№ 5119
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:К. КР. Ф.
като разгледа докладваното от К. КР. Ф. Гражданско дело №
20221110156643 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Н. К. ЕГН ********** с предявен иск с правно
основание чл.22 ЗПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, срещу „ф-ма“ ЕООД ЕИК **** за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата в размер на 50 лв. като част от 400 лв.,
представляваща недължимо платени суми за възнаграждение по договор за поръчителство
№4177493/18.06.2021 г. Ищецът твърди, че сключил с „ф-ма“ АД договор за паричен заем
№4177493/18.06.2021 г. за предоставяне на заем в размер на 400 лв., в чл.4 от който било
уговорено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора обезпечение под формата
на гарант- две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, чийто
нетен размер да е в размер на минимум 1000 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да
не е поръчител, да има чисто ЦКР, или за представи сключен договор за гарантиране
задължението на дружеството. Поддържа, че на същата дата сключила договор за
поръчителство с ответното дружество, по силата на който същото се задължавало да
обезпечи вземанията на „ф-ма“ АД по отношение на ищцата, като последната се
задължавала да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 400 лв., разсрочена
за плащане заедно с месечната вноска по договора за кредит. Твърди, че погасила изцяло
кредита.
Счита, че договорът е недействителен, тъй като ГПР не бил посочен по компоненти, а
като процент. Не било посочено как се съотнася уговорения годишен лихвен процент за
заема спрямо ГПР. Алтернативно поддържа, че действителния размер на ГПР е в пъти по-
висок от посочения в договора, с което надхвърля максимално установения лимит в чл.19
ал.4 ЗПК. Поддържа, че в ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на
договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на заемополучателя, поради
което и процесната клауза на чл.4 е нищожна на основание чл.26 ал.2 ЗЗД вр. чл.33 ал.1
ЗПК, както и като неравноправна по см. на чл.143 ал.2 т.5 ЗПК. Поддържа, че с тези
действия ответното дружество е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника. Поддържа, че самият договор за предоставяне
на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като на потребителя не се
предоставя никаква услуга, а обезпечаването е единствено и само в полза на кредитора.
Сочи и за наличие на свързаност между дружествата „ф-ма“ АД и ответника „ф-ма“ ЕООД,
като печалбата на ответника на ответника се разпределяла в полза на едноличния
собственик на капитала му, а именно - „ф-ма“ АД, поради което и счита клаузата на чл.3 ал.1
1
от договора за поръчителство, установяваща задължение за възнаграждение по същия следва
да се прогласи за нищожна поради противоречие с добрите нрави, в т.ч. и доколкото
дължимото възнаграждение по договора за поръчителство представлява половината от
заемната сума. По изложените съображения моли за уважаване на исковата претенция.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил
сключен договор с посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че
предявените искове са неоснователни. Излагат се съображения, че договорът е валиден,
сключен при спазване императивните разпоредби на ЗПК на принципа за спазена свобода на
договаряне. Поддържа, че с представената гаранция извършва възмездна услуга в полза на
заемодателя, поради което и не се регулира от правилата на ЗПК, а от тези на ТЗ. Поддържа,
че заемодателят е небанкова финансова институция, поради което и отпуснатия кредит бил
обезпечен като рисков. Твърди, че договорът е съставен на ясен и разбираем език. Оспорва
да е налице противоречие със закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете.
Правна квалификация на предявените искове – чл.22 ЗПК вр. чл.23 ЗПК вр. чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между
страните има сключен договор за поръчителство №4177493/18.06.2021 г. към договор за
паричен заем №4177493/18.06.2021 г., с твърдените клаузи, в който случай ответникът
следва да докаже, че не са налице твърдените пороци.
Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави, както и
плащане.
Следва да се остави без уважение искането на ответника по чл.213 ГПК, поради липса
на предвидените в закона предпоставки и различният етап, на който се намира
производството между настоящето гр.д.№ 56643/2022 г. по описа на СРС, 29 състав и
производството по гр.д.№56652/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, като последното е
присъединено за разглеждане към гр.д. № 56645/2022г. по описа на СРС, 33 състав.
Ищецът е представил писмени доказателства, които съдът намира за допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да се допусне приемането им. Следва да се уважи доказателственото искане на ищцата с
правно основание чл.192 ГПК. Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца за
допускане на ССчЕ по поставените в исковата молба задачи. Следва да се остави без
уважение искането на ищцата с правно основание чл.190 ГПК с оглед предмета на
поставените на вещото лице по ССчЕ задачи.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл.213 ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.03.2023 г. от 13.50 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.192 ГПК трето неучастващо по делото лице „ф-ма“
АД ЕИК **** в срок до откритото съдебно заседание да представи намиращите се у него
документи съгласно молба на ищцата, находяща се н ал.6 от делото, препис от която да му
2
се изпрати.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи формулирани
в исковата молба от ищеца при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И Д, който да се призове след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ другите доказателствени искания на страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина,
са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страните. Ако
не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца- и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3