№ 1563
гр. Варна, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Радостин Г. Петров
Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501985 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба вх. №289448/03.06.2021г. по описа на ВРС,
на „Металекс Инвест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез
пълномощник адвокат Х.Х., АК-Варна, срещу решение №261508/05.05.2021г. на Варненски
районен съд, 49-ти състав, постановено по гр.д. № 178/2020г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение дружеството е осъдено да заплати на ищеца „НСО СОФИЯ”
ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата 9 300 лева, представляваща сбора от
стойността на извършени и приети с двустранно подписани протоколи акт обр. 19 от м.
февруари 2019 година СМР по изграждането на комински тела и замонолитване на отвори
на комински тела на вход А и вход Б в изграждаща се жилищна сграда, находяща се в гр.
Варна, УПИ 1-400, кв. Владислав Варненчик, II м.р. (Жилищна сграда «Кайсиева градина»-
2), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2020г. - датата на подаване
на исковата молба, до окончателното заплащане на задължението, както и сумата 297,11
лева, представляваща законната лихва за забава върху претендираните главници, считано от
12.11.2019 година (деня, следващ датата на изтичане на срока по нотариална покана от
05.11.2019 година на нотариус № 196 на НК) до подаването на исковата молба - 05.03.2020
1
година, на основание чл.79, ал.1, вр. чл.266, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, както и сумата 1 988,15
лева, представляваща сторени разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Изложените във въззивната жалба съображения се квалифицират като оплаквания за
неправилност на обжалваното решение. Като твърди, че първоинстанционният съд не е
обсъдил правилно и в пълнота събраните по делото доказателства, възраженията и доводите
на ответника, и като излага твърдения за действително развилите се между страните
отношения, въззивникът моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да
постанови ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. С въззивната жалба не се посочват и представят нови доказателства.
В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.
Подробно излага коментара си по оплакванията на ответника и обосновава искане
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание по същество
въззивникът „Металекс Инвест” ЕООД, гр. Варна, чрез пълномощника си адвокат Х.Х.
заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за нейното уважаване.
Въззиваемата страна „НСО СОФИЯ” ООД, гр. София, чрез пълномощника си
адвокат Д.В. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на обжалваното решение на районния съд.
Съдът разгледа жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, и след като
прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на спора е предявено по съдебен ред от ищеца „НСО СОФИЯ” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, вземане спрямо ответника „Металекс Инвест” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, за дължимото му възнаграждение за извършените
от него като изпълнител, отчетени и приети от ответника – възложител СМР по
изграждането на коминни тела и замонолитване на отвори в изграждаща се жилищна сграда,
находяща се в гр. Варна, УПИ 1-400, кв. Владислав Варненчик, II м.р. (Жилищна сграда
«Кайсиева градина»-2), основано на сключен между страните договор за изработка.
Спорът, пренесен и във въззивното производство с жалбата на ответника, е правен и
се отнася до твърдението му, че не дължи плащане, тъй като въпросните СМР са включени в
договорените строителни работи със сключения между страните договор за предоставяне на
строителна услуга от 10.09.2018г., поради което плащания, които не са били договорени с
този договор за изработка, не се дължат. Всички договорени с този договор плащания са
били надлежно разплатени от ответника на ищеца.
В случая между страните няма спор, че процесната изработка е извършена от ищеца,
като част от архитектурния проект на ответника за процесната жилищна сграда. На
2
следващо място, няма спор и от гледна точка на срочността и качеството на изпълнението
на двете коминни тела, съответно за тяхната полезност. При това положение спорът следва
да бъде разрешен на плоскостта на чл.258 и следващите от ЗЗД. Характерното при договора
за изработка е, че полезността на изработеното и произтичащото от това задължение за
заплащане на възнаграждение не е обусловено от съществуването на писмен договор, нито
от обема на възложената изработка, фиксиран в съответния за това писмен договор. При
уредбата на отношенията, произтичащи от договора за изработка, законодателят следва
принципа за ненамеса в чужди права и правоотношения. Така на възложителя в чл.262,
чл.264, чл.265 ЗЗД са признати контролни правомощия върху това кой, кога и по какъв
начин извършва действия по изработка, резултата от които действия настъпват в
патримониума на възложителя. И обратно, търсейки баланса в отношенията на възложителя
с изпълнителя, на основата на принципа за неоснователното обогатяване, законодателят в
чл.258, чл.266-269 ЗЗД възлага срещу ползите от изпълнението задължението на
възложителя да плати извършената от изпълнителя работа. Уредбата на договора за
изработка не оставя съмнение, че двата принципа за забрана на неправомерната намеса в
чужда правна сфера и за неоснователното обогатяване не предполагат непременно писмен
договор, за да може изпълненото СМР да служи в основание за плащане на дължимото за
него възнаграждение. И след като страните не оспорват факта на изпълнението на двете
коминни тела, съответно тяхната задължителност като част от архитектурния проект за
сградата на възложителя, както и полезността на последните, то е очевидно, че ако тази
изработка не бъде разплатена, би се стигнало до неоснователно обогатяване на възложителя
за сметка на изпълнителя.
При първоинстанционното разглеждане на делото е била извършена проверка за това
какъв е бил обема СМР за процесните две коминни тела и каква е обичайната норма на
възнаграждение, като за целта е била назначена съдебна експертиза. Видно от заключението
на последната, прието без оспорване от страните и от първоинстанционния съд, предявените
искове са доказани по основание и размер. Следователно и доколкото ответникът в
качеството му на възложител съобразно диспозитивното начало (чл.6 ГПК) и правилата за
доказателствената тежест (чл.154 ГПК) не твърди и не ангажира доказателства, че
процесната изработка е платена, то и доводите, че дължимото е толкова, колкото е
договорено с писмения договор от 10.09.2018г. и е платено се явява ирелевантно за изхода
от спора.
С оглед пълнота на произнасянето по оплакванията, повдигнати с обжалването на
първоинстанционното решение, трябва да се отбележи и следното. По какъв начин е
осъществено приемането на изпълнението, след като по последното няма повдигнато
оспорване по чл.264 и чл.265 ЗЗД, е въпрос също лишен от релевантност за изхода по
делото. Доколкото сочените във въззивната жалба процесуални нарушения не водят до
изменение върху резултата от първоинстанционното дело, то и оспорването на последния се
явява неоснователно.
3
Въз основа на горното и като препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите на
първоинстанционното решение, настоящият въззивен състав намира, че същото е правилно
по същество на спора и като такова следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба на
ответника се преценява като неоснователна, поради което се оставя без уважение.
При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК искането на
ищеца, настоящ въззиваем, „НСО СОФИЯ” ООД да се осъди ответника да му репарира
сторените за въззивното производство разноски се явява основателно. Съобразно
представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за направа (л.10-11, дело ВОС),
разноските на въззиваемия за въззивното производство са в размер на 1 000 лева. Същите
следва да се възложат за репариране на въззивника „Металекс Инвест” ЕООД, гр. Варна.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261508/05.05.2021г. на Варненски районен съд, 49-ти
състав, постановено по гр.д. № 178/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Металекс Инвест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Димитър Икономов” №23, да заплати на „НСО СОФИЯ” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Зона Б-5” бл.10, вх.Б,
ет.9, ап.113, сумата 1 000 лева (хиляда лева), представляваща сторени за въззивното
производство разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4