№ 240
*** , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20204430104696 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е подадена от *** представлявано от изпълнителния
директор ***, М. Ц. П. с ЕГН **********, от ***, с предявени искове по чл.
415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на: главница в размер на ***
за периода – *** *** - лихва от *** ведно със законната лихва върху
главницата, считано от *** до изплащане на същата, за които суми е издадена
*** по *** на ***. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за
изпълнение, възразена от длъжника. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ,
ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това
обстоятелство и връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5
от ГПК, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на
настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за
ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес *** ***, и лихва върху
главницата. Претендират се разноски.
1
Назначеният от съда особен представител на ответника счита, че искът
е неоснователен и недоказан. Твърди, че доказателствата сочат, че ответникът
е ползвател на имота, а не негов собственик и не може да се приеме, че все
още е титуляр на вещното право на ползване. Счита, че представените
доказателства представляват само твърдения на ищеца, не представляват
доказателства, че ответницата е потребител.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
*** по описа на *** се установява, че ищецът е депозирал на *** пред ***
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника за исковите суми. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена З****** която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено
на *** е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията
си, като искът е предявен в законоустановения едномесечен срок – на *** той
касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го
приема за допустим.
Доказва се по делото, че ответницата М. Ц. П. е дарила на своя син ***
на *** с *** на *** *** от процесния АПАРТАМЕНТ в *** като *** е
запазила правото си да ползва целия имот докато е жива безвъзмездно.
Именно на нейно име е откритата при ищеца партида на имота с ***.
Обстоятелството, че имотът е топлофициран и дружеството, което
извършвало дяловото разпределение е било ***, се доказва от представените
Договор между собствениците/ползвателите на имоти в ЕС в *** и *** от ***
и Споразумителен протокол, сключени въз основа на *** От протокола на
последното е видно, че именно ответницата е участвала в ОС при вземането
на решение /***/. От представеното и неоспорено своевременно извлечение
от счетоводна сметка по партидата с ***, както и от представените от ищеца
месечни отчетни фактури за потребление на ТЕ в имота, се установява, че
през периода от *** е била начислена сума в общ размер на ***, която е за
ТЕ, отдадена за отопление без ИРУ, от сградна инсталация и за дялово
разпределение. При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от
представените по делото Общи условия, предвиждаща, че купувачите са
длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-
2
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание
нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за
периода на забава, ищецът *** е начислила върху дължимите главници и
лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на *** - за периода
от ***
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Доказа се по делото, че ответницата е била собственик, а
впоследствие, при даряването на идеалните части от собствеността на
топлофицираното жилище през 2000г., е запазила правото си на ползване на
целия апартамент. В случая не се касае за фактическо ползване, а за учредено
вещно право на ползване, което е вписано в СВ, ведно с вписването на
нотариалния акт за дарение. Правото на ползване на имота придава
качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от
ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказа се също и че имотът е бил топлоснабден с протокола на ОС за избор
на топлинен счетоводител. Ирелевантно в случая е, че по делото не
представен договор между страните - между страните са налице договорни
отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на топлофикационното
дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в
сила и няма тръдения да са оспорени от ответника. По делото е безспорно, че
в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради
това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се
посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация,
че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички
3
собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Доказа се от представената
справка, че за исковия период е имало потребление на ТЕ в общ размер на ***
Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода
на делото, е на ответника, но в тази насока доказателства по делото не са
събрани. Представителя на ответника е оспорил в отговора на исковата молба
единствено качеството на ответника на ползвател на имота, което обаче е
надлежно доказано с представения от ищеца *** на ***. Не е необходимо
друго доказателство от негова страна, а ако ответникът е твърдял, че вече не е
ползвател, е следвало да посочи на какво основание и да представи
доказателства за този изгоден за него факт. Несвоевременно са направени
оспорванията едва в ход по същество от ответника за липса на доказателства
относно показанията на общия топломер, показанията на средствата за дялово
разпределение в имота на ответника и в другите жилища, за цените на
топлинна енергия, че няма съдебно-техническа експертиза по делото, която да
доказва главницата по размер. При липсата на оспорвания в тази насока през
време на съдебното дирене, съдът приема, че представените от ищеца
доказателства безпротиворечиво доказват наличието на правилно начислени
суми за отдадена ТЕ за исковия период с посочената от ищеца левова
равностойност. Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на
потребител на ответника, доставеното и отчетено количество ТЕ,
неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се
налага извода, че по че исковите суми за главница са дължими от ответника, а
поради незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на
ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ -
дължими са и начислените лихви в претендирания размер. Поради
посоченото, исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат
уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди разноските в
исковото производство, възлизащи на 75.00лв. държавна такса, 100.00лв. юрк.
възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, 300.00лв. –
внесен депозит за особен представител на ответницата, или общо 475.00лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
4
производство, възлизащи на 75.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че М. Ц. П., ЕГН
**********, от *** ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, СЛЕДНИТЕ СУМИ: главница в размер на *** за
периода – *** *** - лихва от *** ведно със законната лихва върху главницата,
считано от *** до изплащане на същата, за които суми е издадена *** по ***
на ***.
ОСЪЖДА М. Ц. П., ЕГН **********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски в исковото
производство в размер на 475.00лв.
ОСЪЖДА М. Ц. П., ЕГН **********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, с
*** със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски по *** на *** в
размер на 75.00лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5