РЕШЕНИЕ
№3174
гр. Варна, 30.10.2009год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, БРАЧНО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на тридесети септември през
две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при
секретаря С.С. , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело
№1857/2007г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.99, ал.1 от СК/отм./
Ищецът * А.С., ЕГН********** , твърди, че с ответницата * С., ЕГН********** са сключили
граждански брак *. пред длъжностното
лице по гражданското състояние град Варна и че имат родени от брака две пънолетни вече деца-*родена на ***год. и * С., роден на ***год.
Излага , че в началото на техния съвместен живот , отношенията между съпрузите
били добри , обичали се и се уважавали , но постепенно съпружеските им
отношения започнали да се влошават . След разждането
на децата съпругата стнала агресивна и зле настроена
към ищеца. Отказвала да работи , но същевременно се дезинтересирала от съпруга
и съпружеските си задължения. Отношенията между съпрузите в последните години
от съвместния им живот били силно влошени , тъй като липсвали взаимни чувства и
интереси. Постепенно в резултат на отношението на ответницата към съпруга в
отношенията между съпрузите настъпило отчуждение . Това отчуждение в
съпружеските отношение, честите скандали , упреците и лошото отношение към
съпруга, мотивират последния да вземе решение за раздяла. От началото на
1990год.отношенията между съпрузите напълно се влошават и предвид , че ищеца
искал да запази добрия тон и взаимно уважение, съпрузите решили да се разделят
по взаимно съгласие . От тогава съпрузите не са се събирали като семейство, а
всички опити за помирение между тях завършвали със скандали , упреци към ищеца
и груби обиди.Пред вид това състояние на брака, счита същия за дълбоко и
непоправимо разстроен, формално съществуващ и не в интерес на самите съпрузи и
обществото, поради което претендира неговото прекратяване с развод, по вина на
ответницата. Ведно с брачния иск е предявен и небрачен
иск с който ищеца претендира от съда да му се предостави правото на ползване
върху семейното жилище, находящо се в град *, като аргументира , тази си претенция със следните
обстоятелства: от брака нямат навършили деца, съпругата е работоспособна и
семейното жилище представлява наследствен имот на ищеца. В хода на
производството в резултат на допуснато изменение на иска е приета за
разглеждане претенция на ищеца с която претендира от ответницата да му заплаща
месечна издръжка в размер на 80лв. В съдебно заседание иска се поддържа, като
се претендират и направените в хода на производството разноски, процесуалния
представител на ищеца представя подробни писмени бележки.
Ответницата в помирителна фаза не желае прекратяване на брака.В съдебна
фаза на производството е предевила насрещен иск,
приет за съвместно разглеждане. С насрещния иск ответницата претендира
прекратяване на брака, сключен на 11.02.1978год. по изключителна вина за
разстройството на отношенията, за съпруга.Освен факта, че бракът между страните
е сключен на *., оспорва всички
твърдения на ищеца за разстройството на брачната връзка.В насрещния иск излага,
че още в първите години от съществуването на брака, ищеца не е полагал
необходимите грижи за семейството си и напълно се е дезинтересирал от
задълженията си като съпруг и баща.Децата на съпрузите са били съвсем малки ,
когато ищеца е престанал да дава, каквито и да е средства за издръжката на
семейството си , не се е прибирал по цели дни в къщи, поддържал е извънбрачни
връзки и е нарушавал по всякакъв начин семейните си задължения. През 1990год.
ищеца самоволно е напуснал семейството си и е продължил да не полага грижи за
съпругата и децата си, което е наложило да бъде заведен иск с правно основание
чл.82 от СК от страна на ответницата, като майка на децата.Излага, че ищеца,
освен неизпълнението на семейните си задължения е подлагал ответницата на
изключително жестоко физическо насилие.Нееднократно е нанасял побой на съпругата
си , като последствията за здравето й имали изключително сериозен характер.През
1984год. след нанесен изключително тежък побой , ответницата изпаднала в кома и
се е наложило да бъдат извършвани специализирани изследвания за констатиране на
евентуални увреждания.Многократно след това се е налагало да бъдат извършвани
медицински изследвания на ищцата по насрещния иск, като е имало случай, когато
същата отново е изпадала в безсъзнание.Физическото насилие спрямо ответницата
от страна на ищеца е зачестило особено през периода от 1997год. до 1998год.,
когато ищеца се е върнал в семейното жилище, като същевременно е продължил да
поддържа извънбарчни връзки с различни жени, без да
се съобразява с чувствата на съпругата и децата си.Оспорва факта, че не е
работила с твърденията, че има 18 години трудов стаж и продължава да
работи.Излага, че ищеца е с установено противообществено
поведение , пред вид на което срещу него има влязла в сила присъда по НОХД *, както и няколко висящи наказателни производства
от общ и частен характер, а именно: *. Пред вид това, че начина на живот
на ищеца е свързан с непрестанни посегателства над чуждо имущество и друго протовообществени прояви,счита това аморално поведение от
негова страна за не отразяващо се благоприятно на децата. Ведно с брачния
насрещен иск е предявила за разглеждане и небрачни
претенции с които претендира след прекратяване на брака , съдът да и предостави
ползването на семейното жилище , тъй като ищеца е собственик и на друго жилище
, а семейното жилище е било изградено през време на брака , поради което
представлява съпружеска имуществена общност.След прекратяване на брака желае да
носи предбрачното си фамилно име – *.С насрещния иск претендира и направените по делото разноски.В хода на
производството е приета за разглеждане претенцията на ответница за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка . В съдебно заседание ответницата моли за
отхвърляне иска на ищеца ,уважаване на предявения от нея насрещен иск и
присъждане на направените по делото разноски,като проц.представител
на ответницата е представил подробни писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
От предоставеното удостоверение за граждански брак е видно, че на *. Б.А.С. , ЕГН ********** и Т.П. * ЕГН********** са
сключили граждански брак пред длъжностното лице по гражданското състояние в
гр.Варна, за което е съставен акт за
граждански брак №* от същата дата. След сключването на брака съпругата е
приела да носи фамилното име С.
Съгласно трудов договор №* на Агенция за соц.подпомагане Дирекция”СП” град Варна се установява, че
* П.С.
изпълнява длъжността „*” , считано от
*. със срок за изпитване-6 месеца.
От представеното по делото копие от трудова книжка на
ответницата /л.31/ се установява, че същата е била в тр.правоотношение
в периода 1977год.-1982год.
Видно от приетото по делото копие от искова молба /л.32/
на 07.10.1991год. е изготвена искова молба с която ответницата, като майка и
законен представител на * е
претендирала от ответника издръжка , на основание чл.82 от СК , която искова
молба е заведена във ВРС на 11.10.1991год.
С писмените доказателства, приети по делото и
съставляващи л.33 до л.48 включително се установява , че ищеца е бил подсъдим в
наказателни производства и на същия е ангажирана наказателна отговорност.
Съгласно медицинско удостоверение №909/95год. /л.49/ , медицинско удостоверение
№798/97год. , медицинско удостоверение №361/98год. , медицинско удостоверение
13008/98год. , медицинско удостоверение №1389/98год.за ответницата за
констатиране различни по своето естество телесни увреждания. От л.55 до л.59 са
приети писмени доказателства , установяващи , че на ответницата са давани
медицински направления и правено искане за рентгенологично
изследване.
От представеното по делото експертон
решение №0486 от 06.03.2003год. се установява , че ответницата е освидетелствана
, поради заболяване и е с оценка на работоспособност 35.2%.Относно
здравословното състояние на ответницата са предсатвени
доказателства от л.116 до л.120.
Прието към доказателствата по делото е пълномощно с което
дъщерята на страните в настоящото производство , като собственик на ЕТ”* е упълномощила майка си да я представлява пред трети
лица във връзка с дейността на фирмата , да подписва документи, води преговори
и сключва договори , получава или плаща суми, когато това е необходимо, да води
счетоводството, да плаща всички данъци от името на фирмата, като пълномощното е
с нот.заверка на подписа от 05.10.2000год./л.80/.
Представена и приета по делото е справка/л.196/
установяващи липсата на декрирано недвижимо имущество
от страна на ответницата.
Представена по делото
е данъчна декларация на която е отразен адрес на ответницата град *
Представена е митническа декларация на която също е
отразен адрес на ищеца град *
Представена е данъчна декларация на Б.А.С. подадена на *., както и покана за доброволно изпълненение
на данъчни задължение .
По делото е представено доказателства , установяващо, че
ищеца е изпратен от личния си доктор на * за освидетелстване./л.72/.Медицински документи , включително и
експертни решения на ТЕЛК за ответника от 2003год. и 2008год. са представени и прието
по делото от л.146-169.
Според нот.акт №* на нотариус при ВРс ищеца е
надарен от своята майка с недвижим имот, представляващ апартамент №*
Относно правото на собственост върху семейното
жилище на страните, находящо се в град * са
представени доказателства от л.121 до л.129 , като се установя , че жилището е
собственост на ищеца и неговата сестра .
По искане на ищеца , с оглед доказване на твърденията ,
изложени в исковата молба са разпитани
свидетелите *-без родство и *– без родство .
По искане на ответницата , с оглед опровергаване
твърденията на ищеца и доказване твърденията по насрещния иск са разпитани свидетелите * –без родство и *. –син на страните.
Показанията на свидетелите , съдът възприема в частта, в
която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се
на непосредствени впечатления и не противоречащи на приети за установени факти с
оглед съвкупната им преценка с
представените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В брачните отношения на съпрузите
е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Между тях са изчезнали любовта,
взаимността, разбирателството, топлотата в отношенията им, характерни за
брачната връзка и бракът им съществува формално, без да е полезен за тях самите
и за обществото.Безспорно в хода на производството се установи , че съпрузите
са във фактическа раздяла от 1990год. , когато ищеца напуска семейното жилище
самоволно. Преди напускането на ищеца от семейното жилище съпрузите не са били
в добри отношения , /св.показания на лицето */, тъй като ищеца е започнал да
пътува и от тогава е настъпил разрив в отношенията между съпрузите. За това, че
съпрузите не са в добри отношения и живеят разделени в соченият период от време
говорят и гласните доказателства , черпени от показанията на ищцовите свидетели. Впоследствие след като напуска
самоволно семейното жилище, ищеца установява свой собствен живот и заживява с
друга жена/св.показания на лицето С./. От 1990год. с малко изключения през 1996год.-1998год., съпрузите живеят разделяни
, като в този период от време между тях е настъпило отчуждение във физически и
духовен смисъл и бракът им съществува
формално , лишен от всякакъв смисъл и съдържание .По изложените съображения
съдът намира, че бракът между страните следва да бъде прекратен с развод.
Законовата уредба не дефинира понятието “вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът приема това понятие като
съвкупност от обективното и субективното отношение на двамата съпрузи към
брачната връзка и изпълнението на поетите брачни задължения, някои от които са
грижата и отношението на съпрузите един към друг, към децата им и към издръжката на семейството, тяхното
съвместно живеене и др. Установи се по делото, че съпрузите живеят разделени ,
тъй като ищеца след като е започнал да работи и пътува на кораб , отношенията
между съпрузите се влошават , ищеца започва да се държи лошо с ответницата и
напуска самоволно семейното жилище, изоставяйки съпругата и двете си деца,
установявайки свой собствен живот и заживявайки с друга жена./ гл.доказателства
и искова молба с която отв. е претендирала издръжка/ Впоследствие
след кратковренното събиране на съпрузите в периода
1996год.-1998год., отново , ищеца напуска семейното жилище , след проявено лошо
отношение към съпругата, изразяващо се във вдигане на скандали , отправяне на
заплахи и удряне/св.показания на лицето С. и мед.удостоверение / , както и създаване
на дразги в семейството. С това си поведение съпруга е станала причина за осъществяване на една продължителната
фактическа раздяла между съпрузите в резултат на която е настъпил пълния срив в отношенията между съпрузите. Ето защо и на осн. чл.99, ал.2 от СК по въпроса за вината,
съдът намира, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, има съпруга.
По
отношение твърденията на ответницата , че ищеца не бил добър пример за подръжание за децата, пред вид укоримото
му поведение и ангажиране във връзка с
това поведение на наказателната му отговорност, съдът намира за неустановена в
хода на производството, връзка,представляваща
влияние на това поведение върху възпитанието на децата, още повече , че в
болшинството от сочените периода , съпрузите са живеели разделени и децата са
били при своята майка.
Твърденията
на ищеца за това , че ответницата не работела , не го уважавали , не
контактувала с него и го обиждала неоснователно, съдът намира за недоказани ,
като факти, влиящи на брачното разстройство.
По отношение претенциите на съпрузите за ползване на
семейното жилище , съдът намира , че същото следва да бъде предоставено на
ответницата, на основание чл.107,ал.2 от СК. Безспорно в хода на производството
се установи , че семейното жилище е собственост на ищеца, съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца и виновен за разстройството на
брака е съпруга.Тези безспорно установени обстоятелства имат значение в
хипотезата на чл.107,ал.2 от СК и съобразяваки ги ,
съдът предоставя ползването на съпругата ,като счита , че срока за който следва
да се предостави ползването на съпругата, следва да бъде две години, считано от
влизане в сила на решението.
По отношение на взаимните претенции на съпрузите за
заплащане на месечна издръжка , от ответницата не конкретизирана по размер , от
ищеца в размер на 80лв., съдът намира
тези искания за неоснователни по следните съображения.За уважаване на тези
претенции, основани на чл.83 от СК следва да са налице следните предпоставки:
нетрудоспособност на нуждаещия се от издръжка, невъзможност на претендиращия да
се издържа от собствено имущество, неработоспособността да е настъпила преди
развода или да е свързана с брака, съпругът , който търси издръжката да не е
виновен за развода. По отношение на ищеца , пред вид факта, че е виновен за
разстройството на брака , без да изследва другите предпоставки, които в хода на
производството също не се установиха ,съдът счита, че следва да отхвърли
искането за присъждане на месечна издръжка платима от ответницата.Искането на
ответницата е неконкретизирано по размер,което осуетява възможността за
преценка на претензираното право от една страна и от
друга страна ответницата не установи в хода на производството , че
неработоспособността и е свързана с брака .
Съдът
определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 50.00 лв. С
оглед виновността за разстройството на брака тази такса следва да бъде
възложена на ищеца . С оглед изхода от настоящото производството и признаването
, че виновност за разстройстовото на брака носи ищеца
, по заявено от страна на ответницата искане за присъждане на направените по делото
разноски , съдът счита, че следва да се присъдят доказаните , като платени от страна на ответницата такива
, възлизащи в размер на 10лв.за насрещен иск.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД
брака между Б.А.С. ЕГН ********** и Т. * С. , ЕГН **********,***-В на *., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.99
ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има СЪПРУГЪТ .
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, жената да носи
предбрачното си фамилно име – * на основание чл. 103,
ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище , находящо се в град * на съпругата Т. * С. , ЕГН ********** за срок от две години , считано от влизане в сила на
решението .
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.А.С. , ЕГН ********** за осъждане на Т. * С. ,
ЕГН ********** да заплаща в негова полза
месечна издръжка в размер на 80лв., на основание чл.83 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. * С. , ЕГН ********** за осъждане на Б.А.С. , ЕГН ********** да заплаща в нейна полза месечна издръжка , на основание чл.83 от СК.
ОСЪЖДА Б.А.С. ЕГН ********** *** да
заплати държавна такса за развод в размер на 50лв. /петдесет лева / на основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лв. /три лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б.А.С. ЕГН ********** *** да
заплати на Т. * С. , ЕГН ********** *** сумата
от 10 лв. за направени по делото разноски, на основание чл.270,ал.1 от СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред ВОС в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/