РЕШЕНИЕ
№ 4427
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110155827 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ........... против Т. Д. С., Б. Д. П.
и С. А. С., с която се предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 13, находящ се в гр. .............., като ответниците му
дължат следните суми:
сумата 1 349, 84 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 14.10.2022 г. до
окончателното изплащане;
сумата 194, 94 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 05.09.2022 г.;
сумата 58, 76 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода м.08.2019 г. –
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 14.10.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 12, 33 лв. мораторна лихва за периода 01.10.2019 г. – 05.09.2022 г.
Моли съд да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят
исковите суми в условията на разделност – по 1/3. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. А.
С.. Твърди, че единствен той от тримата ответници ползва имота и потребява топлинна
енергия. Твърди, че партидата за имота е на името на наследодателя му, поради което
не е налице облигационно правоотношение между него и ищеца. Оспорва да е
уведомяван от ищеца за процесните задължения. Счита, че не е дал повод за завеждане
на исковете. Твърди, че задължението е изцяло погасено чрез плащане, извършено на
05.01.2023 г. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Б. Д.
П., с който оспорва исковете. Не оспорва качеството си на съсобственик за 1/3 ид.ч. от
имота, като твърди, че не е потребявала топлинна енергия, тъй като имотът се ползва
от С. А. С., който е платил изцяло процесните задължения след предявяване на
исковете. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Т.
Д. С..
С молба от 02.02.2023 г. ищецът е уведомил съда, че задълженията са изцяло
погасени чрез плащане.
В първото по делото открито съдебно заседание ответниците Т. Д. С. и С. А. С.
заявяват чрез процесуалния си представител, че не е спорно качеството им на
съсобственици, но не и качеството клиенти на топлина енергия, доколкото имотът се
ползва само от С. А. С..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1,
т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В случая безспорно е между страните, че през исковия период ответниците се
явяват съсобственици на процесния имот при равни дялове – по 1/3.
От качеството на ответниците на съсобственици на процесния имот произтича
качеството им на клиенти на топлинна енергия, като ирелевантно се явява
2
обстоятелството кой фактически ползва имота.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. За исковия период приложение намират Общите условия
на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани
във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; за исковия
период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; налице е
забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия,
с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер
на исковата сума; през исковия период в имота е извършвана услугата дялово
разпределение, чиято цена възлиза на исковата сума; налице е забава по отношение
задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на исковата
сума.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства следва да се
приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за стойността на доставената
топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена на дяловото разпределение и
мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.
Не се спори между страните и че задълженията са изцяло погасени чрез плащане в
хода на процеса, което се потвърждава от представеното преводно нареждане от
05.01.2023 г.
Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в
хода на процеса, право на разноски има ищецът, на когото следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 25 лв. юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство, която следва да бъде понесена по равно от ответниците.
Ответниците нямат право на разноски по делото.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответниците Т. Д. С. и С. А. С. за
приложение нормата на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото в случая не са налице кумулативно
изискуемите предпоставки – ответниците да са признали исковете и да не са дали
повод за завеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..........., ЕИК....... срещу Т. Д. С., ЕГН **********, Б.
Д. П., ЕГН ********** и С. А. С., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за по 1/3 срещу всеки от ответниците от
следните суми:
сумата 1 349, 84 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. за топлоснабден имот: апартамент № 13, находящ се
в гр. .............., ведно със законна лихва от 14.10.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 194, 94 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 05.09.2022 г.;
сумата 58, 76 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода м.08.2019 г. –
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 14.10.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 12, 33 лв. мораторна лихва за периода 01.10.2019 г. – 05.09.2022 г. – като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Т. Д. С., ЕГН **********, Б. Д. П., ЕГН ********** и С. А. С., ЕГН
********** да заплатят на ..........., ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8
ГПК, всеки от тях по 1/3 от сумата 25 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4