Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260014/23.05.2022г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на единадесети май,
двехиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
Юлия Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 516/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от процесуалния представител на КПКОНПИ – София против решение
№ 260011/07.09.2020 г. по гр.д.№ 308/18 г. на Окръжен съд – Разград в частта
му, с която е отхвърлен искът по чл.74 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ против Р.А.С. и Д.М.С.
за разликата от 37247.23 лева, до
предявения размер от 125503.11 лева. Оплакванията са за неправилност поради
нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на иска.
Назначеният особен представител на
ответниците оспорва въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима.
След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативе съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството е образувано по чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./, вр. с §5 ПЗР на ЗПКПОНПИ по
молба на КПКОНПИ - София, ЕИК129010997 срещу Р.А.С. и Д.М.С.,***, Разградска
област, за отмане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество на обща стойност 125503,11лв.
Чрез назначения им особен представител,
ответниците оспорват основателността и доказаността на иска, неговия размер и
твърдят законен източник на доходите си и на вложените в закупуване на
имуществото средства.
Предвид липсата на подадена жалба против
решението в частта му, с която искът е уважен до размер от 37247.23 лева,
решението е влязло в сила и спорът пред настоящата инстанция е висящ за
разликата над посочения уважен размер, до предявения общ размер от 125503,11лв.
Безспорно е установено по делото, че в проверявания
период от 18.VІІІ.2007 г. до 28.ХІ.2011 г. ответниците Р.А.С. и Д.М.С. са живели
на съпружески начала, а от 28.ХІ.2011 са съпрузи и имат три родени деца:навършилите
в хода на проверката пълнолетие А.Д.М. и
А.Д.М., и непълнолетната Г.Д.М..
1.С влязла в сила присъда по НОХД №
347/2017 г. на Окръжен съд – Разград, ответницата Р.А.С. е била призната за виновна в това, че:
- в качеството си на данъчно задължено
местно физическо лице, в условията на продължавано престъпление, като не е
подала в срока по чл.53 ЗДДФЛ изискуемата се по чл.50,ал.1, т.1 ЗДДФЛ годишна
данъчна декларация за придобитите в периода 1.І.2011г.-30.ІV.2014г. и подлежащи
на облагане с данък доходи в общ размер на 45864,79 лв., е избегнала плащането
на данъчни задължения в размер на 4219,56 лв., за което й е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от шест месеца;
- за времето от 20.ІV.2012 г. до
31.ІІІ.2013 г. в гр.Кубрат, в условия на продължавано престъпление, чрез
използване на документ с невярно съдържание, е получила без правно основание
чуждо движимо имущество- пари на стойност 1260,00 лв. с намерение да ги
присвои, за което на осн.212, ал.1 във вр. с чл.26 НК е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца; на осн.чл.23 НК й е определено общо
наказания от осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на осн.чл.66 НК
е отложено с изпитателен срок от три години; Ответницата е осъдена да заплати в
полза на държавата сумата от 4019,56лв. за обезщетяване на причинените в
резултат от престъплението имуществени вреди.
Безспорно е по настоящото дело и от мотивите
на цитираната присъдата, че деянието по чл.255 НК – недеклариране и неплащане
на данъци е осъществено ответницата Р.С. по отношение на сумата от 45864,79лв.,
получена от нея през периода 2010 г. - 2013 г. като доход чрез системите за
разплащане „Western Union“ /„Уестърн Юниън“/ и „Money Gram“ , които са отразени
в заключението на назначената СИЕ
2.С влязла в сила присъда по НОХД № 278/2014
г. на КРС, ответниците Р.А.С. и Д.М.С. са признати за виновни в това, че през периода 1.V.2012 г.
до 6.ІІ.2014 г., в Република Турция, действайки условията на продължавано
престъпление и след предварителен сговор, с цел да набавят за себе си имотна
облага, са възбудили и поддържали у З.Е. - гражданин на РТурция, заблуждение, с което му
причинили имотна вреда в големи размери - 87728,78 лв. и на осн. чл. 210, т.2 и
т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, всеки от тях е осъден
лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване е отложено в условия на чл.66 НК за
изпитателен срок от три години; ответниците са осъдени да заплатят солидарно на
З.Е. причинените
му имуществени вреди в размер на 87728,78 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането. Сумата и начина на плащане чрез системата за бързи
преводи е отразена в заключението на назначената СИЕ..
Престъпленията, за които са осъдени
ответниците, попадат в обхвата на чл.22ЗОПДНПИ(отм.).
Назначената СИЕ е включила в стойността на
имуществото на ответниците сумата от 87728,75 лв., придобита в периода 2012 г.
– 2014 г. чрез измама от турския гражданин З.Е.
Предвид разпоредбата на чл.209 НК, тази сума не е тяхна собственост и подлежи
на връщане като получено без основание чуждо имущество. Да се приеме, че това
имущество е предмет на отнемане по реда на ЗОПДНПИ /отм./ би означавало, че
държавата отнема имущество, което не принадлежи на ответниците.
Паричните средства, които са изразходвани и
не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи
или да се намират по сметка на проверяваните лица, не попадат в предметния
обхват на чл.62 и чл.63, ал.2 от закона и не подлежат на отнемане. Неналичните
парични суми, представляващи погасителни вноски по кредити, вноски по банкови
сметки и лизингови вноски, както и преводи по банкови сметки, лихви по банкови
сметки и изтеглени суми на каса, не съставляват "имущество" по
смисъла на чл. 77, ал. 4, т. 1, вр. § 1, т. 1 от закона.
Според дадената им в §1, т.1 ДР ЗОПДНПИ дефиниция парите са
имущество, само ако са установени в актив, т.е в наличност. Дефиницията не
включва парични средства, преминали през патримониума на проверяваното лице, за
които не се твърди и доказва наличност, т. е. към момента на проверката са били
изразходвани и съставляват разход. В този смисъл и решение № 13/13.Х.2012 г. на
Конституционния съд на РБългария по к.д.№ 6/2012 г., според което на изследване
подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на
изследвания период, увеличаването му през периода от законни източници,
направените разходи и възникнали задължения.
При съобразяване на цитираната практика,
съдът приема, че като неналични в края на проверявания период, искът за претендираните
като имущество суми в общ размер на 88255.88 лева е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, а решението в обжалваната му част – като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено, като на назначения особен представител следва да бъде
изплатен внесеният депозит в размер на 2000 лева.
Предвид горното,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011/07.09.2020 г. по гр.д.№
308/18 г. на Окръжен съд – Разград в частта му, с която е отхвърлен искът по
чл.74 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ против Р.А.С. и Д.М.С. за разликата от 37247.23 лева, до предявения размер от
125503.11 лева.
На назначения особен
представител на ответниците адв.Е.Н., ДА СЕ ИЗПЛАТИ внесеният депозит в размер
на 2000 лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.