№ 26
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Фикиин
Членове:Маргаритка Шербанова
Емилия Колева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора и Г. Сл. М.
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20241000601562 по описа за 2024 година
и да сe произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, във връзка с Глава 22-ра от НПК.
С протоколно определение № 5620 от 18.11.2024 г., постановено по ЧНД №
7030/2024 г. Софийски градски съд/СГС/, НО, 16 състав, е оставил без уважение молбата на
лишения от свобода Д. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наказанието му „Лишаване от свобода“.
В законния срок против определението на съда е постъпила частна жалба от А. Г. –
служебен защитник на осъденото лице А.. В жалбата се поддържа, че е налице първата
предпоствка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като Д. А. бил изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание. От текущия доклад от 2024 г., приложен по делото, било видно,
че А. поначало бил с ниска стойност на опасност от рецидив - 34 т., като в процеса на работа
с него било отчетено положително повлияване и рискът бил намален на 29 т.. Демонстрирал
мотивация за поправяне. Рискът от вреди също бил занижен от среден на нисък за лишените
от свобода и за персонала. Участвал и в трудовия процес, а единственото му наказание било
отменено. Тези констатации били в противоречие с доклада по делото. Подчертава се, че
през целия си трудов живот А. работил като шофьор на ТИР (20 години) и бил с чисто
съдебно минало, което също навеждало на извода за ниска степен на опасност от рецидив. А.
1
изказвал искренно съжаление за постъпката си. Възпитателното въздействие позволило
обогатяване на уменията му за комуникация и възможностите за безконфликтно общуване -
предпоставки за по-адекватно вземане на решения и справяне с проблеми, увеличаване
вероятността от успешна ресоциализация и недопускане на рецидив. Сътрудничил на
служителите при осъществяване на индивидуално-корекционните и режимни дейности. В
затворническата общност бил предпазлив, дистанцирал се от конфликти и неприятности, не
контактувал с нарушители на реда. В поведенчески план бил внимателен, наблюдателен и
премислящ нещата, с добър самоконтрол. Към служителите на затвора се отнасял винаги с
необходимото уважение и респект. По време на изтърпяване на наказанието поддържал
контакти с близките си чрез телефонни разговори. Д. А. бил преосмислил и осъзнавал
персоналната си отговорност. Придобил умения за разпознаване на проблемите, тяхното
самостоятелно решаване и за предвиждане на последиците от действията си. А. имал три
деца, а съпругата му била болна от рак и имала нужда от неговите грижи. Иска се да се
разгледа молбата на осъденото лице и съдът да постанови съдебен акт, с който А. да бъда
освободен условно предсрочно.
Във връзка с направените от жалбоподателя възражения и искания в частната жалба,
Софийският апелативен съд/САС/ насрочи делото в открито съдебно заседание на основание
разпоредбата на чл. 345, ал. 1, алт. 2 от НПК, в хода на което при условията на
непосредственост изслуша и проведе разпит на осъденото лице А. за изясняване на
обстоятелства във връзка с изтърпяваното от него наказание и прие като писмени
доказателства представени в превод от турски на български език медицински документи,
удостоверяващи здравословното състояние на негови близки – съпруга и син.
В дадените обяснения пред въззивната инстанция осъденото лице изразява съжаление и
разкаяние за извършеното престъпление и акцентира на затрудненото положение на
близките му.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска
апелативна прокуратура/САП/ изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение. От доказателствата по делото било видно, че те не са убедителни за поправянето
и превъзпитаването на молителя. Аргументи за това се черпели предимно от доклада на
инспектор СДВР, където било обсъдено, че осъденото лице не поемало отговорност за
извършеното от него деяние, не желаело да работи и имало наложено дисциплинарно
наказание.
Становището на Началника на Затвора гр.***, чрез представляващия го инспектор М., е
че определението на СГС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Защитата на осъденият адвокат Г. поддържа жалбата и моли да бъде уважена на
основание аргументите, изложени в нея. Акцентира на занижения риск от рецидив, на
формалната работа с чужденци в затвора, на желанието на подсъдими да работи и да се
социализира, на здравословното състояние на близките на осъдения, на чистото му съдебно
минало и на разкаянието му.
2
Осъденият А. в лична защита поддържа казаното от защитника си. Поради
здравословни проблеми прекъснал работа. Твърди, че към момента пак започнал да работи,
тъй като здравословното му състояние се подобрило. Нямал проблеми с никого в затвора,
разбирал се с всички. Желае да бъде освободен и да се прибере при семейството си.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите, залегнА. в частната
жалба, и като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:
Лишеният от свобода Д. А., роден на ******** г., е постъпил в Затвора – *** на
19.07.2023 г, като по отношение на лицето, с начало 07.02.22 г., е било приведено в
изпълнение наказание по НОХД № 468/23 на Окръжен съд - Хасково от 4 години лишаване
от свобода за деяние по чл. 242 от НК.
Към 15.01.2025 г. /справка от затвора гр. *** на л. 37от възз.д./ А. е изтърпял
фактически 2 години 11 месеца и 8 дни, от работа 3 месеца и 19 дни, или всичко 3 години 02
месеца и 27 дни. Остатъкът за изтърпяване е 9 месеца и 3 дни.
Във връзка с молбата за условно предсрочно освобождаване по делото е приложен
доклад по чл. 155 ЗИНЗС, изготвен от ИСДВР Р. Б.. Според отразеното в доклада, А. е роден
на ******** г. в Република Турция, ***. Постоянният му адрес е Турция, ***, ул. „***“ № *.
Лицето е с турско гражданство. Няма образование. Семейното му положение е женен.
Неосъждан.
Към момента се намирал в добро общо психическо и физическо състояние. На
28.07.23 г. получил остър миокарден инфаркт и му били поставени два стента, лекуван в
УМБАЛ Св. Анна и в СБАЛЛС. Бил на постоянна терапия с медикаменти.
Лишеният от свобода А. изтърпявал наказание лишаване от свобода за първи път. За
времето на престоя му в приемно отделение в затвора в гр. *** бил запознат с неговите
права и задължения. Не бил наказван. Не бил награждаван. Не бил нарушавал установените
правила. Отношението му към пенитенциарните служители било съобразно със
законоустановените изисквания. Не били констатирани проблеми и конфликти с останалите
лишени от свобода. Не декларирал дискриминационни нагласи.
Осъденото лице било преведено на територията на ЗООТ „***” от 28.07.2023 г.. Като
гражданини на Република Турция разбирал много малко български език и комуникацията с
него се извършвала и със съдействието на други лишени от свобода, говорещи и двата езика.
Общувал избирателно със затворническата общност, предимно с такива, близки до неговата
националност. Бил съгласен с договореното в плана на присъдата. В трудова дейност
първоначално бил включен със заповед №150/25.08.2023 г. като „чистач бл. 1, ет. 1” в ЗООТ
***. Със заповед №012/16.01.2024 г. бил освободен от работа във връзка с подадено от него
писмено заявление, че има здравословни проблеми и не може да се справя с работата. Имал
регистрирано участие в проведен турнир по повод Великденските празници от дата
07.05.2024 г. Провеждал редовно скайп разговори с близките си. Демонстрирал уважение и
респект към затворническата администрация. С ДЗ вх. №18421/13.09.24 г. от ДКО П. П.
било регистрирано доброволно желание и положена старателност при възложена задача за
3
разтоварване на 20 тона бетонни колове. Във връзка с полагания от него труд, същия бил
награден със заповед №156/28.11.23 г. с „Писмена похвата”.
При първоначално изготвената оценка на риска били констатирани ниски стойности на
риска от рецидив - 34 т.. При последваща атестация, вследствие на извършвана
индивидуална консултативно-корекционна работа, при разговори, беседи и наблюдение над
поведението на лишения от свобода А., оценката на риска от рецидив била занижена на 29 т.
- нисък риск от рецидив. Били отчетени положителни промени в зони:
Отношение към правонарушението - отчасти приемал отговорността за собственото
си криминално поведение, „заявявал че причината е в обстоятелствата”; осъзнавал
факторите, допринесли за криминалното му деяние; демонстрирал мотивация за промяна на
криминалното поведение /спад от 10 т. на 6 т./
Умения за мислене - разпознавал някои от проблемите си и търсел законосъобразен
начин да ги разрешава /спад от 10 т. на 9 т./
Били регистрирани само две дефицитни зони:
Обучение и образование - Прекъснал училище. Срещал проблеми с четене, писане,
смятане и усвояване. Образованието не било ценност.
Умения за мислене - Не осъзнавал последствията от собствените си действия.
Постигал целите си с деликт в поведението. Не разбирал напълно другите и техните
виждания. Ригиден.
Рискът от вреди бил занижен от среден на нисък за лишения от свобода - не споделял за
депресия или чувство на безнадежност, от което следвало, че нивото на суициден риск било
ниско. Среден риск за обществото, занижен от среден на нисък риск за персонала -
демонстрирал уважение и респект към затворническата администрация.
Ресурсите му били: зряла възраст; семейна подкрепа; жилищно устройване; липса на
зависимости; липса на емоционални и междуличностни проблеми.
Становището на инспектор СДВР е, че към момента не били налице достатъчно
доказателства за успешно проведена и приключила корекционна работа. Към момента той не
бил трудово устроен. Въпреки регистрираните ниски стойности на оценката на риска от
рецидив, към момента А. бил с действащо дисциплинарно наказание. Изразено е становище,
че лишеният от свобода А. не бил дал категорични доказателства за поправянето си и
кумулативно посочените в чл. 439а от НПК предпоставки не били изпълнени.
В обобщение становището на инспектор СДВР е, че с осъдения А. ще се работи в посока
изпълнение на заложените в плана на присъдата му цели и задачи, съгласно изготвената
оценка на риска от рецидив, а именно създаване и затвърждаване на умения за самоконтрол,
последователност и целенасоченост; обогатяване на поведенчески репертоар със социално-
приемливи модели на поведение и изграждане на способност за анализ и адекватна
преценка на житейска ситуация.
Като доказателство по делото бил приет препланираният план на присъдата от
4
16.07.2024 г., подписан от А. без коментари и забележки. Заложените за постигане цели са
единствено в зоната „Умения за мислене“, като са поставени три задачи с време на
продължителност 1 година.
По делото е прието и становище на Началника на затвора, дадено във връзка с молбата
на А. за условно предсрочно освобождаване, инкорпорирано в справката за изтърпяната част
от наказанието. Според отразеното в нея не били налице достатъчно данни за поправяне на
лицето в рамките на пенитенциарното заведение. Сочи се, че целите и задачите, заложени в
плана на присъдата, не били изпълнени към момента, дефицитите по проблемните зони не
били преодолени, рискът от рецидив бил редуциран в недостатъчна степен, остатъкът от
наказанието бил значителен.
За да остави без уважение молбата на осъдения за условното му предсрочно
освобождаване, първостепенният съд е приел, че макар да е налице първата от предвидените
в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки, доказателствата по делото не сочели на извод за
поправяне и постигане целите на наказанието.
САС намери за неправилно и незаконосъобразно определението на първия съд, с което
е отхвърлена молбата на лишения от свобода А.. За да постанови атакувания акт, СГС е
възприел, че указанията на втората инстанция, отменила веднъж постановено по-рано
условно предсрочно освобождаване на осъденото лице, са обвързващи и за него като
решаващ орган, като искането на осъденото лице следвало да се уважи, само ако вече не
били налице онези дефекти, посочени в съдебния акт. Същевременно, видно от доклада,
изготвен ИСДВР Б., според СГС тези недостатъци от поправяне и превъзпитание на
осъденото лице все още били актуални. За да обоснове решението се за отказ от
освобождаване на осъдения, съдът е съобразил още, че осъденото лице не приемало
отговорността за извършеното от него деяние, не желаело да работи и било налице и едно
дисциплинарно наказание, касаещо държане на забранени вещи.
В оскъдните мотиви на определението си първостепенният съд не е извършил
необходимия задълбочен анализ на информацията, съдържащата се в постъпилата от
Затвора документация, като е направил извод, че към настоящият момент осъденото лице не
е дало достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне и превъзпитание.
Преценката за това обаче следва да стане на базата на показаните резултати от страна на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В тази връзка настоящият състав на САС
внимателно проучи приобщените по делото доказателства, включително тези, приети в хода
на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие и намери за необоснован
направеният от СГС извод за отсъствие в конкретния случай на втората от предвидените в
чл. 70 от НК предпоставки за условно предсрочно освобождаване на лицето.
Преди всичко следва да се отбележи, че документите, съпътстващи молбата за условно
предсрочно освобождаване, съдържат почти изцяло положителни данни относно
поведението на лишения от свобода А.. При това положение, напълно необосновано се
явява отрицателното становище на длъжностните лица при Затвора - гр.***, включително и
на самия Началник на Затвора. Констатираното противоречие между оценката на
5
компетентните длъжностни лица и съдържанието на документите, съставени във връзка с
корекционната дейност по отношение на А., налага по-задълбочен анализ на намиращите се
в затворническото досие обективни доказателства, съдържащи данни за демонстрираното от
него поведение в хода на упражняваната наказателна принуда чрез лишаването му от
свобода в затвор. Така по делото няма спор, че А. безпроблемно се е адаптирал в
затворническата среда, не е имал агресивни прояви и тежки и фрапиращи нарушения на
установения в затвора ред. Има също така утвърдени трудови навици и позитивно
отношение към труда. Видно от затворническото досие, той е бил включен в трудова дейност
първоначално със заповед №150/25.08.2023 г. като „чистач бл. 1, ет. 1” в ЗООТ ***. Със
заповед №012/16.01.2024 г. бил освободен от работа във връзка с подадено от него писмено
заявление, че има здравословни проблеми и не може да се справя с работата. Това се
потвърждава от данните в доклада на ИСДВР, че на 28.07.23 г. А. получил остър миокарден
инфаркт, в резултат на което му били поставени два стента, бил лекуван в УМБАЛ Св. Анна
и в СБАЛЛС и бил на постоянна терапия с медикаменти. От така изложеното е видно, че
прекъсването на трудовият процес е станало поради обективни причини от здравословен
характер, а не поради нежелание от негова страна.
Въпреки че в доклада на ИСДВР са били констатирани две дефицитни зони, видно от
препланирания план на присъдата като актуална е била фиксирана единствено зоната
„Умение за мислене“, за коригирането на която са набелязани конкретни три задачи –
„създаване и затвърждаване на умения за самоконтрол, последователност и целенасоченост;
обогатяване на поведенческия репертоар със социално-приемливи модели ма поведение и
изграждане на способност за анализ и адекватна преценка на житейската ситуация“.
САС констатира противоречие в съдържанието на доклада на ИСДВР, където от една
страна е посочено, че А. не е нарушавал установените правила, че отношението му към
пенитенциарните служители е било съобразно със законоустановените изисквания, че не са
констатирани проблеми и конфликти с останалите лишени от свобода и че не декларира
дискриминационни нагласи, а от друга – че не осъзнава последствията от собствените си
действия, че постига целите си с деликт в поведението и че не разбира напълно другите и
техните виждания. Тъкмо обратното, наличните данни в доклада сочат, че в условията на
затвора А. се дистанцира от конфликтни отношения и ситуации и демонстрира нагласи за
мирно изтърпяване на присъдата си.
На следващо място САС съобрази и факта, че към момента наложеното на основание чл.
96, т. 3 и чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”,
съгласно заповед №151/04.10.2024 г., което е било условно отложено за срок от 3 /три/
месеца, вече е с изтекъл срок и осъденото лице следва да се счита с отпаднало наказание.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че така наложеното наказание не касае тежко
нарушение на правилата на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Следователно следва да се приеме, че понастоящем А. няма наложени дисциплинарни
санкции с неизтекъл давностен срок. Същевременно САС отчете и обстоятелството, че с ДЗ
вх. №18421/13.09.24 г. от ДКО П. П. било регистрирано доброволно желание от страна на
6
осъдения и положена старателност при възложена задача за разтоварване на 20 тона бетонни
колове. Във връзка с полагания от него труд А. е бил и награден със заповед №156/28.11.23г.
с „Писмена похвата”.
Същевременно, СГС не е отдал необходимото значение на обстоятелството, че за
изтеклия период от повече от 3 години престояване в затвора, А. е следвал една постоянна
положителна линия на поведение. Освен че е полагал труд съобразно индивидуалните си
възможности, същият е показал добро поведение, доказателство за което е налагането на
едно единствено наказание, наложено за леко нарушение на правилата, така и посочените
по-горе поощрения. Тези обстоятелства несъмнено сочат за положителната промяна у
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Планът на присъдата се е изпълнявал с
активното негово съдействие, без възражения и коментари. Налице е личностна готовност за
вписване в обществото по положителен начин, още повече при констатираните не малко
ресурси на личността, видно от самия доклад. Аргументацията на ИСДВР във връзка с
посочените в доклада зони с дефицити, по които според администрацията следвало да
продължи корекционния процес, освен, че не е убедителна, но е и вътрешно противоречива
и опровергана от представения препланиран план на присъдата, където е посочено, че се
работи само по една от тях.
Следва се отбележи също така, че Д. А. изтърпява наказание лишаване от свобода за
първи път. Във връзка с настоящото правонарушение, при разпита му пред въззивния съд е
изразил дълбоко съжаление и разкаяние за извършеното престъпление. Установено е по
делото още, че поддържа връзка с съпругата и децата си, като е заявил, че в случай, че бъде
освободен, желае да е при тях с оглед затрудненото им състояние.
Според настоящият състав на САС декларативно посочените в доклада и
приповторени в останалите документи проблемни зони при осъдения А., не могат да
обосноват отрицателните становища по начин, който да удовлетворява изискванията на
закона, и в частност разпоредбата на чл.439а от НПК, която съдържа легалната дефиниция и
примерно изброяване на обстоятелствата, сочещи на „положителна промяна” у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието. От особено съществено значение в случая са данните
за значителните ресурси на личността, които ще го подпомогнат за успешно вписване в
обществото в живот на свобода – зряла възраст; формирани трудови умения; семейна
подкрепа; жилищно устройване; липса на зависимости; липса на емоционални и
междуличностни проблеми.
САС намира, че гореизложените обективни обстоятелства не кореспондират на
изводите на служителите от затворническата администрация, станА. повод за отхвърляне
молбата на осъдения А. за условното му предсрочно освобождаване.
За обосноваване на крайния си извод САС отчете и приобщените по делото
доказателства, касаещи тежкото семейно положение на осъдения и влошеното здравословно
състояние на съпругата и сина му.
Ето защо, противно на приетото от първоинстанционния съд, въззивният състав
7
достигна до извод, че към настоящия момент осъденото лице е дало достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По изложените съображения САС намери, че атакуваното определение на СГС
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване по отношение на осъдения Д. А. от изтърпяване на останалата част от
определеното му наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 468/23 на Окръжен съд -
Хасково.
На основание чл. 70, ал. 6 от НК следва да бъде определен изпитателен срок в
размер на неизтърпяната част от наказанието с остатък към датата 15.01.2025 г. 9 месеца и 3
дни, съгласно справка на Затвора - гр.*** /л.37 от настоящото дело/.
Водим от горното и на основание чл.70 от НК и чл. 345, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2 от
НПК, САС, НО, 7 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 5620 от 18.11.2024 г., постановено по ЧНД
№ 7030/2024 г. на Софийски градски съд, НО, 16 състав и вместо него:
ПОСТАНОВЯВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ на лишения от
свобода Д. А., роден на ******** г.,от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от
свобода“, наложено му по НОХД № 468/23 на Окръжен съд - Хасково, с остатък към
15.01.2025 г. в размер на 9/девет/ месеца и 3/три/ дни, съгласно справка на Затвора гр.***.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.70, ал.6, пр.1 от НК ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК в размер на
неизтърпяната част от наказанието, който към 15.012025 г. е 9/девет/ месеца и 3/три/ дни.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8