РЕШЕНИЕ
№ 92
гр.Плевен, 04.03.2022 година
Административен съд –
Плевен, първи състав, в открито заседание на тридесет и първи януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдията Дилова административно дело № 923 по описа
за 2021 година на Административен съд - Плевен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Делото е образувано по
жалба на С.Т. ***, против писмо изх.№ВСС-14948 от 05.11.2021 г. на главния
секретар на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Сочи, че не се отговаря на нито един
негов въпрос. Иска да се отмени отказа като незаконосъобразен.
Първоначално по жалбата
е било образувано дело №11635/2021 по описа на АССГ, към което е приобщена
административната преписка. С определение № 9248/23.11.2021 г. делото е
изпратено на настоящия съд по подсъдност.
С определение №
1741/31.12.2021 г. /л.л.25,26/ съдът е освободил Т. от държавна такса, указал е
доказателствената тежест и е дал възможност за писмен отговор на ответника.
Ответникът е подал
писмен отговор, чрез юрк. А.. В същия /л.л.36-39/ се сочи, че жалбата е
недопустима, доколкото е даден отговор на всички зададени въпроси и липсва
правен интерес от оспорването, а и исканата информация не се съхранява от ВСС.
Алтернативно сочи, че жалбата е неоснователна. Иска да се остави без
разглеждане, алтернативно без уважение, като се присъдят разноски в размер на
120 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
жалбоподателят С.Т.Т. – редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът – главен
секретар на ВСС, редовно призован, не се представлява. В постъпило писмено
становище, чрез юрк.А., се оспорва жалбата и се поддържа писмения отговор.
Окръжна прокуратура –
Плевен, конституирана на основание чл.16, ал.1 от АПК, се представлява от
прокурор Нанка Рачева. Счита жалбата за недопустима поради липса на отказ за
предоставяне на обществена информация. Алтернативно, ако жалбата се приеме за
допустима, счита същата за неоснователна.
От приетите по делото
доказателства съдът установява следните факти:
Т. на 29.10.2021 г. е
подал заявление по ЗДОИ до Висшия съдебен съвет, прието с рег.№ 50 от
01.11.2021 г., в което иска отговори на следните въпроси: 1. П. Г., предишен
председател на КПКОНПИ, понастоящем консул в Испания, представил ли е документ
за психично здраве по чл.162, ал.6 от ЗСВ в процедурата за възстановяване в Прокуратурата
на Република България? Иска се копие на документа. 2. Кой е работодател, по
смисъла на КТ, който е длъжен да се грижи за работните условия на труд, когото
контролира инспекцията по труда за сключване на договор с външна фирма –
оценител на риска по охрана на труда, на магистратите в различните звена, и кой
на техните административни ръководители? 3. Дали и кога ВСС е препоръчвал или
осъществявал контрол върху дейността по психопрегледи на българските магистрати
от техните „работодатели“.
По така подаденото
заявление е постановено процесното писмо изх.№ВСС-14948 от 05.11.2021 г. на
главния секретар на ВСС. В същото се сочи, че съгласно чл.287 от КТ, всички
работници и служители подлежат на задължителни предварителни и периодични
медицински прегледи за сметка на работодателя, като условията за извършване на
прегледите са съобразно характера на
работата, условията на труда и възрастта на работниците и служителите и са
определени в Наредба № 3 от 28.02.1987 г. Работодателят е лицето, което
преценява колко и какви профилактични прегледи да проведе, като преглед на
психичното здраве не е включен в задължителните по Наредба №3.
По отношение на
магистратите, условията, на които следва да отговаря едно лице, за да бъде
назначено за съдия, прокурор или следовател, са разписани в ЗСВ и Наредба №1 за
конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите
на съдебната власт. В същите нормативни актове са изброени и документите, които
представя всеки от кандидатите.
Посочено е също, че СМТ
не извършва периодични медицински прегледи, правомощията на СМТ са да извърши
оценка на риска за здравето и безопасността на труда съгласно чл.16 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ и чл.11 от НАРЕДБА
№ 5 от 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на
риска, която включва организационни дейности като програма за работа,
определяне на източниците на набиране на информация, заповеди, дейности по
оценяване на риска за едно или няколко и по представителни работни места,
изследване на работната среда, изготвяне на карти с оценка на трудовите
условия, оценяване на елементите на риска по методика, отговаряща на условията
на работа в организацията и изготвяне на анализ, обща оценка и определяне на
допустимостта на риска с разработване на комплексни мероприятия по
предотвратяване и ограничаване на риска при необходимост.
Няма данни кога писмото е получено от Т.,
но на 08.11.2021 г. е подадена
жалбата срещу това писмо по електронен път /л.4 от делото пред АССГ/.
Така установеното от
фактическа страна води до следните правни изводи:
Жалбата е допустима като
подадена в срок и от заинтересовано лице. Следва да се посочи, че в същата е
налице отказ от предоставяне на поисканата информация, породи което твърденията
за недопустимост на същата поради липса на правен интерес са неоснователни.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Обществените
отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона
за достъп до обществена информация. Обществена информация по смисъла на
този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти - чл.
2, ал. 1 от ЗДОИ.
Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са
посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на закона. За
субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е
регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в
кръга на тяхната компетентност и да е налична. Обществената информация, която
отговаря на първото изискване е два вида - официална и служебна. В разпоредбата
на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че
официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на
органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия.
Служебната информация според чл. 11 от ЗДОИ е тази, която
се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по
повод дейността на органите и техните администрации. По правило достъпът до
служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично
уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от
ЗДОИ,
предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато
тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма
самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с
настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и
сведения, свързани с тях. Ограничение за предоставяне достъп до обществена
информация се съдържа и в разпоредбата на чл.
17
и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ - когато търсената
информация представлява търговска тайна или засяга трето лице. Във втория
случай, ако третото лице изрази изрично несъгласие, съответният орган
предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не
разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице.
Съобразявайки
характера на дейността на Висшия съдебен съвет, съдът приема, че адресатът на
искането е задължено лице по смисъла на ЗДОИ, за което не се и спори по делото.
С оглед на изложеното, съдът намира, че писмото е постановено от компетентен
орган.
Същото
е в писмена форма, в съответствие с разпоредбите на чл.59, ал.2 във вр.ал.3 АПК
и специалната разпоредба на чл.28, ал.2 ЗДОИ, като е и мотивирано. Фактът, че
писмото не е наименовано решение, не е съществено нарушение, доколкото е ясна
волята на органа.
По
отношение на спазването на административно производствените правила съдът
съобразява, че отговорът е постановен в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ.
По
отношение съответствието на решението с материалния закон съдът съобразява
следното:
Законът за достъп до обществена информация, за да създаде правни гаранции за упражняване
на конституционното право на гражданите на достъп до информация - чл. 41, ал. 1 и 2 от Конституцията, изрично е посочил, че решенията на задължените лица, в т. ч. и
на лицата по чл.3 от ЗДОИ, за предоставяне на достъп до обществена информация и
за отказ за предоставяне на достъп до такава информация, подлежат на съдебен
контрол - чл. 40, ал. 1 ЗДОИ. Актовете, с които се предоставя или отказва достъп до обществена
информация, безспорно са индивидуални административни актове - те са
волеизявление на законово оправомощен орган, с което пряко се засяга
конституционното право на заявителя.
С посоченото писмо е
даден отговор на поставените въпроси, като е посочено, че са спазени изрично
посочени нормативни актове.
По отношение на първия
въпрос, в издадената въз основа на Закона за съдебната власт Наредба №1 за
конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите
на съдебната власт е посочено – чл.11, ал.2, т.5, че медицинско удостоверение,
издадено в резултат на извършен медицински преглед, че лицето не страда от
психическо заболяване се представя от лицата, които кандидатстват в конкурс за
младши съдии, младши прокурори и младши следователи и в конкурс за първоначално
назначаване. Такова удостоверение не се изисква за лицата, които вече са
магистрати, и не е необходимо същите да представят такова удостоверение при
повишаване, преместване, или възстановяване, както е в случая. С оглед на
изложеното отговорът на първия въпрос е основан на закона, доколкото такова
удостоверение не се изисква при възстановяване, с оглед на което в случая
такова няма и няма как копие на същото да се предостави на Т. по реда на ЗДОИ.
По отношение на втория
въпрос, правилно са посочени нормите на ЗСВ.
Съгласно последните, магистратите и служителите в съответните съдилища,
прокуратури и следствени служби заемат длъжности по реда на същия закон, като
по отношение на служителите за неуредените в глава осемнадесета на ЗСВ въпроси
се прилага Кодексът на труда – в този смисъл е чл.359 от ЗСВ. Следователно
както за административните ръководители, така и за магистратите и съдебните служители,
са налице правоотношения на същите със съответните съд, прокуратура или
следствена служба. Именно това са техните „работодатели“ по смисъла на НАРЕДБА № 3 от 28.02.1987 г. за
задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците. Правилно
в писмото е посочен ЗЗБУТ и издадената въз основа на него НАРЕДБА № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска. В същата наредба е посочено,
че службите по трудова медицина /СТМ/ участват при оценяването на риска.
Съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗБУТ, службите по трудова медицина са звена с предимно
превантивни функции, които консултират и подпомагат работодателите, комитетите
и групите по условия на труд. Неправилното съкращение в писмото – СМТ вместо
СТМ, не е толкова съществено, че да обуслови отмяна на писмото, доколкото от
съдържанието на същото става ясно, че се касае за служби по трудова медицина.
Ако значението на това съкращение не е било ясно на Т., същият е имал
възможност да иска тълкуване на писмото, което в случая не е направено.
По отношение на третия въпрос, правилно
е посочена Наредба №3, както и че в същата не са налице изисквания за
осъществяване на психопрегледи на магистратите и съдебните служители. Така
посоченото отговаря на действителното положение в тази наредба, като в същата
не се предвижда извършването на такива прегледи на магистратите и съдебните
служители. Съдържанието на извършвания преглед по тази наредба е подробно
описано в Приложение №5 към същата, като в него не е налице изискване за
изследване на психичното здраве.
С оглед на изложеното,
оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, съобразено е със съществените административно производствени правила,
материалния закон и целта на закона, и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото, се явява частично
основателно искането на ответника за присъждане на разноски. Доколкото в случая
упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в съдебно заседание, а само е подал
писмен отговор на жалбата и становище във връзка с хода на делото, следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лева по
чл.25а, ал.3 от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78,
ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК. Делото не е с особена фактическа и
правна сложност, поради което искането в частта му над 50 лева до 120 лева
следва да се отхвърли.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, първи състав
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.
*** против писмо изх.№ВСС-14948 от 05.11.2021 г. на главния секретар на Висшия
съдебен съвет.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.
чл.25а, ал.3 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, С.Т.Т., ЕГН **********,
да заплати на Висшия съдебен съвет гр.София сумата 50 лв. /петдесет/ лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението на основание
чл.40, ал.3 от ЗДОИ не подлежи на касационно оспорване.
Преписи от решението да
се изпратят на страните.
СЪДИЯ : /П/