№ 304
гр. Плевен, 20.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря Д. Н. Б.
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600387 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от М. Ш. М., с
ЕГН ********** - обвиняем по Досъдебно производство пр.пр. № 3011/2025 г.
на РП – Плевен № ЗМ – 109/2025 г. на РУ – Червен бряг чрез служебно
назначения му адвокат Р. Р. от АК-Плевен с искане за изменение на
Определение №52 от 16.05.2025г. по ЧНД №127/2025г. по описа на РС-
Плевен, с което е взета по отношение на М. Ш. М. мярка за неоктлонение
„Задържане под стража“.
В депозираната частна жалба се излагат твърдения, че не е налице
втората задължителна предпоставка за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение, а именно опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. Процесуалният представител на обвиняемия сочи, че съдът не е
отчел обстоятелството, че обвиняемият е полагал грижи както за пострадалото
лице, така и за внука си М. М., като е отишъл да вземе детето по заръка на
неговия баща. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания
съдебен акт и да постанови нов, като по отношение на обвиняемия бъде взета
по-лека мярка за процесуална принуда.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа от обвиняемия, както
и от неговия защитник.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изцяло оспорва
депозираната жалба. Сочи, че определението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, тъй като от материалите по досъдебното
1
производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката
съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност
същият да се укрие или да извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима и редовна.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
С постановление за привличане на обвиняем М. Ш. М. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че на *** г. около *** часа, в гр. Ч.Б., обл. П.,
ул. „Ш.С.“ №*, като извършител в съучастие с А. М. М.а от с. ***, обл. В.
принудил М. Р. от гр. Койнаре да претърпи нещо противно на волята й, а
именно да даде малолетното си дете – М. А. М., роден на *** г., като
употребил за това сила – престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. с чл.20, ал.2 от
НК.
Проверяващата инстанция на ОС-Плевен намери, че към настоящия
момент не са налице достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в
НПК ред, които позволяват изграждане на обосновано предположение за
евентуална съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираното
деяние, за което е бил привлечен в качеството на обвиняем. На база събраните
до момента доказателства, в това число разпитите на свидетелите М. Р., Д. И.
Р., С. Д., А. Т. М., Р. И. Й., както и приобщените писмени доказателства, в това
число протокол за доброволно предаване, характеристични справки,
електронна справка за съдимост на обвиняемото лице, не се установява
обвиняемият да е бил съпричастен към извършване на деянието, за което му е
повдигнато обвинение, доколкото не са налице твърдения същият да е
осъществил действия спрямо пострадалата и/или спрямо малолетното дете.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, съдът не може да изведе обосновано предположение
относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.
Сред кориците на делото са налице данни, които към настоящия момент
разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по
посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент
квалификация, като следва да се съберат допълнително доказателства относно
2
това каква е била конкретната ситуация, възникнала между пострадалата и
обвиняемото лице, в това число дали същият е имал законовото основание да
вземе детето, предвид факта, че същият е негов дядо, както и дали
пострадалата неоснователно е отказала да даде детето на неговия дядо.
На следващо място, РС-Плевен неправилно е приел, че към настоящия
момент са налице двете, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК
опасности, а именно от укриване и/или извършване на друго деяние от
обвиняемия.
В този смисъл, съдът намира, че целите на мерките за неотклонение са
именно да се попречи на обвиняемия да осуети разкриването на обективната
истина, както и да се попречи на същия да извършва престъпления, отчитайки
индивидуалните данни за личността на обвиняемия.
В настоящия случая според свидетелството за съдимост на обвиняемото
лице, приложено в досъдебното производство, се установява, че същият е
неосъждан, предвид настъпилата реабилитация по право. Същият този факт в
настоящия случай не би могъл да послужи и като лоши характеристични
данни предвид големия период от време, който е изминал от осъждането на
обвиняемия до настоящия момент. От приложената сред кориците на делото
характеристична справка не се установява обвиняемият да се ползва с лошо
име сред обществото или да се отличава с лоши характеристични данни.
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани
в разпоредбата на чл.57 от НПК, биха се изпълнили в най-голяма степен с
постановяване на мярка за неотклонение „Гаранция“, като прецени, че
подходящ с оглед имущественото и семейно състояние на обвиняемия се явява
сумата от 500лв.
Поради гореизложеното, въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета МНО „Задържане под стража“ е
неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови вземане на МНО „Парична
гаранция“ в размер на 500 лева.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №52 от 16.05.2025г. по ЧНД №127/2025г. по
описа на РС-Плевен, с което по отношение на М. Ш. М., с ЕГН ********** -
обвиняем по Досъдебно производство пр.пр. № 3011/2025 г. на РП – Плевен №
ЗМ – 109/2025 г. на РУ – Червен бряг, е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
3
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 500лв.
/петстотин лева/ вносима в 7 дневен срок от днес спрямо М. Ш. М., с ЕГН
********** - обвиняем по Досъдебно производство пр.пр. № 3011/2025 г. на
РП – Плевен № ЗМ – 109/2025 г. на РУ – Червен бряг.
Обвиняемият да се освободи от изпълнение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ след внасянето на гаранцията в пари.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4