№ 852
гр. София, 26.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601041 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 377, ал. 2 НПК.
Постъпила е частна жалба от обвиняемия И.Н.И. срещу определение на СРС,
НО, 136 състав по н.а.х.д № 1069/22 г. от 31.01.2022 г., с което е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на СРП, тъй като е приета пречка по смисъла на чл.
78а, ал. 7 НК делото да се разгледа по предложения от прокуратурата процесуален ред.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и се иска неговата
отмяна. Поддържа се, че обвиняемият е бил привлечен с постановление от 24.11.2021 г.
за престъпление по чл. 274, ал. 1, пр. 1 НК. Изтъква се, че не му е повдигано обвинение
по чл. 130, ал. 1 НК, оспорва се, че има данни за такова престъпление. Поради това се
поддържа, че няма процесуална пречка да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а НК
за освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност.
Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и
съдържанието на атакуваното определение, намира следното.
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по
постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а НК срещу И.Н.И. за престъпление по
чл. 274, ал. 1, пр. 1 НК.
В обстоятелствената част на постановлението след излагане на твърдения за
отношенията на обв. И. и св. Р. е посочено, че на 25.08.2021 г., около 7:00 ч., обв. И.
отишъл до жилището на св. Р., в което тогава се намирали тя, майка й св. П. и
тригодишното й дете. Обвиняемият започнал да удря силно по вратата и на въпроса на
св. П. кой чука отговорил: „От Пето районно сме! Отворете!“. Свидетелките
повярвали, че полицейски орган е пред вратата и св. Р. отворила. След това
постановлението съдържа описание на упражнено от обвиняемия физическо насилие
върху св. Р. – изложени са твърдения, че той нанесъл три удара с юмрук с дясната ръка
в областта на дясното око на св. Р. на вратата на апартамента, в който живеела.
Последвали още няколко удара по същия начин, които довели до загуба на равновесие
на свидетелката и падането й върху шкаф. След падането на свидетелката на земята
обвиняемият продължил да я удря с юмруци по главата. Отбелязано е, че поради
1
намеса на майката на свидетелката обвиняемият си тръгнал. По-късно същия ден св. Р.
отишла на преглед в УМБАЛСМ „Пирогов“, където било издадено съдебномедицинско
удостоверение за нараняванията й. В заключителната част на мотивите на
постановлението е посочено, че обвиняемият И. се предава на съд по обвинение по чл.
274, ал. 1 НК за това, че самоволно извършил действие, което спада в кръга на
службата на длъжностно лице, която той не заема – служител на МВР с полицейски
правомощия, като се представил за полицай с посочените по-горе думи.
С определението, което има характер на разпореждане, предмет на въззивната
проверка, съдията-докладчик при СРС приел, че е налице пречка по чл. 78а, ал. 7 НК за
разглеждането на делото по реда на глава ХХVІІІ НПК и прекратил съдебното
производство. В мотивите е изтъкнато, че видно от материалите в досъдебното
производство, освен за престъпление по чл. 274, ал. 1 НК са налице данни и за
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК
Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на предмета и
развитието на делото, намира, че разпореждането е законосъобразно, но не по
изложените в него съображения.
Действително, за да насрочи делото в открито съдебно заседание за
разглеждане по реда на глава ХХVІІІ НПК, съдията-докладчик първоначално извършва
проверка по реда на чл. 377, ал. 1 НК. Съгласно цитираната разпоредба в
правомощията на съда, при преценка на допустимостта на диференцираната процедура
за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба, се включва проверка за наличието на основанията
по чл. 78а НК. Това означава, че във всеки конкретен случай съдът следва да установи
дали е налице пречка по смисъла на чл. 78а, ал. 7 НК, която изключва приложението
на алинеи 1 – 6 при множество престъпления, т.е. дали има твърдения за извършени от
обвиняемия отделни престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и
да е от тях. Съдът изяснява въпросите, свързани с приложението на чл. 78а НК,
единствено въз основа на предмета на обвинението, дефиниран в постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност, и изложените твърдения от страна на
прокурора за съдебното минало на обвиняемия, без да разполага на този стадий на
процеса с правомощие да извършва оценка на приложените в досъдебното
производство доказателства. За да приеме, че е налице пречка в смисъла на
изтъкнатата – множество престъпления, пред съда следва да са изнесени твърдения, че
обвиняемият е извършил престъпления, които са реална съвкупност и за всяко от тях е
повдигнато обвинение по надлежния ред, или междувременно е постановено осъждане
с влязъл в сила съдебен акт за някое от престъпленията.
В настоящия случай прокуратурата с постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание е повдигнала
обвинение на обв. И. за едно престъпление – по чл. 274, ал. 1 НК, но в мотивите на
постановлението е описала действия на обвиняемия, изразяващи се в накърняване на
телесната неприкосновеност на св. Р. чрез нанасяне на удари с юмрук и причиняване
на увреждания. Тези действия на обвиняемия не са инкриминирани и не могат да бъдат
обсъждания от съда в това наказателно производство като твърдения за второ
престъпление. Независимо от това обаче не може да бъде игнорирано, че в
постановлението на прокурора при СРП има твърдения за причиняване на
неконкретизирана по вид телесна повреда, поради което съдът е следвало да прецени
какво е значението на тези твърдения за предпоставките за разглеждане на делото по
диференцираната процедура.
Следователно, макар първоинстанционният съдия-докладчик
незаконосъобразно да се е позовал на „данни“ от досъдебното производство, защото е
2
надхвърлил компетентността си, процесното постановление за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност не е годно процесуално основание за
иницииране на диференцираната съдебна процедура по глава ХХVIII НПК. Това е така,
тъй като постановлението е включило в съобразителната си част фактология, която
незаконосъобразно допуска вероятност да е налице отрицателна предпоставка по
смисъла на чл. 78а, ал. 7 НПК. Спецификата на конкретния казус изисква да бъдат
съобразени следните процесуални факти.
– Производството е образувано с постановление от 23.09.2021 г. за
нанесена телесна повреда на И. Р.. – чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
– По делото е назначена съдебномедицинска експертиза (СМЕ), в чието
заключение са изложени констатации за нанесени увреждания на св. И. Р., като се
твърди, че медикобиологичните им характеристики съответстват на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
– Наблюдаващият прокурор не се е произнесъл с акт, в който да се обсъжда
доказателствената стойност и правното значение на заключението на СМЕ. Съответно
– не се е произнесъл дали събраните доказателства установяват извършена телесна
повреда и ако да, каква е нейната правна квалификация. Единственото привличане на
обвиняем е по чл. 274, ал. 1 НПК, поради което на пръв поглед е липсвало основание
прокурорът да се произнася за друго престъпление след приключване на стадия по
разследването, когато е преценявал въпросите по същество във втория стадий на
досъдебното производство – дали са налице основания за прекратяване на
наказателното производство, включително частично, дали са налице основания за
спиране или за повдигане на обвинение с обвинителен акт или постановление с
предложение за приложение на чл. 78а НК. Доколкото обаче производството е
започнало по сигнал на гражданка за нанесен й побой и е провеждано разследване на
именно на тази обстоятелства, за да се гарантират ефективно правата на пострадалия
по смисъла на чл. 74 НК, в това число основните му човешки права по чл. 3 ЕКПЧ и
чл. 6 ЕКПЧ, е било необходимо прокурорът да изрази изрично волеизявление за това
дали приема, че е извършена телесна повреда и ако да по кой процесуален ред се
преследва тя – по тъжба на пострадалия или под ръководството на прокуратурата.
Само така би се осигурила правната възможност на пострадалия да разбере какъв е
редът за правната му защита във връзка със заявените от него в сигнала до
прокуратурата твърдения за получени наранявания в резултат на нанесени удари от
обвиняемия за престъпление по чл. 274, ал. 1 НК. Аргумент в подкрепа на това
положение се извлича от развитието на наказателния процес, в случай че прокурорът
не беше приел за установено, че в хода на разследването за нанесена телесна повреда се
изясняват факти за престъпление, насочено срещу реда на управление. В този случай
прокурорът, в зависимост от събраните доказателства и приетата квалификация на
телесната повреда, би внесъл на основание чл. 246 НПК обвинителен акт за средна или
тежка телесна повреда, постановление за освобождаване от наказателна отговорност с
административно наказание при квалифицирана лека телесна повреда по чл. 131 НК;
или би спрял наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НК, тъй като
на досъдебното производство е било установено, че престъплението се преследва по
тъжба на пострадалия и би разяснил на пострадалата правната възможност в
шестмесечния срок след получаване на съобщението за спирането да подаде тъжба по
реда на чл. 81 НПК; или би прекратил наказателното производство при наличие на
предпоставките по чл. 243 вр. чл. 24 НПК.
В процесния случай, видно от съдържанието на постановлението, с което е
сезиран районният съд, прокурорът приема за доказани действията на обвиняемия по
нанасяне на удари с юмрук по св. Р. и причиняване на увреждания. Това означава, че е
3
бил длъжен да им даде правна оценка по надлежния процесуален ред. След като
прокурорът е повдигнал обвинение единствено за престъпление срещу реда на
управление, това означава, че той е счел, че не са събрани доказателства за
престъпление срещу личността на свидетелката, което да се преследва по общия ред по
чл. 191 НПК. Оттук насетне прокурорът е следвало да изясни по недвусмислен начин
дали включените в постановлението факти представляват престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия или изобщо не са съставомерни (например – лека
телесна повреда по непредпазливост). От една страна, това би осигурило възможност
на св. Р. да упражни процесуални права – да възрази срещу преценката на прокурора
пред горестоящия прокурор по реда на вътрешноинстанционния контрол по чл. 200
НПК, ако счита, че е неправилна; или да подаде тъжба до районния съд за повдигане на
обвинение за лека телесна повреда; или въпреки че е уведомена от прокурора по реда
на чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, да упражни диспозитивното си право да не предявява
обвинение с тъжба до районния съд.
Изтъкнатите съображения за нуждите на настоящия предмет на въззивното
производство са решаващи, за да се изясни, че постановлението за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия по чл. 78а а НК за престъпление по чл. 274, ал.
1 НК е преждевременно, защото е постановено преди да бъде решен въпросът налице
ли е пречка по смисъла на чл. 78а, ал. 7 НК за развитие на съдебното производство
като диференцираната процедура по глава ХХVIII НПК. Такава би била налице, ако
прокурорът е приел, че са налице данни за престъпление, което се преследва по тъжба
на пострадалия, св. Р. подаде тъжба за това престъпление и компетентният районен съд
даде ход на тъжбата, с което вече на обв. И. ще бъде повдигнато обвинение и за това
престъпление, т.е. ще са налице твърдения за извършени от него множество
престъпления, за които му е повдигнато обвинение.
Поради изложените съображения въззивният съд намира, че крайният правен
извод на районния съд за прекратяване на съдебното производство и връщането на
делото на прокурора е законосъобразен. Указанията на съда обаче не следва да бъдат
разбирани, като изискване за внасяне на делото с обвинителен акт, а като налагане на
необходимост да бъде изяснено правното значение на изложените от прокурора
твърдения за причиняване на телесни увреждания на св. Р. и съответните му
процесуални последици.
Така мотивиран Софийският градски съд, ІІІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 136 състав по н.а.х.д № 1069/22 г. от
31.01.2022 г., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП.
Изпраща делото на СРП за изпълнение на указанията, посочени в мотивите на
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5