РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110200084 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на:
„ТРАНСМАР 57“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Н.Д.Й., с адрес: обл.
Варна, общ.Долни чифлик, гр. Долни чифлик, ул. „Опълченска“ № 2, депозирана чрез
адв. И.Г. против Наказателно постановление № 23-0001574 от 17.09.2021г., издадено
от директора на РД „АА“ - Варна, с което на основание чл. 104, ал.3 от ЗАвП на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 32, пар. 1, изр. 2, предл. 1 от Регламент (ЕС) №
165/2014, вр. чл. чл. 33, пар. 3, изр. 1 от същия регламент.
В жалбата се моли за отмяна на НП обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка,
неправилно е приложен материалният закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице, като се излагат подробни съображения за това.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален
представител- адв.Ив.Г., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на
посочените в жалбата основание, като навежда и нови основания. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В
придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД“АА“-
1
Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение
за осъществено процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На дружеството – жалбоподател „ТРАНСМАР 57“ ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от Н.Д.Й., притежаващо лиценз на Общността за извършване на
международен автомобилен превоз на товари, била извършена комплексна проверка от
длъжностни лица към РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, сред които и
св.З.Ю.. На 25.05.2021г. до дружеството била изготвена покана изх.№ 80-00-51-
262/25.05.2021г. от Директора на РД“АА“-Варна. Поканата била изготвена на
основание чл.91б, т.1 от ЗАвП във връзка с чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14 от
27.08.2009г. на МТИТС и била адресирана до управителя на дружеството. Тя
съдържала писмено разпореждане до възз. в 7-дневен срок , да предостави в РД “АА”
гр. Варна документи във връзка с проверка на документацията относно транспортната
дейност на дружеството за периода от 01.07.2020г. до 30.10.2020г. . В цитираната
покана подробно бил изложен списък с исканите документи и информация сред които:
т.5- пътни листи и тахографски листи. В поканата било посочено още, че документите
следва да се представят в РД „АА“-Варна, като бил посочен и съответен адрес, както и
била упомената отговорността, която се носи при непредставяне на изискуемите
съгласно чл.97, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/. Поканата била
връчена на 28.05.2021г. на г-н Ив.Ж.- упълномощено лице, като изисканата с нея
информация постъпила в проверяващия орган на 04.06.21г. В хода на документалната
проверка било установено, че на: 26.10.2020 г. в гр.Долни чифлик, обл.Варна при
извършване на обществен превоз на товари, видно от пътен лист № 9565802 от дата
26.10.2020г., попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 5б1/2006г., транспортното
предприятие не е осигурило правилното функциониране на аналогов тахограф марка
"Veeder Root" със сер. № ВС224/0157, монтиран в товарен автомобил марка
"Мерцедес" (кат. N3) с peг. № В5612ВТ, като от страна на водача М.И.М.
превключвателния механизъм е поставен на режим "друга работа", вместо режим
"почивка" за периода от 17:45ч. на 26.10.2020г. до 09:00ч. на 27.10.2020г., видно от
тахографския лист от дата 26.10.2020г. Било констатирано още, че нарушението не е
изолиран случай, видно от тахографските листи от дати 15.10.2020г. и 30.10.2020г. с
водач Н.Д.Й.. Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл. 32, § 1, изр.
2, пр. 1 от Регламент на ЕС № 165/2014.
При горните констатации на 18.06.2021 год. срещу въззивното дружество от св.Ю.
бил съставен АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.
32, пар. 1, изр. 2, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, вр. чл. чл. 33, пар. 3, изр. 1 от
същия регламент, който приел, че нарушението е извършено в гр.Долни чифлик на
26.10.2021 год.. Актът бил предявен и връчен още същия ден на упълномощено от
2
представляващия въззивното дружество лице, което го подписало без възражения. В
срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени и писмени възражения пред АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем НП на директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в
което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от
актосъставителя, като на основание чл. 104 ал.3 от ЗАвП наложил на въззивото
дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева
за нарушение на на чл. 32, пар. 1, изр. 2, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, вр. чл.
чл. 33, пар. 3, изр. 1 от същия регламент.
Наказателното постановление било връчено на представляващия дружеството на
19.10.2021г.. В законоустановения 7-дневен срок, на 26.10.2021г. /видно от входящия
номер на жалбата/, в РС-Варна била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. З.Ю., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от
показанията на свидетеля Ю., дадени в съдебно заседание, АУАН , покана, приемо-
предавателен протокол, заповед, пълномощно, тафографски листи, пътен лист и от
останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на РД
„Автомобилна администрация” –гр.Варна. Лицата, осъществяващи контрол по
спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за
извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на
пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в
3
разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и
актосъставителя К.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на
тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните
нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не
предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС
или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни
правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020
год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на РД"АА" да
издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на
която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от П.Ц. в качеството му на
директор на РД „АА“-Варна, поради което е издадено от компетентен орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.Г.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно
съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за
основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на
защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от ЗАвП, за която е ангажирана отговорността на
въззиника, предвижда отговорността на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1,
4
извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили правилното
функциониране на тахографа.
Изискванията относно производството, монтирането, използването, изпитването и
контрола на тахографите, използвани в автомобилния транспорт са регламентирани на
общностно ниво с Регламент (ЕПС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби
от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.
Съгласно чл. 2, пар. 2, буква д) от Регламент № 165/2014 "тахографски лист" означава
лист, който се поставя в аналогов тахограф и служи за запис и съхраняване на данни,
върху който регистриращите устройства на аналоговия тахограф нанасят по
непрекъснат начин информацията, която подлежи на регистрация.
Съгласно чл. 2, пар. 2, буква ж) от Регламент № 165/2014 "аналогов тахограф",
означава тахограф, който използва тахографски лист в съответствие с настоящия
регламент.
Правилното използване на тахографите е регламентирано в чл. 32 от Регламент №
165/2014 г. Според пар. 1 на този текст транспортните предприятия и водачите
осигуряват правилното функциониране и използване на дигиталните тахографи и на
картите на водача. Когато транспортните предприятия и водачите използват аналогови
тахографи, те осигуряват правилното им функциониране и правилното използване на
тахографските листове.
Разпоредбата на чл. 33 от Регламент № 165/2014, озаглавена "Отговорност на
транспортните предприятия", регламентира задълженията на транспортните
предприятия във връзка с правилното използване на тахографите и тахографските
листове. В обобщение на така регламентираните задължения, отговорността на
превозвача се изразява в: осигуряване на подходящо обучение и инструктаж за
правилното функциониране на тахографите, осигуряването на достатъчен брой
тахографски листове по образец и съхранение на тахографските листове най-малко
една година след тяхното използване.
Задълженията на водачите при използване на картите на водача и на тахографските
листове са регламентирани в чл. 34 от Регламент № 165/2014 г., сред които и това по § 6,
букви от а) до д) - да въвеждат задължителните реквизити върху своя тахографски
лист.
Съдът споделя изложеното в жалбата, че в хода на АНП е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила – чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довели до
нарушаване правото на защита на дружеството, както и нарушение на материалния
5
закон. В обстоятелствената част на акта и НП липсва описание на нарушението,
вменено на дружеството. Не става ясно какво е следвало да направи дружеството на
посочената в НП дата, как и по какъв начин е следвало да осигури правилното
функциониране на тахографа. Дружеството е било лишено от възможността да разбере
в извършването на какво точно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.В обстоятелствената част на АУАН и
на НП липсва посочване конкретно кое от така вменените на превозвачите задължения
от регламента не е изпълнено от страна на санкционираното дружество. Само е
посочено, че транспортното предприятие не осигурява правилното функциониране на
аналоговия тахограф монтиран в конкретното превозно, като е посочено, че от страна
на водача М.И.М. превключвателния механизъм е поставен на режим "друга работа",
вместо режим "почивка" за периода от 17:45ч. на 26.10.2020г. до 09:00ч. на
27.10.2020г.,което обаче сочи само на неправомерно поведение на водача и не е
достатъчно, за да се приеме, че предприятието не е изпълнило някое от вменените му
от регламента задължения.
В разпоредбата на чл. 33, § 3 от Регламент № 165/2014 г. е предвидено, че
транспортните предприятия носят отговорност за нарушения на регламента,
извършени от техни водачи или от водачи, намиращи се на тяхно разположение, както
и че държавите членки могат да обусловят тази отговорност от наличието на
нарушение от страна на транспортното предприятие на параграф 1, първа алинея от
същия член и на член 10, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006. Така в
разпоредбата на чл. 104 от ЗАвП са предвидени различни състави на административни
нарушения, извършени от превозвачи, сред които и такива във връзка с неизпълнение
на задълженията по чл. 33, § 1 и § 2 от Регламент № 165/2014 г. - чл. 104, ал. 3 от ЗАвП,
предвиждащ отговорност за превозвачи, които не са осигурили правилното
функциониране на тахографа; чл. 104, ал. 6 от ЗАвП, предвиждащ отговорност за
превозвачи, които не са осигурили на водачите достатъчен брой тахографски листове
и/или такива от неодобрен тип; чл. 104, ал. 7 от ЗАвП, предвиждащ отговорност за
превозвачи, които не съхраняват тахографските листове или отказват да ги предоставят
за проверка на контролните органи. ЗАвП обаче не предвижда отговорност на
превозвач за неизпълнение на задължението на негов водач, който не изпълни
задължението си по чл. 34, § 6 от Регламент № 165/2014 г. При анализ на предписаните в
чл. 32 § 1 от Регламент № 165/2014 г. задължения става ясно, че са предвидени две
основни изисквания за транспортните предприятия и водачите. Първото е да осигурят
правилното функциониране на тахографа, а второто е да осигурят правилното му
използване. Изискванията за правилно функциониране на тахографите са посочени в §
2-5 на чл. 32 на същия регламент. От друга страна изискването за осигуряване
правилното задействане на превключвателните механизми съобразно режимите за
работа и престой на превозното средство, е изведено в чл. 34, § 5, б. "б" от Регламента.
6
Същото е вменено, като задължение на водачите, а не на превозвачите и се отнася до
правилното използване на тахографа, а не до неговото правилно функциониране,
поради което настоящата инстанция счита, че транспортното предприятие не може да
бъде субект на вмененото в случая нарушение. В този смисъл е и константната
практика на АдмС-Варна- Решения по КАНД№ № 796/2021 г. по описа на АдмС-
Варна, КАНД№ № 588/2020 г. по описа на АдмС-Варна, КАНД№ № 927/2020 г. по
описа на АдмС-Варна и много други.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63д,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чиито орган
е издал НП се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или др. служител с юридическо образование. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл.
143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай на първо място АНО не е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител, а на второ място са налице основания за
цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното
на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения на л. 7- договор за правна защита и съдействие от
21.10.2021 г. и приложените пълномощни се установява, че жалбоподателят е
възложил на адвокат И.Г. от АК-Шумен оказването на правна защита и съдействие,
7
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване
на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 330 лева,
като е заплатен авансово и данъкът в размер на 30 лв. и е заплатена в брой при
подписване на договора сумата от 330 лв., т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим
на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от Директора на
РД“АА“-Варна, в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда.
Затова съдът следва да отбележи, че минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ
бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата ((изм. -
ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от
2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС -
ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г.) за
защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 е 300 лв.. В
случая е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 300лв., като отделно е събран авансово и данък в размер на 30 лв..
Предвид цитираното по-горе възражението за прекомерност се явява неоснователно. В
проведените по делото съдебни заседания, възз. е бил представляван от адвокат. Затова
следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на
последния следва да бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, направени по настоящото дело, в размер от 330,00 /триста и тридесет/
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.ал.1 и чл.63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001574 от 17.09.2021г., издадено
от директора на РД „АА“ - Варна, с което на основание чл. 104, ал.3 от ЗАвП на
„ТРАНСМАР 57“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Н.Д.Й., с адрес: обл.
Варна, общ.Долни чифлик, гр. Долни чифлик, ул. „Опълченска“ № 2 е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 32, пар. 1, изр. 2, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, вр. чл. чл. 33,
пар. 3, изр. 1 от същия регламент.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна да
заплати на „ТРАНСМАР 57“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Н.Д.Й., с
адрес: обл. Варна, общ.Долни чифлик, гр. Долни чифлик, ул. „Опълченска“ № 2сумата
от 330,00 /триста и тридесет/ лева., представляваща съдебни разноски по АНД
№20223110200084/2022г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” –гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9