№. 738 / 4.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Град Монтана, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря С. Г., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА г.д. №. 2109 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 и чл. 239 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „. Б. Е. Е. 8., седалище и адрес на управление: г. С. у. „. П. №. 1., п.к. 1606, представляван от управителя Р. В. против Е.Е.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx. Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 16.01.2015г. между ,,4финанс“ Е. опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ и Е.Е.Г. е сключен Договор за кредит №. 9., по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Страните сключват договора за кредит, фигуриращ в системата на ,,В.“ под №. 9.. В заявката си Е.Е.Г. заявява желание да й бъде отпусната сума в размер на 200,00 лева (двеста лева). Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 15.02.2015г. Кредитополучателят се възползва от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11.1 от Общите условия, приложими към Договор за кредит №. 9.. В крайна сметка срокът за връщане на кредита е удължен до новата падежна дата - 17.03.2015г. С настъпване на падежа по договора - 17.03.2015г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. От ,,В.“ изпращат три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. Въпреки отправените покани ответникът не погасява описаните в исковата молба вземания.
На 01.02.2018г. ,,4финанс“ Е. в качеството си на цедент, сключва с „. Б.“ Е. в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №.В. 0.., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор №. 9. в общ размер от 1 187.53 лева, от които: главница - 474,73 лева; наказателна лихва - 683,1. лева за периода 18.03.2015г. до 31.01.2018г; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30,00 лева.
Посочените вземания са подробно описани в Приложение №. 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава.
С оглед на гореизложеното твърди, че подава на 20.06.2019г. заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.г.дело №. 1621/2019г. на РС Монтана и на 25.06.2019г. е издадена заповед за изпълнение №. 990, в която е разпоредено длъжникът Е.Е.Г. да заплати на К. Б. Е. сумата от 474.73 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и разноските по делото. Поддържа, че срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК предявява настоящия установителен иск.
За това се обръща към съда с искане да бъде признато за установено съществуване на вземане към него от страна на ответника в размер на сумата от 474.73 лева главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
Заявени са доказателствени искания от ищеца: приемане на приложени документи като доказателства и прилагане на ч.г.дело №.1621/2019г. на РС Монтана.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Е.Е.Г., редовно призована, не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявените искове.В откритото съдебно заседание, редовно призована, не се явява.
С определение, постановено в закрито заседание на 11.1..2019 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и е насрочил делото за открито съдебно заседание на 20.11.2019г. В първото заседание по делото ответникът Е.Е.Г. xxx, редовно призована, не се явява и не се представлява, не е направила искане за разглеждането на делото в нейно отсъствие, при което пълномощникът на ищеца прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страната е била редовно призована, като съобщението е връчено лично на ответника Е.Е.Г., видно от отрязъка на съобщението върнат към делото.
Съобразена е и разпоредбата на чл.131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението, с указанията за последиците от неподаването на отговор, е връчен и препис от исковата молба и приложенията.
Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на твърдяното неплащане на исковата сума, представляваща дължима сума по сключен договор за кредит №. 9. от 16.01.2015г. по реда на чл.6 ЗПФУР, съгласно приложените писмени доказателства, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.
При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК така, както е предявена.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в заповедното и исковото производство съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК, в размер на 125.00 лева разноски, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 125.00 лева, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, разноски в исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Е.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, съществуването на вземане към „. Б. Е. Е. 8., седалище и адрес на управление: г. С. у. „. П. №. 1., п.к. 1606, представляван от управителя Р. В., на сумите по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №. 990/ 25.06.2019г. по ч.г.дело №. 1621/2019г., а именно сумата от 474.43 лева главница, представляваща неизплатено задължение по договор за кредит №. 9. от 16.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 24.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е.Е.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „. Б. Е. Е. 8., седалище и адрес на управление: г. С. у. „. П. №. 1., п.к. 1606, представляван от управителя Р. В., съдебни разноски от 125.00 лева в заповедното производство и сумата от 125.00 лева разноски в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: