Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 01.08.2018г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 6435 по описа на състава за 2014г., за  да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./

Ищецът М.О.К. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на травматичните увреждания, които му били причинени в следствие на пътно- транспортно произшествие, настъпило на 04.11.2011г. върху пътен участък от път ІV-37618 между гр. Пещера и летовище „Св. К.“. Според твърденията на ищеца, то било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил „ОПЕЛ АСТРА”, с рег. №  ********, който нарушил правилата за движение по пътищата и след като изгубил контрол върху управлението на автомобила, допуснал той да се преобърне и катастрофира извън очертанията на пътното платно. Пострадалия пътувал на предната дясна седалка на споменатия лекия автомобил „ОПЕЛ АСТРА” и в резултат на удара получил множество контузии по тялото, гръдния кош и главата, които са подробно описани в съдържанието на исковата молба.  Споменатите обстоятелства, при които настъпило ПТП, противоправния характер на деянието и естеството на причинените увреждания били установени в хода на НАХД № 241/2012г. по описа на РС Пещера. С оглед обстоятелството, че причинителят на вредите – водача на споменатия автомобил, имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното дружество – ищецът се счита за надлежно материално легитимиран да претендира и да получи от ответника изплащане на справедливо застрахователно обезщетение съразмерно на обема и характера на претърпените значителни вреди. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 150 000 лева, заедно със законната лихва, считано от деня на причиняването на вредите (съвпадащ с деня на настъпването на процесното ПТП), до деня на окончателното плащане на присъденото обезщетение. С оглед очаквания изход на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и  направените съдебни разноски за настоящото производство.

Исковата претенция на ищеца е оспорена от ответника З. „Б.и.” АД, както по основание, така и по размер. Чрез процесуалния си представител ответникът заявява, че не оспорва настъпването на процесното ПТП, нито наличието на валидно застрахователно правоотношение, покриващо деликтната отговорност на водача на лекия автомобил „ОПЕЛ АСТРА“ (признание за този факт е направено изрично в открито съдебно заседание на 24.04.2015г.) но оспорва всички останали предвидени в закона предпоставки, определящи задължението му да изплати претендирания размер на застрахователно обезщетение. Поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия (ищеца), който въздействал физически върху водача по време на управлението на автомобила и по този начин отклонил вниманието му и способствал за настъпване на произшествието. При това, пострадалият пътувал без да използва предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван и по този начин способствал за увеличаване на обема на вредите. При същите обстоятелства, водачът не бил получил толкова тежки травми. Сочи, че релевираните телесни увреждания, за които се претендира изплащане на обезщетение, са в действителност значително по- леки от посочените в исковата молба, а нито една от контузиите на меките тъкани на тялото не е значителна по характер или обем. Поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, спрямо характера и обем на вредите, както и социалния и икономически стандарт в страната по времето, котаго са настъпили вредите. По всички изложени съображения - ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство препис от Решение от 08.11.2012г. постановено в хода на НАХД № 241/2012г. по описа на РС Пещера и с отбелязване за влязло в сила на 24.11.2012г. мотивира извода, че на 04.11.2011г. върху пътен участък от път ІV-37618 между гр. Пещера и летовище „Св. К.“ е настъпило пътно- транспортно произшествие с лек автомобил „ОПЕЛ АСТРА”, с рег. №  ********, управляван от водача Г.С.Ш., в резултат от неправомерното поведение на споменатия водач и допуснатите от него нарушения на разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 20, ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.2 от ЗДвП. В следствие настъпилия пътен инцидент, на пътуващия на предната дясна седалка пътник М.О.К. били причинени множество увреждания, дефинирани като „комплексна средна телесна повреда“, изразяваща се в тежка черепно- мозъчна травма и мозъчна контузия, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на долната челюст в областта на брадата, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, счупване на дясната орбита и периферна увреда на десен лицев нерв и нервус абдуценс (отвеждане на нерв) в дясно, с широка, нереагираща на светлината зеница и ограничена подвижност, намарена зрителна острота на дясното око, довело до трайно затруднение на зрението с дясното око и счупване на левия кондил на тилната кост с фрагмент към медуларния канал, което е довело до трайно затруднение на движенията на снагата.

Като доказателства по делото са приети преписи от  книжата по НАХД № 241/2012г. по описа на РС Пещера, включително са приобщени Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие, Фотоалбум на местопроизшествието и Скица на местопроизшествието, чието съдържание  е обект на анализ от заключението на допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

В дадените пред съда показания, разпитан в качеството на свидетел, Г.С.Ш., заявява, че именно той е управлявал лекия автомобил „ОПЕЛ АСТРА”, с рег. №  ********, при настъпване на процесното ПТП. Свидетелят заявява, че не може да си спомни точния механизъм на настъпване на произшествието, понеже било отдавна и бил съобщил на разследващите своите спомени от онзи момент. Свидетелят не помни дали неговия спътник в автомобила М.О.К. е бил със или без поставен предпазен колан.

В дадените пред съда показания, разпитан в качеството на свидетел  Г.И.Т.заявява, че е бил очевидец на ПТП, но не си спомням нито датата, нито годината. Нямал спомен кога точно през деня се случило произшествието, но помни, че пътувал за ранчото си, което се намирало по пътя за курорта „Св. К.". Часът бил около 10-11 часа преди обяди докато свидетелят се движел с личния си автомобил на разстояние от около 50 метра пред себе си възприел друг лек автомобил как излиза от завоя от едната страна и отишъл веднага към другата част на платното. Лекия автомобил „ОПЕЛ АСТРА” се движел в посока към гр. Пещера, но начинът му на движение бил толкова странен, че свидетелят първо помислил дали не е спукана гумата на автомобила. След като излязъл рязко от завоя и завил на дясно, влязъл рязко в банкета и след това рязко поел вляво. За няколко секунди колата прелетяла пред свидетеля, ударила се две дървета и паднала в дерето. Свидетелят слязъл от автомобила си но наоколо нямяло хора, а се чували само викове „Мемо, Мемо, Мемо." В това време свидетелят сигнализирал на преминаващи автомобили, а пътуващите в тях спрели за да окажат съдействие на пострадалите. Свидетелят и друг шофьор слезли в дерето при падналия автомобил, но свидетелят бил толкова притеснен и разтреперан, че не помни подробности, освен следните: В автомобила били двама човека, а единият бил паднал между седалките, издавал хъркащи звуци и от устата му хвърчала кръв, а другият плачел и го разтърсвал, викайки го по име. Този вторият бил в безсъзнание изпускал въздух и мехури с кръв. Свидетелят и друг водач счупили едно от стъклата на автомобила и поканили онзи от хората вътре, който не бил пострадала- да напусне веднага автомобила. В това време дошли още хора да помагат а свидетелят се качил на пъте и се отдалечил, понеже се почувствал зле от видяното и преживяното. На мястото на ПТП полицаите снели самоличността на свидетеля и записали името му като очевидец. След това го повикали в полицията да разкаже видяното.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Й.Д.Й. обосновава следните изводи:

·         Причина за настъпването на процесното ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил „Опел Астра“, който се е движил по път IV-37618, в посока към гр. Пещера с около 72 км/ч с водач и пътник на предните седалки. Автомобилът е оборудван с предпазни колани още при произвеждането му.

·         Пострадалият М.К. е пътувал без поставен предпазен колан. Използването на предпазния колан дефинитивно би намалил характера и обема на вредите.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х.И. обосновава следните изводи:

·         На 04.11.2011г. в светлата част на денонощието, лекият автомобил „Опел Астра“ се е движил по път IV-37618, в посока към гр. Пещера с около 72 км/ч с водач и пътник на предните седалки. При достигане на 41км. на 1км. от изхода на гр. Пещера в посока летовище „Св. К.", след завой, водачът на лекия автомобил губи контрол върху управлението му. Същият предприема маневри рязък завой надясно и наляво, но не успява да овладее автомобила в рамките на пътната лента за движение, в която се е движил. Автомобилът оставя следи от приплъзване и напуска пътното платно, като се удря в дърво с дясната си част и преустановява движението си в край пътното дере, обърнат върху лявата си част. От удара предния капак на автомобила остава отворен, налични са следи от удар по предната дясна врата и дясната част на тавана на автомобила.

·         Причини за настъпване на ПТП са непреднамерени действия от страна на водача на лекия автомобил, който в конкретните пътни условия губи контрол върху системата за управление на автомобила и не успява да го овладее в рамките на лентата си за движение.

·         Ако возещият се на предната дясна седалка, до водача натиска с ръка десния крак на водача, то това хипотетично поведение не би оказало влияние върху увеличаването на скоростта на автомобила, но подобен вид действия със сигурност имат пряко влияние върху концентрацията на водача и възможна последваща загуба на контрол върху управлението на автомобила.

Като доказателство по делото са приети множество медицински документи – епикризи, резултати от медицински изследвания, амбулаторни листове, на български и френски език (придружени от превод на български език), които съдържат медицински данни за З.равословното състояние на ищеца непосредствено след настъпването на процесното ПТП и по време на лечението му от получените травми. Тези данни са обект на подробен анализ от допуснатата единична и в последствие комплексна съдебно- медицинска експертиза /ортопедия, травматология и неврология, УНГ, офталмология/, чиито изводи са обсъдени по- нататък в мотивете на настоящото съдебно решение.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.К. обосновава следните изводи:

·         В резултат от настъпването на процесното ПТП, ищецът е получил множество увреждания с травматичен характер, а тяхната медико- биологичната характеристика е както следва: черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание - разстройство на здравето, опасно за живота; Счупване на долната челюст със загуба на два зъба - трайно затрудняване на дъвченето и говоренето; Счупване на стена на дясна орбита, на горночелюстна пазуха, и на предна и средна черепно-мозъчни ямки - трайно разстройство на З.равето; Контузията на мозъка и пневмоцефалията са от неврохирургичния ресор; Счупването на слуховата пирамида е в средната черепна ямка, но последиците за слуха са от компетенцията на специалист УНГ. Счупването на орбита и увредата на горен клепач на окото и намаляването на зрителната острота са от компетенцията на специалист офталмолог. Увреда на лицевия нерв /абдуценс/ - постоянно разстройство на З.равето, не опасно за живота. Контузия на шията - временно разстройство на З.равето, не опасно за живота. Предвид остатъчното изправяне на физиологичната шийна извивка и намаляване на височината на междупрешленния диск между 4-ти и 5-ти шиен прешлен, медико-биологичната характеристика се изменя на постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота.

·         Налице е пряка причинно следствена връзка между преживяното от ищеца ПТП и наличните, констатирани от вещото лице увреждания и остатъчни явления от тях

·         След реанимационното лечение и това в клиника по неврохирургия и лицево-челюстна хирургия пострадалият се е лекувал във Франция, където е направен оперативен опит за декомпресия на десния лицев нерв. Към момента на прегледа от експерта не се установява някакво съществено подобрение на състоянието на парализа на този нерв. Налице са всички клинични белези за една такава нервна увреда.

·         Претърпените болки и страдания са били доста интензивни след възстановяване на съзнанието му и са били такива до възстановяване целостта на долната челюст /2-3 месеца/, като след това за започнали да затихват до едно постоянно ниво на което са и към настоящия момент предвид увредата на лицевия нерв и намаления обем на възможни движения в шията.

·         Към момента последиците от травмата за пострадалия са асиметрия на лицето поради десностранна лицева пареза с невъзможност за затваряне на дясното око, променен говор, крива усмивка и намален обем на възможни движения в шийния отдел на гръбначния стълб.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебно- медицинска експертиза (мултидисциплинарна), обосновава следните изводи:

·         Според становището на вещото лице д-р К.Д. (лицето- челюстна хирургия), в следствие на настъпване на процесното ПТП, пациентът М.О.К. е получил счупване на долната челюст в областта на брадичката, в дясно. За лечение на травмата е поставена метална остеосинтеза на счупената челюст. По този начин е възстановена захапката. През периода на лечението болният е имал болки, страдания,з атруднено хранене и говор за период повече от 30 дни ( приблизително около 90 дни) до момента на пълното зарастване на долночелюстната фрактура. Към момента на прегледа пострадалият К. е с възстановена захапка и долночелюстната ф-ра е заздравяла напълно. По отношение на травмата на долната челюст, липсват по- актуални клинични данни, което дава основание да се приеме, че е настъпила позотивна или негативна промяна.  Описаните травми отговарят по начин на възникване и характер на съобщените.

·         Според становището на вещото лице д-р Н.М. (уши, нос и гърло), наличната медицинска документация и проведения преглед на ищеца М.О.К. дава категорично основание да се приеме, че увреждането на десния лицев нерв е в пряка зависимост от претърпяното ПТП. Касае се за периферна увреда на десния лицев нерв с настъпили усложнения в хода на провежданите оперативни интервенции. Степента на периферната увреда (парализа) може да бъде определена като IVтa - тежка. Лечението е започнало непосредствено след настъпилото ПТП по отношение на УНГ заболяването - консервативно и впоследствие оперативно (неколкократно) до момента. Продължителността на лечението касае периода от травмата до момента - консервативно и оперативно, като състоянието на пациента в началото комплексно е било тежко, а впоследствие е касаело болки, чувство за изтръпване, тежест и шум в уши, секреция от дясно ухо периодично, световъртежи и т.н. Последиците за ищеца към настоящия момент включват: периферна парализа на десния лицев нерв - IVтa степен. Прогнозата на лицевата парализа при разкъсване на невра касае траен дефект - лицева хемипареза. Настъпилото усложнение - серомукозен отит на дясно ухо също може да бъде предпоставка за чести възпаления на същото и евентуално намаление на слуха и влошаване на парезата.

·         Според становището на вещото лице д-р О.М. (офталмология), наличната медицинска документация и проведения преглед на ищеца М.О.К. дава категорично основание да се приеме, че настъпилата периферна увреда на десен лицев нерв, както и на десен отвеждащ нерв е в пряка зависимост от претърпяното ПТП. Степента на периферна увреда (парализа) на десния лицев нерв е определена на IV степен (средно тежка). Парезата на десен отвеждащ нерв е напълно възстановена, като няма данни и за диплопия. Зрителната острота на дясното око е намалена с 40 % - VOD = 0,6 с корекция (60%) и не може да бъде коригирана с оптична корекция (очила) повече от това. Консервативното лечение с капки изкуствена сълза и мехлем с витамин А продължава и до настоящия момент. Ищецът е изпитвал болки, вследствие на фрактурата на външната стена на орбитата и дискомфорт от двойното виждане (диплопия) и невъзможността да движи дясното око навън и надолу (отзвучали за около два месеца). Интензивността на болката е субективно понятие за всеки отделен индивид, което не може да бъде оценено за отминали събития. Поради невъзможността за затваряне на клепачите на дясното око, вследствие на периферната пареза на десния лицев нерв, ищецът има и досега оплаквания от сухота в окото, дразнене и зачервяване. От травмата на ищеца са изминали 6 г. При прегледа на М.О.К. на 25 г. на 28.09.2017 г. е установена намалена зрителна острота на дясното око (VOD = 0,6 (60%) с корекция за далече и близо), както и периферна пареза на десен лицев нерв (н. фациалис) с невъзможност за волево затваряне на клепачите. Не се очаква подобряване на зрителната острота на дясното око за в бъдеще. Парезата на десния лицев нерв е предизвикала трайна и постоянна промяна във вида на лицето на ищеца, равнозначна на обезобразяване, а невъзможността на волево затваряне на клепачите налага да се поставят капки изкуствени сълзи и телове с витамин А, което ще продължи, защото ако окото не се овлажнява изкуствено, или не се затваря мануално, могат да настъпят усложнения от страна на роговицата - кератопатия, перфорация и загуба на зрението. Налице е причинно-следствена връзка между преживяното ПТП и получените увреждания - трайна периферна пареза на десен лицев нерв (н. фациалис) с лагофталм (невъзможност за волево затваряне на клепачите на дясното око).

·         Според становището на вещото лице д-р С.М. (съдова хирургия), наличната медицинска документация и проведения преглед на ищеца М.О.К. дава категорично основание да се приеме, че към момента на прегледа няма данни за остър съдов процес на ляв горен крайник. Няма данни за отоци и обемна разлика между двата горни крайника. Не се палпира уплътнение на вената. Няма обективни медицински данни, констатиращи тромбози. Задебеляването на стените на т.нар. „вена цефалика“ може да се дължи на различни фактори и не може да се свърже пряко и категорично с настъпилото ПТП или лечението на причинените при настъпването му травми. От гледна точка на съдова система, пациентът е клинично здрав.

·         Според становището на вещото лице д-р П.С.П. (невро- хирургия), наличната медицинска документация и проведения преглед на ищеца М.О.К. дава категорично основание да се приеме, че тежката черепно- мозъчна травма, понесена от ищеца се състои от следните компоненти: хиподенсно травматично контузионно огнище в десен мозъчен дял, малък хидром в ляво челно, мозъчен отток, пареза /абдуценс/ в дясно, средно тежка периферна пареза на десния лицев нерв, навлизане на въздух в черепа, счупване на дясна челна кост, счупване на латерална стена на дясна обрита, счупване на двете пирамиди на слепоочните кости,  счупване на левия кондил на тилната кост, счупване на крилото на сфеноидалната кост в дясно, счупване на предна черепна ямка, двустранно счупване на средна черепна ямка, които са причинили като съвкупност временно разстройство на здравето, опасно за живота. Настъпила е трайна и постоянна промяна във външния вид на ищеца, равнозначно на обезобразяване на чертите на лицето. Понастоящем, пострадалият е в добро общо състояние, но има данни за травматична енцефелопатия.

Заключението на изслушаната и приета с частично оспорване на изводите комплексна съдебна авто-техническа и съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Х.И. и вещо лице д-р Д.К. обосновава следното:

·         Лекият автомобил „ОПЕЛ АСТРА”, с рег. №  ******** е фабрично снабден с триточкови предпазни колани на предните седалки;

·         Предвид наличните у ищеца травми с много голяма степен на вероятност ищецът е бил без поставен предпазен колан;

·         При правилно поставен предпазен колан пострадалият не би получил такава тежка черепно-мозъчна травма, освен в хипотезата на навлизане в пространството за пасажера на предмети от самия автомобил или околната среда, за каквито факти няма конкретни данни.

Заключението на изслушаната и приета с частично оспорване на изводите допълнителна комплексна съдебна авто-техническа и съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Х.И. и вещо лице д-р Б.Б. обосновава следното:

·         Като се имат в предвид механизма на процесното ПТП {първоначален удар с преобръщане на автомобилното купе), местоположението на тялото на пострадалия М.К. {предна дясна седалка) и вида ,тежестта и локализацията на травматичните увреди ,получени от него определно може да се счита, че към момента на процесното ПТП тялото му в купето е било „свободно подвижно“ ,тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан. Травматичните увреждания на ищеца преобладават в предната и дясна част на главата и шията

·         Ако ищецът М.К. по време на станалото ПТП бе пътувал е правилно поставен предпазен колан, при процесния механизъм на злополуката, той би получил тежката черепно-мозъчна и лицево-челюстна травма, поради това че страничното движение и удар на главата в дясната предна врата щеше да е напълно възможно, тъй като предпазният колан не ограничава страничните движения на тялото. След първоначалния удар, е последвало въртене на купето до окончателно установяване на лявата страна.

В дадените пред съда показания, свидетелката Ц.М.К.заявява, че е майка на ищеца и по тази причина имала преки и трайни впечатления от понесените от ищеца вреди. Непосредствено след настъпването на пътния инцидент, пострадалият е бил в състояние на кома в болницата в гр. Пазарджик, а в последствие е бил транспортиран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД където продължило лечението му. Част от лечението било извършено и в Р. Франция. Според свидетелката, последиците от травматичното увреждане причинило множество битови неудобства и притеснения за ищеца. Лицето му било обезобразено и той се притеснявал от този факт, а при това изпитвал затруднения в бита, поради факта, че парализата на лицев нерв засягала зрението му и мимиката на устата и лицето. Състоянието на пострадалия се повлиявало много по- слабо от очаквания лечебен ефект и той се притеснявал също и от този факт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената по исков ред претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предвидените от                  чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ предпоставки, ответникът в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автомобила, в който е пътувал пострадалия - дължи да заплати на увреденото лице (ищеца) застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди. 

В резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът  намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „ОПЕЛ АСТРА”, с рег. №  ********.  

За да достигне до този извод, съдът съобрази следните доказателства:

Както съдържанието на влезлия в сила краен съдебен акт на наказателния съд – Решение от 08.11.2012г. постановено в хода на НАХД № 241/2012г. по описа на РС Пещера (с отбелязване за влязло в сила на 24.11.2012г.), така и заключението на приетата без оспорване в хода на настоящото производство съдебна авто- техническа експертиза способства за приемане на мотивиран извод - за противоправния характер на поведението на водача на лекия автомобил „ОПЕЛ АСТРА”, с рег. №  ********, както и за наличието на пряка причинно- следствената връзка между това поведение и настъпването на произшествието, което е източник на вредите.

Експертизата, която бе изготвена от вещото лице И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт) изясни механизма на удара, като посочи, че от техническа гледна точка - причината за настъпване на произшествието е субективна и се свързва с неспособността на водача на лекия автомобил „ОПЕЛ АСТРА” да овладее автомобила по време на движение, непосредствено след преминаване през завой. Именно този извод е категоричен и обосновава тезата за противоправно поведение на водача.

С оглед едно от възражениеята на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради механично въздействие върху водача, следва да се отбележи, че в заключението на съдебната авто- техническата експертиза е приет категоричен извод, опровергаващ тезата на ответника. Съдът кредитира становището на вещото лице И.,, че евентуално механично въздействие /натиск/ с ръка от страна на пътника – ищец М.К. върху десния крак на водача на лекия автомобил „ОПЕЛ АСТРА” може да повлияе върху механизмите за управление на автомобила. Вещото лице И. обаче счита, че подобно поведение би способствало за психологическо въздействие - разконцентриране вниманието на водача и би обусловило в голяма степен поведение, което е подобно на фактически констатираното (неспособност за овладяване на автомобила при движение напред в рамките на пътното платно).                                 От житейска гледна точка, споменатата хипотеза е доста логична, тъй като няма разумно обяснение за причината, поради която водачът внезапно е загубил способността си да контролира адекватно движението на автомобила. Като фактическо поведение обаче, хипотезата остана ненадлежно доказана т.е. на плоскостта на хипотезите. Доколкото  съдът е длъжен да основава решението си на доказани факти, то в случая релевираното от ответника възражение за съпричиняване поради поведението на пострадалия /механично въздействие върху водача на автомобила по време на движение/, следва да бъде оставено без уважение.

Внимателният анализ на събраните в хода на процеса доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествието, скица, експертни заключения на основна и допълнителна комплексна съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза, както и показанията на свидетеля Т.(пряк очевидец на инцидента), мотивират становището на съда за основателност на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради неизползването на предпазен колан, с какъвто лекият автомобил е бил оборудван. В тази насока, съдът кредитира единодушното заключение на двама медицински специалисти в областта на травматологията (д-р К. и д-р Б.), дадено в две независими комплексни обсъждания, консултирани със специалист по безопасност на движението (Хр. И.) – двете експертни заключения обосновават извода, че пострадалия е пътувал без предпазен колан.

За последиците от този факт обаче, експертните изводи бележат известно разминаване и съдът кредитира преимуществено изводите на експертното заключение, дадено от вещи лица д-р К. и Хр. И., а именно: че ако бе пътувал с поставен предпазен колан, ищецът би получил по- леки по степен увреждания.

В тази насока заслужава да се вземат предвид с особено внимание показанията на свидетеля Т., който заявява, че е възприел лично разположението на телата на пътуващите веднага след настъпване на ПТП, като очертава ясно разликите, обясняващи логично последиците за двамата пътуващи. Така свидетелят, като съобщава че: „единият беше легнал настрани, беше между седалките и шасито на колата. Беше в безсъзнание и дишаше тежко, беше целият в кръв“, докато другият „здравото момче“ (водача) според свидетеля е напуснал автомобила самостоятелно след символична помощ. При това положение, изводите на втората експертиза- че пострадалият уж би получил същите травми, дори и при правилно поставен предпазен колан е твърде несъстоятелна и не кореспондира нито с фактите по делото, нито с логиката на механизма на произшествието, нито пък с целта на закона, който изисква от пътуващите да поставят предпазните колани, с които автомобилът е бил оборудван. Установените по делото факти, че ударът е настъпил при скорост с около 70-80 км/ч. и единият от пътуващите (водачът) е здрав и без увреждания (очевидно защото е използвал предпазен колан), докато другият е с тежки увреждания по главата от твърди тъпи предмети в интериора на автомобила и тялото му се намира между седалките и шасито (защото очевидно не е използвал предпазен колан) мотивират ясен и категоричен извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К.. Явното неглижиране на превантивното действие на предпазния колан, няма как да бъде прието, впрочем както не може да бъде прието и обясняването видимата разлика в състоянието на двамата пътуващи с някакво хипотетично „проникване на отломки при механично увреждане на автомобила в дясната страна на купето“, след като автомобилът се е завъртял и се е установил на лявата си страна.  Впрочем, нито един от експертите не е оглеждал лично автомобила и не е констатирал лично „проникване на отломки“, нито е измервал обема на деформацията, а изводите в тази насока са направени по същите снимки, с които разполага и съда. Както беше посочено по- горе, съдебните решения се основават на доказани факти, а не на хипотези - а в настоящия случай, въз основа на анализа на доказателствата - съдът формира категорично вътрешно убеждение, че пострадалият не е използвал предпазен колан и очевидно точно това поведение е допринесло в не маловажна степен за увеличаване обема на вредите. По смисъла на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, този принос на пострадалия следва да бъде определен на не по- малко от 1/3 (една трета) от общия резултат. Тъй като за пострадалия по- сериозните травматични увреждания са в областта на главата, то съпричиняването на вредоносния резултат е значително, защото се намира в пряка причина с настъпването на всяко едно от получените телесни увреждания, за които се претендира обезщетение.

Приетите като доказателства и посочени в настоящото решение медицински документи, заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза и показанията на разпитания свидетел К. способстват за установяване на характера и обема на претърпените телесни увреждания и на произтичащите от тях неимуществени вреди, които ищецът е понесъл. Като кредитира събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до болки, страдания и неудобства за пострадалия в период от три месеца до около седем години за различните типове травми (в този смисъл са заключението на съдебно –медицинската експертиза и свидетелските показания).

При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегната нито сравнително младата възраст на пострадалия, нито пък факта, че понесените от ищеца вреди са със средна тежест. Възстановителният период за част от тях е приключил, но друга част от тях са повлияни от сериозни усложнения в здравословното състояние на пострадалия и не се повлияват от проведеното лечение. В тази насока, показанията на разпитания свидетел К. съвпадат с изводите на съдебно- медицинските експерти, но съдът кредитира преимуществено становището на вещите лица- медицински специалисти.

Обезобразяването на лицето на пострадалия, в значителна степен допринася за увеличаване на обема на вредите, тъй като фактът, че пострадалия „се срамува от лицето си“ (св. К.) е разбираем и обективно обоснован, като се има предвид становището на вещите лица.

При изложените по- горе изводи, разрешаването на спора се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, който следва да бъде определен по справедливост, след анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.

Като взе предвид характера и обема на претърпените вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, в контекста на социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите- 2011г. (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период и нивата на застрахователно покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“), съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо глобално на сумата от 120 000 лева. Отчитайки значителния обем на вредите, съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното обезщетение, в частта за горницата над 120 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева. Посоченият като справедлив размер на обезщетението е обоснован от обема на доказаните неимуществени вреди.               В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на обезщетението, освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, значение имат и размерите на минималната работна заплата и средната работна заплата, средната месечна издръжка на членовете на домакинствата и социално- икономическите  критерии за справедливост, които се явяват правно значимата граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника. Нито една травма и съпътстващите я страдания не са обективно съизмерими с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция – то размерите на обезщетенията трябва да бъдат съответни и съобразени с обществените разбирания за справедливост.

Така определения размер на обезщетението от 120 000 лева, следва да бъде редуциран с 1/3 част до размер на сумата от 80 000 лева на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД  - съобразно приноса на пострадалия за настъпването на вредите.

Следователно, искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен частично след дължимата редукция по чл. 51, ал.2 от ЗЗД  - до размер на сумата от 80 000 лева. За разликата над посочената сума и до пълния предявен размер за 150 000 лева - претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм/, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода, считано от датата на причиняването на вредите, която съвпада с деня на настъпване на пътния инцидент, до окончателното изплащане на сумата.

По предявените претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът е претендирал, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът е бил освободен от задължението за заплащане на съдебни такси и разноски, поради което понесените първоначално за сметка на съдебния бюджет суми за разноските, както и държавната такса, която се дължи съразмерно с уважената част от иска следва да бъдат възложени за заплащане в тежест на ответника и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда – на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 5220 лева, от чието заплащане ищецът бе освободен на основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК.

Процесуалният представител на ищеца е заявил, че претендира възнаграждение за процесуално представителство, в размера, който е определен от 38 на Закона за адвокатурата (пълномощно и договор за правна помощ на стр. 243 от делото). Съразмерно с уважената част от иска, това възнаграждение възлиза общо на 2930 лева, според установените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение размери и уважената част от иска.

Ответникът също има право да получи съответната част от разноските, съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Той е представил няколко списъка на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства, че е извършил такива (приложени на стр. 147, 162, 438) в общ размер от 13430 лева, разходи за събиране на доказателства и за адвокатски хонорар. Релевираното възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК съдът намира за частично основателно, тъй като счита, че разноските за процесуално представителство, направени от ответника в действителност са прекомерни. Тези разноски обаче, не следва да бъдат редуцирани до минимума, тъй като делото се отличава със значителна фактическа сложност, изслушани са и са приети са множество експертни заключения, проведени са множество открити съдебни заседания, които са ангажирали в значителна степен процесуалния представител на ответника. Независимо от изложеното, трябва да се отбележи, че актуалните цени на адвокатските възнаграждения значително превишават установените минимуми и факта, че едната от страните е избрала да бъде представлявана по реда на чл. 38 от ЗАдв. не обвързва насрещната страна при избора на процесуален представител. Тъкмо напротив – значителната цена на иска предполага ангажирането на добре квалифициран адвокат, което повлиява върху пазарните цени на разходите за процесуално представителство в конкретния случай. По изложените съображения, редукцията, основана на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде осъществена частично - със сумата от 3 000 лева (без ДДС), до размер на 10 000 лева без ДДС, респ. 12 000 лева. Съразмерно с уважената част от иска, сумата на разноските, които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, след прилагането на чл. 78, ал.5 от ГПК възлиза на 5842 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.О.К. с ЕГН **********, със съдебен адресат – адв. И.И.- С.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 80 000 лева (осемдесет хиляди лева), представляваща рeдуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 04.11.2011г., причинено от водача на лек автомобил „ОПЕЛ АСТРА” с рег. №  ********, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от настъпването на вредите на 04.11.2011г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата, над присъдената сума и до пълния предявен размер за сумата от 150 000 лева.

Задължението може да бъде изпълнено чрез плащане по банкова сметка ***: ********и IBAN: ***.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД да заплати на адв. И.И.- С.,***, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата – сумата от 2930 лева (две хиляди деветстотин и тридесет лева), представляваща възнаграждение за процесуално представителство на М.О.К. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА М.О.К., да заплати на ЗД „Б.и.” АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 5842 лева (пет хиляди осемстотин четиридесет и два лева) за съдебни разноски, които са направени пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД с ЕИК *********, да заплати по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 5220 лева (пет хиляди двеста и двадесет лева), представляваща съдебни разноски и държавна такса съобразно с уважената част от иска, от заплащането на които ищецът е бил освободен.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                       СЪДИЯ: