Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 07.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на дванадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2791 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът излага
твърдения, че по силата на договор за кредит
№386189 от 30.05.2016г., сключен между ответника и кредиторът "Ф Б"
ЕООД, който договор се сочи, че е сключен
чрез средствата за комуникация от разстояние, във формата на електронен
документ, като се излагат твърдения, че конкретните действия по отпускане на
заема са описани в ОУ, уреждащи отношенията между кредитодателя и
кредитополучателите. Ищецът твърди, че по силата на договора на кредитополучателя
бил отпуснат кредит в размер на 800лв., който е следвало да бъде върнат заедно
с лихва, представляваща печалба за кредитора в размер на 184 лв. за срок от 360
дни. На следващо място се излагат
твърдения, че на 30.05.2016г. между ответника и „Ф б”/гарант/ е сключен договор
за гаранция с №386189, по силата на който гарантът се задължава в полза на
кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като
по силата на този договор ответникът се задължил да заплати на гаранта такса за
предоставяне на гаранция в размер на 616 лв. Излагат се твърдения, че
ответникът не погасила задълженията си по договора за кредит, които били
изпълнени от гаранта и той встъпил в правата на кредитор. Сочи се, че датата на последната вноска по кредита е била на
25.05.2017г., от която дата се твърди, че вземането е изискуемо в пълен размер.
Ищецът заявява, че съгл. чл.10 от ОУ, при забава в плащанията се дължи такса за
събиране на вземането в размер на 80лв. Ищецът заявява, че с договор за цесия
от 01.12.2017г. и Приложение Г от 01.12.2017г. кредиторът "Ф Б" ЕООД
прехвърлил на ищеца "АКПЗ" ООД вземанията си по процесния договор за
кредит. Ищецът заявява, че подал до съда заявление по чл.410 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение и по образуваното частно гр.дело 1619/2018г. по описа
на ВТРС се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК сумата в размер на 800
лв.- главница до погасяване на кредита, сумата от 184 лв. - договорна лихва за периода от 29.06.2016 г. до 25.05.2017 г., сумата от 80 лв. - такса за събиране на вземането, сумата от 616лв. –
такса гаранция, сумата от 40,71 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за
периода от датата на настъпване на забавата 26.05.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на задължението, връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени указания ищецът предявил настоящите положителни установителни
искове за установяване дължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Ищецът
отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание ответникът редовно
призован, не се явява, не се представлява.
С определение от 25.06.2019г.,
съдът, по искане на „А за с на в” ЕАД е
допуснал встъпване и конституирал в процеса „А за с на в”ЕАД в качеството на
трето лице-помагач на страната на ищеца „А на к на п з”.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от договор за покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017г. между „Ф Б»
ЕООД, от една страна като цедент и „А за к на п з” ООД, от друга страна като
цесионер, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който продавачът-цедент
продава и прехвърля на купувача-цесионер всички дългове в портфейла/продукт
«кредит на вноски» и «заем до заплата»/ и всички свързани с тях права. Цедентът
упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на
цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. По делото е представено пълномощно, по силата на което ищцовото
дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било упълномощено
от цедента да извършва това уведомяване.
По делото е представена на хартиен носител информация за заявка за
кредит №**** от 30.05.2016г. за сумата 800лв.
Посочен в заявката срок за кредита е 360 дни, при лихва по кредита 184лв.,
начин на получаване на заема-„cPay”, падежна дата 29.06.2016г., както и
информация за заявителя, като е посочено името Н.Д.Е. и лични данни.
По делото са представени с
исковата молба Общи условия към договор за гаранция/поръчителство/, сключен
между „Ф Б Л” и Клиента, по силата на който „Ф Б” се съгласява да предостави
гаранция под формата на поръчителство, като се задължава да обезпечи
изпълнението на задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит
между Клиента и „Ф Б” ЕООД. В чл.4.2 от ОУ е посочено, че гарантът предоставя
гаранцията след като Клиентът подаде искане за гаранция. С подаване на искане
за гаранция, потенциалният клиент попълва пълни и верни лични данни и
информация за желания кредит и собственоръчно подписва по реда на чл.4.3
предоставените данни и своето запознаване и съгласие с ОУ и договора. В чл.4.3.
от ОУ е посочено, че за да пристъпи към сключване на договора, Гарантът следва
да е одобрил предоставянето на гаранцията на клиента и да го е информирал за
това по посочените в ОУ начини, като след получаване на одобрението за
предоставяне на гаранция, клиентът е необходимо да изрази своето съгласие за
сключване на договора за гаранция, по някой от посочените в ОУ начини. В чл.5
от ОУ е записано, че клиентът е длъжен да плати на гаранта такса за
предоставяне на гаранцията, като точния й размер се съдържа в индивидуалния
договор за предоставяне на гаранция и погасителния план към него. Таксата за
гаранция се заплаща от клиента на равни месечни вноски, дължими на падежни
дати, посочени в погасителния план към договора за гаранция. В чл.7 от ОУ е
предвиден регресен иск на гаранта срещу клиента. Гарантът има право да предяви
пред съд регресния иск срещу клиента след като погаси към кредитора главното
задължение, но не преди да е настъпила изискуемостта на последното.
На 29.05.2018г.
ищцовото дружество АКПЗ е подала до Великотърновски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Н.Д.Е.. Въз
основа на заявлението на “АКПЗ” ООД, гр.София е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.05.2018г. по ч.г.гр.д.№1619/2018г.
на Великотърновски районен съд за сума в
общ размер на 1 720.71 лева (хиляда седемстотин и двадесет лева и седемдесет и
една стотинки), представляваща задължение по Договор за гаранция, сключен на
30.05.2016 год. между "Ф Б" ЕООД и Н.Д.Е. във връзка с Договор за
кредит № 386189/30.05.2016 год., от които главница в размер на 800.00 лв.,
договорна лихва в размер на 184.00 лв. за периода от 29.06.2016 год. до
25.05.2017 год., такси в размер на 80.00 лв., гаранция по кредитната сделка в
размер на 616.00 лв. и мораторна лихва в размер на 40.71 лв. за периода от
26.05.2017 год. до 17.05.2018 год., ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и
сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева, от която 25.00 лева разноски за
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.
26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като след дадени от съда указания, в едномесечния срок от съобщаването, заявителят предявил настоящите положителни установителни
искове.
Видно от договор за покупко-продажба на
отписвания на вземания от 03.05.2019г. между „АКПЗ» ЕООД, от една страна като
цедент и „А за с на в” ЕАД, от друга страна като цесионер, е постигнато
съгласие за сключване на договор, по силата на който продавачът-цедент продава
и прехвърля на купувача-цесионер вземания по кредити/заеми, които е придобил от
банки и небанкови финансови институции. Цедентът упълномощава цесионера да
уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. По делото е представено пълномощно,
по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на
вземания е упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими- предявени са от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за кредит.
По делото не е спорно и от представените доказателства се установява, че между „Ф Б” и ответника е сключен договор за кредит/паричен заем/, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника паричен заем в размер на 800 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума и да заплати договорена лихва в размер на 184лв. в срок 360 дни. Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно чл.3 от ЗЕДЕП, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или др. носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. В този случай съставените електронни и писмени документи могат и да не бъдат подписани. Представените по делото документи имат този характер и не носят подписа на ответницата като заемател, по който въпрос няма спор по делото. Същественото в случая е обаче, че договорът за заем е реална сделка и същият се счита сключен от предаване на сумата в заем (чл. 240, ал.1 ЗЗД), а не с подписването на договор, съдържащ задължение за това. Заемът е и не формална сделка и писмената форма за него не е задължителна. От страна на ответника няма оспорване на получаването на сумата по заема, поради което съдът приема, че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави на заемателя заемната сума в размер на 800лв., като за заемателя е възникнало насрещно задължение за връщане на заетата сума в размер на 800лв. и договорената лихва в размер на 184лв. По делото няма наведени от ответника твърдения за погасяване на неговото задължение, няма и ангажирани доказателства в тази насока, поради което съдът приема, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за заем, сключен с „Ф Б” в уговорения срок да върне заемната сума и договорната лихва, поради което е изпаднал в забава, като в случая срокът на договора е изтекъл и вземанията по него са изискуеми в пълен размер.
Страните по договора за кредит са уговорили и в случай на изпадане в забава и невръщане на дължимите вноски по кредита в срок до 20 дни след съответната падежна дата, да се начислява такса в зависимост от просрочието, която в случая се претендира в размер на 80лв., както и се дължи законната лихва за забава върху главницата, считано от 26.05.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
На следващо място, от събраните доказателства е видно, че е сключен и договор за гаранция между ответника и „Ф Б” ЕООД, по силата на който „Ф Б” ЕООД се е задължил солидарно с ответника по договора за заем с „Ф Б”, а ответникът се е задължил да му заплати такса за предоставената гаранция в размер на 616лв.
В случая ищцовото
дружество извежда своята активна материалноправна легитимация от договор за
цесия, сключен със суброгиралия се в правата на удовлетворения кредитор "Ф
Б"ЕООД. Поради това следва да се установи дали е възникнало валидно
правото на суброгация. Съгласно разпоредбата на чл.74 ЗЗД, този който е изпълнил едно чуждо
задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на
кредитора. От правото да се встъпи в правата на удовлетворения кредитор – т.е.
от суброгационното право, се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд
дълг, а само това трето лице, което има правен интерес от изпълнението.
Наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението според трайно установената
практика на ВКС означава, че облигационното отношение между кредитора и
длъжника засяга конкретни имуществени права на третото лице. Третото лице,
което има правен интерес от изпълнение на чуждо задължение, има и регресно
право срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнило на
кредитора. Във всички случаи третото лице трябва да има правен интерес да
изпълни чуждото задължение и съответно да имаме налице и изпълнение на това
задължение. По делото не се спори, че гаранта е изпълнил към кредитора задълженията на
ответника по договора, поради което за гаранта възниква право на суброгация и
той встъпва в правата на кредитора към длъжника, както и възниква право освен
да претендира изпълненото към кредитора, и заплащане на уговореното възнаграждение
за предоставената гаранция в размер на 616 лв.
От представените по делото доказателства е видно, че
процесните вземанията на гаранта "Ф Б"ЕООД към ответника се
прехвърлени на ищцовото дружество „АКПЗ”ЕООД по силата на договор за цесия от
01.12.2017г., за която ответникът е надлежно уведомена с връчване на препис от
исковата молба.
Установи се, в хода
на настоящото производство, че от своя страна ищцовото дружество е прехвърлило
с договор от 03.05.2019г. своите вземания към ответника на „АСВ” ЕАД, която е
встъпила в настоящото производство като трето лице помагач на страната на
ищеца. За последваща цесия ответникът се счита уведомена с връчване на молбата
по чл.226 ал.2 от ГПК и приложенията й,
съдържащи договора за прехвърляне на вземанията към „АСВ” ЕАД. Съдът, по силата
на разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Съгласно
разпоредбата на чл.226 ал.1 от ГПК, когато в течение на производството спорното
право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между
първоначалните страни. С оглед изложеното съдът приема за установено, че
ответникът дължи на ищеца по Договор за гаранция, сключен на 30.05.2016
год. между "Ф Б" ЕООД и ответника,
във връзка с Договор за кредит № 386189/30.05.2016 год процесните суми- главница в размер на 800.00 лв., договорна
лихва в размер на 184.00 лв. за периода от 29.06.2016 год. до 25.05.2017 год.,
такси в размер на 80.00 лв., гаранция по
кредитната сделка в размер на 616.00 лв. и мораторна лихва в размер на 40.71
лв. за периода от 26.05.2017 год. до 17.05.2018 год.
С оглед основателност на част от иска за
главницата, върху установената за дължима
главницата от 800 лв., следва да се присъди законната лихва за забава,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /29.05.2018г./ до окончателното изплащане.
Предвид разпоредбата на чл.235
ал.3 от ГПК следва да се отчете направената в хода на производството цесия,
като в решението се посочи, че процесните вземанията на ищеца към ответника са
прехвърлени на „АСВ” ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от 03.05.2019г.,
сключен между „АКПЗ” ЕООД в качеството цедент и „АСВ” ЕАД в качеството
цесионер.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 75лв., от които държавна
такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В
исковото производство направените от ищеца разноски са 215,59 лв. за държавна
такса, като има заявена претенция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв. По отношение претенцията на
ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва
при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази
действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът намира, че предвид на това, че производството не е с голяма фактическа и
правна сложност, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за
настоящото исково производство в минимален размер от 100лв. При това положение
общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство
възлиза на 390,59 лв., като с оглед уважаване на исковите претенции на
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата общо 390,59 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
Ответникът не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Трето лице помагач е претендирало
разноски за юрисконсултско възнаграждение, но съгласно разпоредбата на чл.78
ал.10 от ГПК, на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Д.Е. с ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:***, ДЪЛЖИ на "А ЗА К НА
П З" ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.******, сума в общ размер на 1 720.71 лева (хиляда
седемстотин и двадесет лева и седемдесет и една стотинки), представляваща
задължение по Договор за гаранция, сключен на 30.05.2016 год. между "Ф Б"
ЕООД и Н.Д.Е. във връзка с Договор за кредит № 386189/30.05.2016 год., от които главница в размер на 800 лв., договорна лихва в размер на 184 лв. за периода от 29.06.2016 год.
до 25.05.2017 год., такси в размер на 80
лв., гаранция по кредитната сделка в размер на 616 лв. и мораторна лихва в размер на 40.71 лв. за периода от 26.05.2017 год. до 17.05.2018 год., ведно
със законната лихва от момента на подаване на заявлението/29.05.2018г./ до
окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №741 от 30.05.2018г. по частно гр.дело 1619/2018г
по описа на ВТРС, които вземания са прехвърлени на „А ЗА С НА В”ЕАД, в хода на
производството, с договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 03.05.2019г.,
сключен между „АКПЗ”ЕООД в качеството цедент и „АСВ”ЕАД в качеството цесионер.
ОСЪЖДА Н.Д.Е.
с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес:***. ДА ЗАПЛАТИ на "А ЗА К НА П З ООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. ***** сумата общо 390,59 лв./триста и деветдесет лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
направени в заповедното производство по частно гр.дело 1619/2018г по описа на
ВТРС и в настоящото исково производство, изчислени съразмерно на уважената част
на исковите претенции.
Решението е постановено при
участие на «А за с на в» ЕАД, в качеството на трето лице помагач на страната на
ищеца «А за к на п в»ЕООД.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и на третото лице помагач.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1619/2018г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: