Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, IІ-ри
касационен състав, в публичното заседание на четвърти ноември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.нак.дело № 3424/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по постъпила касационна жалба от „Д. Транспорт“ ЕООД, с.Ветрино, ул.“Г. Б.“ № **, представлявано от
М. Е. М. против Решение № 2019/11.11.2019г., постановено по НАХД № 2856/2019г. по описа за на Районен съд - Варна, с което процесното НП е
изменено, но само в частта досежно правната квалификация на нарушението и е
постановено наказанието да се счита наложено за нарушение на чл. 91в т.2 от ЗАвП, както
и по отношение правното сонование за ангажиране на отговорността да е по чл.104
ал.7 от ЗАвП. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно,
по съображения изложени в жалбата; твърди, че датата на вмененото нарушение е
погрешна; неправилната квалификация е довела и до неправилна санкционна норма.
Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП. В съдебно
заседание и по съществото на спора жалбоподателят не се явява, не се
представлява.
Ответната страна редовно призована не изпраща преддставител в съдебно
заседание.
Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата
и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед
наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока
за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт,
подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд.
Производството пред ВРС е образувано по жалба на Д. Транспорт“ ЕООД против Наказателно постановление /НП/ №
23-0000801/16.10.2018г. на Началник на Областен отдел“ АА“ в ГД“ АИ“ – Варна, с което за нарушение на чл.91б ал.1 т.1 от ЗАвП, на основание чл.97 ал.1,
предл.последно от с.з. на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000лв. Административнонаказателната отговорност на касатора А.Б.
Георгиев е ангажирана за това, че на 14.05.2018г. в Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация“ постъпило писмо с рег.№ 12-00-00-413/14.05.2018г., с което контролните
органи на Кралство Испания уведомяват за извършени нарушения от водач на
товарни автомобили, използвани от български превозвач. Във връзка с постъпилата
информация, с писмо с изх.№ 12-00-00413/1/04.06.2018г. на Главния директор на
ГД“АИ“, изпратено до Началницика на Областните отдели „Автомобилна
администрация“ - Варна е възложена проверка на превозвача „Д. Трансопрт“ ЕООД,
притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари № 14408, валиден до 28.12.2005г. Във връзка с възложените задължения на
05.06.2018г. на пълномощник на
дружеството е връчена покана в 7-дневен срок да се предоставят в Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - Варна изброени в шест пункта документи, в
т.ч. тахографски листи съответно информацията от дигиталните тахографи,
извлечена от паметта на тахографа и от картите на водачите на магнитен носител
за периода от 01.10.2017г. до 31.12.2017г. На 11.06.2018г. пълномощникът
представил в сградата на ОО“АА“, гр. Варна копия на част от изисканите
документи. На 14.06.2018г. при извършена проверка е установено, че превозвачът
не е представил на служителите на ОО“АА“ – Варна извлечение от паметта на
дигитален тахограф „Stoneridge ELc“, тип SE 5000, сер. № **********, одобрен
тип е50002, монтиран в МПС „Скания“, кат
N3, с рег.№ В **** Х, собственост на превозвача за периода от 01.10.2017г. до
31.12.2017г.., за който период посоченото превозно средство има издадено копие
на лиценза.
При така установените
факти на дружеството бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и
процесното НП за извършено нарушение на чл. 91б ал.1 от ЗАвП.
За да постанови решението си, въззивната инстанция, след извършен
анализ на събраните по делото доказателства, достигнал до извод, че АУАН и НП
са издадени в предвидената от закона форма от компетентни лица и при спазване
на сроковете, установени в ЗАНН. ВРС установил също, че в оспореното НП
административнонаказващият орган неправилно е посочил за нарушена разпоредбата на чл.91б ал.1 т.1 от ЗАвП.Въззивната
инстанция е приела, че описаните в АУАН и в НП факти категорично сочат на
осъществен състав на нарушение по смисъла на чл. 91в т.2 от ЗАвП и тази промяна
кореспондира със санкционната норма на чл.104 ал.7 от с.з. Въпреки това съдът е приел, че НП не следва да бъде отменяно, а
само изменено тъй като от описанието на нарушението и от доказателствата става
ясно за извършване на кое нарушение е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството. Мотивиран така, ВРС постановил подложеното на касационен контрол
решение, с което изменил НП № 23-0000801/16.10.2018г., в
частта досежно правната квалификация на деянието, за извършване на което е
ангажирана отговорността на „Д. Транспорт“ ЕООД, като постановил вместо на
основание чл. 91б ал.1 т.1 от ЗАвП наказанието да се счита наложено
за нарушение на чл.91в т.2 от с.з., съответно съответно санкционната норма е тази по
чл.104 ал.7 от ЗАвП.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за
неоснователна.
Въззивният съд е събрал всички релевантните за решаване на правния
спор доказателства. Направените въз основа на тях изводи, са изложени логично и
последователно и съответстват на приложимия материален закон. Изводите на ВРС –
фактически и правни, се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което
на основание чл. 221, ал.2 от АПК не следва да се излагат повторно и в мотивите
към настоящото решение.
Описаните в НП юридически факти, подкрепени със събраните
доказателства, категорично навеждат на извод за осъществен състав на нарушение
на чл.91в
т.2 жот ЗАвП, както правилно е приел решаващият
делото състав на ВРС.
Във връзка с горното настоящият състав намира за неоснователни
изложените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, с оглед извършената от съда преквалификация на
деянието, за което е ангажирана отговорността на касатора. В тази връзка съдът
съобрази Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020г. на
Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021г. В т.1 на цитираното тълкувателно решение е даден положителен
отговор на въпроса дали в производството по реда на раздел пети, глава трета на
ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
Съгласно чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ/, тълкувателните
решения и тълкувателните постановления на ОСС на ВАС имат обвързваща настоящия
съдебен състав сила, което обуславя извод, че в разглеждания случай не е
допуснато твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като
въззивният съд разполага с правомощия да даде на описаните в разглежданото НП
факти нова правна квалификация при условие, че става въпрос за субсидиарно
приложение само на чл.337, ал. 1, т. 2 НПК, т.е. за преквалификация по закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като при това
се съобразява и забраната за влошаване на положението на жалбоподателя. Именно
това е сторил ВРС при постановяване на оспореното решение.
В обобщение подадената касационна жалба е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2019/11.11.2019г., постановено по НАХД № 2856/2019г. по
описа на ВРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.