Р
Е Ш Е
Н И Е
N 161
гр.Русе, 15.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , търговско
отделение в публичното
заседание на 4 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЗОРНИЦА
Д. мл.с-я
при секретаря ЕВА Д.
като разгледа докладваното от
съдия Павлова в.т.д. N276 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на П.Ц.Ц. ***, чрез пълномощник адвокат С.Ц. *** против решението на Районен
съд-Русе, постановено по гр.д.№8890/2017г., с което съдът е уважил иск с правно
основание чл.422 ГПК, като е признал за установено по отношение на него, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД София сумата 500лв. главница по договор
за паричен заем, заедно със законна лихва от 29.09.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, както и е осъден да заплати разноските за
заповедното производство по ч.гр.д.№6891/17г. и разноските по делото.
Излага оплаквания за
неправилност на решението, които се свеждат до нарушение на материалния закон и
необоснованост. Иска да бъде отменено от
въззивния съд и иска-отхвърлен, претендира присъждане на разноските за двете
инстанции на основание чл.38, ал.1, т.3 и ал.2 ЗА.
Насрещната страна по делото въззиваемият „Агенция
за събриране на вземания“ЕАД гр.София в подадения отговор на въззивната жалба
излага доводи за нейната неоснователност и иска решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на
решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба,
Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законовия срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане.
Решението е валидно и допустимо, а по
същество-правилно.
Спорен по делото е въпроса дали ищецът е материалноправно
легитиман да претендира вземането по договора за заем, доколкото същото му е
прехвърлено с цесия от заемодателя „Вива кредит“ООД, както и дали цесията е
съобщена на длъжника.
Безспорно е установено по делото, че по силата
на сключен договор за паричен заем на 4.07.2013г. „Вива кредит“ООД София е дало
в заем на въззивника П.Ц. 500лв., за
срок от два месеца, при посочени в договора условия. Безспорно, сумата не е
върната. По силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 22.01.2013г., приложение №1 /29.11.2013г. „Вива кредит“ООД е
прехвърлило на „Агенция за събране на вземания“ООД вземането си от Ц. по
договора, общо 704лв., вкл. 500лв. главница. Представено е потвърждение за
сключената цесия. Представено е пълномощно, с което Вива кредит“ООД е
упълномощило цесионера с права да уведоми от негово име всички длъжници по
вземания на дружеството за извършената цесия, във връзка с чл.99, ал.3 ЗЗД.
Представено е уведомително писмо от „Вива кредит“ООД до П.Ц., с което го
уведомява за цесията, както и покана за доброволно изпълнение от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, с което Ц. е поканен да заплати задължение в размер на
1167.04лв., вкл. лихва и неустойки съгласно договора за заем. Писмото е с дата
13.09.2017г. и е адресирано до посочения в договора адрес. Върнато е на
подателя като непотърсено. „Агенция за събраните на вземания“ЕАД е подала
заявление по чл.410 ГПК на 29.09.2017г., образувано е ч.гр.д.№6891/17г. по
описа на РРС, по което е издадена заповед №4224/3.10.2017г., с която е
разпоредено П.Ц. да заплати сумите 500лв.-главница, 204лв.-договорна лихва за
периода 4.08.13г.-3.09.13г., 170лв.-такса разходи, 293.04лв.-лихва за забава за
периода 5.08.13г.-28.09.17г., със законна лихва върху главницата считано от
29.09.17г. до окончателното й изплащане, както и разноски. В срок длъжника е
подал възражение по чл.414 ГПК, а заявителя е предявил иск за установяване на
вземанията. В хода на исковото производство са оттеглени исковете за договорна
лихва и за такса разходи и производството по тях е прекратено.
С решението си
районният съд е приел, че иска за главница 500лв. е основателен, така, както е
предявен и го е уважил, иска за сумата 293.04лв.-лихва за забава за периода
5.08.2013г.-28.09.2017г. е отхвърлен, в тази част решението не е обжалвано и е
влязло в сила. За да уважи иска за главница, съдът е приел, че вземането е
прехвърлено с договор за цесия, преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК цедента
е изпратил уведомление за цесията на вписания в договор за заем адрес на
заемателя, но то не е потърсено, като по този начин процедурата по чл.99, ал.3 ЗЗД е изпълнена. Приел е, че цесионния договор има действие по отношение на
длъжника-ответник.
Въззивната жалба е неоснователна, а решението -
правилно, поради следните съображения. Неоснователно е оплакването за
неправилност на същото поради липсата на материалноправна легитимация у ищеца,
поради неуведомяване на ответника за цесията. Безспорно е установено според
настоящия състав, че преди подаване на заявлението, уведомлението за цесията
реално не е достигнало до длъжника. Доколкото обаче иска по чл.422 ГПК се счита
предявен от датата на подаване на заявлението, а приложение към исковата молба
е и уведомлението за цесията /л.27/, то с оглед трайната съдебна практика
следва да се приеме, че цесията е надлежно съобщена на длъжника. Настоящият
състав напълно споделя и се позовава на решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. II ТО на
ВКС, според което уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. В този
смисъл е и решението по т.д.№2352/13г. II ТО, ТК. На следващо място, задължението
на цедента, визирано в чл.
99, ал. 4 ЗЗД да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би
имало значение, само при условие, че въззивника е заплатил
своето задължение по договора за кредит. В случая, няма данни и не се твърди, че въззивника е платил
преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера лице. Не на
последно място, в производството по чл. 410 ГПК, при установяване на частното
правоприемство в лицето на заявителя, не е необходимо установяване на
изискуемост /арг. от чл.
418, ал.3 ГПК/, а единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на
общо основание може да бъде сторено и с исковата молба /арг. т.4г и т.11 ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС/. Поради горното,
настоящият състав на съда
достига до идентични на първата инстанция изводи за основателност на иска.
Обжалваното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивника са направените от въззиваемия
разноски за тази инстанция в размер на 100лв.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т. ГПК.
Мотивиран така, на
основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №852/22.05.2018г., постановено по гр.д.№8890/2017г.
по описа на Районен съд-Русе В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за сумата 293.04лв.-лихва за
забава за периода 5.08.2013г.-28.09.2017г. решението като необжалвано е влязло
в сила.
ОСЪЖДА П.Ц.Ц. ***, ЕГН ********** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, сумата 100лв. разноски за тази инстанция,
представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определени от съда на основание
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: