П Р
О Т О К О Л
№ 152
18.01.2023 г., гр. Пловдив,
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
VІ административен състав в
публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
Секретар: Г.Г.
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от председателя ЗДРАВКА ДИЕВА
административно дело № 1443 по описа за
2022 г.,
На
именното повикване в 14.48 часа се
явиха:
Страните
са редовно уведомени.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
– „Енфо Агро“ ООД се представлява от адв.Ш..
ОТВЕТНИКЪТ
– Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ не изпраща представител.
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ – Я.Н.Р. се явява лично.
АДВ. Ш.
– Да се даде ход на делото.
Съдът
намира, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото,
поради което
О П Р Е
Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Заседанието
е по доказателствата.
Отвeтникът е представил на 22.12.2022г. заверено копие на административния
договор от 30.05.2022г. с посочените в него приложения.
По
отношение на задължението за представяне на информация в обхвата на чл.156, ал.2 АПК, процесуалният представител гл.юриск.Г. е посочил, че не е искано съгласие
от жалбоподателя за оттегляне на оспореното уведомително писмо в частта му по
т.1 от раздел ІІ по реда на чл.156, ал.2 АПК и такова оттегляне не е извършвано.
До подписването на представения по делото анекс към договора, с което искането
на жалбоподателя е удовлетворено в цялост, се е достигнало след кореспонденция
в ИСУН, като не е съобразено висящото административно дело.
Изтъкнато
е, че все пак жалбоподателят не се е противопоставил и е подписал анекса,
въпреки висящото дело „като при това положение съвсем резонно би било оспорването
да бъде оттеглено, респ. съдът да бъде десезиран“.
АДВ.Ш. -
Да се приеме отговорът.
Съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА писмено
изявление на гл.юриск.Г. – процесуален представител на ответника, ведно с административен
договор от 30.05.2022г. и приложения към същия.
Съдебно-техническата
експертиза е постъпила в срока по чл.199 ГПК.
Пристъпи
се към изслушване на заключението.
Сне се
самоличността на вещото лице и се предупреди за наказателната отговорност по
чл.291 от НК.
Я.Н.Р.
- 61 г., бълг., бълг.гражд., омъжена, неосъждана, без родствени връзки със
страните. Известна ми е наказателната отговорност. Поддържам представеното заключение.
АДВ.Ш.
– Нямам въпроси, да се приеме заключението.
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ Р. – Разрешение за поставяне изобщо не може се издаде, тъй като не
отговаря на дефинираните понятия за преместваеми обекти по чл.56 от ЗУТ. Не е
павилион, не е кабина и няма обществено обслужващо предназначение. Говорим за
конкретен обект. Ако има някакви строителни книжа, може да е само Разрешение за
строеж, което аз считам, не е нужно по изложените съображения в заключението.
Съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА
заключението.
На
вещото лице се издадоха 2 броя РКО – всеки за сумата от 200 лв., съгласно
определения депозит, който включва и дължимите осигурителни вноски за сметка на
платеца на дохода.
АДВ.Ш. -
По становището на ответника считам, че е неоснователно, необосновано и не
намира опора в закона. В предходното съдебно заседание изрично беше указано на
ответника да посочи писмено оттегля ли писмото, което е обект на настоящото
административно производство, какъвто акт до момента не е представен.
Кореспонденцията в ИСУН колкото и да е значима и важна, тя е извънсъдебна, поради
което не може нито да се отнесе, нито да се приеме към настоящото съдебно
производство, поради което считам, че в този смисъл тези искания са изцяло
неоснователни. Каквото и да се е случило в ИСУН, то касае кореспонденция между
двете страни в ИСУН, но образуваното административно производство е въз основа
на Уведомително писмо, с което е направена финансова корекция на бюджета на
жалбоподателя, поради което той е оспорил по реда на закона това писмо. Тоест всички
действия, които могат да се случват относно това съдебно производство, могат да
се случат само с изрични изявления до съда и по-специално - дали се извършва
оттегляне, дали се приема оттеглянето и дали са налице основания за прекратяване
на съдебното производство. При всички случаи анекс 1 и цялата кореспонденция,
свързана с него, първо - е проведена след започване на настоящото съдебно
производство и второ - това са нови по своята правна същност административни
актове, които по смисъла на закона също подлежат на оспорване. Анексът макар и
наречен анекс към договор, представлява самостоятелна част за договорните
отношения между двете страни и Уведомителното писмо, което се изпраща във връзка
с анекса също представлява административен акт, който страните могат да оспорят
в лицето на жалбоподателя. Твърдя, че това писмо идва след като съдебното
производство е вече образувано.
Не е
оспорвано второто Уведомително писмо от 16.11.2022г., поради което същото е
влязло в сила и представлява правно основание за прекратяване на съдебното
производство. В тази връзка заявявам искане за присъждане на разноски предвид
разпоредбата на АПК, че в случаите на прекратяване, разноските по делото се
дължат поради това, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. Това са ДТ,
адвокатско възнаграждение в размер, посочен в пълномощното, приложено по делото
и депозит за СТЕ. Представям списък с разноски.
Съдът като
изслуша представителя на жалбоподателя и предвид изявленията на представителя
на ответника, съобрази събраните в настоящото производство писмени
доказателства : Предметът на спора е изрично уточнен с молба от 16.06.2022г. на
л.228 от том 1 и по-конкретно уведомителното писмо № 148/м.4 с изх.№
01-2600/1378 от 14.03.2022г. в частта му по т.II,
относно сумата от 411 702,22 лв. /т.1/. В оспорената част на
административния акт е посочено, че разходът за оборудване за подготовка и
смесване на земеделски култури за изхранване на животните, съгл. договор с ГВ
Агри ЕООД в заявен за финансиране размер от 411 702, 22лв., е изцяло
недопустим за финансиране.
В хода
на съдебното производство ответникът представи становище /л.411, 412/, в което
заяви, че са налице нови писмени доказателства, от които може да се обоснове
тезата за отпаднал правен интерес от направеното оспорване, доколкото искането
на жалбоподателя е изцяло удовлетворено. В подкрепа на тезата са представени и
приети по делото : уведомително писмо № 148#1/м4.1
от 16.11.2022г., според пункт ІІ т.1 от което : „Текстът в т.1 от Уведомително
писмо за одобрение с наш изх.№ 01-2600/1378 от 14.03.2022г. и рег.№ в ИСУН BG06RDNP001-4.008-0084-R002 от
14.03.2022г. се заличава“ /л.413/; административен договор подписан на
30.05.2022г. /л.423 и сл./; анекс от 18.11.2022г. /л.415 и сл./, ведно с
приложение второ към анекса – представляващо таблица с одобрените допустими
разходи за изпълнение на проекта. Както е посочено от ответника, извършената
корекция в проектобюджета по проекта и конкретно разходите в размер на
411 702,22лв., съгл. договор с ГВ Агри ЕООД, чиято законосъобразност е
предмет на делото, е преразгледана и уважена в цялост / Приложение № 2 към
анекса с изрично посочени в Таблица 1 вид на разходите на проекта, допустими
разходи, т.4 - размер на сумата 411 702.22лв. /. Предвид тези данни
представителят на ответника е поискал жалбата да бъде оставена без разглеждане
с прекратяване на съдебното производство. Поддържа се, че ответникът не е
станал причина за завеждане на делото, защото до променената позиция на ДФЗ се
е достигнало след като оценителната комисия е разгледала възражението на
жалбоподателя против обжалваното пред съда уведомително писмо. Заявено е
възражение за прекомерност по арг. от чл.78 ал.5 ГПК вр. с чл.144 АПК.
Във вр.
с представените от ответника и от жалбоподателя - уведомително писмо № 148#1/м4.1 от 16.11.2022г. и анекс от 18.11.2022г., както и
договор от 30.05.2022г., ответният административен орган бе задължен да
отговори писмено дали е искано съгласие от жалбоподателя за оттегляне на
оспореното уведомително писмо в частта му по т.II – т.1
по реда на чл.156 ал.2 АПК и представлява ли уведомителното писмо от
16.11.2022г. в частта му по раздел II, т.1
оттегляне на оспорения в конкретната част административен акт. С молба от
22.12.2022г. /л.422/ бе заявено, че не е искано съгласие от жалбоподателя за
оттегляне на оспореното писмо в частта му по т.1 от раздел II по реда на чл.156 ал.2 АПК и оттегляне на
административния акт не е извършено. До подписване на анекса по договора, с
което искането на жалбоподателя е удовлетворено в цялост се е достигнало след
кореспонденция в ИСУН, като не е съобразено висящото административно дело.
При
описаните данни се установи, че след издаване на оспореното уведомително писмо и
обжалването в конкретната му част пред съда, административният орган е допуснал
и осъществил на практика преразглеждане на акта, но без да са налице
предпоставките по чл.91 ал.1 АПК и в частност 7 дн.срок по см. на нормата. Не е
осъществена и предвидената в чл.156 АПК възможност в хода на съдебното производство.
От друга страна с оглед описаните по-горе и приети по делото писмени
доказателства, следва извод за отпаднал правен интерес от оспорването – като
последица от подписани след дата на издаване на оспореното уведомително писмо,
договор и анекс, вкл. последица от издадено след дата на издаване на оспореното
уведомително писмо – последващо уведомително писмо от 16.11.2022г. За
последващото уведомително писмо адв.Ш. изрично заяви, че същото не е оспорено
от жалбоподателя и е в сила. Ответникът, както изрично е признато в становището
от 22.12.2022г. не се е съобразил с висящото административно производство и не
е приложил чл.156 АПК, а е издал втори последващ акт на 16.11.2022г., с който е
„заличил“ обжалваната част от уведомителното писмо от 14.03.2022г.
Правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която
съдът е длъжен да следи служебно до края на съдебното производство. При това
положение жалбата следва да бъде оставена без разглеждане с присъждане на направените
от жалбоподателя разноски, на основание чл.143 ал.3 АПК. Не следва да се
уважава възражението на представителя на жалбоподателя от 01.12.2022г. /л.411,
412/, в което е заявено, че ответникът не е станал причина за завеждане на
делото. В случая съдът приема за приложима нормата на чл.143 ал.3 АПК, в която
е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за
завеждане на делото. Въз основа на описаните по-горе писмени доказателства,
издадени и подписани в хода на съдебното производство и след подаване на
жалбата – 23.03.2022г. /л.5/, в конкретния случай се приема, че ответникът е
дал повод за завеждане на делото. В цитираната норма не е посочено изрично коя
хипотеза се има предвид при прекратяване на производството, поради което съдът
приема, че хипотеза като настоящата попада в обхвата на чл.143 ал.3 АПК. Тоест,
жалбоподателят има право на разноски при отпаднал правен интерес, основание за
което е именно поведението на ответника.
Констатират
се направени следните разноски: 1700 лв. за ДТ; 400 лв. депозит за СТЕ; 4000лв.
адвокатско възнаграждение – пълномощно и договор на л.235 по делото, която сума
е по-малка от минимума в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в действаща редакция, както и по-малка
от посочената в чл.8, ал.1, т.5 от наредбата, действаща към момента на
представяне на договора. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение не е основателно.
Мотивиран
с изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Енфо Агро“ ООД, Община Асеновград, с.Леново,
ул.Орфей № 2, против Уведомително писмо № 148/м.4.1, изх.№ 01-2600-1378 от
14.03.2022г. в частта му по раздел II т.1.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Енфо Агро“ ООД, ЕИК ********* съдебни
разноски в размер на общо 6100лв. /4000лв.
адвокатско възнаграждение, 1700 лв. ДТ и 400 лв. депозит за вещо лице/.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 1443/2022г. по описа на Административен съд –
Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес от страна на жалбоподателя и в
7-дневен срок от получаване на съобщение от страна на ответника.
Протоколът
се изготви в СЗ.
Заседанието
се закри в 15.15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: