РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 27.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 13 септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При
секретаря В. Апостолова като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 722 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова
молба от С.Ц.И. *** против „Тевидо” ЕООД, гр.Враца, с
която се иска отмяната на заповед № 001/18.12.2018г. на управителя на ответното
дружество, с която е прекратено трудовото й правоотношение и в условията на
евентуалност от изхода на главния иск, такъв за осъждане на ответника да й
заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 2148.54 лева,
ведно с обезщетение за забава в размер на 8.95 лв. за периода 28.01.2019г. до
11.02.2019г. В исковата молба се твърди, че страните са били обвързани от
срочен трудов договор, който е прекратен на осн. чл.71, ал.1 от КТ в срока за
изпитване, като на ищцата не било изплатено дължимо обезщетение за неспазен
срок на предизвестие.
Исковете са с правно
основание: главния по чл.344, ал.1, т.1 и евентуалните - по чл.220, ал.1 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен отговор по реда
на чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете и обстоятелствата, на които се
позовава ищцата. Твърди, че тр.договор е сключен на
осн. чл.68, ал.1, т.3 от КТ и е прекратен на осн. чл.325, ал.1, т.5 от КТ.
Поддържа, че същата е отказала за получи уволнителната заповед към датата на
връчването й 18.12.2018г., което е удостоверено с констативен протокол, а се
явила отново за получаването й на 28.01.2019г. Дадена й била такава,
разпечатана от компютъра на обект бензиностанция № 3103, която служи за бланка
и в нея погрешно е изписано правното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, намира
следното:
Със
сключен между страните трудов
договор № 21/24.07.2018г.
С.Ц.И. е назначена на длъжност „продавач-консултант“ към „ТЕВИДА“ЕООД с
месторабота „Бензиностанция Враца № 3103 с работно време при пълен сменен режим
на работа, но не повече от 56 часа седмично. Договорено е основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 510
лева, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
0,60% за всяка година трудов стаж при същия работодател. Уговорен е срок за предизвестие при прекратяване на
трудовия договор три месеца.
Със
Заповед №001/18.12.2018 г., приложена към исковата молба, трудовото
правоотношение със С.И. е прекратено на осн.чл.71, ал.1 КТ – в срока на
изпитване от работодателя.
С протокол
№1/18.12.2018 г., в съставена за това комисия от
„ТЕВИДА“ЕООД е посочено, че на
18.12.2018 г. в 7.00ч., служителката С.И. не се е явила на работа за връчване
на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение и да получи
трудовата си книжка попълнена и заверена. Посочено е още, че на 16.00ч. на
същата дата лицето се е явило на работа и е отказало да получи заповедта за
прекратяване на трудовото си правоотношение и трудовата си книжка попълнена и
заверена, като отказът е извършен пред двама свидетели И.Й. и Ц.М., подписали протокола.
Представена е от ответника и друга
заповед №001/18.12.2018 г., в която като основание за
прекратяване на трудовия договор е посочена разпоредбата на чл.325, ал.1, т.5
от КТ и словесно изписване: използвани отпуски от служителите на „Тевида” ЕООД.
По делото
е приложено удостоверение от ТП НОИ-Враца от 30.01.2019 г., според което С.И. е
получила парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от
19.12.2018 г. до 09.01.2019 г.
Съгласно заключението на назначената и приета по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че брутно
трудово възнаграждение на ищцата за пълен работен месец –ноември 2018 година
при „Тевида“ ЕООД е в размер на 706,16 лева. Чиста
изплатена сума след удръжки - 547,95 лева;
Размера на обезщетението за неспазен срок на
предизвестие - съгласно чл. 6 от трудовия договор 3 месеца.
Обезщетение при месечно възнаграждение за пълен отработен месец определено от изплатена чиста сума за получаване 547,95 лева е на стойност 1643,85 лева.
Обезщетение при месечно възнаграждение за пълен отработен месец определено от брутна сума в размер на 706,16 лева е на стойност 2118,48 лева.
Дължима лихва за забава за обезщетение за неспазен срок на предизвестие за периода 28.01.2019г. до 11.02.2019г. е, както следва:
Определена за сума на обезщетение на база брутно трудово възнаграждение 2118,48 лева е на стойност 8,83 лева;
Определена за сума на обезщетение на база чиста сума
на трудово възнаграждение 1643.85лв. е на стойност 6.85лв.
По делото са разпитани свидетелите: И.Й. и Ц.М./работещи
при ответника „Тевида“ ЕООД/.
В показанията си св. И.Й. твърди, че на 18.12.2018
г. ищцата С.И. е отказала да подпише заповедта за прекратяване на трудовия й
договор като в същото време е представила болничен лист. Свидетелката твърди,
че отпуските на служителите от бензиностанцията не се планират предварително и
не се знае кой и кога ще излиза в отпуск. Според нея към 18.12.2018 г. е имало
служители, които не са използвали отпуските си. Заявява също, че края на месец
януари
В показанията си св. Ц.М. твърди, че ищцата е
отказала да получи заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение и в
същия ден е трябвало да бъде на работа като продавач-консултант. След обяд е
донесла болничен лист, което съвпадало с връчването и на заповедта за
прекратяване на трудовото й правоотношение. М. твърди, че когато е връчена
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е имало
колежка, която е била в отпуск.
При така установените фактически обстоятелства
се налагат следните правни изводи:
По
делото се установи, че между страните е сключен трудов договор на основание чл.
68, ал. 1, т. 3 КТ – до използване на платените годишни отпуски на работниците
и служителите в ответното дружество-„Тевида“ ЕООД. Прекратяването на този вид трудови договори може да
стане единствено на основание чл. 325, т. 5 КТ, а именно – след настъпването на
предвиденото в трудовия договор условие по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – завръщане
на работниците и служителите в ответното дружество след ползване на полагащия им се платен годишен
отпуск. В този смисъл е постановеното по реда на
чл.290 ГПК решение №80/30.03.2012 г. по гр.д.№640/2011 г. на ВКС III Г.О. Това
разрешение е намерило израз и в постановени по реда на чл. 290 ГПК
решение от
08.04.2010 г. по гр. дело № 521/2009 г. на ВКС и решение от 02.02.2018 г. по гр.
д. № 636/2017 г., четвърто г. о., в които се приема, че правилното
приложение на правната норма на чл. 325, ал. 1, т.
5 КТ, с която следва да се прекрати такъв договор предпоставя
титулярът да се е завърнал реално на работа и да е започвал да изпълнява
трудовите си задължения.
В случая трудовият договор с ищцата е сключен
на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, като при сключването му волята на страните
е била ищцата да заема длъжността „продавач-консултант” до завръщане на
работниците и служителите в ответното дружество-„Тевида“ ЕООД след
използваните от тях платени годишни отпуски. От свидетелските показания на служителите при ответното
дружество- Ц.М. и И. Й. се установява, че
към 18.12.2018 г., когато е прекратено трудовото правоотношение е имало
служители, които не са били използвали отпуските си. Трудовият договор с ищцата,
според представената от нея заповед е прекратен на основание на осн.чл.71, ал.1 КТ – в срока на изпитване от работодателя, в противоречие с основанието, на
което е сключен – чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, поради което прекратяването на
трудовото правоотношение се явява незаконно и уволнителната заповед като
незаконосъобразна следва да бъде отменена.
Дори да се
приеме, че автентична заповед е тази представена от работодателя с посочено в
нея прекратително основание чл. 325, ал. 1, т.
5 КТ, то същата отново е незаконосъобразна, тъй като не е настъпило
условието всички служители да са били използвали към този момент платените си
годишни отпуски. Последното обстоятелство е изводимо от събраните гласни
доказателства.
Договорът със срок за изпитване по чл. 70,
ал.1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява
възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е
подходяща за него. В срока на изпитване работодателят извършва преценка за
годността на работника да изпълнява възложената му работа, която преценка не
подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с
правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71,
ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а
самостоятелен вид трудов договор. Срок за изпитване може да се уговори при
сключване както на договори за неопределено време, така и при всички
видове срочни трудови договори. Видът
на трудовия договор е без значение за клаузата за изпитване. Това е така,
защото уговорката за срок на трудовия договор и уговорката за срок за изпитване
са различни и отделни клаузи (така вж. Решение № 376/26.10.2011г. на ВКС по
гр.д.№ 1405/2010г., IV-то ГО, ГК и Решение № 10/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д.№
1476/2009г., IV-то ГО, ГК). Следователно, няма никаква пречка трудовият договор
да бъде сключен едновременно и като срочен на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ
и като такъв със срок за изпитване на основание чл.70 от КТ.
Ето защо, за да възникне валидно уговорката за изпитване, в
съдържанието на трудовия договор, освен задължителните реквизити по чл.66, ал.
1 от КТ, следва по ясен и недвусмислен начин да се отрази, че трудовото
правоотношение е със срок за изпитване и, че договорът се сключва при условията
на чл.70, ал.1 от КТ или да се възпроизведе словесно основното съдържание на текста (така вж.
Решение № 215/17.07.2012г. на ВКС по гр.д.№ 722/2011 г., IV-то ГО, ГК).
В
настоящия договор обаче липсва такава уговорена клауза, поради което
прекратяването на трудовия договор на осн.чл.71, ал.1 КТ – в срока на изпитване
от работодателя е незаконосъобразно. Прекратяването на трудовото правоотношение
на ищцата е следвало да стане на осн. чл. 325, т. 5 КТ и след настъпването на
предвиденото в трудовия договор условие по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – завръщане
на работниците и служителите в ответното дружество „Тевида“ ЕООД след
ползване на платен годишен отпуск, което се установи, че не е настъпило.
При
тези съображения, уволнението на ищцата следва да бъде признато за незаконно и
заповед № 001/18.12.2018г. на управителя на ответното дружество, с която е
прекратено трудовото й правоотношение бъде отменена.
Неоснователен
е поддържания довод от ищцата, че трудовото й правоотношение е прекратено в
срока на ползване от нея на отпуск поради общо заболяване. В тази връзка видно
от протокол №1/18.12.2018 г., в комисия съставена от ищецът „ТЕВИДА“ЕООД
в е конститирано, че на същата дата в 16.00ч. ищцата
се е явила на работа и е отказала да получи прекратителната
си заповед и заверената си трудова книжка. Съдът приема за
доказано, че датата на връчване на процесната прекратителна
заповед е 18.12.2018 г. Връчването е извършено при отказ от страна на ищцата,
надлежно оформен и удостоверен с подписите на присъстващите свидетели, поради
което съдът намира, че връчването на заповедта е редовно и трудовото
правоотношение между страните е прекратено именно на 18.12.2018 г.
Видно от приложеното удостоверение от ТП НОИ-Враца
от 30.01.2019 г., С.И. е получила парично обезщетение за временна
неработоспособност с начална дата 19.12.2018 г., тоест един ден след
прекратяването на трудовото й правоотношение, поради което същата е била в
отпуск поради временна неработоспособност, считано от 19.12.2018 г., а не
18.12.2018 г. когато е прекратено трудовото й правоотношение. Предвид това не е
налице соченото отменително основание по чл.333,
ал.1, т.4 КТ.
С оглед
уважаване на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, не следва да се разглежда
по същество предявения в условията на евентуалност иск по чл.220 от КТ за
заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно с обезщетение
за забава в размер на 8.95 лв. за периода 28.01.2019г. до 11.02.2019г., тъй
като е отпаднало основанието за изплащане на подобно обезщетение и е ирелевантен спора за размера му. Уважаването на иска по
чл.220 от КТ предпоставя неоснователност на предявеният иск по чл.344, ал.1,
т.1 КТ. В този смисъл е решение №431/21.05.2010 г. по гр.д.№1134/2009 г. III
Г.О.
Съобразно
изхода на делото ответникът „Тевида” ЕООД следва да
бъде осъдено да заплати на ищцата С.Ц.И. направените в производството разноски
в размер на 300 лв.-адвокатски хонорар.
В тежест
на ответника следва да се възложат разноски за вещо лице в размер на 150.00 лв.,
платени от бюджета на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението и ОТМЕНЯ на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ заповед № 001/18.12.2018г. на
управителя на „Тевида” ЕООД, с ЕИК 20429642, със
седалище и адрес гр.Враца, бул. **********, с която е прекратено трудовото правоотношение на С.Ц.И. с ЕГН ********** ***.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените в условията н
евентуалност искове
от С.Ц.И. с ЕГН ********** против „Тевида”
ЕООД, с ЕИК 20429642 с правно основание чл.22 КТ вр.
чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2148.54 лева обезщетение за неспазен
срок на предизвестие, ведно с обезщетение за забава в размер на 8.95 лв. за
периода 28.01.2019г. до 11.02.2019г.
ОСЪЖДА „Тевида” ЕООД, с
ЕИК 20429642, със седалище и адрес гр.Враца, бул. ********** да
заплати на С.Ц.И. с ЕГН ********** *** сумата от 300.00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Тевида” ЕООД, с ЕИК 20429642, със седалище и
адрес гр.Враца, ул. ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд Враца сумата от 150.00 лв. платено възнаграждение
за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: