Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.07.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 11153 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 06.06.2018 г., постановено по
гр.дело № 1122/2017 г. на СРС, ІІ ГО, 65 състав, е осъдено З. “А.Б.“,
ЕИК ********, да заплати на Р.И.Т., ЕГН **********,
на основание чл.226, ал.1 КЗ/ отм./, сумата от 12359,79 лв.- представляваща
дължимо обезщетение за претърпените от реализирано на 06.01.2012 г. в гр.София,
ПТП вреди от настъпило травматично увреждане- компресионна фрактура на 10-ти и
11-ти гръдни гръбначни прешлени, контузия на поясната област на коренчетата на
5-ти поясен и 1-ви кръстен нерв и контузия на гръдния кош, довело определяне на
95 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, под формата пропуснати
ползи, явяващи се разлика между дължимото нетно трудово възнаграждение и
получени пенсии, и помощи за периода 27.06.2012 г.-31.08.2015 г., и сумата от
4462,82 лв.- обезщетение за разходите за лечение извършени вследствие горния
деликт, по фактури за периода 13.03.2015 г.- 15.12.2016 г., като е отхвърлен
иска за обезщетение за разходи за лечение за горницата до пълния предявен
размер от 5465,06 лв. и за разходи направени в периода 23.01.2015 г.-13.03.2015
г. С решението на съда е осъдено З. “А.Б.“, ЕИК ********, да заплати на Р.И.Т., ЕГН **********, на
основание чл.86 ЗЗД, сумата от 1441,82
лв., лихва за забава за периода 01.02.2014 г. до 06.01.2017 г. върху главницата
за пропуснати ползи и сумата от 444,30 лв.- лихва за забава за периода
14.03.2015 г.-06.01.2017 г. върху обезщетението за разходи за лечение, като е
отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер на лихвата
за забава на главницата за пропуснати ползи от 5269,59 лв. и периода 27.06.2012
г.- 31.01.2014 г., както и до пълния предявен размер на главницата за извършени
разходи от 1088,30 лв. С решението на съда е осъдено З. “А.Б.“, ЕИК ********, да заплати на Р.И.Т., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1135,16 лв.- разноски по делото. С
решението на съда е осъдено З. “А.Б.“, ЕИК ********, да заплати на адв.П.Д.З., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на
971,28 лв. С решението на съда е осъдена Р.И.Т., ЕГН **********, да заплати на З.
“А.Б.“, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата в размер на 90,54
лв.- разноски по делото.
Срещу
решението на СРС, 65 с-в е постъпила
въззивна жалба от
ответника
З. “А.Б.“ АД, ***, подадена чрез юрк.Д.И., с искане същото
да бъде отменено, в частта в която са уважени предявените искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В жалбата се излагат
доводи, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Твърди се, че по отношение на исковите претенции на
ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е изтекла предвидената
в чл.197 от КЗ/ отм./, петгодишна погасителна давност. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец Р.И.Т., чрез
пълномощника си адв.П.З., оспорва жалбата, като неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания
по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от ищцата Р.И.Т. срещу
ответника З. “А.Б.“ АД, ***, искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, в частта, в която същите са
уважени. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност, в обжалваната част. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от
фактическа и правна страна за наличие на предпоставките на чл. 226, ал.1 от КЗ/
отм./ за ангажиране на отговорността на ответника и за размера на дължимото
обезщетение за претърпени имуществени вреди, като на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
С прекия иск по чл.226,
ал.1 от КЗ/ отм./ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият
застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Съгласно разпоредбата
на чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ при застраховка „гражданска отговорност“
увреденият, спрямо който застрахователят
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, който
може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования.
В настоящия случай не се спори, а това се установява и от
събраните доказателства, че са налице всички предпоставки по чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ за ангажиране на отговорността
на ответника, като застраховател по
"Гражданска отговорност" за причинените на ищцата имуществени вреди от ПТП, станало на 06.01.2012 г. в гр.София.
Основният довод изложен във въззивната
жалба, че вземането на ищцата е погасено по давност съдът намира за
неоснователен. Неоснователен е довода на ответника, изложен във въззивната
жалба, че по отношение на исковите претенции на ищцата за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди е изтекла предвидената в чл.197 от КЗ/ отм./,
петгодишна погасителна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 197
от КЗ/ отм./, правата по застрахователния договор се погасяват при
застраховки "Гражданска отговорност", с петгодишна давност от датата на настъпване на
събитието. В конкретния
случай, не се спори между страните, че датата на настъпване на събитието е
06.01.2012 г., поради което и давността за предявяване на искови претенции
изтича на 06.01.2017 г., на която дата безспорно е станало изпращане по пощата
на исковата молба на ищцата до съда, видно от пощенско клеймо с дата 06.01.2017
год., поставено върху приложен по делото пощенски плик. Т.е. единственият
обоснован извод, който в процесния
случай следва да се направи е, че по
отношение на исковите претенции на ищцата за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди не е изтекла предвидената в чл.197 от КЗ/ отм./, петгодишна
погасителна давност. С оглед на което съдът приема, че исковите претенции с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди не са погасени по давност. Ето защо, правилно и в
съответствие със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд не е
уважил направеното от ответника-застраховател, чрез неговия процесуален представител възражение за погасяване по давност на исковите претенции на ищцата
за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в
обжалваната част.
По отношение на разноските за въззивното производство.
С
оглед изхода на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата инстанция. От друга страна, с оглед изрично направеното искане, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/ ЗА/ ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат П.З., пълномощник на въззиваемата страна- ищец Р.И.Т.,
адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 1091,26 лв., предвид обстоятелството, че същия е оказал безплатна адвокатска
помощ по реда на чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от ЗА на въззиваемата страна- ищец Р.И.Т.,
видно от приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 10.08.2018 год. за въззивната инстанция.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.06.2018 г.,
постановено по гр.дело № 1122/2017 г., по
описа на
СРС, ІІ ГО, 65 състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА
З. “А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.П.Д.З.-САК, ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 1091,26 лв. / хиляда, деветдесет и
един лева, и 26 стотинки/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.