№ 30688
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20251110131431 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс
(чл. 310 – 317 ГПК).
Ищецът и ответникът с отговора на исковата молба са представили писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими и следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Следва да се допусне събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца относно обстоятелствата по уведомяване на
работодателя за издадения болничен лист за временна неработоспособност на ищцата и за
депозирането му при работодателя.
Не следва да се уважава искането на ищцата за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на още трима свидетели за останалите, посочени в доказателственото
искане към исковата молба факти, които са неотносими към предмет на доказване по делото
или не са спорни между страните.
По искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели за установяване на обстоятелството, че ищцата е отсъствала от работа на
посочените в заповедта дати, съдът ще се произнесе в насроченото съдебно заседание след
поставяне на въпроси на страните за отделяне на спорните от безспорните обстоятелства по
делото.
Искането на ответника за допускане до разпит на свидетеля К. Г. е нередовно, тъй като
не са посочени конкретните обстоятелства, които ще бъдат установявани с неговите
показания, като на ответника следва да се предостави възможност да ги конкретизира, а така
също да посочи дали и каква длъжност заема свидетелят при ответника.
На ищеца следва да се даде възможност, след запознаване с представените към
отговора на исковата молба писмени доказателства, да посочи конкретно кои други
документи от дисциплинарната преписка иска да бъде задължен ответникът да представи.
1
На ответника следва да се даде възможност да представи доказателства за
упълномощаване на адв. Л. Х. с право да подаде и подпише отговор на исковата молба –
пълномощно с дата преди подаване на отговора на исковата молба или с изрична молба, чрез
органния си представител, да потвърди извършените без представителна власт действия.
На ответника следва да се дадат и указания за внасяне на държавна такса за служебно
изготвяне на преписи от документи, подадени по електронен път.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника . на основание чл. 101, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото доказателства за упълномощаване на адв. Л. Х. с право
да подаде и подпише отговор на исковата молба – пълномощно с дата, предхождаща датата
на подаване на отговора на исковата молба или с изрична молба, чрез органния си
представител, да потвърди извършените без представителна власт действия по подаване на
отговор на исковата молба, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията
в дадения срок, съдът ще приеме, че по делото не е подаван отговор на исковата молба.
УКАЗВА на ответника . на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК вр. чл. 73, ал. 3 ГПК вр.
чл. 23, т. 3 ТДТССГПК в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото
доказателства за внесена държавна такса за служебно изготвени преписи на подадения по
електронен път отговор на исковата молба с представените към нея доказателства в размер
на 2,50 лв., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в срок съдът
ще го осъди за разноските, за които е останал задължен по делото с крайния съдебен акт.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца К. П. В. в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба, и
след запознаване с представените от ответника документи да посочи конкретно и изрично
кои документи от дисциплинарната преписка иска да бъдат представени по делото, като
съобрази вече представените с отговора на исковата молба, след което съдът ще се произнесе
по доказателственото искане, направено по реда на чл. 190 ГПК.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане от ищеца за насроченото съдебно заседание за установяване на
обстоятелствата по уведомяване на работодателя за издадения болничен лист за временна
неработоспособност на ищцата и за депозирането му при работодателя.
УКАЗВА на ищцата, че следва да води свидетеля в насроченото съдебно заседание,
като при липса на уважителна причина за неявяването му, съдът ще отмени определението, с
2
което свидетелят е допуснат до разпит.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ответника за допускане на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че ищцата е
отсъствала от работа на посочените в заповедта дати, по което съдът ще се произнесе в
насроченото съдебно заседание след поставяне на въпроси на страните за отделяне на
спорните от безспорните обстоятелства по делото.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба, с
препис за връчване на ищеца, да конкретизира доказателственото си искане за допускане до
разпит на свидетеля К. Г., като посочи конкретните обстоятелства, които ще бъдат
установявани с неговите показания, както и да посочи дали и каква длъжност заема
свидетелят при ответника, след което съдът ще се произнесе по доказателственото искане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на трима свидетели за установяване на твърдените обстоятелства
относно изгонването й от прекия ръководител на 08.05.2025г., за емоционалното й състояние
на притеснение и уплах и случилото се на 09.05. и 12.05.2025г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.09.2025г. от 11.00 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата К. П. В., извършено със
заповед от 19.05.2025г., подписана от управителя на ответника ..
Ищецът К. П. В. твърди, че работила при ответника . от 2023г. на длъжност „.“. Твърди,
че на 19.05.2025г. била издадена заповед, с която й било наложено наказание „.“ и било
прекратено трудовото й правоотношение. Заповедта й била връчена на 20.05.2025г.
Наказанието й било наложено поради неявяване на работа на 09.05.2025г. и на 12.05.2025г.
Ищцата твърди, че на 08.05.2025г. била изгонена от прекия си ръководител К. Г., който се
разкрещял, че е уволнена и с когото ищцата имала уговорка да не й се поставят
трудноизпълними физически задачи, с което той не се съобразил. Ищцата твърди, че на
09.05.2025г. се опитала да се свърже със секретарката или с К. Г. по телефона, но те не й
вдигали, като с при разговор със сина й Г. заявил, че ще комуникира с ищцата само с адвокат
и да не го търсят повече. Твърди, че на 12.05.2025г. отишла на консултация в . след което се
явила ан работното си място, където пуснала молба за отпуск. На 15.05.2025г. чрез куриер
получила искане за даване на писмени обяснения, които дала още същия ден, но те не били
съобразени при налагане на наказанието. На 20.05.2025г. отново чрез куриер получила
оспорваната в настоящото производство заповед. Ищцата оспорва уволнението като
незаконосъобразно с доводи, че в заповедта за прекратяване на правоотношението й е
посочена длъжност „.“, която никога не била заемала при работодателя, както и че не е
3
извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина, като не било вярно, че на
07.05.2025г. е напуснала работното си място по-рано, както и че не се е явила на работа на
09.05.2025г. и на 12.05.2025г. без уважителни причини. Твърди, че заповедта за уволнение й
била връчена на 20.05.2025г., когато е била започнала ползването на отпуск поради временна
неработоспособност (от 16.05.2025г.), за което била уведомила своевременно работодателя
по телефона, като депозирала и болничния лист, поради което счита, че се е ползвала от
закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, като нямало данни работодателят да е искал разрешение за
прекратяване на трудовото й правоотношение от .. С оглед всичко гореизложено ищцата
счита, че процесната заповед за уволнение от 19.05.2025г. е незаконосъобразна и моли съдът
да признае уволнението за незаконно и да го отмени, както и да й присъди направените
разноски по делото.
Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищцата е работила при него, както и че трудовото й
правоотношение е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание . със заповед от
19.05.2025г. Счита, че прекратяването е законосъобразно извършено при допуснатите
нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата – неявяване на работа на
09.05.2025г. и на 12.05.2025г. без уважителни причини. Оспорва твърденията на ищцата за
некоректно отношение от прекия й ръководител, за устройване на скандали от негова страна
и поставяне на трудноизпълними задачи. Твърди, че на 08.05.2025г. ищцата е депозирала в
деловодството на дружеството две молби за прекратяване на трудовото й правоотношение –
едната за прекратяване по взаимно съгласие, а другата – с едностранно предизвестие по чл.
327, ал. 1, т. 1 КТ, към която били приложени медицински документи. След преглед на
последните работодателят преценил, че ищцата не страда от заболяване, което да налага
трудоустрояване, промяна на естеството на работата й и натоварването й, както и че не са
налице предпоставки за прекратяването по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, като не дал съгласие и за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Твърди, че на 12.05.2025г. ищцата
депозирала молба за ползване на отпуск със задна дата, който не й бил разрешен. Твърди, че
от ищцата са били поискани на 13.05.2025г. писмени обяснения и такива са дадени от
последната на 15.05.2025г. и съобразени при налагане на наказанието. Работодателят
оспорва към момента на издаване на процесната заповед да е бил информиран за ползван от
ищцата отпуск по болест. Твърди, че едва след издаването и изпращането на заповедта
ищцата е представил болнични листове пред него. Счита, че правоотношението е
фактически прекратено на 02.06.2025г., с подадено уведомление .. на 05.06.2025г., след
изтичане на отпуска й поради временна неработоспособност. С оглед изложеното
ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски за
производството.
В тежест на ищцата по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е да докаже
съществуване на трудово правоотношение с ответника на длъжност „.“, което е било
прекратено с оспорената заповед от 19.05.2025г., че е уведомила своевременно работодателя
за издадения й болничен лист и го е представила пред него.
4
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение на
посоченото основание, т.е. че ищцата е извършила вменените й нарушения на трудовата
дисциплина, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено – наложено е от
компетентен орган, с мотивирана заповед, която съдържа точно и конкретно описание на
извършените нарушения, че е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 ГПК да изслуша
ищцата или да приеме писмените й обяснения, че наложеното наказание е съобразено с
тежестта на нарушението, че е събрал предварително сведения дали ищцата се ползва от
закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, както и че е преодолял закрилата преди уволнението.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, както и че работодателят е издал заповед за уволнение на ищцата
от 19.05.2025г., която й е връчена на 20.05.2025г.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства да е
събрал сведения дали работника се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ и да е поискал и
получил разрешение от . преди уволнението на ищцата.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им стойност съдът дължи произнасяне с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5