Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Враца,
04.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, шести състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Наталия П. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 592 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-Враца” ЕАД гр.
Враца e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу М.А.В. за следните суми: 502,46 лв. представляваща
главница за неизплатена топлинна енергия
за периода от 29.02.2016 г.– 30.06.2017 г., 79,72 лв. мораторна лихва върху
главницата за периода от 31.03.2016 г. до 24.10.2018 г., както и законна лихва
върху главницата, считано от 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е
предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна
енергия през периода от 29.02.2016 г. до 30.06.2017 г. за отопление, битово
горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за
жилище с адрес: гр. Враца, ул. ***********икът не му заплатил дължимата цена.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените
искове. Счита, че по делото не е доказано сключването на договор между
страните. Сочи, че не са налице и доказателства за това, че представените от
ищцовото дружество общи условия са идентични с одобрените от ДКЕВР. Не се
установявало и че ответницата е собственик на процесния имот в процесния
период. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото
са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца.
От
приетата по делото справка, приложена към писмо от Община Враца от 29.01.2016
г. се установява, че считано от 01.05.2013 г. ответницата М.А.В. е наемател в
проецсния имот, за който се сочи в приетото писмо, че е собственост на Община
Враца.
Ищецът е
представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в която е
отразено, че към 24.10.2018 г. дължи главница в размер на сумата от 502,46 лева
за периода от 29.02.2016 г. до 30.06.2017 г. и лихва за забава в размер на 79,72
лева.
За
установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, представлява самостоятелен обект в
жилищна сграда с адрес гр. Враца, ***********Сградата е в режим на етажна
собственост и в нея е изпълнена сградна инсталация за отопление и битово горещо
водоснабдяване. Захранването с топлинна енергия се осъществява от абонатна
станция № 539. Посочено е, че нормативната уредба за начисление на количеството
енергия и за сградна инсталация е спазена. Посочено е, че в процесния период
дължимата цена на топлинна енергия възлиза на претендираната от
топлификационното дружество. Вещото лице е дало заключение, че размерът на
лихвите за забава от падежа на всяко месечно задължение до датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 79,72 лева за
периода от 31.03.2016 г. до 24.10.2018 г.
Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния
период и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена
към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на потребител на
енергия за битови нужди;
- че между страните е съществувало облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия при общи условия, по силата на което
ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния
период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела
на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация
и/или за битово горещо водоснабдяване;
- потребената от ответника топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период.
От
представените доказателства не се установява наличието на втората и третата от
изброените предпоставки, а именно, че за процесния период между ищеца и
ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди.
През
процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е
намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в
чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети
от собствеността в сградата – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за
клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл.
153, ал. 3 ЗЕ/.
Според
посочената по-горе нормативна уредба може да се направи извод, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което е собственик или титуляр на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост. За установяване качеството на потребител на енергия за
битови нужди на ответницата, ищецът е представил справка от 29.01.2016 г.,
издадена от трето за спора лице - Община Враца, съгласно която, считано от
01.05.2013 г. ответницата М.А.В. е наемател в проецсния имот, за който се сочи в
писмото от Община Враца, че е общинска собственост. С приетото по делото
доказателство не се установява нито право на собственост върху процесния имот,
нито учредено в полза на ответницата вещно право на ползване. От изготвеното от
Община Враца писмо може да се приеме, че е налице единствено индиция за факта,
че процесният имот е общинска собственост и че ответницата В. е наемател в
същия. Не се установява обаче нито собствеността върху имота, нито ползването
му от ответницата по силата на наемно правоотношение, респективно – по силата
на индивидуален административен акт. Освен това следва да се посочи, че писмото
е изготвено от Община Враца на 29.01.2016 г., а процесният период е начална
дата от 29.02.2016 г., към която дата не е налице дори твърдение от Община
Враца, че ответницата е ползвала имота на някакво основание. Дори обаче ищецът
да беше провел пълно доказване на факта, че ответницата има качеството на
наемател на процесния имот, както е записано в изготвеното от Община Враца
писмо, то това не би означавало, че същата е потребител на енергия за битови
нужди. Върховният касационен съд, с т. 1
от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на
ОСГК, очерта кръга от лицата, които дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. Сочи
се, че това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Съгласно цитираното тълкувателно решение, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов
клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
Ищецът не
е представил никакви доказателства за установяване качеството на потребител на
енергия за битови нужди на ответницата В.. Не са изложени твърдения и не са
ангажирани доказателства, че ответницата е придобила правото на собственост
върху процесния имот, респективно – в нейна полза да е учредено вещно право на
ползване върху имота за процесния период. От представеното писмо от Община
Враца се установява, че към момент преди процесния период ответницата е
ползвала топлоснабдения имот в качеството си на наемател, т. е. по силата на
облигационно правоотношение със собственика на имота. Не са ангажирани и други
доказателства, от които да се заключи, че ответницата В., в качеството си на
наемател на процесния имот, е сключила договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие, нито са представени доказателства ответницата да е
предприела действия по промяна на партидата и откриване на такава на нейно име
или други действия, установяващи наличието на облигационна връзка между
страните за продажба на топлинна енергия.
Ето защо,
съдът не може да приеме, че ответницата е потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ в процесния период и че дължи заплащането на цената за доставена
топлинна енергия. След като между ищеца и ответницата в качеството ѝ на
наемател не е сключен договор за доставка на топлинна енергия, задължено лице
за заплащане на задълженията е
собственикът на имота. Дори и в нормативен акт да е предвидено, че при наем на
общинско жилище консумативите за имота са за сметка на наемателя, това са
отношения между страните по наемния договор – наемателят и съответната община
наемодател. Такива уговорки между страните не са в състояние да дерогират
правилата относно задължените лица по смисъла на ЗЕ.
Отделно от
гореизложеното следва да се посочи още, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия. Към делото са приложени Общите условия на “Топлофикация-Враца” ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр.Враца,
приети с Решение по т.1 от Протокол от 02.10.2007 г. на Съвета на директорите
на "Топлофикация Враца" ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008
г. на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти /до изм. на ЗЕ, обн., ДВ, бр. 54/17.07.2012 г. –
потребители/ на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР /КЕВР/, като топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, и общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите /ал. 2/, като в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, като предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения /ал. 3/. С
изготвения проект на доклад по делото, приет за окончателен в проведеното
открито съдебно заседание от 26.06.2019 г. без възражения от страните, съдът на
осн. чл. 146, ал. 2 ГПК изрично е указал на „Топлофикация Враца“ ЕАД, че не
сочи доказателства, че е изпълнен предвиденият в закона фактически състав за
влизане в сила на представените по делото общи условия. Съдът не е отделил този
факт като общоизвестен по смисъла на чл. 155 ГПК, доколкото публикацията на
общите условия, извън извършената такава в „Държавен вестник“, не е ноторна,
поради което подлежи на пълно и главно доказване от ищеца в процеса /в този
смисъл: решение от 05.07.2010 г. по т.
д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. №
225/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, Решение №
147/13.05.2019 г. по в. гр. дело № 141/2019 г. по описа на ОС Враца и др./. Въпреки указанието на съда, ищецът не е представил доказателства, от които да е видно, че
приложените Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация-Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца
са публикувани в един централен и един местен всекидневник съгласно
изискванията на чл.150, ал.2 ЗЕ. След като не са налице надлежни писмени
доказателства за публично известяване на потребителите на топлинна енергия за
ОУ на договорите за продажба и изтичането на съответния законов срок след
публикуването им по посочения от законодателя ред, не може да бъде извършена
преценка относно датата на влизането им в сила, а оттам - и относно
обвързаността на клиентите на топлинна енергия с клаузите на същите.
С оглед
всичко гореизложено, съдът намира, че събраните по делото доказателства не
доказват, че ответницата В. има качеството на потребител по смисъла на ЗЕ за
процесния период, както и че в процесния период между страните е
съществувало облигационно отношение за продажба на топлинна енергия при общи
условия. Поради недоказаност на тези
елементите от фактическия състав на спорното право, искът с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът
достигна до извод за неоснователност на предявения главен иск, което обуславя
неоснователността и на предявения акцесорен иск за лихва за забава. Искът
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед
изхода на делото, на основани чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
съдебно-деловодни разноски възниква за ответницата. Същата обаче не е заявила
такова искане, нито са ангажирани доказателства да е сторила такива, поради
което не следва да ѝ бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от
„Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9, представлявано от изпълнителния директор
Радослав Иванов Михайлов, против М.А.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за сумата от 502,46 лева /петстотин и два лева и четиридесет
и шест стотинки/, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 29.02.2016 г. до 30.06.2017 г. за имот на адрес: гр. Враца, ул. „Васил Кънчов“ № 4, вх. В, ап. 69,
както и с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 79,72 лева /седемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2016 г. до 24.10.2018
г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: