О Кочмар“ № 261, с
която са предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 972,83 лв. /деветстотин седемдесет и два лева и
осемдесет и три стотинки/ с ДДС, представляваща незаплатена цена и
възнаграждение по сключен между страните неформален договор за
търговска продажба и доставка на стоки и за извършване на услуги, за които
суми е издадена Фактура № ********* от 10.05.2017 г. с падеж 10.05.2017 г.,
и сумата в размер на 326,88 лв. /триста двадесет и шест лева и осемдесет и
осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 11.05.2017 г. – 28.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /25.08.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед № 4647/01.09.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12594/2021 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът „Си Ем Ел България“ АД твърди, че през май
2017 г. е доставил на ответника описаните в исковата молба стоки, за която
доставка на 07.05.2017 г. е издал фактура на стойност 972,83 лв. с ДДС. Сочи,
че към настоящия момент ответникът не е заплатил сумите по фактурата,
поради което моли от съда да установи вземането му, както и вземането за
обезщетение за забава, както и да му присъди разноски.
Ответникът „Спешъл Ауто“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е поръчвал и не е
получавал описаните в процесната фактура артикули. Сочи още, че фактурата
не му е била предоставила и не е осчетоводил същата, съответно не е ползвал
право на данъчен кредит. Оспорва представения от ищеца протокол, като
твърди, че същият не е подписан от представител на дружеството. Излага, че
с ищеца са имали търговски отношения през годините, но стоките в
процесната фактура не са поръчвани и доставяни, поради което и не дължи
записаната в нея сума. Счита, че не дължи и обезщетение за забава. В
евнетуалност счита, че същото е погасено по давност. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
4
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно е от приобщеното ч.гр.д. № 12594/2021 г. на ВРС, че е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
„Спешъл Ауто“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ж.к. „С.О Кочмар“ № 261, да заплати на „Си Ем Ел България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Панчарево“, ул. „Околовръстен път“ № 438, сумата в общ размер от 972,83
лв. /деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща незаплатена цена и възнаграждение по сключен между
страните неформален договор за търговска продажба и доставка на стоки и за
извършване на услуги, за която сума е издадена Фактура № ********* от
10.05.2017 г. с падеж 10.05.2017 г., и сумата в размер на 326,88 лв. /триста
двадесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 11.05.2017 г. – 28.07.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /25.08.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25,99 лв.
държавна такса и сумата от 350 лв. адвокатско възнаграждение,
представляващи сторени от заявителя разноски в производството. Доколкото
заповедта е връчена на длъжника, който в срок е подал възражение, то на
5
заявителя е указано, че следва да предяви иска си в едномесечен срок, за
което последният е представил надлежни доказателства.
Видно от Фактура № ********** от 10.05.2017 г. за сумата от 972,83
лв., същата е издадена от „Си Ем Ел България“ АД, като продавач и „Спешъл
Ауто“ ЕООД, като купувач, за описаните във фактурата стоки и услуги.
Начинът на плащане е посочен по сметка и падеж на задължението:
15.05.2017г. Фактурата не е подписана нито за продавач, нито за купувач.
Изключен от доказателствения материал по делото е приложеният на л.7
и л. 8 от първоинстанционното производство документ, посочен от ищеца
като протокол. В указания от ВРС срок ищецът не е представил четливо
копие, а във въззивната жалба, макар и да сочи, че неправилно е изключен
/формално позоваване на процесуално нарушение, поради липса на указани
последици от непредставянето/, страната отново не представя четлив
езкемпляр, който да позволи да се възприеме материалнизираното изявление,
което следва да възпроизведе годния документ. С оглед на горното и не са
налице основания за приемането на посоченото доказателство.
Представена е справка от НАП за актуално състояние на всички
трудови договори към 08.02.2022 г. в предприятието на ответника, от която се
установява, че няма вписани такива за лицата Ив. П. и М. М..
Съдът кредитира заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните. Същото кореспондира със
събрания доказателствен материал по делото и установява, че процесната
фактура не е включена в дневниците за покупки на ответника. Няма данни за
осчетоводено плащане по процесната фактура, доколкото липсва счетоводен
запис по нея. От приложена оборотна ведомост към 31.12.2017 г. не е
отразено ответникът да е имал задължения към доставчици по счетоводни
данни. За претендирания период на забава 11.05.2017 г. – 28.07.2021 г.
обезщетението е в размер на 416,19 лв.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими,
предявени в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след
издаване на заповед № 4647/01.09.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 12594/2021г. по
описа на Районен съд – Варна.
6
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че между него и ответната страна е сключен
договор за търговска продажба и доставка на стоки и извършване на услуги,
съдържащ твърдените права и задължения, изпълнението на задължението да
достави стоките и да извърши услугите, както и размера на претенциите си за
главница и лихви. От своя страна, ответната страна следва да установи
правопогасяващите си възражения.
Въз основа на възприетата фактическа обстановка, съдът приема, че не
се установи валидно облигационно отношение между страните с твърдяните
от ищеца параметри. Видно още от възражението, което ответникът е
депозирал пред заповедния съд във връзка с издадената заповед срещу него,
същият е изложил, че не дължи сумите, предвид, че не е възлагал, съответно
не е получил и изпълнение на насрещно задължение. Подобно становище и
възражение е направено и в подадения отговор на исковата молба. По делото
липсват данни за това на ответника да е представена фактурата, евент. да е
подписал приемо-предавателен протокол или друг документ в предхождащ
заповедното производство момент, като не се представиха от ищеца
доказателства по възражението му, че търговецът е потвърдил действията,
като не се е противопоставил веднага след узнаването. Точно обратното,
видно от предприетата от ответника защита, още чрез възражението в
заповедното производство, търговецът се е противопоставил, като липсва
основанието за приложение на чл. 301 от ТЗ. Неоснователно е и другото
възражение на въззивника, че неосчетоводяването на фактурата не следвало
да се цени в насока на липса на сключен договор. Първоинстанционният съд
не е направил заключението в тази посока, а правилно е посочил, че след като
липсват каквито и да е други доказателства за сключването на договора, то и
липсата на осчетоводяване на фактурата от ответното дружество напълно в
съответствие с всички останали доказателства потвърждава това
обстоятелство. Ищецът не проведе надлежно доказване на възложените в
негова тежест факти и обстоятелства. Фактурата не е подписана за купувача,
не са ангажирани други доказателства за осъществяване на твърдяната
доставка и услуга, поради което и съдът приема исковата претенция за
неоснователна и недоказана.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
7
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат на въззиваемата страна,
която претендира адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв., за което са
представени и надлежни доказателства за неговото изплащане, като сумата
следва да й се присъди.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2097/ 27.06.2022г., постановено по гр.д.
№ 17328 / 2021г. по описа на РС – Варна, 17 –ти състав.
ОСЪЖДА „Си Ем Ел България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н Панчарево, ул.“Околовръстен път“ № 438,
представлявано от К.Т.Н. – изп. директор, ДА ЗАПЛАТИ на „Спешъл Ауто“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к.
„С.О Кочмар“ № 261, сумата от общо 420 лв./четиристотин и двадесет
лева/, представляваща заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8