Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 28.10.2020 г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на двадесет
и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 77/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „Еко тур – Р.М.”
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез собственика на
едноличната фирма Р.М. Оспорва се АУПДВ № 09/312/03071/3/01/04/01, изх. №
01-6500/ 8690/ 15.01.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.
Твърди се, че обжалваният административен акт е неправилен, незаконосъобразен и
постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Посочва се, че установените данни от извършените проверки са непълни и
неточни, като не отразяват действителното положение при изпълнението на
сключения между бенефициента и фонда договор за подпомагане по мярка 312. Като
основание за незаконосъобразност ня.а АУПДВ е
изложено становище, че управляващият орган не е спазил законоустановената
процедура за установяване по основание е размер на претендираните
неправилно изплатени средства след извършено първо плащане на финансова помощ.
Цитира се разпоредбата на чл.27, ал.4 от ЗПЗП и се обоснова извод, че
цитираните в АУПДВ правни норми, не регламентират реда за установяване и
събиране на публични държавни вземания, а посочват компетентния орган. Твърди
се, че процедурата по установяване на недължими плащания от европейските
фондове се съдържа в ЗУСЕСИФ. Поради изложените съображения се прави искане да
се отмени АУПДВ. В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно
упълномощен от собственика на едноличната фирма „Еко тур – Р.М.” процесуален
представител. Претендират се деловодни разноски по представен списък по чл.80
от ГПК.
Ответникът – Изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие”, чрез процесуален представител по пълномощие, изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
по списък по чл.80 от ГПК. В представена писмена защита подробно посочва
съображенията си за това.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност и от лице, правната сфера на което се засяга по
неблагоприятен начин от оспорената заповед.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят ЕТ „Еко тур – Р.М.”, ***,
представляван от собственика на фирмата Р.Н.М., подал заявление за подпомагане
по Мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"
от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 година. Към
него приложил Бизнес план, съгласно който за за всяка
година от изпълнението му са заложени годишни приходи от двойна стая със
закуска и вечеря и единична стая със закуска и вечеря в размер на ***
лв. Също така е предвидено разкриване на 5 работни места, 1 работно място – за
управленски персонал и 4 работни места – за производствен. Описани са активите
(дълготрайни и краткотрайни). Представеният бизнес-план бил одобрен с Договор №
***/ *** г. по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия по ПРСР 2007-2013 г., предмет на който е
„Реконструкция на планинска хижа (къща за гости) в ПИ ***, в землището на ***,
***, сключен между ДФЗ и ЕТ „Еко тур – Р.М.”, съгласно който първоначално
одобрената финансова помощ въз основа на представените документи е в размер на ***
лв. На 23.12.2015 г. е изплатена
субсидия в размер на *** лв.
С Писмо изх. № 01-6500/8690/01.11.2019 г. ДФ
"Земеделие" открил производство по издаване на АУПДВ на основание чл.
26, ал. 1 вр. с чл.34, ал.3 т АПК.
В оспорения АУПДВ е посочено, че при
извършване, на : 17.06.2019 г.-28.06.2019 г., на извънредна проверка на място,
извършена разширена проверка на място, в периода: 23.07.2019 г. – 24.07.2019
г., след плащане по проект № ***/ *** г., е установено неизпълнение на следните
задължения по одобрения с Договор № ***/
*** г. бизнес-план:
1. В одобрения бизнес-план, за всяка година
от изпълнението му, са заложени годишни приходи от двойна стая със закуска и
вечеря и единична стая със закуска и вечеря в размер на ***
лв. При извършените последващи проверки, отнасящи се
до три пълни финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 година, е установено,
че средно аритметично изпълнението на бизнес-плана за тези три финансови години
е в размер на 8.39% от заложените приходи. Посочени са резултатите от
извършената на 23.07.-24.07.2019 г. проверка на място, които са следните: за
2016 година – приходите са *** лв.; за 2017 г. –
приходите от двойна стая със закуска и вечеря са ***
лв, като от единична стая не са отчетени приходи.
Посочено е, че това представлява 6.85% изпълнение от одобрения бизнес-план. За
2018 година – приходите от от двойна стая със закуска
и вечеря са *** лв, като от единична стая не
са отчетени приходи. Прието е, че това
представлява 18.34 % изпълнение от одобрения бизнес-план.
2. Неспазване на посоченото в бизнес-плана
разкриване на пет работни места – 1 работно място – за управленски персонал и 4
работни места – за производствен. При извършените проверки е било установено,
че за периода: 23.12.2015 г. (изплащане на помощта) до 31.07.2019 г., т.е. за
2016 г., 2017 г. и 2018 година, не са наемани лица съгласно одобрения
бизнес-план. Представен е бил трудов договор, с дата 17.07.2018 г., сключен с Р.
С. К. на длъжността „ ***”, а от справка в НАП било установено, че на
27.08.2019 г. бил сключен ТД с Е. М. А. на длъжността „***”. Посочено е, че
средно аритметично за трите пълни финансови години, са поддържани 1.97 работни
места, при заложени 5 броя за всяка финансова година от изпълнението на
бизнес-плана (БП). Прието е, че това представлява 40% изпълнение на заложените
в БП показатели за съответствие с изискването за устойчива заетост, като е
определено като нарушение на чл.16, ал.2 от Наредба № 29/ 11.08.2011 година.
3. Установени несъответствия между наличните
при проверката на място активи и тези, които са финансирани чрез изплатената на
23.12.2015 г. субсидия ( установени липси на активи или по-малки количества на
част от финансираните активи), представени в табличен вид в АУПДВ. Описаното е
определено като нарушение на чл.43, ал.1, т.1 от Наредба № 29/ 11.08.2011
година.
4. Непредставяне на изискани документи, при
извършена проверка на място на 23.07.-24.07.2019 г., за активите, финансирани
чрез изплатената субсидия ( фактури,
банкови извлечения, договори, анекси, удостоверения, ППП, категоризация на
обекта). Прието е, че това представлява нарушение на чл.42, ал.3 от Наредба №
29/ 11.08.2011 година.
По изложени мотиви за всяко от нарушенията и
на основание чл.46, ал.1, ал.2, и ал.3, т.4 от Наредба № 29/ 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”
от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., както и на т. 8.1 от Договор № ***/ *** г.,
във връзка с неизпълнението на чл.2, чл.16, ал.2, чл.42, ал.3 и чл.43, ал.1,
т.1 от Наредба № 29/ 11.08.2011 г., както и т.4.12, т.4.13, т.4.15, т.4.17,
б.”а” и т.4.18 от Договор № ***/ *** г. и на основание чл.59, ал.1 и 2 от АПК и
във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК, чл.20а, ал.1 и
ал.2 от ЗПЗП е определено подлежащо възстановяване публично държавно вземане в
размер на *** лв.
По искане на пълномощник на жалбоподателя са
изготвени съдебно-счетоводна и допълнителна ССчЕ,
както и съдебно-оценителна експертиза. Заключенията към тях не са оспорени от
страните и съдът ги възприема, като компетентни, обективни и съответни на доказателствата
по делото.
При извършена проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт, на основание чл.168, ал.1 от АПК, АС –
Кърджали прави следните изводи:
Оспореният АУПДВ е
издаден от компетентен орган, поради което не е налице отменително
основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК (в приложимата редакция), публични са
вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно
получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. В нормата на § 1,
т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл.
11а от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП е
регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС,
като дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите
по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, се установява с издаването на акт за установяване на публично
държавно вземане по реда на ДОПК. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", който е и изпълнителен
директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения
за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
От посочената нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – РА е издаването АУПДВ по
всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по мерките
по чл. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие
на микропредприятия" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Оспореният АУПДВ е подписан от В.
Г., който към датата на издаването му е лицето, заемало длъжността изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“. Следователно същият е издаден от
материално компетентен орган.
Оспореният акт е
издаден в законоустановената писмена форма съгласно чл.
59, ал. 2, във връзка с ал. 3 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му, поради което
не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146,
т. 2 от АПК. Изложени са мотиви, които дават възможност за извършване на
проверка за приложението на материалния закон въз основа на приетите факти.
Относно спазването на
административнопроизводствените правила при
издаването на акта, съдът приема следното:
Производството по
издаване на АУПДВ, съгласно чл. 166 от ДОПК, се провежда съобразно общия ред на
АПК.
Според разпоредбите
на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК установяването на публичното държавно вземане
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако такъв ред
в съответния закон не е предвиден, вземането се установява по основание и
размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт,
предвиден в АПК.
Съгласно чл. 165 от ДОПК събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на
влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от
компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Според чл. 27, ал. 7
от ЗПЗП (нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
Настоящият случай
попада извън приложното поле на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП с оглед нормата на § 12,
ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП (обн. ДВ, бр. 2 от 2018
г.), съгласно която започналите производства по издадените до датата на
влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до
изтичане на периода на мониторинг. В случая, производство е започнало по
смисъла на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП (обн.
ДВ, бр. 2 от 2018 г.) при действието на издадената от министъра на земеделието
и храните Наредба № 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие
на микропредприятия" от програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
От друга страна,
ЗУСЕСИФ не е приложим към процесния случай и силата
на § 4, ал. 3 от ДР на същия (ЗУСЕСИФ), тъй като в ЗПЗП и Наредба № 29 от
11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година е
предвиден специален ред – Глава четвърта, раздел ІІ от Наредбата, като в чл. 46
са посочени основания, при наличието на които РА може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, а в чл. 47 е регламентирана
процедура за налагане на санкциите. С оглед на това се приемат за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че административният орган неправилно е издал
АУПДВ вместо решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
ЗУСЕСИФ, вр. чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.
Жалбоподателят е
уведомен за започване на административно производство в съответствие с
изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК с Уведомително писмо с изх. № ***
от *** г., като му е предоставена възможност в 14-дневен срок
от получаването му да представи писмени възражения по основателността и размера
на публичното вземане, подкрепено с доказателства. Същият е депозирал
Възражение вх. № *** от ***
г., към което не е приложил доказателства. То е разгледано от административния
орган и прието от него за неоснователно, мотиви за което са изложени в
настоящия АУПДВ.
От изложеното следва,
че при издаване на оспорения административен акт не са налице допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосновават неговата отмяна на това основание.
Процесният АУПДВ акт е издаден
в съответствие с приложимите материалноправни норми и
целта на закона. Съображенията са следните:
Както се установи
АУПДВ е издаден за установени четири нарушения, представляващи неизпълнение на
поети с бизнес-плана задължения, които са определени като нарушения на посочени
в акта разпоредби от Наредба № 29/ 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия” от ПРСР за
периода 2007 – 2013 г. и Договор № ***/ *** г.
Съгласно т.1-ва от АУПДВ,
след извършени проверки на място е установено, че не са изпълнени заложените в
бизнес-плана годишни приходи за двойна стая със закуска и вечеря, съответно –
единична стая със закуска и вечеря в размер на ***
лв. В акта е посочено за всяка пълна финансова година (2016г., 2017 г. и 2018
г.) какво е процентното съотношение на това неизпълнение, като е установеното и
средноаритметичното изпълнение за тези три години – 8.39%. От заключението на ССчЕ, за 2017 г. и 2018 г., се установяват различни стойности
на изпълнение на бизнес-плана за този показател, а именно: за 2017 г. – 12.50%
изпълнение; за 2018 г. – 24.00%. За 2016 г. констатацията на ВЛ съвпада с тази
в АУПДВ – 0.00 % изпълнение. При тези данни средно аритметичното за три пълни
финансови години изпълнение на заявения показател е 12.67%.
В АУПД е посочено, че
установеното представлява нарушение на чл.16, ал.2 от Наредба № 29/ 11.08.2008
г., предвиждаща: Бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи
- за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Прието е, че
жизнеспособността на инвестицията е критерии за допустимост за предоставяне на
финансова помощ проекта на ползвателя, който следва да се проверява посредством
оценяване на изпълнението на бизнес-плана, като неделима част на одобрения
проект. Цитирана е нормата на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29/ 11.08.2008 г.
и т.т.4.4 от сключения с жалбоподателя Договор № ***/
*** г. За неизпълнение на посочените нормативни разпоредби и договорни условия,
на основание т.30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (Издадени от Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, обн.,
ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г., изм., бр. 77 от 1.09.2020
г.) (Правилата) е прието, че, за установеното нарушение, размерът на подлежаща
на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената финансова помощ по
договора – *** лв. В т.30 от Правилата е посочено, че в този случай се
дължи възстановяване, когато ползвателят не изпълнява одобрения проект ( не са
постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес-плана). За
преценка на нарушението следва да се вземат предвид установените в тези правила
показатели: тежест на нарушението, степен, системност, продължителност. В
случая в т.30 от Правилата е прието, че нарушението засяга подпомаганата
дейност в цялост, а относно продължителността е посочено, че т.30 следва да се
приложи, когато времетраенето на нарушението е над една финансова година,
съответно – при посочените условия, е продължило две пълни финансови години.
Следователно, правилно е прието, че за описаното нарушение се дължи пълно
възстановяване на получената финансова помощ от ***
лв.
За второто нарушение – неподдържане на пет
работни места за проверяваните три финансови години: 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
е посочено, че същото представлява неизпълнение на чл.16, ал.2 от Наредба № 29/
11.08.2008 г., като на основание т.8.1 от Договор № ***/ *** г. и т.18 от
Правилата е прието, че подлежащата на възстановяване сума е 100% от изплатената
субсидия. АС – Кърджали приема, че в АУПДВ правилно е прието, че нарушението
засяга подпомаганата дейност в цялост, защото се отнася до поддържане на
работни места, необходими за осъществяване на заявения проект.
По т.3-та от АУПД – Установени несъответствия
между наличните при проверката на място активи и тези, които са финансирани
чрез изплатената на 23.12.2015 г. субсидия ( установени липси на активи или
по-малки количества на част от финансираните активи), представени в табличен
вид в АУПДВ. Описаното е определено като нарушение на чл.43, ал.1, т.1 от
Наредба № 29/ 11.08.2011 година и т.4.12, т.4.17, б.”а” и т.4.18 от Договор № ***/
*** г. На основание т.2 от Правилата е определена санкция в размер на 208.66
лв., представляваща цената на установените липси на описаните активи. В
приетото заключение на СОцЕ е определена различна
сума, по-висока от тази в АУПДВ, която не следва да се взема предвид, тъй като
експертизата е включила оборудване (актив) и след датата на проверката на
място.
- Четвъртото нарушение, описано в АУПДВ, е
непредставяне на изискани документи, при извършена проверка на място на
23.07.-24.07.2019 г., за активите, финансирани чрез изплатената субсидия ( фактури, банкови извлечения,
договори, анекси, удостоверения, ППП, категоризация на обекта). Прието е, че
това представлява нарушение на чл.42, ал.3 от Наредба № 29/ 11.08.2011 година,
както и на т.4.13, 4.15 и 4.18 от Договор № ***/ *** г.. На основание т.13 от
Правилата е прието, че следва да се наложи санкция в размер на 100% от
отпусната финансова помощ.
Тъй като са констатирани четири нарушения на
Наредба № 29/ 11.08.2011 година, както и на т.4.13, 4.15 и 4.18 от Договор № ***/
*** г., правилно е приложен чл.3, ал.1 от Правилата, който е със следното
съдържание: Когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите
за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на
финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на
един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е
подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на
подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за
вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя
финансова помощ.
При доказаност на
описаните четири нарушения и определена за всяко от тях санкция, правилно е
взет най-големият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ,
който е 100% от изплатената такава на 23.12.2015 г. в размер на ***
лв. Поради изложеното АС – Кърджали приема, че оспореният АУПДВ е
законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл. 143,
ал. 2 от АПК, искането на ответника за присъждане на деловодни разноски е
основателно. Съгласно представен списък на разноските ведно със споразумение за
правни услуги от 20.03.2020 г., фактура № ***/ *** г. и извлечение от банкова
сметка, същите възлизат на 5788.08. с ДДС. На основание чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер
на адвокатското възнаграждение е 4823.40 лв., което с начислен ДДС в размер на
20% е 5788.08 лв,
дължими от жалбоподателя.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.173, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на ЕТ „Еко тур – Р.М.” с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу АУПДВ №
09/312/03071/3/01/04/01, изх. № 01-6500/ 8690/ 15.01.2020 г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”.
Осъжда ЕТ „Еко тур – Р.М.” с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие”, гр.София деловодни разноски в размер на 5788.08 лв. (пет хиляди
седемстотин осемдесет и осем лева и 08 стотинки).
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: