Решение по дело №303/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на Т. Ж. К. с [ЕГН] от [населено място], общ.Айтос, обл.Бургас срещу решение № 1040-02-12/18.01.2024г., издадено от директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане [номер]-00-1389-3/08.12.2023г. на ръководителя на осигуряването и безработицата в ТП на НОИ-Бургас, с което на осн.чл.54ж, ал.1 от КСО, вр.чл.11, пар.3, б.“а“ и чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. на жалбоподателя К. се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед поради допуснато нарушение на материалния закон и връщане на преписката на административния орган с указания за изплащане на полагащото се обезщетение за безработица след установяване на обстоятелството, че жалбоподателя се е завърнала в страната след завършен период на заетост и осигуряване в друга страна членка на ЕС. По-конкретно се твърди неправилна интерпретация на релевантните правни норми, довела до постановения отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Сторено е искане при условията алтернативност в случай, че бъде прието, че компетентен да се произнесе по искането по чл.54а КСО е съответния орган в Чехия, като последна държава по заетост на жалбоподателя, то преписката следва да бъде върната на ответника за служебно препращане към компетентния орган съгласно чл.2, т.3 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на съвета от 16.09.2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004г. за координация на системите за социална сигурност. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът оспорването – Директорът на ТП на НОИ Бургас, чрез своя процесуален представител по пълномощие гл.юк.К.В. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя К. е депозирала чрез Бюро по труда [населено място] до ТП на НОИ - Бургас заявление с вх. № 022-00-1389/13.10.2023г./л.18/ за отпускане на парично обезщетение за безработица, в което е декларирано, че е упражнявала трудова дейност за периода от 25.04.2017г. до 05.10.2023г. в Република Чехия при работодател „Асако груп“ в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

С допълнително заявление вх. № 022-00-1389-2/24.10.2023 г./л.24/ до директора на дирекция Е. Ц. на НОИ жалбоподателя е представила заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, в която е посочила, че през периода на последната заетост преобладаващата част от роднините  са живели в България и преобладаваща част от социалните  контакти са също в България. Притежава собствено жилище в България и възнамерява да се установи трайно в България. С това заявление са представени и други документи доказващи трудова дейност в Чехия, които в административното производство са приобщени към административната преписка без превод, поради което и не са коментирани по-късно от горестоящия административен орган. Това наложи в рамките на образуваното съдебно производство съдът да разпореди същите да бъдат представени в превод на български език, като по този начин се установява, че представляват, както следва: – регистрационен документ за пенсионно осигуряване с работодател „Асако Груп“, удостоверение за облагаеми доходи от трудова дейност, удържани авансово данъци от тези доходи и за данъчни облекчения, удостоверение за наемане на работа от „Асако Груп“ за периода 25.04.2017г. до 05.10.2023г., , трудов договор с работодателя „Асако Груп“, документ за удостоверяване на прекратяване на трудово правоотношение от работодателя, регистрационен документ за пенсионно осигуряване, издаден от работодателя и регистрационни документи за пенсионно осигуряване, с код на областния социалноосигурителен институт-Пражка администрация по социално осигуряване за календарните 2017г., 2018г., 2019г., 2020г., 2022г., 2023г..

С разпореждане [номер]-00-1389-1/01.11.2023 г., производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица, образувано със заявление № 022-00-1389 от 13.10.2023 г. е спряно до издаване на формуляр СЕД U017/U004 от осигурителната институция на Чехия, данните от което са необходими за преценка правото на лицето на парично обезщетение за безработица и определяне на пребиваването във връзка с член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004. Н. 27.10.2023 г. са изпратени искания до компетентната институция на Чехия чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителната информация между България и ЕС като е образуван случай № 3033941.

Със справка вх. № 022-00-1389-3/07.12.2023 /случай № 3033941/ чрез Системата за електронен обмен на информация EESSI е получен СЕД U0O2 от компетентната институция /КИ/ на Чехия - Осигурително досие. Със СЕД U002 са удостоверени периоди на осигурена заетост от 01.11.2014 г. до 31.12.2014 г. и от 25.04.2017 г. до 05.10.2023 г. Всички периоди са отбелязани като заетост, която представлява осигурителен период.

С разпореждане [номер]-00-1389-2/07.12.2023 г. спряното производство по отпускане на паричното обезщетение за безработица е възобновено, тъй като по служебен път са получен структуриран електронен документ СЕД U002, от компетентната институция на Чехия с потвърдени периоди на осигурена заетост.

С разпореждане [номер]-00-1389-3/08.12.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Бургас, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, пар.3, буква „а“ и чл. 65, пар.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО - предмет на настоящото производство като е прието, че съобразно разпоредбата на чл.65, ал.1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, безработното лице получава обезщетения за безработица от държавата по последната заетост. Извършено е позоваване на изразено становище на ЕК по дело С-30/22г. на СЕС, че след изтичане на пет години, през които лицето работи в дадена държава, за него е възникнало правото на постоянно пребиваване в тази държава и същата се явявала държава по пребиваване.

Против разпореждането е подадена от К. в срока по чл.117, ал.2, т.2 от КСО жалба с вх.№ 1012-02-233/21.12.2023г. до органа по чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО - директор на ТП на НОИ- Бургас.

С Решение № 1040-02-12/18.01.2024г. директор на ТП на НОИ- Бургас е потвърдил обжалваното разпореждане. Видно от решаващите мотиви на решението, горестоящият административен орган е възприел изцяло и допълнил становището, изразено в разпореждането, че съобразно чл.61 и по аргумент от чл.65, пар.2 и пар.5, б.“а“ от Регламент (ЕО) 883/2004, България не е компетентна държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма право да се извършва преценка на правото на обезщетение за безработица по българското законодателство.

Решението е постановено от С. Р., определена временно да изпълнява задълженията на Директор на ТД на НОИ Бургас, до завръщане на замествания директор, но не повече от шест месеца, съгласно Заповед № 4304/15.12.2023г. на Управителя на НОИ. Съгласно представен по делото болничен лист № Е20233336558, издаден от МЦ „В. и Н.“-Бургас управителят на ТД на НОИ Бургас е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 13.01.2024г. до 11.02.2024г..

Решението е връчено на жалбоподателката на 24.01.2024г., а жалбата е регистрирана с вх.№ 1040-02-12#2/07.02.2024г. по описа на Т. Н.-Бургас.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени регистрационна карта от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“ - Айтос от 13.10.2023 г., Протокол № РВЗР-02-01-02732#5/05.04.2024 г. по проект „Родители в заетост“, който протокол установява, че лицето има трайни намерения за намиране на работа и Европейски проект за започване на работа, съответно удостоверения за постоянен и настоящ адрес от Община Айтос, удостоверение за родените от майката деца, епикриза по И.З. № 554/2024 г. относно заболяване на лицето, за което то е постъпвало за лечение, а така също 3 броя амбулаторни листа във връзка с това лечение от 16.01.2024г. и 17.01.2024 г., както и трудов договор № РВЗР-05-78/20.05.2024г., сключен между Агенция по заетостта като работодател и Т. Ж. К. като служител, съгласно който последната е наета на длъжност“Детегледач“ на 4-часов работен ден.

От показанията на св.П. К.-син на жалбоподателката се установява, че майка му Т.К. е работила в Чехия за периода от 2014г. до месец октомври 2023г., когато се прибрала в България за постоянно, но тъй като е заболяла от ХОББ. Свидетелят твърди, че майка му има нужда от помощ, често я приемат в болница, има нужда от лекарства, тъй като не може да върви продължително поради недостиг на въздух.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, комуто е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.118, ал.1 от и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Изпълнена е задължителната процедура за оспорване на разпореждането пред ръководителя на съответното ТП на НОИ и на съдебен контрол подлежи не разпореждането, а потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ Бургас, което е произнесено в едномесечния срок по чл.117, ал.3 от КСО. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Издаден е от компетентен орган с изрично очертани в чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО правомощия да се произнася по жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Потвърденото разпореждане също е издадено от орган, разполагащ с компетентност, установима от Заповед № 4304/ 12.12.2023г. Според чл.54ж, ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Спазени са изискванията за форма на акта, който е издаден в писмена форма и има изискуемото по чл.59 от АПК съдържание. Посочени са наименованието на органа, който издава акта, наименованието на акта, адресат, мотивна част, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е отменително основание чл.146, т.3 от АПК.

Административният орган, сезиран с искането за отпускане на парично обезщетение за безработица, е приел, че не е компетентен да се произнесе по искането, затова го е отхвърлил. Мотивите, изложени както в разпореждането, така и в потвърждаващото го решение, са насочени да аргументират тезата за липса на компетентност, че обичайното пребиваване на жалбоподателката е в Република Чехия, изводима от фактическите установявания, които не са спорни между страните, затова обезщетението за безработица следва да се предостави от институцията на държавата по пребиваване на лицето по време на последната му заетост.

Европейското право определя общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004, както и в Регламент (ЕО) № 987/2009г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009г.)

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: 1/определяне на приложимото законодателство; 2/равенство в третирането; 3/сумиране на периоди на заетост, 4/осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл.65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Според чл.65, пар.2 от Регламент(ЕО) № 883/2004, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, на чието законодателство за последно е било подчинено.

Съгласно чл.65, §5, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., безработното лице по първото и второто изречение на § 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване. Според б.“б“, въпреки това, работник, без да е пограничен работник, на когото са били отпускани обезщетения за сметка на компетентната институция на държавата-членка, на чието законодателство е бил подчинен при завръщането си в държавата-членка по пребиваване, първо получава обезщетения в съответствие с член 64, като получаването на обезщетения в съответствие с буква а) се спира за периода, през който той получава обезщетения, съгласно законодателството, на което последно е бил подчинен.

Жалбоподателя Т. К. е гражданин на Република България и съгласно чл.2, §1 от Регламент (EО) № 883/2004, попада в персоналния му обхват, като спорът е сведен до това къде пребивава жалбоподателката. Според легалната дефиниция, дадена в чл. 1, пар. 3, б. "й" от Регламент (EО) № 883/2004, "пребиваване" означава мястото, където лицето обичайно пребивава, а според определението на б. "к" "престой" означава временно пребиваване. Критерии за определяне на мястото на обичайно пребиваване на лицето са регламентирани в чл.11, пар.1 от Регламент (ЕО) № 987/2009. При различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната и информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; б) положението на лицето, включително: i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето; iii) упражняването на неплатена дейност; iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. Когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице.

По заявлението на жалбоподателката не е определена компетентната институция по реда на чл.6, §2 от Регламент (ЕО) № 987/2009г., доколкото данните по делото сочат на липса на съгласие на институциите в България и Чехия относно това коя институция следва да предостави на жалбоподателката исканото от нея парично обезщетение за безработица. Сезираната институция в България очевидно следва да изпрати искането на съответната институция в Чехия по реда на чл.2, §3 от Регламент (ЕО) № 987/2009г., но вместо това е отрекла да е компетентна, а при отказ да предприеме действия по постигане на споразумение със съответната институция в Чехия, наричана процедурата на диалог и помирение между компетентните институции на съответните държави членки. През този период спрямо заинтересованото лице временно се прилага законодателството на една от тези държави-членки, при очертани в чл.6, §1 в букви „а“-„в“ критерии. Не са налице никакви доказателства за предприета процедура по постигане на споразумение, нито за временно прилагане на правото било на Чехия, било на България. В чл.6, §3 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. е разписана и процедурата при липса на постигане на съгласие, според която спорът се отнася за разрешаване до Административната комисия, чиито правомощия са регламентирани в чл.71-73 от Регламент (EО) № 883/2004.

В т.50 от мотивите към решението по дело С-422/22 СЕС припомня, че съгласно постоянната съдебна практика, разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 представляват пълна и единна система от стълкновителни норми, чиято цел е не само да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства и усложненията, които могат да възникнат от това, но и да не се допусне лицата, попадащи в приложното поле на този регламент, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях законодателство, като се препраща и към решение от 8 май 2019 г., Inspecteur van de Belastingdienst, C-631/17, EU:C:2019:381, т. 33.

В т.53 от мотивите на същото решение СЕС припомня още, че както следва от чл.76, §4 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и от съображения 2 и 22 от Регламент (ЕО) № 987/2009, правилното функциониране на установената с Регламент (ЕО) № 883/2004 система изисква ефективно и тясно сътрудничество както между компетентните институции на различните държави членки, така и между тези институции и лицата, попадащи в приложното поле на този регламент. Т. сътрудничество е необходимо, за да се определят правата и задълженията на съответните лица и за да им се предостави възможност да упражнят правата си във възможно най-кратък срок и при възможно най-добрите условия.

От изложеното следва, че административният орган в България изобщо не е имал основание да разглежда преписката и постановява акт, с който да отказва предоставянето на помощи за безработица, щом сам е отрекъл компетентността си, а е следвало да предприеме процедурата на диалог и помирение и евентуално да отнесе спора за разрешаване пред Административната комисия. Като не се е съобразил и не е предприел тези процедури, административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което прави безпредметна, а и невъзможна, проверката за материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона.

Предвид изложените съображения, жалбата се явява основателна и съдът следва да отмени обжалваното решение, като върне преписката на длъжностното лице по чл.54ж от КСО за предприемане на действията, съобразно мотивите в настоящото решение.

Относно разноските :

Жалбоподателката претендира присъждане на направените по делото разноски, които се свеждат до заплатената държавна такса от 10лв., адвокатското възнаграждение, което е уговорено в размер на 500 лева и според договора за правна помощ, е платено, поради което подлежи на присъждане и разноски за извършен превод на приобщени от административния орган към преписката документи на чехски език. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като е определено в предвидения в чл.8, ал.2, т.2 от НМРАВ минимум и делото разкрива правна сложност, изводима от спецификата на случая и приложимостта на общностното право, поради което не се установяват основания същото да бъде уважено в по-нисък размер. В тежест на административния орган следва да се присъдят и разходите за превод на представени към преписката документи на чужд език. Именно липсата на превод на български език на приложените към преписката документи е препятствала административния орган да узнае естеството на информацията, съответно да я коментира и цени при произнасянето си по подаденото от жалбоподателката заявление.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно чл.119 вр. чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.

Мотивиран от горното, А. съд -Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Т. Ж. К. с [ЕГН] от [населено място], общ.Айтос, обл.Бургас Решение № 1040-02-12/18.01.2024г., издадено от директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане [номер]-00-1389-3/08.12.2023г. на ръководителя на осигуряването и безработицата в ТП на НОИ-Бургас.

ВРЪЩА на основание чл.173, ал.3 от АПК преписката на длъжностното лице по чл.54ж от КСО при ТД на НОИ Бургас за предприемане на действията, съобразно мотивите в настоящото решение.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от А. Н. да заплати на Т. Ж. К. с [ЕГН], сумата 760лв./седемстотин и шестдесет/лева

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн.чл.119 вр. чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.