Р
Е Ш Е Н И Е
№………
/ 10.01.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 610 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по предявени от „Агроном” ЕООД, ЕИК *********, против „Виста Агро” ЕООД, ЕИК *********, обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и по чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 2821/20.05.2019,
се твърди, че ищецът е в търговски отношения с ответното дружество, по силата
на които „Агроном”
ЕООД доставя на „Виста Агро” ЕООД срещу договорена
цена препарати и торове за растителна защита и семена за производство, което
двете дружества обективират в съответните документи, придружаващи стоката и
разходо – оправдателни фактури. През 2016 г. „Агроном” ЕООД извършило по заявка на „Виста Агро” ЕООД доставка до адрес на дружеството на артикули по вид, количество и
цена, както следва :
На 12.03.2016 г. със стокова
разписка № 3873 са предадени, а В.Н., като управител на „Виста Агро”
ЕООД, лично срещу подпис е
приел: Аксиал 160 литра; Артеа 330 ЕК 100 литра и слънчогледово семе Субаро 20
бр. торби, за което са издадени фактура № ********** от 26.04.2016 г. на
стойност 20776.80 лева с ДДС и фактура № ********** от 26.04.2016 г. на
стойност 6100 лева с ДДС;
На
21.03.2016 г. със стокова разписка № 3852 са предадени, а В.Н., като управител на „Виста Агро”
ЕООД, лично срещу подпис е приел: Аксиал 140
литра; Листего 24 литра; Гранстар Супер 4 литра; Артеа 330 ЕК 80 литра, за
което е издадена фактура № ********** от 26.04.2016 г. на стойност 21174.96
лева с ДДС;
На 07.04.2016 г. със стокова разписка №
3992 са предадени, а В.Н., като управител на „Виста Агро” ЕООД, срещу подпис е приел: Гардоприм Плюс Голд 140 литра; както и със
стокова разписка № 3973 от същата дата е приел Хлорсирин 60 литра; Дуал Голд 5
литра; Топаз 100 ЕК 7 литра и Моспилан 1.5 литра, за което е издадена фактура №
********** от 26.04.2016 г. на стойност 6417.72 лева с ДДС;
На
19.04.2016 г. със стокова разписка № 4073 са предадени, а В.Н., като управител на „Виста Агро”
ЕООД, лично
срещу подпис е приел: Слънчоглед семена НК Ададжио 150 000 сем 10 бр/т и
Слънчоглед семена Неома / 150 000 - 10 бр/т; Царевица семена Юлисес 50 000 сем
10 бр/т и Царевица семена Ондина 50 000 сем - 10 бр/т, доставени чрез Синжента
с товарителница, за което е издадена фактура № ********** от 26.04.2016 г. на
стойност 9130.00 лева с ДДС;
На 25.08.2016 г. с колетна пратка на
Еконт са доставени 20 л тор 4x5 литра, за
което е издадена фактура № ********** от 26.08.2016 г. на стойност 2917.20
лева.
Във всички платежни документи е
посочена като датата на данъчното събитие датата на издаване на фактурата.
Сочи се,
че към настоящия момент от общо дължимата сума 66516.68 лева ответното дружество
„Виста Агро” ЕООД е заплатило на „Агроном” ЕООД по посочените фактури сума в
размер на 20103.52 лева, както следва :
На 31.05.2016 г. сума в
размер на 4103.52 лева;
На 03.08.2017 г. сума в
размер на 4000.00 лева:
На 15.08.2017 г. сума в
размер на 1003.52 лева;
На 15.08.2017 г. сума в
размер на 1996.48 лева;
На 30.10.2017 г. сума в
размер на 6000.00 лева;
На 07.09.2018 г. сума в
размер на 3000.00 лева.
Твърди
се, че въпреки многобройните разговори, покани и молби с представляващия
дружеството - купувач за заплащане на дължимите суми, до настоящия момент
„Виста Агро” ЕООД не е погасило задължението си в пълен размер, като непогасеният
паричен остатък след приспадане на платените до момента е в размер на 46 413.16
лева, която сума била достатъчно висока за затрудняване търговската дейност на
„Агроном” ЕООД, което поражда правния интерес на ищеца за претендирането
ѝ по съдебен ред, ведно с обезщетение за забавено плащане. Твърди се също,
че „Агроном” ЕООД е изпълнило точно, своевременно и в пълен обем задълженията
си, предоставяйки договореното на „Виста Агро” ЕООД. Всички описани фактури са
осчетоводени и са осъществени дължимите към фиска плащания по тях. Предвид
изложеното моли съда да осъди ответника „Виста Агро” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище *********, представлявано от В.М.Н., да заплати на „Агроном” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище: *********, представлявано от А.П.А., суми, както
следва:
4 776.80 лева, представляваща неизплатена част от главница по
фактура № ********** от 26.04.2016 г. на стойност 20776.80 лева с ДДС, ведно
със законната лихва върху неизплатената сума от датата на образуване на
настоящото исково производство до окончателното изплащане на сумата;
1 996.48
лева, представляваща неизплатена главница по фактура № ********** от 26.04.2016
г. на стойност 6100 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху неизплатената
сума от датата на образуване на настоящото исково производство до окончателното
изплащане на сумата;
21 174.96 лева, представляваща
неизплатена главница по фактура № ********** от 26.04.2016 г. на същата
стойност с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на образуване
на настоящото исково производство до окончателното изплащане на сумата;
6 417.72 лева, представляваща
неизплатена главница по фактура № ********** от 26.04.2016 г. на същата
стойност с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на образуване
на настоящото исково производство до окончателното изплащане на сумата;
9 130.00
лева, представляваща неизплатена главница по фактура № ********** от 26.04.2016
г. на същата стойност с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на образуване на настоящото исково производство до окончателното изплащане на
сумата;
2 917.20 лева, представляваща
неизплатена главница по фактура № ********** от 26.08.2016 г. на същата стойност
с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на образуване на
настоящото исково производство до окончателното изплащане на сумата;
3 729.03
лева, представляваща общ размер на обезщетение за несвоевременно плащане на
главница по фактура № ********** от 26.04.2016 г. на стойност 20 776.80 лева с
ДДС, която сума включва: 2 678.52 лева - законна лихва върху сумата 20 776.80
лева, изчислена за периода от 27.04.2016 г., датата следваща посочения във
фактура № ********** от 26.04.2016 г. падеж до 03.08.2017 г., когато е
извършено плащане в размер на 4000 лева; 60.59 лева - законна лихва върху
остатъка от главницата в размер на 16776.80 лева, изчислена за периода от
03.08.2017 г., когато е извършено плащане в размер на 4000 лева до 15.08.2017
г., когато са извършени две плащания общо в размер на 3000 лева; 91.85 лева - законна
лихва върху остатъка от главницата в размер на 13776.80 лева, изчислена за
периода от 15.08.2017 г., когато е извършено плащане в размер на 3000 лева до
07.09.2017 г., когато е извършено ново плащане в размер на 3000 лева; 161.65 лева - законна лихва върху остатъка от
главницата в размер на 10776.80 лева, изчислена за периода от 07.09.2017 г.,
когато е извършено плащане в размер на 3000 лева до 30.10.2017 г., когато е извършено
плащане в размер на 6000 лева; 736.42лева - законна лихва върху остатъка от
главницата в размер на 4776.80 лева, изчислена за периода от 30.10.2017 г.,
когато е извършено плащане в размер на 6000 лева до 07.05.2019 г., датата на
подаване на исковата молба в съда;
593.96
лева, представляваща законната лихва за несвоевременно плащане на сума по
фактура № ********** от 26.04.2016 г. в размер на 1996.48 лева с ДДС,
представляваща остатък от главница цялата в размер на 6100 лева, за периода от
01.06.2016 г., датата, следваща извършеното частично плащане в размер на
4103.52 лева до 07.05.2019 г., датата на подаване на исковата молба в съда;
6 505.82 лева, представляваща законната
лихва за несвоевременно плащане на главницата по фактура № ********** от
26.04.2016 г. на стойност 21 174.96 лева с ДДС, за периода от 27.04.2016 г.
/датата следваща падежа по фактурата/ до 07.05.2019 г., датата на подаване на
исковата молба в съда;
1 971.79 лева, представляваща законната
лихва за несвоевременно плащане на главницата по фактура № ********** от
26.04.2016 г. на стойност 6417.72 лева с ДДС, за периода от 27.04.2016 г.
/датата следваща падежа по фактурата/ до 07.05.2019 г., датата на подаване на
исковата молба в съда;
2 805.10 лева, представляваща законната
лихва за несвоевременно плащане на главницата по фактура № ********** от
26.04.2016 г. на стойност 9130.00 лева с ДДС, за периода от 27.04.2016 г.
/датата следваща падежа по фактурата/ до 07.05.2019 г., датата на подаване на
исковата молба в съда;
797.36 лева, представляваща законната лихва
за несвоевременно плащане на главницата по фактура № ********** от 26.08.2016
г. на стойност 2917.20 лева с ДДС, за периода от 27.08.2016 г. /датата следваща
падежа по фактурата/ до 07.05.2019 г., датата на подаване на исковата молба в
съда.
Претендира разноски, включително и тези,
направени в обезпечителното производство. Представя списък на разноските.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, в който е направил признание на следните искови претенции:
1. иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД с цена на иска 4776.79 лв.,
задължение по фактура № ********** от 26.04.2016 г.
2. иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД с цена на
иска 1996.48 лв., задължение по фактура № ********** от 26.04.2016 г.
3. иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД с цена на
иска 21 174.96 лв.; задължение по фактура № ********** от 26.04.2016
г.
4. иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД с цена на
иска 6 417.72 лв., задължение по фактура № ********** от 26.04.2016 г.
5. иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД с цена на
иска 9 130.00 лв., задължение по фактура № ********** от 26.04.2016 г.
6. иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД с цена на
иска 2 917.20 лв., задължение по фактура № ********** от 26.08.2016 г.
Излага, че с ищцовото дружество били в
дългогодишни търговски отношения. Посоченото в исковата молба задължение по
фактурите било засечено между двете счетоводства и задължението му към ищеца
възлизало на 46 413.16 лева. Многократно са провеждали разговори за отсрочка,
но явно ищецът нямал интерес от отсрочване или разсрочване на задължението на
ответника към него. Издадената обезпечителна заповед, с която били запорирани
търговските сметки на ответника, затруднявало оборота на дружеството още
повече.
Излага, че в исковата молба е посочено, че към нея са приложени софтуерни
справки, въз основа на които е изчислена мораторната лихва на задължението, но
същите не са му надлежно връчени. Поради това не може да вземе становище по
исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Моли съда да му даде възможност да се
запознае с тези документи, които да му бъдат връчени, за да вземе становище и
по тези искове. Оспорва твърдението в исковата молба, че му е връчена покана за
изпълнение. С допълнителни молби вх. № 5450/24.09.2019 г. и вх. №
5594/30.09.2019 г. оспорва поканата за изпълнение, тъй като същата не е била
връчена на управителя на дружеството или на негов представител, а на лице,
което не може да бъде представител на търговеца. Оспорва
претендираните мораторни лихви по основание и размер, както и началната дата от
която същите са начислявани.
В съдебно заседание не се явява
представител на ответното дружество.
Ищцовото дружество се
представлява от процесуален представител, който в съдебно заседание моли да бъдат
уважени предявените искове по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, като по отношение на
главните искове прави искане при постановяване на решението да бъде съобразено
признанието, което ответникът е направил, съобразно разпоредбата на чл. 237,
ал. 1 от ГПК. По отношение на акцесорните искове моли да бъдат взети предвид
приложените към исковата молба писмени доказателства – фактури, разписки за
предаване на стоките от продавача на купувача, подписани надлежно.
Съдът, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
По делото са приети писмени
доказателства и съдебно – счетоводна експертиза, които съдът разглежда с оглед
направеното частично признание на исковете по чл. 237 от ГПК.
По делото са
представени: 1. фактура №
********** от 26.04.2016 г. на стойност 20776.80 лева с ДДС, фактура №
********** от 26.04.2016 г. на стойност 6100 лева с ДДС, фактура № **********
от 26.04.2016 г. на стойност 21174.96 лева с ДДС, фактура № ********** от 26.04.2016
г. на стойност 6417.72 лева с ДДС, фактура № ********** от 26.04.2016 г. на
стойност 9130.00 лева с ДДС и фактура № ********** от 26.08.2016 г. на стойност
2917.20 лева; 2. стокова разписка № 3873/12.03.2016 г., стокова разписка №
3852/21.03.2016 г., стокова разписка № 3992/07.04.2016 г., стокова разписка №
3973/07.04.2016 г. и стокова разписка № 4073/19.04.2016 г., подписани от
продавача и купувача на стоките и неоспорени от ответника; 3. товарителница за
колетна пратка на куриерска фирма „Еконт” с № 23804894 от 25.08.2016 г., в
което като подател е посочено „Агроном” ЕООД, а като получател „Виста Агро”
ЕООД и съдържание на пратката – тор, също неоспорено от ответника.
По отношение на представената покана за
изпълнение, изпратена от „Агроном” ЕООД до „Виста Агро” ЕООД, ведно с известие
за доставяне на 02.10.2018 г., оспорена от ответника, с молба вх. № 5154/09.09.2019 г. ищецът е уточнил, че
представя същата, в подкрепа на твърденията, че е положил всички усилия за
доброволно изпълнение на задълженията от страна на ответника и не е от значение
за решаването на съдебния спор.
Във връзка с изготвяне на заключението
по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза и издаденото по този повод
съдебно удостоверение на вещо лице Е.Т., с писмо вх. № 6958/20.11.2019 г. на ТД
на НАП – Бургас по делото са изпратени заверени копия на справки – декларации,
ведно с дневници – покупки по ЗДДС за периода от месец 04.2016 г. до месец
12.2016 г. за „Виста Агро” ЕООД.
От изслушаното и прието по делото
заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, с направените уточнения
от вещото лице в съдебното заседание, проведено на 12.12.2019 г., се
установява, че в счетоводството на ищеца процесните фактури са осчетоводени в
счетоводен регистър на сметка 411 „Клиенти”, аналитична партида 42 „Виста Агро”
ЕООД, съгласно представените дневници за покупки от ТД на НАП – Бургас, фактурите
са включени в дневниците за покупки в счетоводството на ответника за месеците
май, юни и септември 2016 г. и в СД по ЗДДС като фактури с право на пълен
данъчен кредит, като такъв е ползван в общ размер на 8 061.58 лева. Счетоводството
на ищеца е било водено редовно по отношение на всички процесни фактури. Вещото
лице не е извършило проверка в счетоводството на ответното дружество. Посочва,
че съобразно извършените плащания по процесните фактури, които са били по
банков път са осчетоводени следните плащания:
|
Ф №/дата |
Общо |
Дата на плащане |
Стойност |
Остатък |
|
**********/26.04.2016 |
20776.80 |
03.08.2017 |
4000 |
|
|
15.08.2017 |
3000 |
|
||
|
07.09.2017 |
3000 |
|
||
|
30.10.2017 |
6000 |
|
||
|
ОБЩО |
|
|
16000 |
4776.80 |
|
**********/26.04.2016 |
6100 |
31.05.2016 |
4103.52 |
1996.48 |
|
**********/26.04.2016 |
21174.96 |
|
|
21174.96 |
|
**********/26.04.2016 |
6417.72 |
|
|
6417.72 |
|
**********/26.04.2016 |
9130 |
|
|
9130 |
|
**********/26.08.2016 |
2917.20 |
|
|
2917.20 |
|
ОБЩО |
66516.68 |
|
20103.52 |
46413.16 |
От общо задължение по фактурите в размер
на 66 516.68 лева след приспадане на извършените плащания в общ размер на
20 103.52 лева остават неплатени остатъци по фактури в общ размер на
46 413.16 лева, които са посочени по отделните фактури в горната таблица.
Представени са и доказателства за
претендираните разноски, направени в обезпечителното производство.
По главните искове:
С оглед признанието на главните искове и становищата на страните в
тази връзка, по делото не са събирани допълнителни доказателства извън
посочените.
Направеното признание на иска по
съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на
ищеца отговарят на действителното фактическо и правно положение, т.е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадане на насрещните
позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237,
ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с
което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от
нейния законен представител. Признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение.
Предвид гореизложеното, основавайки се
изцяло на извършеното признание от страна на ответното дружество, съдът приема,
че предявените от „Агроном” ЕООД
против „Виста Агро” ЕООД главни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ
се явяват основателни и следва да бъде уважени изцяло.
По акцесорните искове:
Не се
спори и от приетите по делото писмени доказателства – фактури, неподписани от
ответника, стокови разписки, подписани от същия, и товарителница за колетна пратка
се установяват датите, на които са издадени фактурите, следващи
датите на предаване на стоките, както и датите, на които са предадени стоките,
предмет на описаните в исковата молба фактури.
Ответникът е направил признание на придявените от ищеца главни
искове.
Налице е спор
относно задължението за заплащане на обезщетение за забава.
За преценка основателността
на иска за заплащане на обезщетение за забава от страна на ответника
следва да бъде определен падежът на паричното задължение. Не се оспорва фактът,
че стоката е доставена. Продажбата е търговска. Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите,
които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно чл. 303а,
ал. 3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да
бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не
може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ
деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това. В случая се касае до обща норма,
установена в Раздел ІІІ - изпълнение към глава 21 – общи положения, касаещи
търговските сделки. Следователно съотношението между нормативно установеното в
чл. 303а от ТЗ, относно срока за изпълнение и чл. 327, ал. 1 от ТЗ е съотношение
между обща към специална норма, поради което специалната дерогира приложението
на общата норма и в случая по отношение на възникването на изискуемостта на
насрещното задължение на ответника, в качеството на купувач по сделката да
плати продажната цена, следва да се приеме за възникнало към датата на
предаване на стоката. Разпоредбата на чл. 303а от ТЗ съставлява транспониране в
националното законодателство на изискванията на Директива 2011/7/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със
забавяне на плащането по търговски сделки - (преработена версия), (ОВ, L 48/1
от 23 февруари 2011 г.), отменила предхождащата я, като наднационална, съюзна
уредба на същите отношения, свързани с борбата със забавяне на плащанията по търговски
сделки, Директива на Европейския парламент и на Съвета 2000/35/ЕО от 29 юни
2000 година относно борбата със забавяне на плащане по търговските
сделки. Както от съдържанието на националната норма на чл. 303а от ТЗ, така
и от общият смисъл, и конкретната уредба на сочените директиви на ЕС е видна
общата и категорична воля, както на националния законодател, така и на съюзните
нормотворчески органи, принципно да ограничат в максимална степен случаите на
неоснователно забавяне на плащанията по търговски сделки, а не тяхното
допълнително забавяне. В случая по делото не се установи между
страните да е била уговорена дата на плащане, както и липсват данни кога
фактурите са получени от купувача, но, доколкото страните не
оспорват датите, на които са получени стоките, не е необходимо да се
прилага общата разпоредба на чл. 303а ТЗ относно презюмиране на датата
на изпълнение на насрещното задължение и съответно изпадането в
забава, без да е необходимо да е налице покана за това.
На основание
гореизложените съображеня, съдът счита, че цената на основание чл. 327, ал. 1
от ТЗ по всички фактури се дължи от датата на доставка на съответните
стоки. В този смисъл съдът приема, че задължението има падеж по смисъла на
чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. В този случай длъжникът изпада в забава без необходимост
от покана за плащане. Съгласно чл.
309а, ал. 1 от ТЗ, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а
длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право
на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В настоящия
случай, ответникът е изпаднал в забава, считано от деня следващ деня на
предаване на стоките, но ищецът е издал фактурите
след тяхното предаване, когато вече забавата е била настъпила. Ето защо
акцесорните претенции на ищеца, за присъждане на мораторни лихви от датата,
следваща датата на издаване на фактурите следва да се приемат за основателни,
доколкото забавата е настъпила по-назад във времето, като, с оглед
диспозитивното начало, следва да се уважат до претендираните размери, като
основателни и доказани.
Обезщетението за забавено
плащане на главниците по тези фактури, изчислено на основание чл. 162 от ГПК
чрез използване на онлайн калкулатор съдът изчисли в следните размери, а
именно:
1. сумата от 3729.03 - обезщетение за
забавено плащане на главница в размер от 20776.80 лева с ДДС по фактура № **********/26.04.2016 г., която
сума включва:
сумата от 2678.52
лева - обезщетение за забавено плащане на главница в размер от 20776.80
лева с ДДС по фактура № **********/26.04.2016
г. за периода от 27.04.2016 г. до 03.08.2017 г. (датата на
плащане на част от главницата в размер на 4000лева); сумата от 60.59 лева -
обезщетение за забавено плащане на главница в размер от 16776.80 лева по
фактура № **********/26.04.2016
г. за периода от 03.08.2017 г.(датата, на която е извършено
плащане на част от главницата в размер на 4000 лева) до 15.08.2017 г. (датата, на която са извършени две плащания на част
от главницата общо в размер на 3000 лева); сумата
от 91.85 лева - обезщетение за забавено плащане на главница в размер от 13776.80
лв. по фактура № **********/26.04.2016
г. за периода от 15.08.2017 г. (датата, на която са извършени две
плащания на част от главницата общо в размер на 3000лева) до 07.09.2017 г. (датата, на която е извършено плащане на част от
главницата в размер на 3000 лева); сумата от
161.65 лева - обезщетение за забавено плащане на
главница в размер от 10776.80 лв. по фактура № **********/26.04.2016
г. за периода от 07.09.2017 г. (датата,
на която е извършено плащане на част от главницата в размер на 3000 лева) до
30.10.2017 г. (датата, на която е извършено плащане на част от главницата в
размер на 6000 лева); сумата от 736.42 лева - обезщетение
за забавено плащане на главница в размер от 4776.80 лв. по фактура № **********/26.04.2016 г. за
периода от 30.10.2017 г. (датата, на която е
извършено плащане на част от главницата в размер на 6000 лева) до 07.05.2019 г.
– датата на подаване на исковата молба;
2. сумата от 593.96 лева
- обезщетение за забавено плащане на главница в размер от 1996.48 лева с ДДС,
представляваща остатък от главница, цялата в размер на 6100 лева с ДДС по
фактура № **********/26.04.2016
г., за периода от 01.06.2016 г.(датата следваща датата на
извършено частично плащане в размер на 4103.52 лева) до 07.05.2019 г. – датата
на подаване на исковата молба;
3. сумата
от 6505.82
лева - обезщетение за забавено плащане на главницата по фактура № ********** от 26.04.2016 г. на стойност
21 174.96 лева с ДДС, за периода от 27.04.2016 г. (датата следваща датата на
издаване на фактурата) до 07.05.2019 г. - датата на подаване на исковата молба;
4.
сумата от 1971.79 лева - обезщетение за забавено
плащане на главницата по фактура №
********** от 26.04.2016 г. на стойност 6417.72 лева с ДДС, за периода от
27.04.2016 г.(датата следваща датата на издаване на фактурата) до 07.05.2019 г. - датата на подаване на
исковата молба;
5.
сумата от 2805.10 лева - обезщетение за забавено
плащане на главницата по фактура №
********** от 26.04.2016 г. на стойност 9130.00 лева с ДДС, за периода от
27.04.2016 г. (датата следваща датата на издаване на фактурата) до 07.05.2019
г. - датата на подаване на исковата молба;
6.
сумата от 797.36 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата по фактура №
********** от 26.08.2016 г. на стойност 2917.20 лева с ДДС, за периода от
27.08.2016 г. (датата следваща датата на издаване на фактурата) до 07.05.2019
г. - датата на подаване на исковата молба.
По
разноските
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски. Такива
са претендирани своевременно, като е представен и списък на разноски-те. Ищецът
е претендирал общо разноски в настоящото производство в размер на 5915.60 лева,
но е представил доказателства за разноски в размер на 3015.60
лева - платена държавна такса и депозит за вещо лице. Ето защо на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 3015.60 лева -
разноски в настоящото исково производство.
По отношение на претенцията на
ищеца за разноски, направени в образуваното обезпечително
производство по обезпечаване на исковете, предмет на делото, то съдът счита
същата за основателна. Съгласно ТР № 6/2012 от 6.11.2013
г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение
по съществото на спора, с оглед крайният му изход. В случая ответникът с
поведението си, а именно: забава в плащането на цялата дължима сума по всяка от
процесните фактури, е станал причина за депозиране от страна на ищеца на молба
за обезпечаване на исковете, предмет на настоящото
производство. Ищецът е представил доказателства за направени
разноски по ч. г. д. № 516/2019 г. на РС - Провадия, образувано въз основа на
молба за обезпечаване на исковете, предмет на настоящото производство в общ
размер от 41.30 лева, от които 40 лева – държавна такса и 1.30 лева – преводна
такса.
Неоснователно се явява искането на
ищеца за присъждане на направените в изпълнителното производство разноски във
връзка с обезпечение-то. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС
разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата
част (по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки) това са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и
деловодните разноски, които се дължат по реда на чл. 78 от ГПК не включват
разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки. В този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г.
на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от
02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др., както
и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016
г., I т. о., ТК.
На основание гореизложеното общият
размер на разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца
е 3056,90 лева, от които 3015,60 лева - разноски в настоящото исково
производство и 41,30 лева - разноски по ч.г.д. № 516/2019 г. на РС - Провадия.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Виста Агро” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от В.М.Н., да
заплати на „Агроном” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********,
представлявано от А.П.А., следните суми по фактури, представляващи дължими
продажни цени за доставени стоки, както и мораторни лихви за забава върху всяка
от главниците, а именно:
сумата от 4 776.80 лева,
представляваща неизплатена част от главница по фактура № ********** от
26.04.2016 г. на стойност 20776.80 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху
неизплатената сума от датата на подаване на исковата молба – 07.05.2019 г., до
окончателното изплащане;
сумата от 1 996.48 лева, представляваща неизплатена главница по фактура №
********** от 26.04.2016 г. на стойност 6100 лева с ДДС, ведно със законната
лихва върху неизплатената сума от датата на подаване на исковата молба –
07.05.2019 г., до окончателното изплащане;
сумата от 21 174.96 лева, представляваща
неизплатена главница по фактура № ********** от 26.04.2016 г. на същата
стойност с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 07.05.2019 г., до окончателното изплащане;
сумата от 6 417.72 лева, представляваща
неизплатена главница по фактура № ********** от 26.04.2016 г. на същата
стойност с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 07.05.2019 г., до окончателното изплащане;
сумата от 9 130.00 лева, представляваща
неизплатена главница по фактура № ********** от 26.04.2016 г. на същата
стойност с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 07.05.2019 г., до окончателното изплащане;
сумата от 2 917.20 лева, представляваща
неизплатена главница по фактура № ********** от 26.08.2016 г. на същата
стойност с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 07.05.2019 г., до окончателното изплащане;
сумата от
3729.03 – представляваща общ размер на обезщетение за забавено плащане на
главница в размер от 20776.80 лева с ДДС по фактура № **********/26.04.2016
г., която сума включва: 1. сумата от 2678.52
лева - обезщетение за забавено плащане на главница в размер от
20776.80 лева с ДДС по фактура № **********/26.04.2016
г. за периода от 27.04.2016 г. до 03.08.2017 г. (датата на
плащане на част от главницата в размер на 4000лева); 2. сумата от 60.59 лева -
обезщетение за забавено плащане на главница в размер от 16776.80 лева по
фактура № **********/26.04.2016
г. за периода от 03.08.2017 г.(датата, на която е извършено
плащане на част от главницата в размер на 4000 лева) до 15.08.2017 г. (датата, на която са извършени две плащания на част
от главницата общо в размер на 3000 лева); 3. сумата от 91.85 лева - обезщетение за забавено
плащане на главница в размер от 13776.80 лв. по фактура № **********/26.04.2016
г. за периода от 15.08.2017 г. (датата, на която са извършени две
плащания на част от главницата общо в размер на 3000лева) до 07.09.2017 г. (датата, на която е извършено плащане на част от
главницата в размер на 3000 лева); 4. сумата от 161.65 лева -
обезщетение за забавено плащане на главница в размер от 10776.80 лв. по фактура
№ **********/26.04.2016 г.
за периода от 07.09.2017 г. (датата, на която е
извършено плащане на част от главницата в размер на 3000 лева) до 30.10.2017 г.
(датата, на която е извършено плащане на част от главницата в размер на 6000
лева); 5. сумата
от 736.42 лева - обезщетение за забавено плащане на главница в размер от 4776.80
лв. по фактура № **********/26.04.2016
г. за периода от 30.10.2017 г. (датата,
на която е извършено плащане на част от главницата в размер на 6000 лева) до
07.05.2019 г. – датата на подаване на исковата молба
сумата от 593.96
лева - обезщетение за забавено плащане на главница в размер от 1996.48 лева с
ДДС, представляваща остатък от главница, цялата в размер на 6100 лева с ДДС по
фактура № **********/26.04.2016
г., за периода от 01.06.2016 г. (датата следваща датата на
извършено частично плащане в размер на 4103.52 лева) до 07.05.2019 г. – датата
на подаване на исковата молба;
сумата от 6505.82 лева - обезщетение
за забавено плащане на
главницата по фактура № ********** от 26.04.2016 г. на стойност 21 174.96 лева
с ДДС, за периода от 27.04.2016 г. (датата следваща датата на издаване на
фактурата) до 07.05.2019 г. - датата на подаване на исковата молба;
сумата от 1971.79 лева - обезщетение
за забавено плащане на
главницата по фактура № ********** от 26.04.2016 г. на стойност 6417.72 лева с
ДДС, за периода от 27.04.2016 г.(датата следваща датата на издаване на
фактурата) до 07.05.2019 г. - датата на
подаване на исковата молба;
сумата от 2805.10 лева - обезщетение
за забавено плащане на
главницата по фактура № ********** от 26.04.2016 г. на стойност 9130.00 лева с
ДДС, за периода от 27.04.2016 г. (датата следваща датата на издаване на
фактурата) до 07.05.2019 г. - датата на подаване на исковата молба;
сумата от 797.36 лева - обезщетение за
забавено плащане на
главницата по фактура № ********** от 26.08.2016 г. на стойност 2917.20 лева с
ДДС, за периода от 27.08.2016 г. (датата следваща датата на издаване на фактурата)
до 07.05.2019 г. - датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „Виста Агро” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *********, представлявано от В.М.Н., да заплати
на „Агроном” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********,
представлявано от А.П.А., сумата от 3056,90
лева (три хиляди и петдесет и шест лева и деветдесет стотинки) съдебно –
деловодни разноски, от които 3015,60 лева - разноски в настоящото исково
производство и 41,30 лева - разноски по ч.г.д. № 516/2019 г. на РС – Провадия.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: