РЕШЕНИЕ
№ 5071
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110125099 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.73 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с влязло
в сила на 02.02.2021 г., решение по гр. д. № 330/2018 г. на ВТРС, е признат за собственик
спрямо ответницата на недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр.В.
Т., ул.“А. С.“ № .., ет..., с идентификатор № 10447.511.45.2.2. с площ от 29.10 кв. м., състоящ
се от всекидневна с кухненски бокс, входно антре, баня – тоалетна и тераса, заедно с мазе №
8, с площ от 3.30 кв. м., заедно ос 3,7443 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, което право е придобито по силата на сключен на 05.06.2014 г. договор
за покупко – продажба на недвижим имот, сключен във форма на нотариален акт. Твърди,
че ответницата ползва имота от 15.03.2016 г., когато й е предаден в изпълнение на решение
по уважен иск с правно основание чл.75 ЗС, до 23.03.2021 г., когато е изпълнено
принудително влязлото в сила решение по иска с правно отнование чл.108 от ЗС, през което
време ответникът е отдавал имота под наем за цена в размер 300 лв. Твърди, че поканил
ответника на 16.03.2016 г. да заплаща месечно обезщетение в разме 300 лв., което не е
изпълнено. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата 4200 лв. –
обезщетение за ползване на имота за периода 16.01.2020 г. – 23.03.2021 г. и лихва за забава
върху тази сума в размер на 279.69 лв. за периода 17.02.2020 г. – 28.04.2021 г. и направените
1
по делото разноски.
Ответникът оспорва иска с твърдения, че владее имота на правно основание по
силата на решението по иска с правно основание чл.75 от ЗС, тъй като получила владението
по силата на предварителен договор, и до влизане в сила на решението по иска с правно
основание чл.108 от ЗС на не дължи обезщетение, а вредите следва да се обезщетят от
продавача „Е.ВТ г.“ ООД. При тези твърдения иска съдът да отхвърли предявения иск и
присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Зачитайки задължителната сила на решение № 1230/12.12.2018 г., постановено по гр.
д. № 330/2018 г. по описа на ВТРС и решение от 13.02.2020 г. на ВТОС, постановено по
в.гр.д.№ 630/2019 г., влезли в сила на 02.02.2021 г., съдът приема за установено, че ищецът е
собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. В.Т., ул.
“А.С.“ № ..., ет...., с идентификатор № 10447.511.45.2.2. с площ от 29.10 кв. м., състоящ се от
всекидневна с кухненски бокс, входно антре, баня – тоалетна и тераса, заедно с мазе № 8, с
площ от 3.30 кв. м., заедно с 3,7443 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен
във форма на нотариален акт на 05.06.2014 г.
По силата на решение, постановено на 14.01.2016 г. по в гр.д № 625/2015 г. по описа
на ВТОС, влязло в сила на 28.10.2016 г., е признат факта на владението на ответника върху
процесния имот, считано от 2013 г., придобито по силата на сключен с праводателя на
ищеца договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за изграждане на
жилищна сграда и прехвърляне правото на собственост върху два апартамента
Ответникът е ползвал процесния имот на основание предаденото владение по
предварителния договор, сключен с праводателя на ищеца, поради което в приложение на
чл. 70, ал. 3 от ЗС е приравнен на добросъвестен впаделец и съгласно чл. 71 от ЗС може да
се ползва от гражданските плодове от имота. Предвид това не дължи обезщетение за
периода, през който е приравнен на добросъвестен владелец, до предявяването на иска за
връщането на имота. Именно, до момента на предявяване на иска за връщане на имота, а не
до датата на влизане в сила на решението, с което този иск се уважава, не се дължи
обезщетение, поради следното:
Решението, с което е уважен ревандикационен иск установява със сила на пресъдено
нещо правото на собственост на ищеца от момента, в който то е възникнало, както и
задължението на ответника да предаде владението на имота, което той (ответникът) е
осъществявал в деня на предявяването на иска и не е предал на ищеца до приключване на
съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на делото. За разлика от
съдебните решения по искове за установяване на факти и по искове за защита на фактически
състояния, съдебното решение по ревандикационен иск (иск за правоотношения) не
2
установява факти, в т.ч. факта на владението. То установява неизпълнението на едно
съществуващо задължение за предаване на владението (или държането).
Следователно решението, с което е уважен ревандикационният иск установява
правото на собственост на ищеца от момента, в който то е възникнало, но до предявяването
му, добросъвестният владелец, в което положение е и владелецът по предварителен договор,
сключен със собственика – арг. чл. 70, ал. 3 ЗС) не дължи обезщетение на
действителния собственик за пропуснатите от него ползи, а след предявяване на иска дължи
обезщетение за периода от предявяване на иска до предаване на владението ( в този смисъл (
Решение № 124 от 06.06.2017 г. по гр. д. № 4048/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС ).
Искът с правно основание чл.108 ЗС е предявен от ищеца през 2018 г., видно от
годината на образуване на гражданското дело, и по делото не е спорно, че задължението за
предаване на владението е изпълнено принудително на 23.03.2021 г. или през целия
процесен период 16.01.2020 г. – 23.03.2021 г. ответникът е упражнявал фактическа власт
върху имота. Установен като безспорен по делото е и фактаът, че през този период
ответникът е събирал граждански плодове от имота като го е отдавал под наем.
По делото е представен сключен между ответника и трето лице договор за наем за
част от процесния период - 12.10.2020 г. – 23.03.2021 г., с уговорена наемна цена в размер
320 лв. Именно тази наемна цена следва да се съобрази при определяне на обезщетението за
този период, тъй като именно това са реално плодовете, които ответникът е получил. За
останалия период - 16.01.2020 г. -11.10.2020 г., следва да се съобрази заключението на
приетата по делото съдебно – техническата експертиза, което определя средния пазарен
наем за имота, а именно плодовете, които е могъл да получил. Така за периода 12.10.2020 г.
– 23.03.2021 г., съгласно договора за наем от 12.10.2020 г., обезщетението в размер на
наемната цена е 1723.42 лв. ( 206 лв. до 31.10., съгласно раздел 2, чл.1, т.3, плюс 4 месеца по
320 лв. и съразмерно за м.03.2021 г. ). Съгласно заключението на съдебно – техническата
експертиза за периода 16.01.2020 г. - 30.09.2020 г. средната пазарна наемна цена за
процесния имот е в размер 2409.55 лв. и 103.46 лв. за 01.10.- 11.10 2020 г. ( 11 дни по 9.40
на ден ) или общо 4236.43 лв.
Предвид изложеното главният иск е основателен и следва да бъде уважен за пълния
предявен размер от 4200 лв. и за периода 16.01.2020 г. – 23.03.2021 г.
Вземането за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването възниква като
безсрочно, поради което длъжникът изпада в забава по правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД, от
получаване на поканата от кредитора да плати определено по размер вземане. По делото е
безспорно, че поканата е получена от ответника на 16.03.2016 г. Към този момент обаче
вземането на ищеца не е било възникнало, тъй като, както беше посочено по – горе, такова
вземане за него възниква едва с преявяване на иска за връщане на имота, което е извършено
през 2018 г.
Длъжникът не може да бъде канен да заплати невъзникнало парично вземане, поради
което и поканата за заплащане на обезщетение за бъдещ период, следващ изпращането й, не
3
може да го постави в забава по отношение на главница, която още не е съществувала.
Изискуемостта на вземането за обезщетение, която настъпва от деня на предявяване на иска
за връщане на имота, сама по себе си не поставя длъжника в забава. По делото не са
представени доказателства за отправена, след датата на предявяване на иска по чл.108 от ЗС,
през 2018 г., покана, поради което ответникът е изпаднал в забава едва с получаване на
препис от исковата молба, по която е образувано настоящото дело.
Предвид изложеното предявеният акцесорен иск за заплащане на лихва за забава в
размер на 279.69 лв. за периода 17.02.2020 г. – 28.04.2021 г. е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковете в общ размер 1423,22 лв., за
заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение. На
ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят направените по делото
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 34,03 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд,
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Д. П.- Й.а, ЕГН **********, и адрес – гр. София, ул. “И. М.“ № ... да
заплати на „Ж. и б. и.“, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „Д. Ц.“
№ ..., ет...., оф.....на основание чл.73 от ЗС сумата 4200 лв., представляваща обезщетение за
ползване на недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр.В.Т., ул.“А.
С.“ № .., ет...., с идентификатор № 10447.511.45.2.2. с площ от 29.10 кв. м., състоящ се от
всекидневна с кухненски бокс, входно антре, баня – тоалетна и тераса, заедно с мазе № 8, с
площ от 3.30 кв. м., заедно ос 3,7443 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж за периода 16.01.2020 г. – 23.03.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 29.04.2021 г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ж. и б. и.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. „Д. Ц.“ № ..., ет..., оф.... срещу С.Д. П.. - Й.а, ЕГН **********,
и адрес – гр. София, ул. “И. М.“ № ...иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата 279.69 лв. – представляваща лихва за забава върху
присъденото обезщетение за лишаване от ползването за периода 17.02.2020 г. – 28.04.2021 г.
ОСЪЖДА С.Д. П. - Й.а, ЕГН **********, и адрес – гр. С. ул. “И. М.“ № ...да заплати
на „Ж. и б. и.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „Д. Ц.“ № ..., ет...,
оф....на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1423,22 лв. – разноски за производството за
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА „Ж. и б. и.“, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление – гр. София,
5
бул. „Д. Ц.“ № ..., ет..., оф.... да заплати на С.Д. П. - Й.а, ЕГН **********, и адрес – гр. С.,
ул. “И. М.“ № ...на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 34,03 лв. - разноски за
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6