Р E Ш Е Н И Е
град София, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско
отделение-брачни състави, II-ри въззивен брачен
състав,
в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври
две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА
АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 1275 по описа за
2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл.
чл. 258 – 273 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 14774 от 26.09.2016 г., постановено по гр. дело № 33576 по описа за 2015 г., Софийският районен съд, III Гражданско
отделение, 84-ти състав, е прекратил брака, сключен
на 22.10.1999 г. във Великобритания, Лондон, Уестминстър, с акт за граждански
брак № 3314 от 23.12.1999 г., на Столична община, Район
”Красно село”, град
София, между С.Ч.К., ЕГН **********, и Л.А.М., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен по взаимна вина на
съпрузите, на основание чл.
44, т. 3, вр. с чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от Семейния кодекс (СК). Предоставил е упражняването
на родителските права по отношение на непълнолетните деца от брака П.-Г.С.К.,
ЕГН **********, и А.-О.С.К., ЕГН **********, на Л.А.М., на основание чл. 59,
ал. 2 СК. Определил е местоживеенето на П.-Г.С.К.
и А.-О.С.К., при тяхната майка Л.А.М., на основание чл. 59, ал. 2 СК. Определил е режим на
лични отношения на бащата С.Ч.К. с непълнолетните деца П.-Г.С.К., ЕГН **********, и А.-О.С.К., ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета седмица на месеца от 1000 часа в събота
до 1800 часа в неделя, с преспиване, както и по двадесет дни през
лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Осъдил е С.Ч.К., ЕГН **********,
да заплаща на непълнолетните си деца П.-Г.С.К.,
ЕГН **********, и А.-О.С.К., ЕГН **********,
действащи лично и със съгласието на своята майка Л.А.М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 300,00
(триста) лева за всяко дете, считано от влизане в сила на Решението
в частта за местоживеенето на децата до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на
основание чл. 59, ал. 2, предл. посл.,
вр. с чл. 143, ал. 2 СК, като е отхвърлил исковете
в останалата им част до пълно предявения размер от по 600.00
лева на всяко дете, като неоснователни. Семейното жилище,
находящо
се на адрес град София, ул.”**********след
прекратяване на брака, е предоставил за
ползване на Л.М.. Постановил е, че след прекратяване на брака Л.А.М.
ще продължи да носи брачното си фамилно име - М., на основание чл. 53 СК. Осъдил е С.Ч.К.
да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата в общ размер от 457.00 лева,
представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на
основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК, и
държавна такса върху пресъдената издръжка на децата. Осъдил
е Л.А.М. да
заплати по сметка на Софийския районен съд сумата в размер на 25.00
лева, представляваща държавна такса при
решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК.
Ищецът С.Ч.К. (въззивник
в
настоящото производство), чрез
пълномощник, с въззивна жалба от 04.11.2016 г. е
обжалвал първоинстанционното Решение само в частта му, с която е осъден да заплаща на непълнолетните си деца П.-Г.С.К. и А.-О.С.К. месечна издръжка по 300.00 лева и да плати
държавна такса върху така определените издръжки в размер на 432.00 лева. Сочил,
че първоинстанционният съд постановил Решение относно издръжката при наличие на
абсолютна отрицателна процесуална пречка, а именно постановено друго Решение от
06.06.2016 г. на Софийски районен съд, влязло в сила, с което С.К. е осъден да
заплаща на непълнолетните си деца месечна издръжка. В тази връзка е заявил
недопустимост на Решението в обжалваните части и моли въззивният съд да го
обезсили. Претендира присъждане на направените разноски. Въззивникът поддържа
въззивната жалба в хода на въззивното производство, чрез пълномощника му.
Ответницата и насрещен ищец Л.А.М. (въззивница в
настоящото производство), с въззивна жалба от 15.11.2016
г. е обжалвала първоинстанционното
Решение в частта му относно приетата
вина и на Л.К. за дълбокото и непоправимо разстройство на брака; относно режима на
лични отношения на бащата с децата и издръжките
на децата. Изложила е доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното
Решение в посочените части, защото въпросът за вината останал неизяснен, поради
невъзможност на ответницата и насрещен ищец да представи доказателства по
всички съединени искове, невъзможността да бъде изпълнено съдебното Решение
относно личните отношения на бащата с децата, чието местоживеене било извън
България, непроизнасянето на съда по предявен иск за издръжка за минало време и
занижения размер на присъдената издръжка на децата. Съобразно което моли
въззивния съд да Моли въззивния съд да обезсили първоинстанционното Решение в
частта относно наличието на вина (съвина) на Л.К., като приеме, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака е изцяло на С.К.; да отмени определения режим на
лични отношения на бащата с децата и да постанови друг режим на лични отношения
(посочен в жалбата) и да отмени Решението относно издръжките и да постанови
друго Решение за месечна издръжка в размер на по 600.00 лева на всяко дете,
като се произнесе и за дължимата издръжка за минал период, считано от
01.01.2015 г., ведно със съответната лихва върху тези суми. Въззивницата поддържа
въззивната жалба в хода на въззивното производство, лично, и чрез пълномощника
й. Не заяви претенция за разноски в настоящата инстанция.
Първоинстанционното Решение е
влязло в сила, като необжалвано, на основание чл. 296, т. 2 ГПК, в следните части: относно прекратяването на брака, вината на
съпруга, родителските права и местоживеенето на децата, фамилното име и
семейното жилище, както и държавната такса от 25.00 лева по развода в тежест на
С.К..
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и относимите доказателства по делото, и
при така очертания от жалбите предмет на въззивна проверка, намира следното:
По жалбата на Л.М. относно режима на лични отношения на бащата с децата.
В хода на въззивното производство въззивният съд е обезсилил Решение №
14774 от 26.09.2016 г. на Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 84-ти
състав, в частта относно определения режим
на лични отношения на бащата С.Ч.К. с детето А.-О.С.К., поради навършено
пълнолетие от това дете на 12.04.2018 г., като е прекратил производството по делото в тази част, с влязло в сила
Определение.
По отношение на детето П.-Г.С.К., роден на *** г. въззивният съд констатира, че и това
дете е навършило пълнолетие на 18.11.2019 г.. Предвид което то вече няма
качеството ”дете” по смисъла на закона (съобразно разпоредбата на чл. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) дете е всяко физическо лице до
навършването на 18 години). При това положение неговите
родители също вече не са носители на родителска права и задължения спрямо него.
Съобразно разпоредбите на чл. 59 СК при развод се уреждат въпросите относно
родителските права, при кого от родителите да живеят децата, мерките относно
упражняването на тези права, както и режима на лични отношения между децата и
родителите – като се имат предвид ненавършилите пълнолетие деца. По тези
причини първоинстанционното Решение в
обжалваната част на режима на лични отношения на бащата С.К. с детето П.-Г.трябва
да бъде обезсилено, а производството
по делото в тази част – да бъде прекратено, поради навършено пълнолетие от
това дете.
По жалбите относно издръжките на децата.
Във връзка с доводите в жалбата
на С.К. във въззивната инстанция е прието
като доказателство Решение № 7844 от
06.06.2016 г., постановено по гр. дело № 33577 по описа за 2015 г. на
Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 92-ри
състав, влязло в сила на 28.06.2016 г.
С това съдебно Решение С.Ч.К. е осъден
да заплаща, на основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, месечна издръжка на детето А.-О.С.К. в
размер на 250.00 лева, считано от 01.01.2015 г., и месечна издръжка на детето П.-Г.С.К. в размер на 300.00 лева,
считано от 01.01.2015 г., като е допуснал и предварително изпълнение на
Решението. Издадени са били и два изпълнителни листа за тези издръжки, видно от
надлежното отбелязване върху цитираното съдебно Решение. Ето защо следва да се
приеме, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното Решение от
26.09.2016 г. в частта по издръжките на децата на същото основание - при
наличие на абсолютна отрицателна процесуална пречка и в нарушение на правилото
за непререшаемост на спор, решен с влязло в сила съдебно Решение (чл. 299 ГПК) относно определени издръжки на
децата, с правно основание чл. 143 СК. Действително, СК задължава съдът да
постанови издръжка на ненавършилите пълнолетие деца с Решението за развод, но
доколкото няма вече определена първоначална издръжка към този момент (а в случая такава издръжка е била определена). При това положение обжалваното първоинстанционно
Решение в частта относно издръжките на децата се явява недопустимо и следва да
бъде обезсилено, а производството по делото в тази част – да бъде прекратено,
поради формирана сила на пресъдено нещо (СПН). Следва да бъде обезсилено
първоинстанционното Решение и в частта относно държавната такса в полза на
Софийския районен съд върху така присъдените издръжки в размер на 432.00 лева в
тежест на С.К..
Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивно обжалване относно вината, като прецени относимите
доказателства по делото и обсъди доводите на страните, прие следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на Решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В настоящия случай
във въззивната жалба са наведени доводи за недопустимост на Решението в частта
за вината, поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при
разглеждане на делото и поради това разпит на водените от ищеца свидетели и
приключване на делото в отсъствието на ответницата. В тази връзка следва да се
обоснове, че сочените нарушения не водят до недопустимост на така постановеното
съдебно Решение относно вината, а касаят въпроса за правилността на обжалвания
съдебен акт при така събраната доказателствена съвкупност, съответно нейната
преценка от първоинстанционния съд.
Въззивният
съд намира, че първоинстанционното Решение е правилно относно така приетата
вина и на съпругата за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Не са основателни доводите на въззивницата
във връзка с гласните доказателства по делото и тяхната преценка от
първоинстанционния съд. В тази връзка
въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Правилно
съдът е приел, че вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, които са
нарушили изискването на чл. 14 и чл. 15 СК. Съществено е, че същите не са проявили
необходимото взаимно уважение и разбирателство, като са абдикирали от
задължението по чл. 15 СК за съвместно живеене, така и от общата грижа за
семейството. От събраните гласни доказателства (показанията на разпитаните по делото св. К. и
св. А.), е установено по делото, че съпрузите често са се карали, като съпругата
е проявявала силна ревност. Действително, по делото е било установено
противобрачното поведение на съпруга, който създал и извънбрачна връзка (св. А.).
Това негово безспорно укоримо поведение обаче само по себе си не оневинява съпругата.
В тази връзка правилно и в съответствие с трайната съдебна практика
първоинстанционният съд е направил извода, че доколкото законът не предвижда
степенуване на вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и
предвид поведението й в брака, съпругата също има своята вина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. При положение, че по делото не е
било установено която и да е от страните да е направила отстъпки и компромиси,
за възстановяване на брачната връзка, за разрешаване на проблемите помежду им и
скрепяване на брака, то правилно е да се приеме, че това поведение и на двамата
съпрузи през време на брака обуславя извод за вина и на двамата за
разстройството на брака им. Във въззивната инстанция не са ангажирани
доказателства, които да разколебаят това убеждение на въззивния съд в
правилността на изводите на първоинстанционния съд относно вината.
По тези аргументи първоинстанционното Решение в обжалваната му
част относно вината и на съпругата за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като правилно, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК
въззивният съд оставя без уважение искането на въззивника С.К. за присъждане на
направените разноски по делото – след като вината за брачното разстройство е
обща, разноските по производството, вкл. въззивното, остават в тежест на
страните, както са ги направили.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14774 от 26.09.2016 г., постановено по гр. дело № 33576 по описа за 2015 г. на
Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 84-ти
състав, в обжалваната част относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Ч.К. за присъждане на разноски по делото.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 14774 от 26.09.2016 г., постановено по гр. дело № 33576 по описа за 2015 г. на Софийския районен
съд, III Гражданско отделение, 84-ти
състав, в обжалваната част относно определения режим на лични отношения на бащата С.Ч.К.
с детето П.-Г.С.К., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в тази част, поради навършено пълнолетие на детето.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 14774 от 26.09.2016 г., постановено по гр. дело № 33576 по описа за 2015 г. на Софийския районен
съд, III Гражданско отделение, 84-ти
състав, в обжалваната част относно издръжката на детето А.-О.С.К. и относно издръжката
на детето П.-Г.С.К., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част, поради формирана СПН.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 14774 от 26.09.2016 г., постановено по гр. дело № 33576 по описа за 2015 г. на Софийския районен
съд, III Гражданско отделение, 84-ти
състав, и
в частта относно държавната такса в полза на Софийския районен съд
върху така присъдените издръжки в
размер на 432.00 лева, в тежест на С.К..
РЕШЕНИЕТО, в частта относно режима на лични отношения
може да се обжалва, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
РЕШЕНИЕТО в останалите части е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.