Р Е
Ш Е Н
И Е № 119
гр.Кюстендил,
23.06.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар
Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил,
като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №104/2023г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАЯНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Началник група КПДГПА в сектор ПП
при ОДМВР – Кюстендил с адрес гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 чрез
процесуалния представител гл.юрисконсулт Г.Б.обжалва решение №121/31.03.2023г.
на ДРС, постановено по АНД №126/2023г. Развиват се съображения за
незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на
НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът чрез пълномощника, в
писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила. Не се претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет на касационно оспорване е
решение №121/31.03.2023г. на ДРС, постановено по АНД №126/2023г., с което е отменено
НП №22-5310-001528/20.12.2022г. на началник група КПДГПА в сектор ПП при ОДМВР
– Кюстендил. М.А.А. *** е санкциониран, като са му наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на
чл.58, т.3 от ЗДвП.
Въззивният съд е формирал извод за
незаконосъобразност на НП, приемайки че извършеното нарушение съставлява
маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН.
Касационната жалба е допустима – подадена
е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211,
ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. По същество касационният съд приема следното:
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на М.А.А. ***-5310-001528/20.12.2022г.
на началник група КПДГПА в сектор ПП при
ОДМВР - Кюстендил. Прието от фактическа страна е, че на 05.12.2022г. в 20.41 ч.
нарушителят е управлявал по автомагистрала Струма, км 60+200, МПС Ф Т с рег.№***
в аварийната лента за движение на заден ход, срещу насрещното движение. За
констатирано нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП е съставен АУАН №810736/05.12.2022г.,
а въз основа на него е издадено процесното НП.
От събраните пред районния съд гласни
доказателства се установява, че процесният автомобил е бил автомобил на Пътна
помощ и се е движел по посочения начин, за да окаже помощ на аварирало МПС.
Движел се е с включени аварийни светлини и лампа на Пътна помощ.
Настоящият касационен състав след анализ
на събрания доказателствен материал и на база посочените в АУАН и НП правни
норми, формира извод за несъставомерност на деянието на М.А.А.. Лицето е
привлечено към административнонаказателна отговорност по чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Санкционната норма предвижда наказание за водач, който се движи в лентата
за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по
чл.58, т.3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен
път. А императивната разпоредба на чл.58, т.3 от ЗДвП забранява движението или
спирането в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. Действително в настоящият случай не са налице изключенията
на сочената норма, но безспорно установено е движение на автомобил на Пътна
помощ с цел оказване помощ на аварирал автомобил в лентата за принудително
спиране. Съобразявайки разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗДвП, която предвижда, че
тегленето на повредено МПС се извършва с гъвкава връзка, с твърда връзка или от
автомобил със специално приспособление; установените факти по движение на
автомобила на нарушителя в качеството му на автомобил на Пътна помощ и целта на
движение – оказване на помощ на аварирал автомобил на автомагистралата,
касационният съд счита, че нормите на чл.58, т.3 от ЗДвП и съответно
санкционната такава на чл.178ж, ал.1, пр.1 отЗДвП са неприложими за настоящият
случай, доколкото не е налице движение на автомобил в отклонение от забраната
на чл.58, т.3 от ЗДвП, а движение на автомобил със специално предназначение. В
този смисъл деянието е несъставомерно по посочената правна норма и издаденото
НП се явява незаконосъобразно.
Касационният съд не споделя изводите на
ДРС за приложимост на чл.28 от ЗАНН, доколкото е налице изключението по чл.28,
ал.7 от ЗАНН във вр.с чл.189з от ЗДвП - за нарушенията по този закон не се
прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН. Т.е. чл.28 от ЗАНН е неприложим, тъй като в ЗДвП е предвидено друго.
Като е достигнал до краен правен извод
за незаконосъобразност на НП, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил правилно решение, което ще бъде
оставено в сила.
С оглед изхода от спора съдът не
присъжда разноски.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №121/31.03.2023г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №126/2023г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: