№ 9324
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110155841 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца „Хави Логистикс“ ЕООД срещу ответника „Драгон“ ЕООД
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на
сумата от 7000 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 50 000 лв., за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и
търговския имидж на ищеца, вследствие неизпълнение на задължение по договор от
17.10.2019г., сключен с ответника, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 14.10.2022г. до окончателното плащане на вземането.
Ищецът „Хави Логистикс“ ЕООД твърди, че страните са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение по договор от 17.10.2019г., по силата на който
ищецът е възложил на ответника извършването на транспорт, депониране и
унищожаване на генерираните от него отпадъци, вкл. и хранителни отпадъци,
представляващи биоотпадъци по смисъла на Наредба за разделно събиране на
биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци, за срок до 18.03.2021г.
Пояснява, че между него и трета за спора страна - „ОМВ България“ ООД са налице
договорни правоотношения, по силата на които ищецът извършва транспортни и
товаро-разтоварни услуги. Допълва, че през м. март 2021г. при ищеца останали
хранителни продукти: 240 стека от Viva Ice Coffee Caramel 250ml, продукти със
запазената марка на бензиностанции OMV, които били с изтекъл срок на годност.
Последните били предадени на ответника на 02.03.2021г., за което бил съставен
приемо-предавателен протокол, с цел транспортиране до депо и
депониране/унищожаване на основание чл. 3, ал.2 от Наредба за разделно събиране на
биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци. Заявява, че „ОМВ България“
ООД го уведомило, че получило информация от служител, че продукти с марката
VIVA, а именно Viva Ice Coffee Caramel 250ml, се продават извън тяхната мрежа – в
магазин, находящ се в гр. София, ул. „Борис Христов“ №18, с удължен срок на годност.
Ищецът сезирал БАБХ за случая, която констатирала, че 1 стек от 12 броя от Viva Ice
1
Coffee Caramel 250ml с изтекъл срок на годност от предадените за
депониране/унищожаване 240 стека, е бил пуснат в продажба в посочения магазин,
чийто собственик ги закупувал от склад за търговия с храни, стопанисван от „Галерия
Жуан“ ЕООД без съпроводителни документи за доставка и проследимост. Поддържа,
че „Драгон“ ЕООД не е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения между
страните договор, съответно с уведомление, получено от ответника на 18.03.2021г.,
ищецът упражнил правото си да прекрати едностранно договора. Пояснява, че
вследствие виновното неизпълнение на „Драгон“ ЕООД, са нарушени
взаимоотношенията между ищеца и „ОМВ България“ ООД, като доверието и доброто
име на последния към ищеца е силно разклатено, в която връзка ОМВ е изразил
намерението си да прекрати договорната връзка. Счита, че по този начин е накърнено
реномето и търговския му имидж пред дългогодишния му клиент и партньор - „ОМВ
България“ ООД, като оценява претърпените от него неимуществени вреди на 50000 лв.
С тези съображения моли съда да уважи предявения частичен иск за сумата от 7 000
лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.10.2022г. до
окончателното плащане. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответникът „Драгон“ ЕООД е депозирал отговор в законоустановения срок по
чл.131, ал.1 ГПК. Намира предявения иск за допустим, но по същество неоснователен
при твърдения, че липсват доказателства за предаването на процесните стоки от страна
на ответника на трето лице, както и дали те са идентични с предадените такива.
Оспорва да е налице допуснато виновно неизпълнение на задълженията му по договора
с ищеца. Счита, че ищецът не е претърпял твърдените от него вреди, доколкото
правоотношението между него и „ОМВ България“ ООД не е било прекратено. Намира
за недоказани обстоятелството, че е уронен престижът на ищцовото дружество, както и
размерът на заявената претенция. По изложените съображения моли предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В настоящото производство не е спорно между страните, че същите са били в
облигационни отношения, по силата на сключен на 17.10.2019г. Договор за извозване
на отпадъци.
Съгласно чл.1, ал.1 от договора, същият има за предмет уреждане на
отношенията по повод предаването и депонирането на отпадъци /стоки, вторични
суровини и други/, генерирани при осъществяването на търговска дейност на обекти на
възложителя „Хави Логистикс“ ЕООД, посочени в Приложение № 1, а именно – гр.
София, бул. „Цветан Лазаров“ № 48 и гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 64,
срещу задължението на изпълнителя „Драгон“ ЕООД да извършва транспорт и да
унищожи генерираните от възложителя отпадъци за негова сметка.
По делото е представен неоспорен Приемо-предавателен протокол №
2346/02.03.2020г., носещ подписите на представители на страните, от съдържанието на
който се установява, че ищецът е предал на ответното дружество с цел транспорт до
депо за унищожаване следните продукти: Viva Ice Coffee Caramel 250ml, WRIN 68974-
0-0, 240 стека.
Видно от приложен сигнал с вх. № 3283/05.04.2021г. ищецът „Хави Логистикс”
2
ЕООД е информирал Българска Агенция за безопасност на храните – София град, че
във връзка с договорните си отношения с ответника от 17.10.2019г., с протокол от
2021г. /вместо погрешно посочената в него 2020г./ е предал на последния за бракуване
посочените по-горе хранителни продукти с изтекъл срок на годност, собственост на
„ОМВ България” ЕООД. Отразено е, че служители на бензиностанции „ОМВ” са
установили, че продукт с тяхната марката „VIVA” - Viva Ice Coffee Caramel 250ml се
продава в търговската мрежа, т.е. в друг търговски обект с удължен срок на годност. В
тази насока ищецът е посочил, че има обосновано предположение, че ответникът е
реализирал стоката на пазара, доколкото не разполага с разрешително/лиценз издаден
от БАБХ за унищожаване на хранителни продукти.
Видно от представено по делото писмо на БАБХ от 26.08.2022г. се установява,
че във връзка с извършена проверка на магазин за пакетирани храни, находящ се в гр.
София, ул. „Борис Христов” № 18, и след анализ на внедрената от фирмата
стопанисваща обекта програма за обратна връзка и проследимост, е констатирано
наличие на 12 броя /един стек/ от напита „Вива кафе карамел бутилка”, със срок на
годност 16.04.2021г., за което е представена складова разписка от „Галерия Жуан”
ЕООД.
От представено по делото уведомление от 16.03.2021г. и приложено към същото
удостоверение от куриерска фирма „Спиди” с изх № СМ-1023?12.10.2022г. се извежда,
че ищецът е упражнил правото си едностранно да прекрати облигационната връзка с
ответника, като се е позовал на разпоредбата на чл.5, ал.1 от договора за извозване на
отпадъци, което волеизявление е достигнало до ответника.
По делото е представен Договор за продажба и покупка на стоки и доставка на
предварителни изчислителни, складови и дистрибуторски услуги от 08.03.2010г.,
сключен между ищеца и „ОМВ България” ЕООД, както и Договор за изменение № 3 от
01.03.2021г.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Асен Василев, който заявява, че
работи в „ОМВ България“ от 2008г., като отговаря за нехранителните категории.
Посочва, че през месец март 2021г. е имало продукти с марката „ОМВ“, които били с
изтекъл срок на годност, съответно предоставени на ищеца за унищожаване. Допълва,
че техен колега установил наличието на такъв продукт в търговската мрежа, който на
практика се разпространявал само в бензиностанциите от веригата, т.к. само „ОМВ“ е
вносител и притежател на марката. Извършили проверка, вследствие на която
установили, че техният партньор „Хави Логистикс“ ЕООД е сключил договор с
ответника „Драгон“, който не е имал необходимата оторизация за извършване на
дейността по унищожаване на продукти и стоки с изтекъл срок на годност. В
допълнение посочва, че обстоятелството, че „Хави Логистикс“ ЕООД поверило
унищожаването на стоката на дружество нелицензирано да извършва тази услуга
влошило търговските им взаимоотношения. Твърди, че след близо година уверения, че
такъв казус няма да се повтори „ОМВ България“ продължил договорът си с ищеца.
При разпита на свидетелят Ч.С., работещ в „ОМВ България“, посочва, че към м.
март 2021г. и към настоящият момент „ОМВ” има договор за партньорство с ищеца.
Свидетелства, че през месец март 2021г. бил установен продукт – айс капучино,
карамел с бранд „ОМВ“ в обект, който нямал нищо общо с веригата. Заявява, че били
поискани обяснения от „Хави Логистикс“ ЕООД, от където са информирани, че
ищецът извозил количество от продуктите, които е следвало да бъдат бракувани към
трета страна – ответника по делото. Ищецът им представил и протокол за предаване на
съответните артикули с изтекъл срок на годност, с което на практика се установявало,
3
че не са в негов склад.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.52 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
претърпени неимуществени вреди в твърдяния размер; че вредите са причинени в
следствие на противоправно поведение на ответника, произтичащо от неизпълнение на
договорно задължение на основание сключения между страните договор за извозване
на отпадъци от 17.10.2019г.
Ответникът следва да докаже положителните факти, на които основава своите
възражения, в т.ч. точно изпълнение на задълженията, произтичащи от облигационната
връзка с ищеца.
В настоящото производство се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и търговския имидж
на ищеца „Хави Логистикс“ ЕООД пред дългогодишния му клиент и партньор „ОМВ
България” ЕООД, вследствие на неизпълнение на договорното задължение на
ответника „Драгон“ ЕООД да осигури законосъобразното депониране и унищожаване
на 240 стека негодни /с изтекъл срок на годност/ хранителни продукти с марка Viva Ice
Coffee Caramel 250ml, собственост на „ОМВ България” ЕООД, като същите по
нерегламентиран начин и в нарушение на нормативните изисквания за контрол,
съхранение и доказване на произход на храна и напитки и след незаконна промяна на
срока на годност, са пуснати за продажба в търговски обект в
гр.София.
На първо място съдът следва да разгледа въпроса за възможността юридически
лица да търпят неимуществени вреди. По дефиниция, болките и страданията
представляват психически и емоционални състояния, които са присъщи единствено на
физическото, но не и на юридическото лице. Юридическите лица нямат физическо
здраве и психика и те не търпят болки и страдания и не изпитват чувства.
Съществуващата законова фикция, с която на юридическите лица се признава
самостоятелна правосубектност цели постигането на целите, за които същите са
създадени в т.ч. и самостоятелното им участие в гражданския оборот за постигане на
икономическа цел /печалба/, какъвто е случая с търговските дружества, каквото се
явява и ищецът по делото. Същата е различна и независима от правосубектността на
техните учредители, на органните им представители или от проявената конкретна
държавна власт, поради което правосубектността на всяко юридическо лице изключва
изначално възможността то да търпи неимуществени вреди. Парично обезщетение от
противоправно засягане на неимуществените права на юридическото лице възниква,
единствено когато е увредена и неговата имуществена сфера. Всяко юридическо лице
притежава имуществена сфера, без значение дали тя обяснява самостоятелната му
правосубектност, само обслужва целта за неговото учредяване или спомага държавната
или общинската политика в съответната сфера на обществени отношения. В частност
търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент -
чл. 1, ал. 3 ТЗ. Вредите, които търговското предприятие търпи се отразяват в
патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. То няма
неимуществени активи и пасиви. Поради гореизложеното за юридическите лица е
неосъществима компенсаторната функция на обезщетението по смисъла на чл. 52
ЗЗД.
4
В допълнение към горното следва да се посочи, че в съдебната практика, в
частност с Решение № 47 от 10.09.2010 г. на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 625/2008 г.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди по правилото на чл. 52 ЗЗД на юридическо лице - търговец е
лишено от основание в закона. Върховният касационен съд е приел, че претърпените от
търговеца - юридическо лице вреди от установено правонарушение несъмнено се
отразяват в патримониума му, но поради безспорно паричния му еквивалент, тези щети
не могат да имат неимуществен характер, което, само по себе си, изключва
приложението на чл. 52 ЗЗД. Като допълнителен аргумент е изложено и че самият
общопризнат смисъл, вложен в понятието "неимуществени вреди" налага извода, че
тези вреди нямат своя имуществена стойност и следователно – парично изражение,
което е несъвместимо с правната същност и начин на възникване на юридическото
лице - търговец. Изразено е, че действително с нормата на чл. 52 ЗЗД законодателят е
създал правно задължение за обезвреда на неимуществените вреди при всички състави
на непозволено увреждане, но при неизричното посочване на конкретните правни
субекти, имащи право на обезщетяване, то явно е възприето правилото – те да бъдат
определяни според вида на вредата, т.е. от вида на засегнатото право, поради което и
при съобразяването с така сочения критерий се налага изводът, че неимуществените
вреди са причинени, когато увреждането е засегнало психическата сфера на
пострадалия, като трайно и продължително състояние, а това житейски и правно е
неприложимо към юридическото лице, дори и той да е търговец.
Действително в редица специални състави е предвидена отговорност за
правонарушения /чл. 1 – 2б ЗОДОВ и чл. 74, ал. 2 ЗЗоД, чл. 631а ТЗ, чл. 28, ал. 1, т. 3
ЗП, чл. чл. 95 – 95 б ЗАПСП, чл. 76 – 76г ЗМГО, чл. 57 – 57 г ЗПД и др./ При тях
обезщетението се дължи за имуществени и за неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена от правонарушението. При всички тези специални състави не само
юридическите, но и физическите лица са възможните техни адресати на правната
норма, но само физическите, имат психика и физическо здраве, поради което с така
посочените разпоредби се визират единствено физическите лица като възможни
кредитори на обезщетенията за неимуществени вреди от визираното в съответната
правна норма правонарушение. С Решение № 274 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. №
5120/2017 г., IV г. о, както и с Решение № 206 от 26.03.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4762/2017 г., III г. о. са присъдени обезщетения за неимуществени вреди на конкретна
религиозна организация, но следва да се посочи, че така цитираните решения на първо
място не са със задължителен характер и на следващо място касаят религиозна
институция, чиято цел на създаване не е участие в гражданския оборот за постигане на
конкретна икономическа цел. Независимо от така посочените решения не следва да се
изостави становището, че материалното ни право не допуска в полза на юридическо
лице да възникне вземане за обезщетение на неимуществени вреди.
При това положение, доколкото липсва задължителна съдебна практика, съдът
следва по този въпрос да постанови акта си съобразно закона и вътрешното си
убеждение.
С оглед на гореизложеното в настоящият случай дори да се приеме, че ищецът е
претърпял вреди от поведението на ответника, в частност от неизпълнението на поети с
облигационната връзка задължения, те не могат да се квалифицират като
неимуществени, а същите биха имали по-скоро имуществен израз, каквито
обстоятелства ищцовата страната, чиято е тежестта за доказване, не установява по
делото. В исковата молба се излагат твърдения, че доверието и доброто име на ищеца в
дългогодишните му отношенията с партньора „ОМВ България” ЕООД са били силно
разклатени, като същевременно не се доказва настъпване на последици с парично
5
оценяем израз – преустановяване на търговските взаимоотношения между страните,
намаляване на печалба, оборот или загуба на клиенти в резултат на твърдяната
нарушена търговска репутация. Тези изводи на съда не се разколебават включително
от показанията на разпитания в хода на делото свидетел Василев, който заявява, че
след случая с констатирана продажба в търговски обект на продукти с марката на
„ОМВ” с изтекъл срок на годност, се изострили взаимоотношенията между „Хави
Лигистикс” и „ОМВ”, но след уверения от ищеца, договорните им взаимоотношения
продължили. Следва да се посочи, че липсата на законова норма под която да бъдат
подведени твърденията на ищеца за реално претърпени от търговското дружество
неимуществени вреди, в причинна връзка с поведението на ответника, води до извод,
че отговорността му не може да бъде реализирана по този ред. В случая, доколкото
ищецът претендира единствено неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване
доброто име и търговската репутация на дружеството, то предявеният иск като
неоснователен следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, в размер на 1100
лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита
и съдействие от 09.02.2023г.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Хави Логистикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, жк. „Дружба 2”, бул. „Проф. Цветан
Лазаров” № 48 срещу „Драгон“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Красна поляна 1”, част 9, ет.11, ап.54, осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от 7000 лв.,
представляваща част от вземане в общ размер 50 000 лв., за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и търговския имидж,
вследствие неизпълнение на задължение на ответника по договор за извозване на
отпадъци от 17.10.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Хави Логистикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк. „Дружба 2”, бул.
„Проф. Цветан Лазаров” № 48 ДА ЗАПЛАТИ на „Драгон“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Красна поляна”, част 9, ет.11,
ап.54, сумата от 1100 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6