№ 16
гр. Ловеч, 11.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20234310101221 по описа за 2023 година
Осъдителни искове с правно основание чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за вземания по договор
за банков кредит.
Постъпила е искова молба от „Ю.Б.“ АД – гр. С., чрез пълномощник адвокат М.Ц.,
срещу К. Р. В., ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди, че въз основа на подадено
от Банката - ищец заявление по чл. 417 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 892/2023 г. по описа
на РС-Ловеч срещу К. Р. В. и Е.Р.В., в качеството им на наследници на починалия длъжник
Р.В.М.. В рамките на същото производство съдът разпоредил подаденото заявление да бъде
отхвърлено по отношение на малолетния наследник К. Р. В., като дал указания на заявителя,
че може да предяви осъдителен иск относно вземането си, поради което ищецът предявява
настоящия осъдителен иск срещу К. Р. В., в качеството му на наследник на Р.В.М..
Посочва се, че Р.В.М. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Ю.Б.“ АД Договор за
кредит № ***. На дата 05.03.2019 г., се твърди, че е преустановено плащането на дължимите
по кредита вноски за главница и лихва, като длъжникът по договора е изпаднал в забава и
формирано просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от посочената дата. С
оглед на това, се сочи, че на основание чл. 18 ал. 5 от ЗЧСИ, Банката изготвила и възложила
връчването на покана за предсрочна изискуемост на ЧСИ С.Я. и направила кредита изцяло и
предсрочно изискуем на 10.05.2023 г. В рамките на производството по връчване на поканата
за предсрочна изискуемост се установило, че длъжникът Р.В.М. е починал и оставил за
наследници К. Р. В. – син и Е.Р.В. – дъщеря, като до същите били изпратени и връчени
покани.
С исковата молба, Банката – ищец претендира, че ответникът К. Р. В., в качеството
му на наследник на Р.В.М., отговаря за 1/2 от задължението на наследодателя си по кредита.
1
Към датата на депозиране на заявлението пред съда, се твърди, че размерът на задължението
на ответника К. Р. В. е в общ размер на 2880.12 лева, от които: 1575.00 лева – главница за
периода от 05.03.2019 г. до 14.06.2023 г., 424.04 лева – възнаградителна лихва за периода от
05.03.2019 г. до 10.05.2023 г., 182.21 лева – мораторна лихва за периода от 05.03.2019 г. до
12.03.2022 г., 698.87 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 14.06.2023 г.
Ищецът заявява, че посочените суми се претендират като изцяло и предсрочно
изискуеми, считано от 10.05.2023 г. - датата на връчване на поканата до длъжника.
Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да
бъде осъден ответника К. Р. В. да му заплати горепосочените суми, ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и исковото
производство.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата молба и
не е изразил становище.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В депозирани
писмени молби от негови пълномощници, се поддържат предявените искове, като в случай че
детето - ответник К. Р. В. не приеме по опис наследството на починалото лице Р.В.М., ищецът моли,
да бъде назначен управител на незаетото от детето наследство в лицето на неговата майка А. Р. К..
За малолетния ответник К. Р. В., редовно призован, се явява неговата майка А. Р. К., която
заяви, че детето й К. прави отказ от наследството на баща си, като са подготвени документи в този
смисъл до Софийски районен съд. В заседанието, в което е даден ход на устните състезания по
същество, ответникът не се представлява и не е ангажирано друго становище по делото.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело №
892/2023 г. по описа на ЛРС, както и от становищата на страните, всички, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, вх.№ 5839/23.06.2023 г., от „Ю.Б.“ АД – гр. С., е образувано ч.гр.дело № 892/2023 г. по
описа на Ловешкия районен съд срещу длъжници Е.Р.В. и малолетният К. Р. В., като
наследници на Р.В.М., за същите вземания, произтичащи от същия договор за кредит,
сключен с наследодателя, претендирани при условията на разделност от всеки от
наследниците.
Заявлението е уважено само срещу Е.Р.В..
С Разпореждане № 1228/27.06.2023 г., заповедният съд е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по отношение на малолетния К. Р. В. и указал
на заявителя за възможността да предяви осъдителен иск за вземането си срещу него, в
едномесечен срок от съобщението.
Предявени са настоящите осъдителни искове след изтичане на едномесечния срок, поради
което същите се разглеждат по общия ред, а не по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК.
Не се спори, а и видно е от приложения Договор за издаване на кредитна карта № *** от
2
25.07.2018 г., че същият е сключен между „Ю.Б.“ АД и Р.В.М., като картодържател, по силата на
който Банката е предоставила на последния револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 3500.00 лева и издала, като средство за отдалечен достъп до средствата
по кредитния лимит, персонална кредитна карта „Visa Classic“ на картодържателя, който може да
усвоява предоставения кредит по начините, уговорени в чл. 5 и чл. 6 от Общите условия на „Ю.Б.“
АД за издаване и използване на кредитни карти, представляващи неразделна част от договора.
Съгласно чл. 8.1 от Общите условия /ОУ/, Банката издава и изпраща всеки месец до
картодържателя месечно извлечение, което отразява всички трансакции с картата, включително
дължима сума за предходния период, общо дължимата сума към датата на извлечението,
минималната месечна погасителна вноска, определена в чл. 9.1 и дата за издължаване на
минималната месечна вноска.
В чл. 10 от ОУ, е предвидено, че за предоставянето на кредита, картодържателят заплаща
на Банката възнаграждения и лихви, посочени в Приложение № 1 към ОУ. Според чл. 9.2 от ОУ, в
случай на непогасяване изцяло до датата на издължаване пълния размер на всички текущи
задължения по договора, картодържателят дължи на Банката лихва върху пълния размер на всички
задължения по договора, която се начислява считано от датите и при условията, посочени в чл. 10.
В клаузата на чл. 20.2 от ОУ е уговорена възможност за Банката да обяви задължението на
картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо при непогасяване на минималните месечни
вноски по две последователни месечни извлечения.
Представено е извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б.“ АД към 14.06.2023 г. по
процесния договор за кредитна карта, от което е видно, че усвоеният кредит е в размер на 3679.07
лева. Посочено е, че са пропуснати плащания по месечни извлечения – 52 бр. Общият размер на
просрочените вноски преди настъпването на предсрочна изискуемост /вкл. главница и договорна
лихва/ е 3998.08 лева. Посочено е обявяване на задължението за предсрочно изискуемо след
писмено уведомяване на длъжника чрез ЧСИ на 10.05.2023 г. Размерът на обезщетението за забава
за просрочените плащания, съгласно договора за кредит, е 1762.16 лева. Видно от извлечението,
общият дълг на Р.В.М. по договора за кредитна карта към 14.06.2023 г. включително, е в размер на
5760.24 лева, разпределени, както следва: главница за периода 05.03.2019 г. – 14.06.2023 г. – 3150.00
лева, възнаградителна лихва за периода 05.03.2019 г. – 10.05.2023 г. – 848.08 лева, мораторна лихва
/обезщетение за забава/ за периода 05.03.2019 г. – 12.03.2020 г. – 364.42 лева, мораторна лихва
/обезщетение за забава/ за периода 14.05.2020 г. – 14.06.2023 г. – 1397.74 лева.
Представена е покана за изпълнение от ищеца „Ю.Б.“ АД до картодържателя Р.В.М. с
адрес в гр. С., с вх.№ 22422/05.04.2023 г. чрез ЧСИ С.Я. с район на действие СГС, в която е
посочено, че поради просрочия на плащанията по кредита, Банката обявява същия за изцяло
предсрочно изискуем и ако не бъдат погасени посочените в поканата задължения, Банката ще
предприеме действия за принудително събиране на цялото задължение до крайния срок на
погасяване.
Изготвен е Констативен протокол от 06.04.2023 г. от ЧСИ С.Я., в който посочено, че след
направена справка в НБД „Население“ е установено, че лицето Р.В.М. е починал, поради което се
приключва производството по връчване.
От приложената справка от НБД „Население“ се установява, че Р.В.М. е с постоянен адрес
в гр. С.. Същият е починал и негови наследници са пълнолетна дъщеря Е.Р.В. и малолетен син -
ответникът К. Р. В..
3
При направена служебна справка в НБД „Население“ се установи, че датата на смъртта на
Р.В.М. е ***
Представена е покана за изпълнение от „Ю.Б.“ АД до наследника К. Р. В. с адрес в с. К., с
която го уведомяват, че вземанията на Банката по процесния договор за кредитна карта се обявяват
за изцяло и предсрочно изискуеми, като го канят в седемдневен срок от получаване на поканата да
заплати дължимите суми. Поканата е връчена на 10.05.2023 г.
Съдът е дал указания на малолетния ответник К. Р. В. чрез неговата майка А. Р. К., че
следва да подаде писмена молба по делото, в която да заяви дали приема по опис наследството,
останало от Р.В.М..
Указанието не е изпълнено. От изискана служебна справка от Софийски районен съд по
постоянния адрес на починалото лице е видно, че не е установено вписано приемане по опис на
наследството на Р.В.М. от страна на наследника му К. Р. В..
Установява се, че е образувано ч.гр.дело № 49147/2024 г. по описа на СРС по повод
подадено заявление на 15.08.2024 г. от К. Р. В., чрез неговата майка А. Р. К., с което е заявил, че не
приема наследството, останало му от неговия баща Р.М..
С разпореждане от 29.10.2024 г., производството по ч.гр.дело № 49147/2024 г. по описа на
СРС е прекратено и заявлението на К. Р. В. чрез неговата майка А. К. за отказ от наследство е
върнато. Разпореждането е влязло в сила на 12.11.2024 г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за
присъждане на вземания по договор за банков кредит /кредитна карта/, които се претендират срещу
ненавършил пълнолетие наследник на кредитополучателя /картодържател/.
Вземанията на Банката не се оспорват по основание и размер така, както са отразени в
представеното извлечение от счетоводни книги. Не се оспорва и факта, че кредитното задължение
е обявено за изцяло предсрочно изискуемо на 10.05.2023 г. с връчената за тази цел покана на
ответника К. Р. В., като наследник на картодържателя Р.В.М..
Във връзка със заявлението на малолетния К. Р. В. чрез неговата майка А. К. за отказ от
наследството на Р.В.М., по повод на което е било образувано ч.гр.дело № 49147/2024 г. по описа на
СРС, макар и прекратено, следва да се отбележи, че отказ от наследство, извършен от
ненавършило пълнолетие дете, е недопустим, тъй като същият представлява отказ от права по
смисъла на чл. 130 ал. 4 от СК. Това разрешение е прието в постановеното Тълкувателно решение
/ТР/ № 1 от 23.01.2024 г. по тълк.дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за
съдилищата. Според даденото тълкуване в цитираното решение, правото, което всеки наследник
придобива в момента на откриване на наследството и преди да е изявил воля за приемане или
отказ, е правото на наследяване, т.е. възможността да се придобие наследството. Прието е, че
отказът от наследство всъщност е отказ от правото на наследяване. Отказът от наследство е
обхванат от приложното поле на забраната на чл. 130 ал. 4 от СК, доколкото използваният израз
„отказ от права“ включва всякакви права, без изключение, и последицата е нищожност. По-
конкретно разпоредбата на чл. 130 ал. 4 от СК предвижда, че „отказ от права“ от ненавършило
пълнолетие дете е нищожен.
Според същото ТР, нормата на чл. 61 ал. 2 от Закона за наследството ЗН/, предвиждаща, че
недееспособните приемат наследство само по опис, е императивна и е приета от законодателя в
4
защита правата на ненавършилите пълнолетие деца. Приемането на наследството задължително по
опис означава, че те отговарят ограничено за задълженията – само чрез и до стойността на активите
на наследството. Следователно детето не може да се окаже „увредено“ в резултат на приемане на
едно наследство, доколкото отговорността за задълженията никога няма да надхвърли стойността
на придобитите права.
От изложеното следва, че в настоящия случай малолетният ответник К. Р. В. до
навършване на пълнолетие не може да извърши надлежен отказ от наследството на баща си Р.В.М.
и следва да приеме наследството по опис, т.е. ще отговаря за задълженията по исковата претенция
до размера на получените активи.
Дадените в настоящото производство указания на ответника, чрез неговата майка, за
приемане на наследството по опис, не са изпълнени.
В горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че срещу нежеланието на законния
представител на малолетно дете да приеме наследството по опис, кредиторите на наследството са
защитени чрез уредената в чл. 59 от ЗН фигура на „управител на наследство“. Посочено е, че във
всички случаи на спорове относно наследствени права и задължения, към наследяването на които е
призовано ненавършило пълнолетие дете, ако не се установи чрез вписванията в книгата по чл. 49
ал. 1 от ЗН, че детето е станало наследник чрез приемане на наследството по опис, съдът, по искане
на ищеца /ако детето е ответник/, както е в настоящия случай, назначава управител на незаетото от
детето наследство. Съгласно чл. 59 ал. 1 ЗН управител на наследството се назначава и в случай, че е
известен призования към наследяване, както и неговото местоживеене, но той не е поел
управлението на наследственото имущество. Именно такава е хипотезата, когато ненавършилото
пълнолетие дете не е приело наследството по опис. Съгласно чл. 59, ал. 2, изр. второ ЗН
управителят на незаето наследство предявява и отговаря по исковете относно наследствените
имущества и задължения. Той действа като представител на бъдещия наследник, който ще бъде
определен едва след приемане на наследството, като може да бъде както призовано към
наследяване при откриване на наследството лице, така и наследник от последващ ред при
извършен отказ от наследство от това лице. Във всички случаи извършените от или спрямо
управителя правни действия, обвързват именно лицето, което ще стане наследник с приемането на
наследството. В хипотезата на незаето наследство кредиторите на наследството установяват
вземането си спрямо представляващия незаетото наследство управител на наследството.
Такава е хипотезата и в настоящия случай, като при съобразяване на горните тълкувания и
на основание чл. 59 ал. 1 от ЗН, следва да бъде назначен управител на незаетото от детето –
ответник наследство. Назначаването на управител цели да замести действията от страна на
наследника по управление на наследството с оглед неговото запазване до евентуалното приемане
на наследството от него. За управител следва да бъде назначено посоченото от ищеца лице, а
именно А. Р. К., ЕГН **********, с адрес: с. К., ***, която е майка на детето К. Р. В..
Както се посочи, вземанията на Банката – ищец не се оспорват. Приложеното извлечение
от счетоводни книги на Банката по процесния договор за кредитна карта установява вписвания в
счетоводните книги на ищеца. Преценено, съгласно разпоредбата на чл. 182 от ГПК, съдът намира,
че същото е редовно, като с оглед на другите обстоятелства по делото е годно доказателство да
установи по размер и период задълженията на починалия кредитополучател /картодържател/ по
договора, а именно: главница за периода 05.03.2019 г. – 14.06.2023 г. – 3150.00 лева,
възнаградителна лихва за периода 05.03.2019 г. – 10.05.2023 г. – 848.08 лева, мораторна лихва
5
/обезщетение за забава/ за периода 05.03.2019 г. – 12.03.2020 г. – 364.42 лева, мораторна лихва
/обезщетение за забава/ за периода 14.05.2020 г. – 14.06.2023 г. – 1397.74 лева. От всяко от тези
вземания се дължи по 1/2 част, съобразно наследствените права на малолетния К. Р. В. по чл. 5 ал. 1
от Закона за наследството, в случай че приеме наследството като навърши пълнолетие.
С оглед на изложеното и при съобразяване на посочените по-горе постановки в ТР № 1 от
23.01.2024 г. по тълк.дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, съдът счита, че след назначаване на А. Р. К.
за управител на незаетото наследство, останало от кредитополучателя /картодържател/ Р.В.М.,
същата в това си качество, следва да бъде осъдена да заплати на ищеца претендираните с исковата
молба суми по договора за кредитна карта, а именно: 1575.00 лева – главница за периода от
05.03.2019 г. до 14.06.2023 г., 424.04 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
05.03.2019 г. до 10.05.2023 г., 182.21 лева – мораторна лихва за периода от 05.03.2019 г. до
12.03.2022 г., 698.87 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 14.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба /18.08.2023
г./ до окончателното й изплащане, като плащането се извърши от наследственото имущество.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и направените от него разноски в настоящото исково производство, а именно:
163.00 лева – държавна такса и 946.99 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по фактура от
19.01.2024 г. и преводно нареждане от 26.03.2024 г., или общо разноски: 1109.99 лева, като
плащането също се извърши от наследственото имущество. Искането на ищеца в частта на
разноските до пълния претендиран размер адвокатско възнаграждение от 949.99 лева, следва да
бъде отхвърлено, като недоказано.
Предвид отхвърленото заявление по чл. 417 от ГПК по отношение на длъжника К. Р. В., с
влязло в сила разпореждане по ч.гр.дело № 892/2023 г. по описа на ЛРС, искането на ищеца за
присъждане на разноски по заповедното производство, също следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАЗНАЧАВА, на основание чл. 59 ал. 1 от ЗН, А. Р. К., ЕГН **********, с адрес: ***, за
УПРАВИТЕЛ на незаетото от малолетното й дете К. Р. В., ЕГН **********, същият
адрес, наследство, останало от баща му Р.В.М., ЕГН **********, починал на ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 59 ал. 2, изр. второ от ЗН във връзка с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от
ЗЗД, А. Р. К., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на управител на незаетото наследство,
останало от кредитополучателя /картодържател/ Р.В.М., ЕГН **********, починал на ***, да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Витоша“, бул. „Околовръстен път“ № 260, следните суми по Договор за издаване на кредитна
карта № *** от 25.07.2018 г., равняващи се на 1/2 /една втора/ част от задължението на Р.В.М.,
съобразно наследствените права на незаелия наследството му К. Р. В., ЕГН **********, а именно:
1575.00 лв. /хиляда петстотин седемдесет и пет лева/ – главница за периода от 05.03.2019 г. до
14.06.2023 г., 424.04 лв. /четиристотин двадесет и четири лева и четири стотинки/ – договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 05.03.2019 г. до 10.05.2023 г., 182.21 лв. /сто осемдесет и два
лева и двадесет и една стотинки/ – мораторна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 12.03.2022 г.,
698.87 лв. /шестстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/ – мораторна лихва за
6
периода от 14.05.2020 г. до 14.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба /18.08.2023 г./ до окончателното й изплащане, както и
сумата 1109.99 лв. /хиляда сто и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, като плащането се
извърши от наследственото имущество, останало от Р.В.М..
ОТХВЪРЛЯ искането на „Ю.Б.“ АД, в ЧАСТТА на разноските, за присъждане на
адвокатско възнаграждение за разликата над 946.99 лева до пълния претендиран размер от 949.99
лева, както и за присъждане на разноски по заповедното производство /ч.гр.дело № 892/2023 г. на
ЛРС/.
Банкова сметка, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в полза на ищеца
„Ю.Б.“ АД:
IBAN: BG 53 *** 9920 10 ***, BIC: ***BGSF
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7