РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Враца, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 29.05.2023
г. /двадесет и девети май, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Даниела МОНОВА,при участието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ исково
адм. дело № 600 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Определение № 8223/28.09.2022г. по адм.д. № 7883/2022г. на ВАС и на основание
чл.133 ал.6 т.2 от АПК, за разглеждане на АдмС Враца е изпратена ИСКОВА МОЛБА
на Г.С.М. *** срещу „М.ц.X.С.“ ЕООД ***.
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. АПК
/Административно-процесуален кодекс/, във връзка с чл. 39 ал. 2 от ЗЗЛД /Закон за
защита на личните данни/ и във вр. чл.82 от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г. относно защитата на физически
лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на
такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата
на данните) (текст от значение за ЕИП)(Консолидирана версия).
Първоначално Исковата молба
/ИМ/, подадена чрез пълномощник – С.С.М. ***, ** Г.М., е подадена по ел.поща до АдмС Видин на
18.06.2018г., като е образувано адм.д. № 157/2021г. по описа на същия съд.
Същото е прекратено на 13.08.2018г., което прекратяване е отменено от ВАС. На
19.11.2018г. след отвод на всички съдии от АдмС Видин, с Определение от
30.11.2018г. по адм.д. № 14276/2018г. на ВАС делото е изпратено за разглеждане
на АдмС Монтана. С Опред. от 31.12.2018г. по образуваното адм.д. № 611/2018г.
по описа на АдмС Монтана е прекратено производството, което е отменено от ВАС.
С Опред. от 27.08.2019г. отново е прекратено производството и Исковата молба е
изпра тена за разглеждане на СРС. С Опред. от 06.04.2021г. СРС е изпратил
делото по подсъдност на СГС. С Опред. от 21.01.2022г. по гр.д. № 6744/ 2021г.
СГС е повдигнал препирня за подсъдност. С Опред. от 07.04. 2022г. на петчленен
смесен състав на ВКС и на ВАС по гр.д. № 3/2022г. за компетентен съд е
определен АдмС Монтана. С Опред. от
30.06. 2022г. по адм.д. № 611/2018г. по описа на АдмС Монтана отново е
прекратено производството по делото след отвод на всички съдии. С Опред. №
8223/ 28.09.2022г. по адм.д. № 7883/2022г. на ВАС е изпратена ИМ за разглеждане на АдмС Враца.
С Исковата молба се търси заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 216,780 лв., ведно със
законната лихва за просрочие на всяко едно от неполучените месечни брутни
трудови възнаграждение, изчислена към момента на издължаването, както и
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300,000 лв. Твърди
се, че се касае за недопустимо обработване на лични данни, касаещи
здравословното състояние на ищцата Г.М., без нейно съгласие. Направени са
искания за доказателства, без да е посочено, какво точно се иска от съда да
постанови. Липсва и в първоначалната искова молба индивидуализиране на всеки
един от двата иска по периоди, респективно не е посочено основанието за
исканото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че в резултат на дадено
писмено Становище от * А.М., ** „М.ц.X.С.“
ЕООД относно здравословното състояние на ищеца Г.М., предоставено на
работодателя и тогава „Б. Б.“ ЕООД, е последвало **, вследствие на което е
претърпяла вреди, както имуществени, така и неимуществени.
В писмено изявление от
09.07.2018г. ищцата чрез пълномощника, въз основа на дадени от АдмС Видин
указания за отстраняване на нередовности по исковата молба, а именно уточняване
на искането до съда, респективно да индивидуализира всеки един иск по размер и
период, както и основанието на иска за неимуществени вреди, пълномощникът е
уточнил, че моли да бъде осъден администратора на лични данни „М.ц.X.С.“ ЕООД,
заедно с лицето обработващо лични данни при този администратор – * А.Д.М., да заплатят солидарно обезщетение
за неправомерно обработване на личните данни на Г.М., отнасящи се до нейното
здраве и без изричното й съгласие. Като основание за иска за неимуществени
вреди са посочени претърпени болки и страдания в резултат на трайно лишаване от
финансови средства за посрещане на елементарни жилищни потребности. Уточнен е
периода на имуществените вреди – от 16.01.2014г. до 30.06.2018г.
С „поправена“ Искова Молба по
настоящето дело /л.34-36/ ищеца, чрез пълномощника, постъпила по ел.поща на съда, вх. № 3701/23.11.2022г. е
поискал конституиране на втори ответник – обработващото данните лице: * А.Д.М. – * и
уточнен размер за обезщетение:
-обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 418 230 лв. ведно
със законната лихва за просрочие на всяко едно от неполучените месечни брутни
трудови възнаграждения изчислена към момента на издължаване за периода от
16.01.2014 г. до 16.11.2022г.;
-обезщетение за нанесени имуществени вреди от невнесени осигурителни и
здравно осигурителни вноски в размер на 71 826 лв. за периода от
16.01.2014г. до 16.11.2022г.;
-обезщетение за имуществена вреда от възпрепятстване на перспективите за
бъдеща работа в размер на 499 917 лв., и
-обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 300 000
лв. за периода от 16.01.2014г. до 16.11.2022г.
Иска се
ответника „М.ц.X.С.“ ЕООД *** и * А.Д.М. да бъдат осъдени солидарно да заплатят
посочените по-горе суми на ищцата Г.С.М..
С
Определение в открито съдебно заседание по настоящето дело от 28.11.2022г.
съдът е отхвърлил искането на ищеца Г.М., за конституиране на втори ответник в
процеса, а именно * А.Д.М.. Оставил е
без разглеждане предявените нови
искове - исковете за обезщетение от
невнесени осигурителни и здравноосигурителни вноски, и за възпрепятстване на
перспективите за бъдеща работа. Оставил е без разглеждане исковете за
обезщетение за неполучени брутни трудови възнаграждения и за неимуществени
вреди, за периода след подаване на исковата молба, а именно от 18.06.2018г., до
16.11.2022г. и е прекратил
производството в тези им части. Допуснато е само увеличение на иска за
обезщетение за неполучени трудови възнаграждения от 216,780 лв. на 418 230 лв.
Производството е продължило по Исковата молба с ищец Г.М. и ответник „М.ц.X.С.“ ЕООД, за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 418 230 лв., ведно със
законната лихва за просрочие на всяко едно от неполучените месечни брутни трудови
възнаграждение, изчислена към момента на издължаването, както и обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. - с периоди за вредите –
от 16.01.2014г. до 18.06.2018г.
Ищеца Г.М.
не се явява и не се представлява пред съда в проведените четири открити съдебни
заседания по делото.
Ответника „М.ц.X.С.“
ЕООД в отговор на исковата,
молба и пред съда, чрез пълномощник – * В.Г. ***, оспорва, както допустимостта,
така и основателността на исковата молба. Иска оставяне на исковата претенция
без уважение. Не се претендират разноски
Окръжна прокуратура - Враца чрез прокурор В.Вътов дава
заключение за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна и недоказана.
По
делото са събрани само писмени доказателства. Приложени са множество дела –
административни и граждански, както и заверени преписи от съдебни актове и акт
на КЗЛД.
Административен
съд–Враца, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото относими
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Ищцата Г.М. е изпълнявала длъжността ** в ** „Б.Б.“ ЕООД, като е работила в обект на
дружеството в ***. Няма данни по делото кога е постъпила там на работа. Със
Заповед № 3/15.01.2014г. на управителя на дружеството е прекратено трудовото й правоотношение
– на осн. чл.328 ал.1 т.2 от КТ – съкращаване на щата. Прекратяването е
оспорено пред СРС, който с Решение от 17.07.2015г. по гр.д. № 12374/14г.
отхвърля иска за признаване * за незаконно. Решението на СРС е потвърдено от
СГС с решение от 25.10.2017г. и от ВКС с решение от 27.12.2018г.
Работодателя „Б. Б.“ ЕООД, преди * на ищцата Г.М., е
поискал от същата да заяви дали страда от заболяване по Наредба № 5/1987г.
Същата представила два медицински документа – две епикризи и декларирала, че
страда от ** ..
По този повод работодателят се консултирал с двама
медици, в т.ч. и с * А.М. – *, ** . Въз
основа на представени и две Епикризи, тези представени от ищцата на
работодателя, а именно - Епикриза от ** “А.И.П.“ ЕАД-** изх. № ** / 2012г. и Епикриза от ** „С.Н.“ с
изх. № ** /2013г., * М. издала писмено
Становище в която посочила, че епикризите „не доказват диагнозата ** . При
направения ОГТТ няма данни за **. Във
втората епикриза има отбелязване само ** което не е достатъчно за потвърждаване на диагнозата
** . Становището било подписано от * М. и подпечатано с печата на търговското
дружество, но не било заведено с изходящ номер на дружеството, нямало и дата на
издаване. на Становището е отбелязано най-отгоре, че е отправено до „Б.Б.“
ЕООД.
Документите от двамата медици - * М. от „М.ц.X.С.“
ЕООД и от завеждащ отделение * в МБАЛ „Т.Б.“ АД ***, били изпратени от
работодателя „Б. Б. ЕООД в
ТЕЛК-***, за произнасяне по реда на чл.4 от Наредба № 5/87г. Ищцата била
поканена да представи други документи и да бъде изследвана, но същата отказала
да се подложи на изследвания. ТЕЛК се произнесъл с Експертно решение от **.**.
****г., че ищцата не страда от ** . Това решение на ТЕЛК било оспорено пред
НЕЛК от ищцата, който с решение от 28.02.20** г. отменил решението на ТЕЛК и
върнал преписката за ново произнасяне. Работодателят обаче оспорил решението на
НЕЛК, което частично било оспорено и от ищцата. С Решение от **.**.20**г. АдмС
Видин е отменил решението на НЕЛК. С Решение от 01.04.2015г. на ВАС е отменено
решението на АдмС Видин и е обявено за нищожно решението на НЕЛК и е прекратил
производството пред тази комисия. Така в края на краищата това решение на ТЕЛК,
с което е намерено, че ищцата Г.М. не страда от ** е влязло в сила.
Същевременно ищцата Г.М. подала жалба на 30.12.2013г.
пред КЗЛД /Комисията за защита на личните данни/, като предмета на жалбата е
свързан с осъществената процедура по **, по реда на чл.333 от КТ, от страна на
„Б.Б.“ ЕООД /работодател/ и с твърдение за осъществен неправомерен достъп на
други лица и неправомерно разпространение на лични данни, както от
работодателя, така и от * М. и * Л.Л. от ** “Т.Б.“ АД. С Решение от
04.07.2014г. КЗЛК е уважил жалбата срещу „Б. Б.“ ЕООД – за незаконосъобразно
обработване на лични данни на ищцата, посредством предоставяне на личните й
данни касаещи здравословното й състояние, двете епикризи, на * Л. от ** “Т.Б.“
АД и * М. от „М.ц.X.С.“ ЕООД, осъществен състав на
чл.42 ал.2 от ЗЗЛД за извършено нарушение по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗЛД –
недопустимо обработване на лични данни на ищцата Г.М. от страна на „Б. Б.“ ЕООД и на работодателя е
наложено административно наказание на осн. чл.38 ал.2 и чл.42 ал.2 от ЗЗЛД –
„имуществена санкция“ в размер на 15 000 лв.
В частта на жалбата на ищеца срещу ответника - „М.ц.X.С.“ ЕООД и срещу ** “Т.Б.“ АД същата е отхвърлена, като
неоснователна. Прието е, че е установена липса на обработване на лични данни и
не е налице нарушаване правата на ищцата от тези ** .
Решението на КЗЛД от 04.07.2014г. е оспорено и с Решение
от 27.01. 2015г. по адм.д. № 8444/2014г. на АССГ са отхвърлени жалбите на „Б.
Б.“ ЕООД и на ищеца Г.м. в частта в която е отхвърлена жалбата й срещу „М.ц.X.С.“ ЕООД и срещу ** “Т.Б.“ АД. С Решение от
10.05.2016г. по адм.д. № 3938/2015г. на ВАС е оставено в сила решението на
АССГ. В съдебните актове е прието, че * Л. и * М. нямат качествата на
„администратори на лични данни“, нито на техни получатели, а на трети лица по
смисъла на $ 1 т.11 от ДР на ЗЗЛД.
С Решение № 258/11.06.2020г. по адм.д. № 634/2020г. на
АдмС Монтана /приложено към настоящето дело/, съдът е отхвърлил иск на Г.М. с
правно основание чл. 39 ал. 2 от ЗЗЛД, срещу „Б.Б.“ ЕООД. Решението е влязло в
сила на 01.09.2021г.
Съгласно писмо - справка от 20.12.2022г. /л.70/ от КЗЛД,
е водено производство по жалба на ищцата срещу ответника, което е приключило с
Решение от 10.05.2016г. по адм.д. № 3938/2015г. на ВАС.
Исковата молба на ищеца Г.С.М. е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
В производството пред съда ищцата следва да докаже, че
са налице следните елементи: 1. ищцата е претърпяла вреди именно вследствие на
неправомерно обработване на лични данни от страна на ответника 2. техният
размер и 3. причинно следствената връзка между вредите и неправомерното
обработване на личните данни от страна на търговското дружество, които елементи
не бяха доказани. Имуществена вреда
представлява отрицателна последица от увреждане, която засяга неблагоприятно
имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а обезщетението
обхваща претърпяната загуба или пропусната полза.
В настоящето производство не е доказана
претърпяна имуществена вреда от ищцата Г.М.. Същата следваше да докаже,
претърпяна имуществена вреда само и единствено от доказаното
неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора „М.ц.X.С.“ ЕООД, а
именно – чрез издаването от М. на Становище.
Такива доказателства по делото липсват. Ищцата
претендира, че имуществената й вреда е неполученото от нея трудово
възнаграждение ведно с всички допълнителни суми под формата на процент за
прослужено време, увеличения на заплатата, давани годишни бонуси и т.н. за
времето от прекратяването на трудовото й възнаграждение с работодателя й „Б.Б.“
ЕООД.. Това твърдение обаче е неоснователно, тъй като загубата на изброените
средства, не е вследствие от неправомерното обработване на личните й данни,
което да представлява пряка и непосредствена последица, а от прекратяване на
трудовото й правоотношение с работодателя, чиято законност обаче вече е била
предмет на съдебно разглеждане и с влязло в законна сила Решение № 287 от
27.12.2019 г. по гр. дело № 243/2018 г. по описа на ВКС окончателно
и същото е признато за законно. Претендираната имущ. вреда е последица от
прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя, а не от недопустимото
обработване на личните данни на ищцата от търговското дружество. В настоящия
случай следва да се доказват само вреди, причинени от установената злоупотреба
с личните данни на ищцата, а такива доказателства в хода на цялото производство
не са сочени. При липсата на доказани вреди, подлежащи на обезщетение, не е
налице и причинна връзка, между претендираните вреди и неправомерното боравене
с лични данни от страна на ответника.
По отношение на претендираните неимуществени вреди,
които също остават недоказани в настоящето производство. По делото липсват
каквито и да било доказателства за претърпени неимуществени вреди от
недопустимото обработване на личните данни от страна на ответника.
Декларирането им в исковата молба не може да представлява основание за
обезвреда при липса на доказателства за наличието им – медицинска документация,
свидетелски показания и т.н.
Съдът намира, че в настоящето производство не са
доказани претъпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди, които да са
пряка и непосредствена последица от издаването от * М., **, на Становище относно
здравословното й състояние.
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд-Враца, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 39, ал. 1, 2 и 4 от ЗЗЛД /редакция към
момента на предявяване на исковата молба/ - При нарушаване на правата му по
този закон всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на
администратора по съдебен ред пред съответния административен съд или пред
Върховния административен съд по общите правила за подсъдност. В производството
по ал. 1 физическото лице може да иска обезщетение за претърпените от него
вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на
администратора. Физическото лице не може да сезира съда, ако има висящо
производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно
същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на
физическото лице комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея
по същия спор.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския Парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
(Общ регламент относно защитата на данните) - Всяко лице, което е претърпяло
материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на настоящия
регламент, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия
лични данни за нанесените вреди.
При така действащата уредба исковата молба се явява
процесуално ДОПУСТИМА. Законодателят допуска по реда на АПК да се търси и
присъжда обезщетение за претърпени вреди вследствие на неправомерно обработване
на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни, на
основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗКЛД, какъвто е
настоящият случай.
В хода на проведеното производство ищцата и нейният
процесуален представител твърдят и обвързват претърпените имуществени и
неимуществени вреди, т.е. всички преживени и изпитани негативни емоции /чувства/
болки/ страдания, с периода след прекратяване на трудовото й правоотношение,
включително и с резултата от това, не и от това, че ответната страна е разкрила
нейни лични данни. Болките и страданията се свързват с всичко случило след
издаването на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата,
за която се твърди, че е незаконосъобразна, въпреки че с влязло в сила съдебно
решение, тази Заповед е приета за законосъобразна, поради което вредните
последици за този период и претърпените имуществени, съответно неимуществени
вреди са неотносими към предмета на настоящото производство.
Не се твърди и не се сочат доказателства в резултат на
това, че поради незаконосъобразното разкриване на лични данни за ищцата са
настъпили конкретни и какви последици. Не се навеждат никакви факти и
обстоятелства, които да са причинени именно от неправомерното разкриване на
личните данни. Обратно вредите са резултат единствено от оставането на ищцата
без работа и всички негативни в личен и семеен план последици от това
обстоятелство. В подкрепа на този извод са исканията в исковата молба, която
обвързва имуществените вреди с получаваното от нея трудово възнаграждение и
търси приравнено на него обезщетение.
След като ищцата не установява вреда от
установеното по надлежен ред неправомерно поведение на ответната страна, то не
може да се търси причинна връзка между тази вреда и това неправомерно
поведение. Дори да се приеме, че претърпените вреди, така както се сочат от
ищцата са основание за обезщетение, то същите не са в пряка причинна връзка с
неправомерно обработване на лични данни, каквато връзка изисква законодателят.
Същите са опосредени от акт, който акт е признат за законосъобразен с влязло в
сила съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и не подлежи
на преразглеждане.
При така събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, настоящият състав счита, че в това производство ищцата не
доказа по безспорен и категоричен начин всички кумулативно изисквани от закона
елементи, необходими за успешното реализиране на търсената отговорност от
ответната страна, поради което искът й се явява неоснователен поради
недоказване на релевантни за предмета на делото факти и обстоятелства, а именно
вреди, които да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното разкриване на
определени лични данни на ищцата.
Следва иска в исковата молба на ищцата Г.М. срещу
ответника се отхвърли, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Ответника не е претендирал разноски и такива не следва
да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.М. ***, иск, срещу „М.Ц.X.С.“ ЕООД ***, за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 418 230 лв., ведно със законната лихва
за просрочие на всяко едно от неполучените месечни брутни трудови възнаграждение,
изчислена към момента на издължаването,както и обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. - с периоди за вредите - от
16.01.2014г. до 18.06.2018г.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване, чрез Административен съд-Враца, пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– гр. СОФИЯ в 14/четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните.
АДМ.
СЪДИЯ: