Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     №

                                        Гр. София, ……..2022 год.

          

                                      В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание, проведено на девети април през две хиляди двадесет и първа  година, в състав :

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 3334/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 15.10.2019 г., постановено по гр.д. № 40964 /2018 г. по описа на СРС, съдът е осъдил З. „О.“ АД, ЕИК********да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 3 329,04 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 31.07.2015 г. на ГКПП Калотина, ведно със законната лихва от 21.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на правния спор е разпределил и разноските между страните.

Недоволен от съдебното решение е останал ответникът З. „О.“ АД, ЕИК ********, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която обосновава становище за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че ищецът не е доказал при условията на главно и пълно доказване наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и твърдените в исковата молба имуществени вреди. Евентуално поддържа, че искът неправилно е уважен за пълния предявен размер от 3 329, 04 лв., тъй като от приетата по делото експертиза е установено, че действителния размер на вредите, определен при отчитане на средните пазарни цени, е в размер на 3 202, 56 лв. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове за главница и законна лихва.

 В срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на ищеца в първоинстанционното производство, с който се излага становище за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение и се иска неговото потвърждаване.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 ГПК.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за частично основателна. Съображенията за това са следните:

Между страните не се спори, че към 31.07. 2015 г. е налице валиден договор за застраховка „Каско“ по отношение на л.а. „Тойота Рав 4“ с peг. № ********с въззиваемото дружество, както и че към тази дата за т.а. „Даф“ с peг. № ********има валиден договор за застраховка за риска „гражданска отговорност“ при дружеството въззивник. Не се спори и че по лекия автомобил има нанесени щети, изразяващи се в увреждане на задна броня в дясно, десен стоп, задна дясна врата, предно дясно огледало и предна дясна врата, както и че за тези вреди въззиваемият е изплатил обезщетение в размер на  3 314,04 лв.

Представен пред съда е двустранен протокол за настъпило ПТП на 31.07.2015 г. между л.а. „Тойота Рав 4“ с peг. № ********и т.а. „Даф“ с peг. № ********, от който, с оглед изготвената от водачите схема на ПТП и другите вписвания, се установява следното:

На 31.07.2015 г. т.а. „Даф“ с peг. № ********се движи в посока от дясно на ляво, с оглед излизането от територията на Република България към Сърбия, като попътно на неговото движени в дясно се намира кабинка на ГКПП Калотина. Преди тази кабинка, гледано от посоката на движение на т.а., на тротоара е спрял л.а. „Тойота Рав 4“ с peг. № ********като предната част на автомобила сочи в посока обратна на посоката на движение на т.а. „Даф“ с peг. № ********. Съобразно схемата на ПТП ударът между двете МПС се състой в дясна част на лекия автомобил и дясна част на товарния такъв. В частта от протокола за ПТП, в която изрично се отбелязва в коя част на автомобила е настъпил ударът обаче е маркирано, че лекият автомобил е ударен от лявата страна с дясната час на товарния автомобил. С думи в тази графа е изписано, че при удара са нанесени следните вреди на лекия автомобил -задна броня, заден десен стоп, задна дясна врата, предно дясно огледало, предна дясна врата.

По делото са разпитани като свидетели двамата водачи на МПС. Водачът на лекия автомобил – А.А.М.е посочил, че на 31.07.2015 г., докато шофирал автомобилът настъпила авария и не можел да запали, поради което той, заедно със служител на гранична полиция го избутали и оставили паркиран на тротоара до кабинката на гранична полиция. В един момент, камионът, който идвал от срещуположната посока на движение, зажулил автомобила от дясната страна като счупил предно дясно огледало и нанесъл вреди на задната част.

Водачът на товарния автомобил от своя страна е изложил в показанията си, че пътувал в посока Сърбия и инцидентът станал на пункта преди навлизане в Сърбия, където имало голямо платно. В дясната страна на платното имало караул и наредени конуси със знака „Премини в дясно“. Конусите били наредени по навътре от осевата линия, за да нямало изпреварвания и това скъсявало платното. Завоят, в който трябвало да навлезе бил вляво от будката, а насрещната лента била затворена. Непосредствено преди будката, в дясно имало паркиран върху целия тротоар л.а. с предницата към будката. Задната му част била изнесена с един метър надясно към левия завои на свидетеля, за да завие на дясно. При тази маневра с неговата задна дясна част закачил л.а. в неговия ляв заден калник.

По делото е изслушана и приета САТЕ, чието заключение, изготвено на база схемата и вписаното в двустранния протокол за ПТП е, че на 31.07.2015 г. в района на ГКПП Калотина бил спрял л.а. „Тойота Рав 4“ с peг. № ********когато поради недостатъчно упражнен върху возилото контрол т.а. „Даф“ с peг. № ********удря спрялото возило от дясната част и уврежда: броня задна, десен стоп, врата задна дясна, огледало дясно и предна дясна врата. Всички посочени щети били в причинна връзка с произшествието. Стойността им по средни пазарни цени била в размер на 3 202, 56 лв. Средната цена за ликвидационна такса е в размер на 15 лв.

След разпита на свидетелите, във връзка с противоречията в показанията им за мястото на удара между двете МПС-та и посоката, в която е бил паркиран л.а., по делото е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза, която е установила следното: В случай, че лекият автомобил е бил паркиран с предницата към кабинката на гранична полиция т.е. в същата посока, в която се е движил товарният автомобил, твърдените в исковата молба щети по лекия автомобил не биха могли да настъпят при удар между тях, тъй като те следва да са от лявата, а не от дясната страна на лекия автомобил.

При така установеното въззивната инстанция намира следното:

По делото е налице противоречие между показанията на двамата свидетели, както и в отбелязванията, направени в двустранния протокол за ПТП. Съобразно показанията на водача на лекия автомобил, последният е бил паркиран така, че предницата му е сочила в посока, противоположна на посоката на движение на товарния автомобил. Това твърдение съответства на изготвената от двамата водачи схема на ПТП, обективирана в представения по делото двустранен протокол, както и на ръкописно изписаните в него щети по лекия автомобил. В същото време то противоречи на посоченото в графата, в която се отбелядва изрично място на удар между МПС-тата, където е маркирано, че лекият автомобил е ударен от лявата страна, както и на показанията на водача на товарния автомобил, който твърди, че лекият автомобил е бил спрян с предницата към кабинката на гранична полиция т.е. попътно на неговото движение и съответно, че при удара е следвало щетите да настъпят в лявата част на лекия автомобил, а не в дясната. В същото време водачът на товарния автомобил не отрича, че е ударил лек автомобил и че е счупил огледалото и е увредил задната му част, но посочва и че няма напълно ясни спомени за конкретни обстоятелства като това какви вреди са били нанесени, кой точно е автомобилът и др.

С оглед горното въззивната инстанция намира, че следва да кредитира изготвената схема на ПТП и ръкописно изписаните щети по лекия автомобил в двустранния протокол за ПТП, както и показанията на водача на лекия автомобил като приема, че същият е бил паркиран с предница, насочена в посока противоположна на движението на товарния автомобил т.е. срещу него, като така при удара между двете МПС товарният автомобил е закачил именно дясната страна на лекия. Този извод съдът основава на становището си, че за водачите е било обективно по - лесно да начертаят схемата, гледайки пред себе си положението на двете МПС-та, като намира, че следващата графа от протокола, в която те трябва да отбележат от коя страна е станал ударът предполага повече възможности за грешка в посоките дясно и ляво с оглед разположението на попълващия и личните му възможности за ориентиране. Освен това показанията на водача на товарния автомобил се открояват и с лека неяснота, предвид невъзможността на същия да си спомни в конкретика случая, което от своя страна предполага и че е възможно той да не помни и в каква посока точно е бил паркиран лекият автомобил. Не на последно място съдът отчита и факта, че водачът на товарния автомобил като цяло си спомня и не отрича, че е ударил лек автомобил, като освен това посочва и щети по него, сходни с тези, които са предмет на настоящето производство, но от другата ( лява) страна на МПС, което говори, че щетите са причинени именно при описаното в исковата молба ПТП.

При така изложеното въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният такъв е приел за доказано по делото, че претендираните вреди по лекия автомобил са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В същото време обаче основателно се явява възражението за присъдения размер на регресното вземане. В тази връзка въззивният съд установи, че съобразно допусната по делото съдебно-автотехническа експертиза  нанесените вреди по лекия автомобил имат средна пазарна стойност в размер на 3 202,56 лв. с ДДС, към които следва да се прибавят дължимите такси за ликвидационната преписка в размер на 15 лв. или общо сумата, която следва да се възстанови от застрахователя на гражданската отговорност на товарния автомобил на застрахователя по застраховка Каско на лекия автомобил следва да е в размер на 3 217,56 лв. с ДДС. Основателна се явява и претенцията за заплащане на законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С оглед приетото обжалваното съдебно решение следва частично да се потвърди, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати сумата от 3 217, 56 лв. с ДДС, като се отмени в частта, с която искът е приет за основателен за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 3 329, 04 лв.

По разноските:

При този изход на правния спор З. „О.“ АД, ЕИК********следва да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******** сумата от 341,33 лв. деловодни разноски и 405, 93 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Във връзка с последното съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, тъй като с оглед материалния интерес по делото същото отговаря на минималните размери на адвокатските възнаграждения, установен от НМРАВ.

С оглед изхода на правния спор ответникът в първоинстанционното производство З. „О.“ АД, ЕИК********също има право на част от направените от него разноски пропорционално на отхвърлената част от иска, които са в размер на 13,39 лв. деловодни разноски и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на правния спор във въззивното производство страните имат право на следните разноски:

Въззиваемият З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******** следва да заплати на въззивника З. „О.“ АД, ЕИК********сумата от 2,22 лв. деловодни разноски и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, а въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. 

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

                                                           

                                                     Р  Е  Ш И  :

 

ОТМЕНЯ съдебно решение от 15.10.2019 г., постановено по гр.д. № 40964 /2018 г. по описа на СРС, в частта, с която  З. „О.“ АД, ЕИК********е осъдено да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), сумата над 3 217, 56 лв. с ДДС, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 31.07.2015 г. на ГКПП Калотина, ведно със законната лихва върху сумата над 3 217, 56 лв. с ДДС от 21.06.2018 г. до окончателното изплащане и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******** срещу З. „О.“ АД, ЕИК********иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата над 3 217, 56 лв. с ДДС до пълния предявен размер от 3 329,04 лв. с ДДС, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 31.07.2015 г. на ГКПП Калотина, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от главницата от 21.06.2018 г. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 15.10.2019 г., постановено по гр.д. № 40964 /2018 г. по описа на СРС, в частта, с която  З. „О.“ АД, ЕИК********е осъдено да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 3 217, 56 лв. с ДДС, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 31.07.2015 г. на ГКПП Калотина, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ЕИК********да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******** сумите от 341,33 лв. деловодни разноски и 405, 93 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата от 100 лв. юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на З. „О.“ АД, ЕИК********сумата от 13,39 лв. деловодни разноски и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство и сумите от 2,22 лв. деловодни разноски и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           

 

 

                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                       

 

                            

                                                                                                     2.