ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 346
гр. ХАСКОВО, 18.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.ЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
Даниела К. Николова
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20225600600603 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба, на пострадалия Д. П. П. от гр. Л., подадена чрез
повереникът му адв. М. от АК – Хасково, против Определение № 205/05.10.2022г.
постановено по ЧНД № 634/2022г. на РС- Свиленград, с което в производство по реда на
чл.243 ал.5 от НПК, е потвърдено Постановление от 15.09.2022г. на РП - Хасково - ТО -
Свиленград, за прекратяване на наказателното производство, по д.п. № 237 / 2021 г. по
описа на РУ - Свиленград, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 от
НК. В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Твърди се, че от събраните доказателства се установило, че ПТП
от което жалбоподателя претърпял средните телесни увреждания, се дължало както на
неговото поведение като водач на мотоциклета, така и на това на св.С., като водач на л.а.
„Опел Вектра“ , който при маневрата „завой наляво“не го пропуснал, а съдът необосновано
приел, че последния не допуснал нарушение по ЗДвП и ППЗДвП. Излагат се и твърдения за
неизясняване на обективната истина и механизма на ПТП. С жалбата се иска отмяна на
определението, отмяна на потвърденото с него постановление на РП - Хасково – ТО -
Свиленград за прекратяване на наказателното производство и връщане делото на прокурора,
със задължителни указания за приложението на закона.
Хасковският окръжен съд, като се запозна с доводите в жалбата, обжалваното
определение, потвърденото с него постановление на РП -Хасково - ТО - Свиленград и
доказателствата, събрани от проведеното до момента разследване, намира, че жалбата е
допустима - подадена е в срок от лице с право на жалба по чл.243 ал.4 от НПК, а по
1
съществото си е основателна поради следното:
Досъдебното производство е образувано на 02.07.2021г. по реда на чл. 212 ал.2 от НПК –
с протокол за оглед на местопроизшествие и водено за престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“,
вр. чл.342 ал.1 от НК – за това, че на 02.07.2021г. в гр. С., обл.Х. при управление на МПС,
нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
Д. П. П. от гр.Л.
На досъдебното производство, няма привлечен обвиняем.
От събраните доказателства е установено, че св.Д. П. и св. Д. С., били правоспособни
водачи на МПС. На 02.07.2021г. около 18.30 ч., св.С. управлявал л.а. „Опел Вектра“ с peг. №
******* собственост на брат му - св.И. С., който пътувал на задната седалка в автомобила.
Двамата с автомобила се движели със скорост около 40 км/ч. в дясната лента за движение по
ул. „А. З.“ в гр. С., в посока гр. Л., по прав, сух, асфалтов път. Въпросната улица
представлявала част от ПП I-8, който в този участък попадал в урбанизираната територия на
гр. С. Движението било двупосочно, с две срещуположни ленти всяка с ширина 4 метра.
След автомобила управляван от св.С., се движели още два автомобила в последния от които,
пътували св.С. с детето си и брат й - св.С., който управлявал. Пътната маркировка между
двете пътни ленти, малко преди Т-образното кръстовище на ул. „А. З.“ с ул. “С. К.“, била
непрекъсната - М1, а в района на самото кръстовище маркировката била прекъсната - М3.
Непосредствено преди кръстовището, св.С. намалил скоростта на автомобила, подал
светлинен сигнал за завиване на ляво и предприел маневрата „завой наляво“, за да навлезе в
ул. „С. К. “. В същото време по същия път и в същата посока /към гр.Л./, се движел
мотоциклет „Сузуки ГСХР 750“ с peг. № ******, управляван от св.П., който в лявата лента
изпреварвал МПС движещи се зад управлявания от св.С. лек автомобил. При
изпреварването, св.П. не успял да спре с мотоциклетът си и с предната му челна част, се
ударил в страничната задна лява част, на завиващия наляво лек автомобил, управляван от
св.С. От удара лекия автомобил се придвижил напред и надясно, мотоциклета също и със
завъртане на задната част надясно, паднал на лявата си страна. След ПТП св. С. спрял, с
брат си слезли от автомобила и отишли до падналия св. П., като св.С. подал сигнал за ПТП
на тел.112. Сигнали били подадени и от други пътуващи по пътя лица. На место
пристигнали полицейски служители – свидетелите Г. и С., алкохол при пробата на св.С.,
както и в кръвната проба на св.П., който бил откаран в болница, не бил установен. Св.Г.
съставил на св.П. АУАН за нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП – че на кръстовището при
маркировка М1 предприел изпреварване при което се ударил в завиващия наляво лек
автомобил „Опел Вектра“. На местопроизшествието бил извършен оглед при който се
описало състоянието на двете МПС, това на пътя, пътната настилка, знаци и маркировка в
района на кръстовището, следите от ПТП, включително единична спирачна следа с дължина
13.9 м. в лявата лента за движение, в посока към гр.Л. и образувано досъдебното
производство. В резултат на ПТП, св.П. получил множество увреждания представляващи
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, подробно описани в изготвената
съдебно медицинска експертиза. На досъдебното производство била назначена и
2
автотехническа експертиза. В заключението си по същата, вещото лице описало механизма
на ПТП и посочило, че ударът настъпил на около 1.5 м. преди ориентира по дължина, а по
ширина на около 5.1 м. в ляво от базовата линия, приети при огледа - т.е в лявата пътна
лента на 1.10м. от разделителната линия, която в участъка преди кръстовището била
непрекъсната и с дължина 19м., а в района на самото кръстовище – прекъсната. Скоростта
на лекия автомобил непосредствено преди ПТП и в момента на удара била 13.5 км/ч.,
опасната му зона за спиране - 5.55 м. Скоростта на мотоциклета преди ПТП била 78.9 км / ч.,
в момента на удара - 70.1 км/ч., а опасната му зона за спиране при първата скорост - 56.88 м.
Според заключението, скоростите на двете МПС били съобразени с видимостта, която в
района на ПТП била над 100 м. В отговорът си по задачи 8 и 9, в обстоятелствената част на
заключението, при изследване на техническата възможност за предотвратяване на ПТП от
двамата водачи, вещото лице посочило, че видимостта на св. С. в огледалата за обратно
виждане на автомобила, била 100 м. назад и 2.5 м встрани. В момента на фактическото
отклонение на автомобила наляво, при движение по средата на дясната пътна лента /явно
преди предприемане на левия завой/, както и в момента на навлизането му с предния ляв
габарит в лявата пътна лента / при предприемане вече на левия завой/, автомобилът отстоял
от МУ на разстояние по - малко от опасната му зона и водачът му не могъл да предотврати
ПТП, чрез аварийно спиране. За мотоциклета управляван от св. П. е посочено, че при
фактическото отклонение на автомобила наляво, мотоциклета с предната си част отстоял от
МУ на 60.58м. / сбора от спирачната следа установена при огледа и изминатото преди нея
разстояние, определено от вещото лице на 46.68 м./ и ПТП било предотвратимо чрез
аварийно спиране, но не и в момента на навлизане на автомобила с левия си преден габарит
в лявата пътна лента, като тогава мотоциклета отстоял от МУ на 39,76м. , което е по- малко
от опасната му зона и водачът му не могъл да спре. За св. П. като водач на мотоциклета е
посочено още, че ПТП било предотвратимо чрез спиране при движение с 50 км./ч. За св.С. е
отразено, че имал техническата възможност в огледалата за обратно виждане на автомобила,
да види на разстояние 52.2 м. намиращият се в лявата пътна лента мотоциклет, съобрази
поведението си с него и така не допусне ПТП. Същевременно в изводът си по тази част на
заключението вещото лице посочило, че св.С. могъл да стори това при условие, че
мотоциклетистът е предприел маневрата - т.е. изпреварвал. Според постъпилата информация
от Община С. ул. „А. З.“ представлявала част от ПП I-8, попадащ в тази си част в
урбанизираната територия на гр.С. и разрешената скорост била 50 км/ч, а от ОПУ Хасково е
посочено, че в участъка от кръстовището на ПП I-8 с второкласен път II-80 , до
кръстовището с ул. „А. З.“ и ул. „С. К.“ в гр. С., изпреварването е забранено с хоризонтална
маркировка.
При така установените обстоятелства, в обжалваното пред първата инстанция
постановление на прокурора е прието, че от доказателствата не се установило св. С. при
управлението на лекия автомобил, да е допуснал нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, намиращи
се в причинна връзка с настъпилото ПТП и съставомерният му резултат, който се дължал
изцяло на неправомерното поведение на св.П., като водач на мотоциклета. С тези доводи на
осн. чл.24 ал.1 т.1 от НПК, наказателното производство е прекратено. Първоинстанционният
3
съд приел, че на досъдебното производство са събрани необходимите за установяване на
обективната истина доказателства и от тях се подкрепя направения от прокурора извод и
потвърдил постановлението, като правилно и законосъобразно.
Така направеният извод е необоснован и не се споделя от настоящата инстанция, защото
не кореспондира на доказателственната съвкупност и заключението на вещото лице по
автотехническата експертиза, които са ценени превратно. Основният спор е дали, в момента
в който св.С. предприел маневрата „завой наляво“, св.П. с мотоциклетът извършвал вече
маневрата „изпреварване“ в лявата пътна лента и св.С. бил ли е длъжен да съобрази
поведението си на водач с разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП, като го пропусне, преди да
завие наляво. Действително чл.25 ал.1 от ЗДвП е общ но с него се вменява задължение на
водачът на ППС, преди и при извършването на каквато и да е маневра, включително
завиване надясно или наляво за навлизане по друг път, да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, движещи се след него, преди него или минаващи
покрай него и извърши маневрата съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост
на движение. Обща е и разпоредбата на чл.102 от ППЗДвП, вменяваща в задължение на
водачите, при приближаване към кръстовище да проявяват необходимата предпазливост, за
да може да намалят скоростта или да спрат, за да пропуснат ППС и пешеходците с
предимство. Тези задължения не се дерогират от специалните норми уреждащи съответния
вид маневра, а практически последните ги допълват и уточняват.
В тази насока, необосновано към момента от първата инстанция е прието, че
изпреварването предприето от св.П. с мотоциклета, било забранено в пътния участък, чрез
пътната маркировка М1. Вярно е, че в писмото на ОПУ – Хасково е посочено, че в отсечката
на пътя I-8 от кръстовището му с пътя II-80, до мястото на ПТП, пътната маркировка
забранявала изпреварването, но това е безспорно за пътния участък в зоната непосредствено
преди кръстовището където настъпило ПТП и където има маркировка М1, която обаче е с
дължина 19 м. Същевременно спирачната следа, която явно е от мотоциклета и е оставена
покрай нея в лявата лента, е с дължина около 14 м., а според автотехническата експертиза,
мотоциклетът отстоял малко над 60 м. от мястото на удара и се движел в лявата пътна лента.
При това положение, изпреварването от св.П. на движещите се пред него МПС, явно е
започнало много по-рано. Това при разследването, включително дали изпреварването е
започнало при регулация на движението която го разрешава, както твърди св.П. и каквито
индиции установят донякъде останалите доказателства, не е изяснено. Посоченото
обстоятелство е важно за изясняване на обективната истина, защото водачите на МПС
съобразяват поведението си с пътната регулировка – пътни знаци и / или маркировка. В
случая дори водача на мотоциклета да се е движел с превишена скорост, с което да е
допринесъл за настъпването на ПТП и съставомерният резултат, доказателствата не са
категорични, че това е единствената причина за ПТП. Това е така защото, ако
мотоциклетистът е започнал изпреварването правомерно и преди да го завърши се намирал
още в лявата пътна лента, за св.С. като водач на лекия автомобил е съществувало
задължението вменено му с разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗдвП, да го пропусне преди да
4
предприеме маневрата „завой наляво“, като според вещото лице е имал и техническата
възможност да възприеме мотоциклета в лявото огледало за обратно виждане на
автомобила, на разстояние 52.2м. За изясняване на обективната истина е необходимо да се
извърши повторен оглед на местопроизшествието, като в участъка от пътя от цитираното по
горе кръстовище м/у ПП I-8 с път II-80, до мястото на ПТП се посочат съществуващите
пътни знаци и маркировка и се установи дали те са били същите към момента на ПТП,
включително дали има обозначения, че посоченият пътен участък е в урбанизираната
територия на гр.С.
По отношение на самата автотехническа експертиза следва да се посочи, че даденият от
вещото лице отговор в обстоятелствената част на заключение и направеният извод по т.8 от
поставената му задача, са противоречиви досежно обстоятелството намирал ли се е водача
на мотоциклета в лявата пътна лента за движение, при предприетата от водача на лекия
автомобил маневра „завой наляво“. Това е така защото в обстоятелствената част на
заключението при отговора на този въпрос, вещото лице посочило, че в момента на
предприемане на левия завой от водача на лекия автомобил, този на мотоциклета
изпреварвал в лявата пътна лента и първия могъл да го види на 52.2 м. в огледалото за
обратно виждане. След това в изводът си, вещото лице отразило, че водачът на лекия
автомобил могъл да стори това, но при условие, че мотоциклетистът е предприел въпросната
маневра - т.е изпреварването. Така направеният извод е под условие което не кореспондира
с приетото в обстоятелствената част на заключението, включително за движението и
положението на мотоциклетиста, при описване на механизма на ПТП от вещото лице. Вярно
е, че този въпрос е донякъде фактически, но посоченият недостатък на експертизата, следва
да бъде отстранен. Изводът за наличието или липсата на престъпление не следва да е
произволен, а да се основава на цялостната доказателствена съвкупност, необходима за
установяване на обективна истина, което в настоящият случай липсва. Предвид изложеното,
настоящата инстанция намира, че както обжалваното определение, така и потвърденото с
него постановление на РП - Хасково - ТО Свиленград са необосновани, от там
незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени , а делото върнато на прокурора
за продължаване на разследването и правилното приложение на закона, съобразно
изложеното.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 205/05.10.2022г. постановено по ЧНД № 634 / 2022г. на Районен
Съд –Свиленград .
ОТМЕНЯ Постановление от 15.09.2022г. на РП - Хасково - ТО -Свиленград, за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 237 / 2021г. по описа на РУ – Свиленград, водено
за престъпление по чл.343 ал.1 б. “Б“ вр. , чл.342 ал.1 от НК,
ВРЪЩА делото на РП – Хасково – ТО – Свиленград, за правилното приложение на
5
закона.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6