№ 195
гр. Монтана, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200398 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 23 – 0996 - 000320/10.03.2023г. на
Началник Сектор “Пътна полиция” (ПП) към ОДМВР - Монтана са наложени
на Ц. К. Ц., с посочен съдебен адрес в гр.Монтана, чрез адв.К. А. от МАК,
административни наказания - глоба в размер на 20 (двадесет) лева за
административно нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, санкционирано на
основание чл.185 от ЗДвП и глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от
право да управлява мпс за срок от 1 (един) месец за административно
нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Ц. К. Ц.
лично и чрез адв.К. А. от МАК, моли да бъде отменено, считайки, че не е
извършил нарушенията, че вината е споделена, че са допуснати съществени
процесуални нарушения. В първото по делото открито съдебно заседание Ц.
дава обяснения, поддържа обясненията си, които е дал като възражения в
рамките на административно-наказателната преписка (АНП).
Пълномощникът му адв.А. излага доводи за отмяна на НП в писмена защита,
претендират се и разноски.
Въззиваемата страна като административно-наказващ орган Началник
Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
1
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и частично
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
На 15.02.2023г. в 09:00 часа в гр.Монтана, на бул.Трети март в района
на пл.Алеко Константинов, жалбоподателят Ц. като водач на л.а. „М Ц250“ с
рег. № М ХХХХ ВХ, при движение на заден ход не осигурил лице, което да
му сигнализира за опасност и блъснал в предната част спиращото в съседното
парко място мпс – л.а. „БМВ Х Ф“ с рег. № К ХХХХ ВА, с което реализирал
ПТП с материални щети. Водачът на другото мпс – л.а. „БМВ Х Ф“ с рег. № К
ХХХХ ВА била св.С. С. П., сигнализирала на тел.112 и останала на мястото
на ПТП, а жалбоподателя, който бил със съпругата си – св.ММ Ц.А, считайки,
че не е настъпило ПТП с материални щети, понеже бързали за посещение при
лекар, продължили посоката си.
Заради подадения сигнал на тел.112, на мястото на ПТП пристигнали
св.В. Б. В. – мл. авто-контрольор и колегата му – св.П. Д. Л.. Св.П. снимала
рег. номер на л.а. управляван от жалбоподателя, посочила го на пътните
полицаи, и същите установили Ц., който написал писмени обяснения,
считайки, че вината за ПТП е споделена и че не е напуснал мястото на ПТП,
просто не бил установил съприкосновение и щети по другото мпс, и понеже
бързал тъй като имали със съпругата му час за лекари, продължил
движението си. Обяснения дал и св.П. А. И., който работи в ОП „Чистота“,
който видял как управляваното от Ц. мпс на излизане на зад закачило спряло
друго мпс в съседно парко място. След извършване на проверка по АНП, св.В.
Б. В. в присъствието на св.П. А. И. и св.П. Д. Л., съставил спрямо Ц. К. Ц.
АУАН Серия АД, № 320, бл. № 056188/20.02.2023г. за административни
нарушения по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Бил съставен
и Протокол за ПТП № 1847807/20.02.2023г. С Решение № УРИ 996000-
459/28.02.2023г. административно-наказващия орган (АНО) оставил без
уважение възраженията на Ц. и въз основа на изготвения АУАН, Началник
Сектор ПП към ОДМВР - Монтана като административно-наказващ орган
(АНО), оправомощен със Заповед № 8121з-1632/21г. на МВР намерил, че Ц. е
извършил административни нарушения по смисъла на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП
и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, и издал обжалваното НП, санкционирайки го на
основание чл.185 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В рамките на съдебното следствие св.В. Б. В. и св.П. Д. Л. поддържат
посочените обстоятелства в АУАН.
Св.П. А. И. посочва, че е видял как на заден ход водача Ц. е „зажулил“
БМВ-то, но явно не е разбрал и затова не е спрял.
Жалбоподателят Ц. К. Ц. дава обяснения, съгласно които оспорва
нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, но изрично уточнява, че според него
вината е споделена, т.е. и другия участник в ПТП също имал вина. Ц.
2
пояснява, че е в един момент давайки на заден ход е усетил упора, спрял и
заедно със съпругата му св.ММ Ц.А, започнали да оглеждат и видели, че на
лявото парко място влиза черно мпс и неговото мпс се е „опряло“ с черното
мпс. Сторило му се че гумите са се опрели и леко издърпал колата си напред
и изправил посоката си на движение. В същото време черното БМВ също се
придвижило напред и спряло на паркинга. Ц. не усетил и не видял каквито и
да е сведи от контакт между купетата на двете мпс-ва, и бързал за да спазят
час при лекари, продължил движението си и не останал на мястото на ПТП.
След подробен анализ на доказателствата по делото (поотделно и в
тяхната съвкупност), които са в контекста на гореизложената фактическа
обстановка съдът намира, че административно-наказващия орган (АНО) НЕ е
приложил правилно закона, като е приел, че е налице доказано
административно нарушение по смисъла на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът установява, че АНО НЕПРАВИЛНО е квалифицирал
извършеното нарушение и го е санкционирал позовавайки се на санкционната
разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Водачът Ц. няма несъмнени данни по
АНП и настоящето дело, да не е спазил ВИНОВНО задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие, съответно на 15.02.2023г. след
реализиране на ПТП с материални щети, да е знаел, че е причинил ПТП и
въпреки това без да създава опасност за движението по пътя, да не е спрял, за
да установи какви са последиците от произшествието.
Настоящият съд след като подробно и обективно анализира всички
гласни и писмени доказателства по делото, намира, че нарушението не е
доказано по несъмнен начин, тъй като кредитира обясненията на
жалбоподателя Ц., поради това, че показанията на св.П. А. И. (очевидец на
ПТП и на събитията след него) на практика подкрепят обясненията на
жалбоподателя. Ц. не е усетил (разбрал), видял, че е блъснал паркирания л.а.
и че е причинил ПТП с материални щети, поради и което е продължил
движението си.
Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира административното нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за недоказано по
несъмнен начин, а доказателствената сила на съставения АУАН в тази му
част, за оборена.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение
по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, е допуснато съществено процесуално нарушение,
формалното приложение на чл.52, ал.4 от ЗАНН от АНО, е довело до
недоказаност на административното нарушение и ограничаване правото на
защита на нарушителя. Следвало е да се обсъдят възраженията на Ц. по –
задълбочено, в т.ч. в контекста на показанията на св.П. А. И., който е дал
писмения сведения и по АНП, не различаващи се от дадените показания в
рамките на съдебното следствие.
Не е доказано по безспорен начин извършването на нарушението по
3
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, самоличността на нарушителя в лицето на
жалбоподателя Ц. и най – вече неговата вина. Според настоящият съд
неправилно е бил приложен материалния закон, което е имало за последица
ограничаване правото на защита на нарушителя и в крайна сметка е довело да
недоказаност на извършеното административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП. Видно от приложената и приета справка за нарушител/водач
относно жалбоподателя Ц., последния е придобил правоспособност и има
издадено СУМПС от м.05.1978г., и въпреки това, е допуснал малобройни и не
значими по тежест административни нарушения по ЗДвП, вследствие на
което са били издадени 2 бр. влезли в сила НП и 3 бр. фишове, 2 бр. от които
са заплатени от Ц., видно от справката.
След подробен анализ на доказателствата по делото (поотделно и в
тяхната съвкупност), които са в контекста на гореизложената фактическа
обстановка съдът намира, че административно-наказващия орган (АНО) е
приложил правилно закона, като е приел, че Ц. с поведението си на водач на
мпс движещо се на заден ход е причинил ПТП с материални щети, но
неправилно е посочил, че тези обстоятелства осъществяват нарушението по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, респ. че следва да бъде санкционирано съгласно
чл.185 от ЗДвП. Тъй като така описаното в АУАН и НП административно
нарушение като обстоятелства е доказано по несъмнен начин чрез писмените
и гласни доказателства по делото, налице е хипотезата на чл.63, ал.7 от ЗАНН
– „Съдът изменя акта по чл.58д, когато се налага да: т.1.приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението“. Описаните обстоятелства в
процесните АУАН и НП сочат на извършено и доказано административно
нарушение по чл.40, ал.2 от ЗДвП, а не на токова по смисъла на чл.5, ал.1, т.1
от ЗДвП, респ. санкционната разпоредба на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДВП е
приложима, а не посочената в НП, тази на чл.185 от ЗДвП. На практика
размера на съответното административно наказание е строго фиксирано,
отново глоба в размер на 20 (двадесет) лева. Предвид гореизложеното НП в
частта на приложението на чл.185 от ЗДвП, подлежи на изменение, чрез
приложение на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП. В тази част на обжалваното НП,
настоящия съд не открива да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя, нарушител. Този съд не споделя становището на защитата, че
и в тази част НП следва да се отмени, защото намира нарушението за
доказано, макар и неправилно квалифицирано и санкционирано. Разпоредбата
на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) дава
правно основание за изменение на НП в тази му част, без да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя Ц.,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва присъдено поискано чрез адв.К. А. от МАК адвокатско
възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от страната
4
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
АНО с придружителното писмо е направил възражение за прекомерност.
Поисканите разноски от адв.А. от МАК са в размер на 500 (петстотин лева),
които НЕ следва да бъдат присъдени, тъй като настоящия съд установява
прекомерност. Като размер поисканите разноски НЕ са съобразени с
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, изм. ДВ,
бр.88/04.11.22г.). Предвид изложеното, настоящия съд намира, че следва да
бъде уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя Ц. на сумата
400 (четиристотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение, а в
останалата част до размера от 500 (петстотин) лева, искането за разноски,
следва да бъде оставено без уважение. Присъдените разноски следва да бъдат
заплатени от ЮЛ – ОДМВР – Монтана.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.1 вр. с чл.63, ал.2, т.1
вр. с чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0996 –
000320/10.03.2023г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, в частта
с което на Ц. К. Ц., с посочен съдебен адрес в гр.Монтана, чрез адв.К. А. от
МАК, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20
(двадесет) лева на основание чл.185 от ЗДвП, като на основание чл.183, ал.2,
т.11 вр. с чл.40, ал.2 от ЗДвП НАЛАГА на Ц. К. Ц., с посочен съдебен адрес в
гр.Монтана, чрез адв.К. А. от МАК, административно наказание – ГЛОБА в
размер на 20 (двадесет) лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0996 –
000320/10.03.2023г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, в частта
с което на Ц. К. Ц., с посочен съдебен адрес в гр.Монтана, чрез адв.К. А. от
МАК, са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 100
(сто) лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 1 (един) месец на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана да заплати на жалбоподателя Ц. К. Ц.
сумата 400 (четиристотин) лева, представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя Ц. К. Ц., чрез адв.К.
А. от МАК за присъждане на сумата 500 (петстотин) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14
5
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6