Р Е Ш Е Н И Е № 771
гр. МОНТАНА, 19
декември 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 07.12.2023 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, пети състав, адм. дело № 713 по описа за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на В.Д.П.,***
против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-1808-000035
г. от 25.09.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР, РУ Монтана, с която на основание
чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС „Ситроен Ц1“,
рег. № М5626ВК за срок от 6 месеца.
В жалбата оспорващият твърди, че управлявал
МПС с редовна книжка и редовни документи до 24 09 2023 г., когато е спрян за
проверка. Моли да му бъдат върнати табелите и документите, като счита, че
неправилно са му отнети. Твърди, че и до момента не му е връчен акт, който да
може да обжалва.
В с.з., В.Д.П., редовно призован, се
явява лично и с адв. Червеняшки,
като поддържа жалбата. Заявява, че НП № 001779 от 12.10.2022 г., с което му е
наложена глоба за реализирано ПТП, не го е обжалвал и си е платил глобата.
Изтърпял е и наказанието си, тъй като август 2022 г., когато се е случил
инцидента, за който му е издадено предишното НП от 12.10.2022 г. и когато му е
взет талона в КАТ, 6 месеца не е шофирал. След изтичането на срока, талонът му е
върнат. Оспорващият не е уведомяван за това, че е лишен от право да управлява
МПС, респ. не е бил лишаван по смисъла на закона от това право, за което
свидетелства и протокола за доброволно предаване на свидетелството за
управление на МПС, който е съставен същият ден, когато автомобилът е спрян от
движение и са му свалени номерата. СУМПС е предадено доброволно след
установяването на възникналия проблем. Номерата на МПС са свалени без да има
заповед за ПАМ, която е от следващия ден. За дългия период, от момента на
произшествието, е видно, че няма заповед, а такава е наложена в последствие.
Поради това, че няма уведомяване до момента на спирането, смята че не е спазен
закона. За толкова месеци човек с постоянен адрес, с постоянна работа, не е намерен,
за да му бъде връчено НП, да му бъде иззета книжката или да бъде помолен
доброволно да си я предаде, както е постъпил. Претендира разноски по делото по
представения договор за правна помощ.
Ответната страна Началник РУ Монтана към
ОДМВР – Монтана, редовно призован, се представлява от гл. юрк
Димитрова, която оспорва жалбата. Оспорва заявлението представено в с.з. от
жалбоподателя, че е изтърпял наказанието си, тъй като на същия му е взет
талона, а не свидетелството за правоуправление. Сочи, че ЗДвП предвижда, че
наказанието лишаване от правоуправление се изтърпява след като бъде предадено
реално свидетелството за правоуправление.
Моли съда да постанови решение, с което отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди така издадената заповед на налагане на ПАМ на Началника
на РУ – Монтана, като правилна и законосъобразна. Излага съображения, че заповедта
е издадена от компетентен орган, с оглед представените писмени доказателства и
Заповед № 301з-14-11 от 2017 г. на Директора на Областна дирекция, където в т.
5 в същата заповед е посочено, че началниците на РУ – Монтана могат да издават
ПАМ по ЗдВП. На следващо място моли съда да приеме,
че тази заповед съдържа всички реквизити, които изисква закона. Същата е
мотивирана, като фактическата обстановка е описана подробно в съставения акт по
случая, който е цитиран, както в обстоятелствената част на заповедта, така е
приложен и към административната преписка. С Акт за установяване на
административно нарушение GA 708461 от 24.09.2023 г. на оспорващия са иззети СРМПС,
СУМПС и са свалени 2 бр. регистрационни табели. Това, че фактически заповедта
за ПАМ е издадена – изведена на другия ден, счита че не представлява нарушение
на административнопроизводствените правила. Моли съда
да приеме, че органът правилно е приложил материалния закон, тъй като именно с нормата
на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП законодателят е допуснал да се прекратява
регистрацията на ППС на собственик, който управлява след като свидетелството му
за управление е временно отнето по административен или съдебен ред. Видно е, че
след като е извършена проверка от полицейските органи, същите са установили, че
съгласно НП № 22-0996-001779 от 12.10.2022 г. на водача са наложени две
наказания, по два различни текста от закона. Като по едната разпоредба на чл.
179, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 5 му е наложено наказание - глоба в размера
на 200,00 лв., а по чл. 175, ал. 1, т. 6
са му наложили наказание - глоба в размера на 50,00 лв. и един месец
лишаване от правоуправление. Това НП е връчено на 15.11.2022 г. на водачът,
същият не го е оспорвал и е влязло в сила на 30.11.2022 г. Именно това, че
жалбоподателя е платил глобите, но не е изтърпял наказанието лишаване от
правоуправление от един месец е дало повод, като фактическо основание за
издаване на въпросната заповед за ПАМ. В този случай, когато органа постанови,
че водач управлява след като е лишен от такова право по административен или
съдебен ред, той действа в условията на обвързана компетентност. Няма право на
преценка дали да наложи или не такава ПАМ. Единствено може да прецени размера –
срока за който я налага. В конкретния случай органът е наложил в минималния
размер от шест месеца, което е съобразено с нормите на чл. 6, ал. 1 от АПК, тя
да е съразмерна с оглед това, че той е бил лишен. Счита, че тази ПАМ е изцяло
правилна и законосъобразна. Съобразена е с целта на закона, а именно да не се
управляват МПС от лица, които са лишени правоуправление с оглед осигуряване
безопасността на движение по пътищата на страната. В случай, че жалбата бъде уважена моли съдът
да прецезира претендираното
адвокатско възнаграждение и присъди същото в минималния размер.
Административен съд – Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1808-000035
г. от 25.09.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ Монтана, на оспорващия,
в качеството му на собственик на МПС, е наложена принудителна мярка по чл. 171,
т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС „Ситроен
Ц1“ с рег. № М5626ВК, затова, че на 24.09.2023 г. около 11:09 ч. в гр. Монтана
на бул. „Трети март“ с посока на движение от бул. „Монтана“ към ул. „Димитър Ерийски“ управлява лек автомобил „Ситроен Ц1“ с рег. №
М5626ВК, като след направена справка в РСОД и в последствие с ОДЧ се установило,
че СУМПС с № *********, издаден на 11.05.2017 г. е обявено за изземване на
26.01.2023 г. по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП и същият управлява МПС, след като е лишен от това право по
съдебен или административен ред.
Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г.
на Министъра на МВР Областните дирекции
на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
Съгласно Заповед № 301з-1411/07.06.2017
г. на Директор на ОД на МВР – Монтана, Начални на РУ – Монтана е оправомощен да издава заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,
на каквото основание е издадена оспорената заповед.
На дата 24.09.2023 г. на оспорващия е
съставен АУАН Серия GA, № 708464 от ст.
полицай Адриан Людмилов, затова че на същата дата, в
11:09 ч. в гр. Монтана на бул. „Трети март“ с посока на движение от бул.
„Монтана“ към ул. „Димитър Ерийски“ управлява лек
автомобил „Ситроен Ц1“ с рег. № М5626ВК, като след направена справка в РСОД и в
последствие с ОДЧ се установило, че СУМПС с № *********, издаден на 11.05.2017
г. е обявено за изземване на 26.01.2023 г. по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и същият управлява МПС,
след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. В.Д. Пьрвин е отказал да подпише акта, като същото е
удостоверено с подпис на свидетел. При съставянето на АУАН са иззети СУМПС №
*********, СРМПС № *********, два боря регистрационни табели с № М5626ВК. Няма
сочени възражения по акта, такива не са направени от оспорващия и в законовия
7-дневен срок.
Въз основа на АУАН Серия GA, № 708464 е изготвено Наказателно постановление № 23-0996-002193 от
26.10.2023 г. от Началник РУ в ОДМВР – Монтана, РУ Монтана, с което за
установеното на В.Д.П., на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП –
управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен
ред.
На 25.09.2023 г. е постановена
обжалваната в настоящото производство ЗППАМ № 23-1808-000035 на Началник РУ към
ОДМВР – Монтана, РУ Монтана. Същата е връчена на лицето на 02.10.2023 г.
Срещу процесната
ЗППАМ от оспорващия е подадено възражение до Директора на ОДМВР – Монтана,
който е Мотивирано решение УРИ 301000-16492/24.10.2023 г. е отхвърлил същата.
По делото не са налични доказателства за връчване на решението на оспорващия.
По делото е представен Протокол за
доброволно предаване от 24.09.2023 г., в 10:30 ч. от който е видно, че В.Д.П.
доброволно е предал СУМПС № *********.
Като доказателство в производството е
представено и прието от съда Наказателно постановление №
22-0996-001779/12.10.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Монтана, с което на В.Д.П. за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 179, ал. 2 във вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право на управлява
МПС за срок от 1 месец. НП е връчено на административнонаказаното
лице на 15.11.2022 г. и е влязло в законна сила на 30.11.2022 г.
По делото е представена Справка за
нарушител/водач на В.Д.П. за извършените от него нарушения на ЗДвП.
С Определение от 15.11.2023 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като е
дал възможност за ангажиране на относими към предмета на спора доказателства.
Със същото определение е дал указания на ответника да представи релевантни
доказателства, а именно: за лишаването на оспорващия от правото да управлява
МПС, респ. че СУМПС е обявено за изземване. В съдебно заседание е направен и
доклад на делото.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е против индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно
легитимирано лице – адресатът на акта, на което се засягат законни негови права
и интереси. Същият е връчен на оспорващия на 02.10.2023 г., като в него е
записано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок по административен ред пред
непосредствено по-горестоящия административен орган и
по съдебен ред пред Административен съд – Монтана. Жалба против издадената
Заповед е подадена пред по-горестоящия
административен орган на 03.10.2023 г., по която жалба Директора на ОДМВР -
Монтана се е произнесъл с Мотивирано решение УРИЗ01000-16492/24.10.2023 г., с
която отхвърля същата. Няма данни за връчване на решението постановено по
административен ред, като същевременно в него не е посочен в какъв срок подлежи
на обжалване първоначалният административен акт, поради което съда приема, че
жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок и се явява допустима за
разглеждането ѝ по същество.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а” предл. първо от ЗДвП - за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 190, 1 от ЗДвП - След
влизането в сила на наказателно постановление, с което се налага наказание на
водач или собственик на моторно превозно средство, препис от него се предоставя
на съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи, където
се водят на отчет водачът и моторното превозно средство. Иззетите в този случай
свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на Министерството
на вътрешните работи за съхранение и отчет. Съгласно ал. 2 на същата правна
норма - Наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление.
По своето същество ПАМ не представлява и
не е санкция за извършено нарушение и няма характера и предназначението на административнонаказателния институт. Същата има
превантивна цел по смисъла, както на чл. 22 от ЗАНН, така и на специалния текст
на чл. 171 от ЗДвП, а именно и за конкретния случай да осигурява безопасността
на движението по пътищата, респ. да предотвратява и преустановява
административни нарушения. С оглед на тези законови цели предпоставките за
налагане на ПАМ са отделни/самостоятелни и независими от предпоставките, при
които се ангажира административнонаказателна
отговорност, като същите нямат и не следва да имат последиците на тази
отговорност. В тази връзка и при установяване на наличието на установените от закона
материалноправни предпоставки, административният
орган, действайки в условията на обвързана компетентност, издава съответната
ПАМ.
За да се наложи, обаче ПАМ с характер на
процесната и при описаните в нея обстоятелства, а
именно: прекратяване на регистрацията на ППС, поради управлението му от водач, който
е лишен от правото да управлява МПС по съдебен или административен ред, следва
да се установи и то с надлежни доказателствени средства наличието на лишаване
от правоуправление на МПС за съответния водач. В настоящия случай по делото е
представено единствено Наказателно постановление № 22-0996-001779/12.10.2022
г., с което на оспорващия е наложено административно наказание лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец. Това НП е издадено въз основа на съставен
АУАН Серия GA, № 626971/04.08.2022 г., който АУАН не е представен
по делото и съдът не може да установи кои документи са иззети със същия. Обратно
представени са доказателства за изземване на дата 24 09 2023 г. или към тази
дата оспорващият не е бил лишен от правоуправление, с оглед смисъла на текста
на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП.
Изземването на СУМПС е релевантно за
настоящия спор обстоятелство, тъй като моментът, от който започва да тече
наложеното наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство", е датата на изземването на свидетелството за управление, който
момент следва да предхожда издаването на процесната
ПАМ - чл. 190, ал. 2 от ЗДвП. Фактът на изземване на СУМПС е този, който
обуславя правилността на Заповед от вида на издадената по отношение на водач,
който управлява МПС във време на
лишаване от това право. Въпреки изрично дадените на ответната страна указания, същите
надлежно връчени на АО, по това релевантно обстоятелство не се представиха съответните
доказателства. Дори не са представени и доказателство, че СУМПС №
*********/11.05.2017 г. е обявено за изземване, каквото обстоятелство също е
посочено в оспорената Заповед, което същевременно е ирелевантно за спора. По
делото надлежни писмени доказателства за изземване на СУМПС, от която дата да тече
изпълнение на наказанието "лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство", не се представят от ответната страна, в чиято тежест е
да установи фактическите обстоятелства довели до издаване на съответния акт.
Действително целите на наложената ПАМ са
да предотвратява евентуална опасност на движението по пътищата, което изначално
не може да бъде осъществено, ако до участие в движението бъдат допускани водачи
на МПС, които са лишени от правоуправление и са с иззети СУМПС, като липсата на
такова изземване води до необоснованост на издадения акт, който се явява и в
противоречие с тези законови цели.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспорения
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма, но при нарушаване на материалния закон. При този изход на делото и предвид направеното
надлежно искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждането
на разноски по делото, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на оспорващия следва да бъдат
присъдени такива, предвид приложения договор за правна защита и съдействие в
размер на 800,00 лева. Адвокатското
възнаграждение не е прекомерно, тъй като е под минималния размер предвиден в
действащата разпоредба на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Д.П.,***, поради незаконосъобразност
оспорената Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 23-1808-000035
от 25.09.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР, РУ Монтана.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Монтана ДА ЗАПЛАТИ на
В.Д.П.,***, сторените в производството разноски в размер на общо 800,00 лева
/осемстотин лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :