Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1649 15.07.2020
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
първи юли Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 1545 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от Д.И.М. против ГД „Изпълнение на
наказанията” – гр. София и изменен в съдебно заседание иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща
възнаграждение за 130 часа положен
от ищеца труд извън времето на дежурство през периода 02.03.2017 г. -
02.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и да
бъдат присъдени на ищеца направените разноски по делото. Ищецът твърди, че е държавен служител и работи на длъжността „********” в
Затвора Бургас, като е заемал тази длъжност през целия процесен период. Твърди
също така, че със Заповед № 453/ 14.08.2014 г. началникът на затвора е определил за
дежурните надзиратели режим на работа при 24-часови, 12-часови и 8-часови
смени, с работно време от 08,00 ч. до 08,00 ч. на следващия ден при 24-часова
смяна, от 08,00 ч. до 20 ч. и от 20,00 ч. до 08,00 ч. при 12-часова смяна и от
08,00 ч. до 16,30 ч. при 8-часова смяна. На следващо място се твърди, че практически
всеки надзирател се явява на работното си място в 7,30 ч., като през времето до
08,00 ч. се превежда в съответствие с изисквания за униформено облекло,
получава технически средства и средства за принуда, участва в инструктаж,
приема оръжие, ако постът му е въоръжен, след което извършва действия по
встъпване в дежурство, а след приключване на дежурството остава още 45 минути,
през което време извършва дейности по сдаване на дежурството, сдава оръжието,
участва в провеждането на отвод, след което предава получените технически
средства, средства за принуда и униформа. Ищецът твърди, че обичайно полага
извън времето за дежурство допълнителен труд минимум 1 час и 15 минути на
смяна, което се извършва със знанието и без противопоставянето на работодателя и
което време не е вземано предвид от работодателя и не е формирало заплащането
на възнаграждението до 11.05.2019 г., а след тази дата е бил заплащан само
половин час от това допълнително отработено време, съгласно Заповед №
Л-2271/2019 г. и Заповед № Л-2788/2019 г. на гл. директор на ГДИН. В съдебно
заседание се явяват двама процесуални представители на ищеца, които поддържат
иска,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 176 от ЗМВР, вр. чл. 19,
ал. 2 от ЗИНЗС,
а акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок ответникът е подал писмен
отговор, в който е оспорил иска изцяло по основание и по размер, като моли
същият да бъде отхвърлен и на ответника да бъде присъдено ЮК възнаграждение. Твърди,
че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство са част от работното време, съгласно чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС,
и същото следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар. „отработено
време“, а съгласно чл. 16е, ал. 5 от ППЗИНЗС 60-минутната
почивка при непрекъснато 12-часово дежурство и 90-минутната почивка при
24-часово дежурство не представляват работно време и не следва да се заплащат
от работодателя, като аналогична е уредбата и по отношение на обедната почивка.
На следващо място ответникът твърди, че със Заповед № 453/14.08.2014 г. на
началника на затвора Бургас за надзирателите, освен време за отдих до 4 часа,
са определени и почивки в размер на 180 минути, от които 90 минути за хранене и
шест физиологични почивки по 15 минути на всеки четири часа, като искът би бил
основателен единствено, ако ищецът докаже, че е бил служебно ангажиран през
нормативно установеното време за почивка и за това време не му е бил отчитан и
заплатен извънреден труд. В отговора също така е посочено, че на осн. чл. 187,
ал. 5, т. 2 и т. 7 от ЗМВР считано от 27.06.2014 г. за служителите, работещи на
смени, се заплаща до 70 часа извънреден труд на тримесечие, а положеният
извънреден труд над тези часове не се компенсира. В
съдебно заседание се явяват двама
процесуални представители на ответника, които поддържат отговора,
представени са писмени доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от представената по делото кадрова справка за ищеца, считано от 03.04.2017 г. същият e бил
назначен за държавен служител, като стажант на длъжност „******” в Затвора
Бургас, през периода 10.04.2017 г. – 02.06.2017 г. е завършил курс за първоначална
пенитенциарна подготовка, а считано от 01.09.2017 г. е назначен на длъжност „*******”
в Затвора Бургас.
Със
Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено следното
работно време за служителите от надзорно-охранителни
състав (НОС) на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в 08,00 ч. и
край на работния ден в 08,00 ч. на следващия ден, 12-часови смени – дневна
смяна от 08,00 ч. до 20,00 ч. и нощна смяна – от 20,00 ч. до 08,00 ч. и
8-часови смени от 08,00 ч. до 16,30 ч. и от 06,00 ч. до 14,30 ч. С т. 9 на
същата заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в
затвора да е 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно
място.
По
делото е представена Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на
ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори,
затворнически общежития, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М.
Димитров“ № 42 – ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да
е в рамките на 30 минути, а за всички останали арести и поправителни домове да
бъде 15 минути, което време следва да се включва към отработеното време на
служителите. В мотивите на заповедта е посочено, че същата се отнася за всички
постове, подържани при 8, 12 и 24 часа в териториалните служби на ГДИН.
Представена
е и Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на гл. директор на ГДИН, влязла в сила на
01.07.2019 г., с която е отменена предходната заповед от 13.05.2019 г. и с
която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр. София да е в
рамките на 45 минути, във всички останали затвори, затворнически общежития,
арести в затворите, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М. Димитров“ №
42 – ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да е в рамките
до 30 минути, а за всички останали арести и поправителни домове да бъде до 15
минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Със
Заповед № 139/12.02.2019 г. началникът на Затвора Бургас е назначил комисия в
състав от 7 души, която да извърши замерване и да документира колко е
необходимото време за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство като се отчетат особеностите на всички
постове, поддържани при 8, 12 и 24 часа в Затвора Бургас и прилежащите му
общежития. Резултатати от дейността на комисията са отразени в приложения по
делото Протокол рег. № 856/21.02.2019 г., върху който липсват подписите на
трима от членовете на комисията, а автентичността на подписите на останалите
лица е оспорена от ищеца, като се твърди, че те не са положени от тях. Ищецът е
оспорил и верността на съдържанието на протокола, като твърди, че отразените в
него факти относно това, че комисията е заседавала в такъв състав, както и
относно това, че комисия в такъв състав е извършила замерване на времето, са
неверни.
Въз
основа на резултатите от дейността на горепосочената началникът на Затвора
Бургас е издал Заповед № 436/01.07.2019 г., с която е наредил времето,
необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас и ЗО да е в рамките до 30
минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са
определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15
минути.
По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че през процесния период за ищеца са отчетени 295 бр. положени
дежурства, от които 110 бр. 24-часови, 170 бр. 12-часови (97 дневни, 64 нощни и
9 в болница) и 15 бр. 8-часови дежурства. Вещото лице също така е установило,
че за периода 02.03.2017 г. – 30.06.2019 г. в начислените суми за трудово
възнаграждение на ищеца не са били включени суми за дейности по
приемане/сдаване на дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – 02.03.2020 г. са му
били платени суми, съответстващи на отработено време съответно на 30 минути –
за 24- и 12-часови дневни смени и 15 минути – за 12-часови нощни смени и
8-часови смени, съгласно заповедта на директора на затвора от 01.07.2019 г. В
заключението си вещото лице е изчислило размера на нетното и увеличеното
трудово възнаграждение на час на ищеца на база размера на основното му трудово
възнаграждение и броя работни часове за всеки месец от процесния период, както
и е изчислило размера на допълнителното възнаграждение за полагане на труд при
приемане и сдаване на дежурство, използвайки посочената от ищеца
продължителност на този труд, а именно 1 час и 15 минути на дежурство, като е
приспаднало начисления и платен от ответника труд след 01.07.2019 г.. При така
извършените изчисления, вещото лице е дало заключение, че при положените от
ищеца 295 дежурства през процесния период и при условие, че дейностите по
приемане/сдаване на дежурство продължават по 1 час и 15 минути на дежурство
(както се твърди в исковата молба), на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение
в размер на 2 424,16 лв. за 342 часа и 45 минути извънреден труд. В
съдебно заседание вещото лице отново е посочило, че изчисленията в експертизата
са направени след приспадане на часовете извънреден труд, платени от ответника на
ищеца за периода до 01.07.2019 г. – 02.03.2020 г.
По
делото са разпитани свидетелите Д. К. К. и Д. Д. М.
Св.
К.заявява, че от четири години работи като надзирател в Затвора Бургас, като с
ищеца работят в едно отделение в корпуса на затвора. Твърди, че в 07,30 ч.
всички надзиратели влизат в затвора, за да се преоблекат и да се приготвят за
дежурството. Пет минути преди развода те отиват в стаята за развод и командирът
проверява какво е здравословното им състояние, външния им вид, снаряжението им,
след което надзирателите се запознават с разпределението на постовете и се
подписват на ведомостта. Според свидетеля, разводът започва в 7,45 ч. и
продължава до 08,00 ч., като на него присъстват поне 18 надзиратели. След 08,00
ч. надзирателите отиват в корпуса на затвора и поемат определените им постове.
Свидетелят твърди, че времето за приемане и сдаване на дежурство е различно за
различните постове, като дейностите по приемане и сдаване на дежурството се
извършват заедно от приемащия и сдаващия надзирател и са следните: вадене на
всички лица покилийно, преброяване на лишените от свобода, проверка на всяка от
килиите относно здравината и чистотата й, като на всеки етаж има общо 23 килии,
две бани и две столови, както и предаване на снаряжението. Според свидетеля
тези дейности обикновено отнемат около половин час и приключват около 08,30 ч.
След като всички сдаващи надзиратели приключат с дейностите по сдаване на
дежурството, те се събират и отиват в стаята за отвод, който продължава около 15
минути и след него ги освобождават, което става около 08,45 ч. Свидетелят
твърди, че ако някой надзирател е приключил по-бързо с дейностите по сдаване на
дежурството, той не може да си тръгне по-рано, тъй като трябва да присъства на
отвода заедно с всички останали надзиратели. Заявява, че всичко гореизложено се
отнася и за ищеца. Според свидетеля, ако един надзирател не се яви в затвора в
07,30 ч., той няма да може да присъства на развода или ще закъснее. Свидетелят
твърди също така, че сутрин на инструктаж се явяват 18-20 служителя, а вечер се
явяват около 6 човека, но инструктажът винаги продължава средно 15 минути,
независимо от броя на служителите, които са на смяна. Заявява, че не е виждал
заповед, която да задължава надзирателите да ходят на работа цивилни, както и
че не е забелязвал ищецът да отива на работа с униформа, но го е виждал да
отива цивилен. Твърди, че при 8-часовите смени по-често не се извършват
действия по приемане и сдаване на дежурството, тъй като няма на кого да се
сдава дежурството, както и че при тези дежурства приемането става в работно
време. Според свидетеля, докладът дали са станали произшествия се прави от
надзирателите след сдаване на постовете, като не винаги има какво да се
докладва, но друг надзирател може да има да докладва много неща. Твърди, че
надзирателите винаги излизат от затвора в 08,45 ч., а при 12-часово дежурство –
около 20,45 ч., като тогава пак се сдава
поста. След 8-часовите смени надзирателите пак отиват при главния надзирател и
му докладват, като той решава кога да ги освободи, но свидетелят не може да
каже кога точно си тръгват надзирателите след такива смени.
След 8-часово дежурство на въоръжен пост надзирателят сдава оръжието си на застъпващия
надзирател, ако има такъв, или го сдава на КПП-то или на командира, като
свидетелят не може да посочи колко време отнема сдаването на оръжието.
Св.
М., работещ в Затвора Бургас на длъжност *****, твърди, че считано от
01.07.2019 г. служители от надзорно-охранителния състав (НОС), които са на
работа, се явяват в затвора в 07,50 ч. за провеждане на инструктаж, а преди
тази дата са се явявали в 07,45 ч. Заявява, че няма изискване надзирателите да
се явяват в затвора с или без униформа, като всеки сам решава как да се яви на
работа. Свидетелят твърди, че от понеделник до петък той провежда инструктажите
на застъпващата смяна (освен случаите, в които се провеждат от началника или от
неговия заместник), а в почивните дни инструктажът се провежда от отстъпващия и
от застъпващия главни надзиратели. Според свидетеля сутрешният инструктаж
започва в 07,50 ч. и продължава най-много 10 минути, като на него се явяват
около 20 служители, а вечерният инструктаж започва в 19,50 ч. и продължава
много кратко, тъй като на него присъстват до 5 служителя. След вечерния
инструктаж смяната на наряда продължава не повече от 10 минути и дежурството на
дневната 12-часова смяна приключва около 20,10 ч. Твърди, че служителите, които
работят на едносменни постове – тези до 8 часа, присъстват на сутрешния
инструктаж, след което застъпват на постовете си, но не приемат поста от друг
служител. Работното време на 8-часовите смени приключва в 16,30 ч., като тогава
те докладват на главния надзирател, че са сдали поста и следва да бъдат
освободени, но не се явяват на общо освобождаване. Служителите, които са били
на 8-часови въоръжени постове, сдават оръжието си, когато минават през КПП-то и
си тръгват, като това става около 16,20 ч. и в 16,25 ч. те вече са освободени
от главния надзирател и нямат ангажименти към затвора. Според свидетеля,
надзирателите изготвят писмени доклади за констатирани събития, които предават
веднага на главния надзирател, поради което по време на отвода не се докладва
дълго време, като за всички постове в затвора сутрешното освобождаване
продължава около 3 минути, а вечерното - по-малко. Свидетелят заявява, че
надзирателите си тръгват от затвора около 08,20 ч., а след 12-часово дежурство
– около 20,10 ч.
Св.
М. също така заявява, че е изготвил приложения по делото Протокол рег. №
856/21.02.2019 г., като той лично се е подписал срещу № 2, а останалите членове
на комисията също са се подписали лично в негово присъствие. Твърди, че той
лично е извършил замерванията в корпуса на Затвора Бургас, а останалите
служители са извършили замервания в общежитието, за което отговаря всеки от
тях, след което са му предали данните от замерванията и той ги е нанесъл в
протокола, като комисията се е събрала, за да обобщи резултатите от
замерванията. Твърди също така, че П. К. не е присъствал на замерванията и на
работата на комисията, а А. К. не е участвала в никакви замервания. Според
свидетеля, всички служители влизат в затвора от едно място, удостоверяват
самоличността си, оставят мобилните си телефони, личните си оръжия и от там се
явяват в залата за инструктаж, а след инструктажа се отправят към постовете,
които следва да приемат. Твърди, че около 08,15 ч. сдаващите надзиратели са
напуснали корпуса на затвора, след което се провежда освобождаване на дежурната
смяна - т.нар. отвод, който приключва около 08,20 ч.
При
така събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира следното:
По делото безспорно се установи, че през процесния
период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника и е заемал длъжността
„…..” в Затвора Бургас, като нормите, уреждащи правоотношението им, се съдържат
ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР.
Съгласно чл. 16а, ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната продължителност
на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. Нормата на чл. 16а, ал. 2
от ППЗИНЗС предвижда, че за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем
работeн процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по
утвърден график, като в тези случаи съгласно чл. 16д, ал. 2 работното време се изчислява
сумирано за тримесечен период. По същия начин е предвидено да се изчислява
работното време и в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, който в случая също намира приложение по
силата на препращащата норма на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.
В чл. 16е от ППЗИНЗС е посочено, че
отработеното време включва: работните часове в рамките на установеното редовно
работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето за физиологични почивки,
времето за отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по време на
разположение (активен период на разположение в поделението), времето за провеждане
на професионално обучение, времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12
часа и 24 часа отработено време.
Съгласно разпоредбата на чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд са длъжни да се явят
в поделението в определеното за инструктаж време, годни да
изпълняват служебните си задължения, като застъпващите в наряд трябва да бъдат
облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид. В тази връзка следва да
бъде посочено, че с цитираната по-горе в решението Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас
(т. 9) е определено ежедневните инструктажи на наряда в затвора и
затворническите общежития да започват 15 минути преди началото на работното
време за конкретното работно място, т.е. ищецът е бил длъжен да е на работното
си място най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му.
Съгласно чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени и съгласно ал. 6 този
труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Във връзка с определяне размера на
времето, което е необходимо за извършване на дейностите по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство са били издадени приложените по делото
Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед
№ Л-2788/14.06.2019 г. на главния директор на ГДИН, както и Заповед №
436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, като главният директор на
ГДИН е определил считано от 01.07.2019 г. за заеманата от ищеца длъжност това
време да е до 30 минути, а със заповедта на началника на затвора за работещите
в затвора са определени следните времеви критерии: при 24-часови и 12-часови
дневни смени - 30 минути, а при 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15
минути.
Назначеното
по делото вещо лице е установило, че от 01.07.2019 г. на ищеца е било изплащано
възнаграждение за времето за инструктаж, приемане и сдаване на дежурство, съгласно
заповедта на началника на затвора Бургас, като тези суми са били приспаднати от
вещото лице.
С оглед на горното и тъй като от събраните
по делото гласни и писмени доказателства се установи, че преди началния час и
след крайния час на всяко дежурство (независимо от неговата продължителност)
ищецът извършва дейности по участие в инструктаж, приемане и сдаване на
дежурството, като това обстоятелство не се оспорва от ответника, а напротив –
издадените заповеди за заплащане на допълнително възнаграждение за тези
дейности, считано от 01.07.2019 г., представляват извънсъдебно признание на
този факт, съдът намира, че и за периода преди 01.07.2019 г. на ищеца е било
дължимо възнаграждение за времето на инструктаж, приемане и сдаване на
дежурство, но такова не му е било заплащано. Поради това съдът приема, че
предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на времето, което следва да
бъде отчетено като положен от ищеца труд извън времето на дежурство, съдът
намира следното:
Досежно началото на дежурствата воденият от ищеца свидетел заяви, че всички надзиратели се
явяват в затвора в 07.30 ч., а според свидетеля на ответника те се явява в
затвора за началото на инструктажа (съгласно Заповед № 453/14.08.2014 г.
началото на инструктажа е 15 минути преди началото на работното време). По
делото обаче не се установи за надзирателите да е налице нормативно установено
задължение да се явяват за изпълнение на служебните си задължения поне 15
минути преди началото на инструктажа, а явяването им в 07,30 ч. (както твърди
свидетеля на ищеца) е по преценка на самите служители, още повече, че не се
установи и задължение за тях да се явяват на работа цивилни и да се преобличат
в униформа на място в затвора. Поради това според съда през времето преди
инструктажа (от 07.30 ч. до 07.45 ч.) те не изпълняват служебни задължения и за
това време не следва да им се заплаща трудово възнаграждение. Ето защо на ищеца
се следва възнаграждение за 15 минути положен труд преди началото на всяко от дежурствата
му през процесния период.
Що
се отнася до действията по сдаване на 24-часови и 12-часови дежурства и
освобождаване от наряд, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на водения
от ищеца свидетел, съгласно които тези действия продължават
общо около 45 минути и сутрин продължават от 08,00 ч. до 08,45 ч., а вечер от
20,00 ч. до 20,45 ч. и едва след това надзирателите си тръгват от затвора.
Съдът намира, че в тази им част тези показания са достоверни, тъй като обемът
на описаните от свидетеля действия, които се извършват при сдаване и приемане
на наряда (проверка и преброяване на всички лишени от свобода, проверка на общо
27 помещения, вписвания в тетрадка, предаване на снаряжение) е такъв, че те
обективно не могат да бъдат извършени за посоченото от другия свидетел време от
20 минути сутрин и 10 минути вечер. Още повече, че след това е необходимо и
време за придвижване на надзирателите от различните части на затвора до стаята
за инструктаж, където всеки от тях докладва на главния надзирател и едва след
това ги освобождават. Освен това св. М. (воден от ответника) е заявил, че не
присъства ежедневно на освобождаването на дежурните, а присъства избирателно,
докато свидетелят на ищеца участва и извършва лично описаните действия след
времето на дежурството, което е допълнително основание да се кредитират
неговите показания относно тези обстоятелства, а не показанията на свидетеля на
ответната страна. С оглед на това съдът намира, че при 24-часовите и при
12-часовите дежурства в корпуса на затвора (дневни и нощни) ищецът е полагал
труд 1 час допълнително (15 минути преди началото на времето на дежурството и
45 минути след неговия край), като до 01.07.2019 г. не му е изплащано никакво
допълнително възнаграждение за това отработено време, а след тази дата са му
плащани по 30 минути за 24-часово и за 12-часово дневно дежурство и по 15
минути за нощно дежурство. Поради това и за тези дежурства следва да му бъде
присъдено възнаграждение за положен труд за остатъка над това време до приетото
от съда време от 1 час - след 01.07.2019 г., както и за по 1 час на дежурство
преди тази дата.
В
експертизата е отразено, че процесния период ищецът е положил и 9 бр. 12-часови
дежурства в болница, за които по делото не се събраха доказателства за положен
от ищеца труд извън времето на дежурството, поради което за тези дежурства,
които представляват дежурство на временен пост по чл. 309, ал. 3, т. 4 от
ППЗИНЗС, следва да му бъде присъдено допълнително възнаграждение за 15 минути
труд, съгласно направеното извънсъдебно признание на този факт с издадената от
главния директор на ГДИН Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. и с издадената от
началника на затвора Заповед № 436/01.07.2019 г., като преди 01.07.2019 г.
такъв труд не е бил заплатен на ищеца.
Що
се отнася до 8-часовите дежурства, по делото не се доказа, че и след тези
дежурства ищецът е извършвал дейности по предаване на дежурството и
освобождаване от дежурство, както и че продължителността на тези действия е по
45 минути след всяко дежурство, тъй като свидетелят на ищеца заяви, че не знае
кога си тръгват надзирателите след такива дежурство, но по-често след тези
дежурства няма сдаване на поста, а свидетелят на ответника заяви, че
служителите на тези постове не се явяват на общо освобождаване и си тръгват от
затвора в 16,30 ч. Поради това съдът счита, че при 8-часовите дежурства на
ищеца се следва възнаграждение за допълнително отработени 15 минути – времето
преди началния час на дежурството, което време е признато за работно време със
Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на гл. директор на ГДИН и със Заповед №
436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, като се установи, че след
01.07.2019 г. на ищеца е било заплащано допълнително възнаграждение за тези 15
минути, поради което в настоящото производство следва да му бъде присъдено
единствено възнаграждение за положен от него труд с продължителност от 15
минути за всяко 8-часово дежурство, положено през периода 02.03.2017 г. –
30.06.2019 г.
Видно
от експертизата, през периода м. март 2017 г. – м. юни 2019 г. ищецът е положил
общо 239 дежурства, от които 78 бр. 24-часови дежурства, 137 бр. 12-часови
дежурства в корпуса на затвора, 9 бр. 12-часови дежурства в болница и 15 бр.
8-часови дежурства. Съобразно приетото по-горе в решението, за всяко от
положените през този период 24-часови и 12-часови дежурства в корпуса на
затвора Бургас на ищеца следва да се присъди допълнително възнаграждение за по
1 час труд извън времето на дежурството, а за всяко от 12-часовите дежурства в
болница и за 8-часовите дежурства следва да му се присъди възнаграждение за 15
минути труд извън времето на дежурството.
През
периода 01.07.2019 г. – 02.03.2020 г. ищецът е положил 32 бр. 24-часови дежурства
и 24 бр. 12-часови дежурства в затвора (15 дневни и 9 нощни), при всяко от
които е отработил по 1 час извън времето на дежурството, а му е било платено
възнаграждение за 30 минути при 24-часовите и 12-часовите дневни дежурства и за
15 минути при 12-часовите нощни дежурства, поради което съдът следва да му
присъди възнаграждение над така платените до действително отработените по 1 час
на дежурство.
В
резултат на горното следва да се приеме, че през целия процесен период ищецът е
положил общо 277 часа труд извън редовното му работно време, като
през никое от тримесечията не е отработил допълнително над 70 часа, поради
което на осн. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за тези допълнителни
часове труд следва да му бъде платено възнаграждение за извънреден труд,
размерът на което следва да бъде изчислен от съда съобразно посочените от
вещото лице в графа № 4 на Приложение № 1 ставки на нетното трудово
възнаграждение за извънреден труд (на час) за всеки месец от процесния период.
След извършване на съответните изчисления,
съдът намира, че общо дължимото и неплатено възнаграждение за положения от
ищеца извънреден труд през целия процесен период е в размер на 1 766,89
лв., но тъй като искът е предявен за сумата от 1 000 лв., то същият следва да
бъде уважен в така предявения размер.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото
възнаграждение за извънреден труд, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от
1 000,00 лв. за периода от предявяването на иска на 02.03.2020 г. до
окончателното й изплащане.
По отношение на направеното от ищеца
оспорване истинността на представения по делото Протокол рег. № 856/21.02.2019 г., съдът намира същото за недоказано,
тъй като св. М. установи, че подписите върху протокола са положени от
участващите в комисията лица, поради което следва да се приеме, че този протокол
е автентичен документ.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него
разноски по делото, които са в размер на 250 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявения иск - 50 лв., както и разноски в размер на
200 лв., представляващи платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото
лице.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат:
*********, да
заплати на Д.И.М., ЕГН **********,***, сумата от 1 000,00 лв. (хиляда лв.), представляваща
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд извън времето на дежурство
през периода 02.03.2017 г. - 02.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано 02.03.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 250,00 лв. (двеста и петдесет
лв.), представляваща направените от него разноски по делото.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат:
*********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна
такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лв.), както и разноски в размер на 200,00
лв. (двеста лв.).
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 15.07.2020
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА