Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. Велинград,  17.06.  2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД Велинград, в   съдебно заседание на  тринадесети май  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАНКА ПЕНЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветана Коцева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 134/2019 г. по описа на Районен съд Велинград,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 59 и сл. ЗАНН

 

 Образувано е по жалба, подадена от "Природа Вууд“ “ ЕООД, против наказателно постановление № 13-001413 от 26.02.2019 г. на ИД на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, с което на дружеството-жалбоподател, на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 413, ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари. Прието е, че нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 415в, ал. 1, във вр. чл. 28 ЗАНН.

 В  подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със задължителните реквизити на акта за установяване на нарушението и издаденото въз основа на него наказателно постановление относно време и място на извършване на деянието,  накърнили правото на защита на жалбоподателя. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон, при преценка за наличието на обективните признаци на нарушението и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че визираното в НП нарушение, представлява маловажен случай, което административнонаказващият орган не е съобразил. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, евентуално да приложи чл.415в, във вр чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата ТД на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, излага съображения в тази връзка.

 Жалбата е подадена в срок /обжалваното наказателно постановление е изпратено по пощата и е получено от жалбоподателя на 29.03.2019 г., а жалбата е постъпила в ТД на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Пазарджик на 04.04.2019 г./, от   лице, което има право на обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

 Съдът като съобрази наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и становищата на страните, прие за установено следното:

         При извършена на 16.01.2019 г. проверка в обект на дружеството жалбоподател за спазване разпоредбите на трудовото законодателство,   служители на ТД ИД „Главна инспекция по труда“  Пазарджик заварили двама работници на дружеството с мотокар да поправят покрив. Единият от работниците управлявал мотокара, а другия бил качен на покривната конструкция. Тези обстоятелства се установяват от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Мотокарът се управлявал от А.А.Ю.. В тази насока са показанията на свидетелите Т. и Д.. На покрива се намирал О.Й.Б..  Проверяващите не видели О.Б. да управлява мотокара, но констатирали обстоятелството, че същия бил свален от покрива с мотокара от другия работник.

      Въз основа на попълнените декларации и след проверка в информационната система на НАП се установило, че двете лица са работници на дружеството-единият е на длъжност машинен оператор, а другият общ работник.

         От работодателя било изискано да представи свидетелство за правоспособност за работа с мотокари за двамата работници, като му била определена дата 23.01.2019 г. На посочената дата не били представени пълният комплект документи, поради което била определена друга дата-29.01.2019 г. На посочената дата удостоверени за правоспособност било представено само за работника О.Й.Б. с дата от 29.01.2019 г.

         На същата дата бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 13-001413 за това, че „Природа Вууд“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 ДР на Кодекса на труда, е допуснал работника О.Й.Б. да управлява мотокар, без да има правоспособност за има правоспособност за работа с кари и без да притежава свидетелство за работа с кари в нарушение на чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 от 07.11.2004 г., като нарушението е извършено на 16.01.2019 г. в обект на дружеството в гр. Велинград, ул. „Христо Смирненски“ № 5. В акта е отразено, че нарушението е констатирано при преглед на фирмената документация, свързана с трудовото законодателство на 23.01.2019 г.

 

        Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление № 13-001413 от 26.02.2019 г., с което на жалбоподателя на осн. чл. 416, ал.5 във вр. чл. 413, ал. 2 КТ  е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари.

        При така установената фактическа обстановка съдът, счита от правна страна следното:

        Актът за установяване на административно нарушение № 13-001413 от 29.01.2019 г. и издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 13-001413 от 26.02.2019 г. са съставени от компетентен орган, съгл. чл. 21, ал. 4, т. 3,  чл. 6, ал. 2, т. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на ИД на ИА „Главна инспекция по труда“, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в предвидения от   чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН срок, в присъствието на представител на санкционираното юридическо лице.   

 

       Съдът намира за неоснователно възражението на защитата на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение в акта и в наказателното постановление, относно описанието на мястото и времето на нарушението. Видно от съдържанието им тези обстоятелства са конкретизирани. Като място, където е извършено нарушението, е отразено обект на дружеството в гр. Велинград, заедно с точния му адрес.  Отбелязано е, че нарушението е извършено на дата 16.01.2019 г.  и е  констатирано след  преглед на фирмената документация на 23.01.2019 г.,    с оглед предоставената от проверяващите възможност на жалбоподателя да предостави необходимите документи. Обстоятелството, че на дата 29. 01.2019 г. е предоставен документ за правоспособност на лицето Б. за работа с мотокар, не е от естество да обоснове допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, относно времето на установяване на нарушението. Видно от датата на издаване на удостоверението /29.01.2019 г./, работникът не е притежавал праспособност към датата, посочена като момента на установяване на нарушението. С това са спазени изискванията за конкретизация на извършеното деяние по място и време. Жалбоподателят не е поставен в положение на неизвестност и неустановеност относно тези обстоятелства и пред невъзможност да организира защитата си.

     Съобразно установената фактическа обстановка, съдът счита по същество на спора, че не е реализиран фактическият състав на посоченото нарушение.

       Административнонаказващият орган е приел, че е работодателят е нарушил правилата за безопасни и здравословни условия на труд, като е допуснал да управлява мотокар неправоспособно лице.

         Кодексът на труда в чл. 127, ал. 1, т. 3 и чл. 275, ал. 1 КТ вменяват  задължение на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд,   така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, т. е такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа.    С цел предотвратяване на злополуки при работа с мотокари са въведени специфични изисквания в Наредба № 10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, която изисква за управление на кари да се допускат само правоспособни лица, които са придобили правоспособност за работа с кари и притежават свидетелство за работа с кари. 

      Доколкото риск от причиняване на опасност за живота и здравето на работниците възниква от непосредственото боравене с механизмите на мотокара при привеждането му в движение и използването му по предназначение   от неправоспособно лице, т.е. от фактическата дейност по управлението му от неправоспособен, за работодателят съществува задължение да не го допуска, да не му възлага задачи, свързани с използването на съответното работно оборудване.   

          В случая, от свидетелските показания се установява, че работникът О.Й. не е управлявал мотокара. Същият не е извършвал дейност по привеждане в движение или боравене с механизмите на мотокара при изпълнение на трудовите си задължения. Работодателят носи отговорност за неизпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато допусне да управлява мотокар лице, което не притежава правоспособност за работа с кари, защото самата фактическа дейност по управление на мотокара създава опасност за живота и здравето на работниците.

       От приложените писмени доказателства, се установява, че  работодателят е издал заповед  / № 10 от 02.01.2019 г./, с което е възложено на О.Б.  да управлява мотокара на дружеството, но не с издаването на заповедта се нарушават разпоредбите на трудовото законодателство по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а с фактическото допускане  дейността да се извършва от неправоспособно лице.   Работодателят следва да носи отговорност и без да е издал нарочна заповед, щом като у допуснал в изпълнение на трудовата функция неправоспособно лице да управлява мотокар.     Изискванията за спазване на здравословни и безопасни условия на труд предполагат недопускане до управление на мотокар от неправоспособни лица, непритежаващи свидетелство за управление на кари, защото от самата дейност по управление представлява източник на повишена опасност за живота и здравето на работниците. Доколкото работникът не е пристъпил към реално изпълнение на възложената със заповедта работа по управление, не е налице нарушение на задължението от страна на  работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с мотокари и отговорността на дружеството не следва да бъде ангажирана.   

          По тези съображения изводите на административнонаказващия орган за реализиран състав на посоченото нарушение са необосновани, а обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

 

 

 

 Поради гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-001413 от 26.02.2019 г. на ИД на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, с което"Природа Вууд“ “ ЕООД, на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 413, ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в четиринадесетдневен срок от  получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   

РАЙОНЕН СЪДИЯ :…………………….