РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Велико Търново, 31.01.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и първи декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 686 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба, подадена от Т.Х.П. с ЕГН **********, адрес ***,
срещу Заповед за прилагане на ПАМ с № 21-1228-000660/ 16.09.2021 г., издадена
от ст. инспектор Г.А.- началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Стара Загора. С обжалваната заповед на Т.Х.П. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП - „Изземване на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач до успешно
полагане на изпит, като е иззето СУМПС № *********. Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му при
неспазване на изискванията за форма, допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила, в нарушение на материалноправните
разпоредби и в противоречие с принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.
Конкретно изтъква, че в случая освен водач, той е и управител на „КННК“
ЕООД – търговското дружеството, което е собственик на автомобила без валидна
застраховка ГО, но не е знаел за последното обстоятелство. В подкрепа на това
сочи, че на 24.04.2020 г. в гр. Велико Търново е сключил застраховка със срок
на валидност до 23.04.2021 г., включително на разсрочено плащане на 4 вноски.
Твърди, че въпреки поетият ангажимент, застрахователният брокер не го е
уведомил за наближаването на падежа на четвъртата вноска и поради това
застраховката е била предварително прекратена, за което водачът, той и
управител на дружеството-собственик не е знаел. Заявява, че не е бил уведомяван
и за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС, за което, както
и за липсата на валидна застраховка ГО, узнал едва при извършената му от
органите на МВР проверка и веднага след това е сключил нова задължителна
застраховка. Поради това намира за неправилни изводите на административния орган,
че е могъл да узнае или да предположи, че управляваният от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация. Намира, че това му поведение не сочи на
хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП, тъй като се касае за незнание на
фактите, а не за непознаване на нормативната уредба на движението по пътищата,
както и че вменяваното му нарушение не е от категорията на немаловажните. Счита
и че от административния орган е извършено превратно тълкуване на писменото му
обяснение като доказателство за непознаването на ЗДвП и подзаконовите актове по
прилагането му. С тези доводи от съда се иска оспорената принудителна
административна мярка да бъде отменена. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по
делото *** Д.С. ***, поддържа жалбата с направените искания, по доводите
изложени в нея и доразвити в хода на устните състезания.
Ответникът – началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора редовно призован, не се явява в проведеното открито заседание, не ангажира
становище по спора.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Т.Х.П. е едноличен собственик
на капитала и управител на „КННК“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Горна Оряховица, ул. „Черни връх“ № 5, съгласно представената с
административната преписка разпечатка от Търговския регистър /л. 36 от делото/.
От съдържащите се в делото документи се установява и между страните не се
спори, че посоченото дружество е собственик на товарен автомобил „Фиат Дукато“
с рег. № ***. Не се спори също, че на 16.03.2021 г., в 18:45 часа, в с.
Калояновец, общ. Стара Загора, по ул. „Победа“ до № 39, в посока изток-запад, Т.Х.П.
е управлявал въпросния товарен автомобил
„Фиат Дукато“. При извършена му проверка от служители в сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Стара Загора е било установено, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация на 23.02.2021 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДВП – поради
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. При така констатираното на водача е бил съставен АУАН серия GA № 257528/ 16.03.2021 г. и са снети писмени
обяснения от водача, в които той е посочил, че към момента на проверката не е
бил уведомен и не е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация. По случая е била образувана преписка с рег. № 1228-ЗМ-234/ 21 г.
на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Стара Загора, в хода на която са изискани данни
от Гаранционния фонд, дали собственикът на посоченото МПС е бил уведомен на
основание чл. 574, ал. 10 от КЗ от Информационния център на ГФ, за липсата
застрахователен договор. От наличните в преписката доказателства не се
установява такива данни да са били подадени към ОД на МВР – Стара Загора. Освен
това от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново е
изискана информация за уведомяването на собственика за прекратяването на
регистрацията на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***. В отговор с
писмо изх. № 2275р-4032/ 30.06.2021 г. на ОД на МВР – Велико Търново, са
представени Уведомление рег. № 127500-3920/ 24.02.2021 г. до „КННК“ ЕООД – гр.
Горна Оряховица за служебното прекратяване на регистрацията, ведно с известие
за доставяне на пощенска пратка, върнато с отбелязване, че пратката не е
потърсена. При тези данни преписката е докладвана в Районна прокуратура - Стара
Загора, като с Постановление № 8415/ 08.092021 г. на прокурор в РП - Стара
Загора е отказано да бъде образувано наказателно производство по преписката и
същата е прекратена. Последвало е издаването на Наказателно постановление №
21-1228-003027/ 16.09.2021 г. от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара
Загора, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, на Т.Х.П. са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Заедно с това от началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора е била издадена ЗППАМ №
21-1228-000660/ 16.09.2021 г., с която на Т.Х.П. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП - „Изземване на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач до успешно
полагане на изпит и е иззето СУМПС № *********. Като фактическо
основание за издаването на заповедта са посочени описаните по-горе
обстоятелства, като е формиран извод, че в случая не се установява умисъл при
извършване на нарушението, но деянията извършени по непредпазливост подлежат на
административно наказателна санкция, а предвид задължението му по чл. 100, ал.
1, т. 3 от ЗДвП, водачът е могъл да разбере, че регистрацията на МПС е
прекратена преди да поеме управлението му. Посочено е и че в писмени обяснения
Т.П. е заявил, че не знае за прекратената регистрация на автомобила, което
потвърждава непознаването на ЗДвП и подзаконовите му нормативни актове.
Заповедта е връчена на адресата й на дата 21.10.2021 г., съгласно съдържащото се в нея отбелязване. Жалбата
срещу нея пред АСВТ е подадена чрез директора на ОД на МВР – Стара Загора, на
дата 25.10.2021 г., съгласно дадения в деловодството на администрацията входящ
номер.
С жалбата и в хода на съдебното
производство от оспорващото лице, извън част от документите от
административната преписка, са представени застрахователна полица № BG/06/120001105546/ 24.04.2020 г. на ДЗИ, за
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, международна карта
за автомобилна застраховка, вносна бележка, Добавък № 1/ 08.11.2020 г. към посочената застрахователна полица и
застрахователна полица № BG/22/121000803444/
16.03.2021 г. на „Лев инс“. От въпросните документи се установява, че за
процесния автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***, собственост на „КННК“ ЕООД, е
била сключена застраховка ГО срок 24.04.2020 г. – 23.04.2021 г., със заплащане
на застрахователната премия на 4 вноски. Същата е била прекратена, считано от
09.11.2020 г., поради неплащане на дължима вноска. На 16.03.2021 г. за
автомобила е сключена застраховка за периода от 16.03.2021 г. до 16.03.2022
година. От ответника са представени документите, съдържащи се в
административната преписка, посочени по-горе, а също Заповед № 349з-723/
06.03.2018 г. на директора на ОД на МВР – Стара Загора, справка за
нарушител-водач и справка за регистрацията на автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***от
която е видно, че въпросното МПС е било с прекратена регистрация в периода
23.02.2021 г. – 16.03.2021 г., като от последната дата регистрацията му е
служебно възстановена.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно
чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителни
административни мерки от вида на процесната следва да изхожда от ръководителите
на службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени от тях длъжностни лица /чл.
172, ал. 1 от ЗДвП/. Същото се обективира в писмена заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се
издава съобразно изискванията на този кодекс /арг. от чл. 2, ал. 1 от АПК, чл.
172, ал. 5 от ЗДвП/, като специалният закон въвежда и изричното изискване
заповедта да бъде мотивирана.
При извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, не се установиха пороци, обуславящи нищожност на оспорения административен акт. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г., министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ - в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от приложената Заповед № 349з-723/ 06.03.2018 г., директорът на ОД на МВР – Стара Загора на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 3 от цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. Конкретно в т. 1.3 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените, са посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия.
Оспореният акт съдържа реквизитите по
чл. 59, ал. 2 от АПК, като в мотивите му фигурира
позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и
възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. В диспозитива на заповедта
като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП,
с което е конкретизирана правната норма, която административния орган отнася
към описаната в мотивите фактическа обстановка. Верността
на фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи касае
материалноправната, а не формалната законосъобразност на акта.
Съдът намира
за основателно изложеното оплакване за допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на административното производство. Действително, още в хода на
проверката на място, са били изяснени голяма част от релевантните за
произнасянето на административния орган факти - самоличността на водача,
собствеността върху МПС, и че към момента на проверката въпросното МПС е било
със служебно прекратена регистрация. Чрез снемането на писмени обяснения от
водача е установено и че той не е знаел за така прекратената регистрация. В
случая обаче административният орган не е пристъпил към незабавно налагане на
ПАМ, а е предприел допълнителни действия за изясняване на обстоятелството дали
служебното прекратяване на регистрацията на МПС е било съобщено на дружеството
– собственик, а от там и дали действително е било известно на установения при
проверката водач /той и управител на дружеството/. При това положение същият е следвало да бъде
информиран за започналото административно производство и за евентуалната ПАМ, с
която то може да приключи, като му се осигури предвидената в закона възможност
за запознаване с доказателствата по преписката, подаване на възражение и
посочване на доказателства, и ако такива постъпят, да бъдат обсъдени от
компетентния да се произнесе орган. Вместо това в случая административният акт
е бил издаден без адресатът да е бил уведомен за проведеното производство, с което
е нарушен чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК. Нарушението на процесуалните правила
е съществено, доколкото не е спазена правна норма даваща гаранция, от една
страна, за правата на адресата на акта, а от друга - за постановяването на
същия след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и
представлява отделно самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт.
Оспорената
принудителна административна мярка е издадена и в несъответствие с материалния
закон и при несъблюдаване на неговата цел.
Правното основание за издаване на
заповедта е чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач,
който поради незнание е извършил немаловажно нарушение
на правилата за движение, се прилага принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до успешно полагане
на проверочен изпит“. Видно от цитирания текст, кумулативно установените материалноправни
предпоставки за налагането на принудителна мярка от този вид са: 1. извършване
от водач на МПС на нарушение на правилата за движение, разписани в ЗДвП или на друг нормативен акт, вкл. такъв по
прилагането на ЗДвП, поради незнанието на тези правила; 2. Нарушението
да не е маловажно. Настоящият състав намира, че в конкретния
случай не са установени изброените предпоставки. Между страните не се спори
относно служебното прекратяване регистрацията на товарен автомобил „Фиат
Дукато“ с рег. № ***и наличието на основанието за това, въведено с чл. 143, ал.
10 от ЗДВП – получено уведомление по чл. 574, ал. 11 от КЗ, за липса на
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, тези обстоятелства
са констатирани и с АУАН серия GA № 257528/
16.03.2021 година.
На първо място
обаче, в случая не е доказано, че става въпрос за нарушение, извършено поради
незнание на правилата за движение. Видно е, че административно наказателната
отговорност на Т.П. е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от с.з. – управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. От преписката обаче не се установява, а и не се
твърди контролните
органи да са задавали на водача въпроси, целящи проверка на познанията му за
закона, вкл. относно възможността да управлява ППС без надлежна регистрация. Обратно на възприетото от административния
орган, извод за непознаване правилата за движение не може да бъде направен и от
констатираното поведение на водача. Както се отбеляза, става въпрос за служебно
прекратена регистрация на превозното средство, след подаване на информация от
Гаранционния фонд, че за същото е прекратен застрахователен
договор по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Липсват данни прекратяването
на регистрацията на МПС да е било доведено до знанието на Т.П., вкл. в
качеството му на управител и представляващ дружеството-собственик на автомобила
„КННК“ ЕООД – гр. Горна Оряховица. Обратно, от представените документи е видно,
че изпратеното по пощата уведомление до дружеството от 24.02.2021 г., не е било
връчено на адресата. При така посоченото се налага извод, че жалбоподателят е
управлявал автомобил без надлежна регистрация не поради непознаване на
нормативно установени, надлежно оповестени и съобразно това общозадължителни
правила, уреждащи движението по пътищата, а поради липсата на информация за
прекратената регистрация на конкретното управлявано от него МПС. Служебното
прекратяване на тази регистрация, макар и определящо за законосъобразното
поведение на водача, не е било доведено до неговото знание, нито до знанието на
собственика на превозното средство, поради неизпълнение от службите за на
задължението им по чл. 143, ал. 10, изр. първо от ЗДвП. Липсата на уведомяване
на собственика на МПС за прекратяване на регистрацията предполага липса на
знание за това и у конкретния водач, на който превозното средство е
предоставено за управление. Касае се за обстоятелство, което попада извън
обхвата на обичайната опознавателна дейност на водача на МПС, преди започване
управлението на същото и което не може да бъде предполагано на база достъпната
за последния информация. Именно в този смисъл е било и направеното от него
изявление пред контролните органи, обективирано в писмено обяснение от 16.03.2021
година. Незнанието за факти, определящи съставомерността на конкретното деяние,
поначало не може да бъде подведено под хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП,
доколкото последната визира непознаването от водача на приложимата нормативна
уредба. Това от своя страна самостоятелно изключва прилагането на цитираната
норма в случаи от вида на разглеждания, доколкото той не попада в предметния й
обхват.
На второ място, съобразно наличните в преписката
доказателства, анализирани по-горе, недоказан според настоящия съдебен е и
субективният елемент на извършено от Т.П. административно нарушение по чл. 175,
ал. 3, предл. първо, вр. с чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, вкл. под форма непредпазливост. След като водачът не е бил уведомен за
служебното прекратяване регистрация на МПС, същият не е могъл и не е бил длъжен
да предположи извършването й, и съответно да съобрази поведението си с това
обстоятелство. При това положение, неустановени са както интелектуалният, така
и волевият момент на вината, като субективен елемент на соченото от
административния орган противоправно деяние. На друг извод не сочат и
коментираните в обжалваната заповед обстоятелства, че към момента на проверката
МПС не е имало валидна застраховка ГО и
това е било установимо от документа за сключената такава застраховка.
Сключването на договор за застраховка „ГО“, управлението на МПС само при
наличието на действащ такъв договор, носенето от водача на документ за сключена
застраховка „ГО“, на контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд,
поставянето на стикер за сключена застраховка и т.н., са отделни нормативно
установени задължения и неизпълнението на всяко от тях представлява
административно нарушение /чл. 638 от КЗ, чл. 179, ал. 5 и чл. 183, ал. 1, т. 2
от ЗДвП/, а управлението МПС без валидна
застраховка ГО е основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП,
но до представянето на валидна застраховка. В случая обаче като фактическо
основание за издаване на оспорената заповед не е отразено извършването на
административни нарушения от този вид, а единствено на нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо
от ЗДвП. За пълнота следва да се отбележи и че съгласно застрахователната полица от 24.04.2020 г. на ДЗИ,
срокът на сключеният договор е от 24.04.2020 г. до 23.04.2021 г. и няма
доказателства Добавък № 1/ 08.11.2020 г. за прекратяване на договора, да е
доведен до знанието на собственика на МПС. Съобразно това съдът не намира за
водача да е било лесно установимо обстоятелството, че към релевантната дата
16.03.2021 г. автомобилът е бил без валидна застраховка ГО. От друга страна,
прекратяването на договора за застраховка, е основание за служебното
прекратяване регистрацията на МПС, но не е равнозначно на такова прекратяване,
доколкото последното поначало се извършва от друг орган, в следващ времеви
период, и то единствено при условие, че междувременно не е сключен друг валиден
договор за застраховка /арг. от чл. 143,
ал. 10, изр. второ от ЗДвП/. При така описаната фактология и цитираната нормативна уредба, съдът
намира за необосновани изводите на административния орган, че жалбоподателят е
могъл и е бил длъжен да провери за служебно прекратяване на регистрацията на
МПС, преди да поеме неговото управление. При недоказано в настоящото
производство виновно поведение на дееца, липсва съставомерен елемент на
соченото от ответника деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП и представляващо основание за налагане на
оспорената ПАМ.
Крайният
извод от изложеното до тук е, че процесната заповед за прилагане на ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП, е издадена без да е установено извършено от Т.Х.П.,
нарушение на правилата за движение, установени в чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, поради незнание на тези правила. При това положение безпредметно
е обсъждането на въпроса, дали ако бе доказано, претендираното от АНО нарушение
би представлявало „маловажно“ такова по дефиницията на § 6, т. 32 от ДР към
ЗДвП, а и по самия си характер деянието не е такова, което е в състояние
самостоятелно да обуслови настъпване на ПТП, независимо каква е пътната
обстановка.
На последно
място настоящият състав намира и че процесната заповед е издадена в
несъответствие с целта на закона. Посредством принудителните административни
мерки, в предвидените в закона случаи се упражнява държавна принуда с цел
предотвратяване на административно нарушение, преустановяване на осъществено
такова и предотвратяване настъпването на вредни последици от извършването на
същото или друго нарушение, или с цел реализиране отговорността на
нарушителите. В случая оспорената ПАМ не би могла да постигне нито една от
изброените цели. На първо място, обсъди се че не е доказано знанието на
собственика за фактите, а от там и виновно противоправно поведение на същия към
датата на прилагането на ПАМ. Това, като се вземе предвид и спецификата на
конкретния вид мерки, изключва постигането на някаква превантивна цел чрез
отнемането на СУМПС на водача до полагане на проверовъчен изпит. В тази връзка,
следва да се отбележи, че от собственика на автомобила са предприети действия
непосредствено след процесната проверка, а именно сключване на същата дата на
нов едногодишен договор за застраховка, съответно на това служебно е
възстановена и регистрацията на МПС. При това положение, оспорената принудителна
мярка, приложена 6 месеца по-късно, очевидно не би могла да постигне
преустановяване на евентуалното нарушение. Тя не би спомогнала и за
отстраняването на някакви вредоносни последици от такова нарушение, а в случая
такива последици и не се твърдят от ответника.
При така изложеното съдът намира, че
Заповед за прилагане на ПАМ с № 21-1228-000660/ 16.09.2021 г., издадена от
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, е
незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения на административно
производствени правила, в нарушение на материалния закон и при несъобразяване
на законоустановените цели на административната принуда,
поради
което следва да бъде отменена.
При
този изход на делото и своевременното му заявяване, основателно искането на
оспорващото лице, за присъждане на направените по делото разноски в размер на
600,00 лв., представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар, съгласно
представен Договор за правна защита и съдействие от 21.10.2021 г. /л. 13 от
делото/.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5
от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на Т.Х.П. с ЕГН **********, адрес ***, Заповед за прилагане на ПАМ с № 21-1228-000660/ 16.09.2021 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на Т.Х.П. с ЕГН
**********, адрес ***, разноски по делото в размер на 600,00 /шестстотин/
лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: