№ 4173
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Д. К. Демирев
Мила Г. Димова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20241100514443 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 333295/21.10.2024г.,
подадена от ответника в първоинстанционното производство Л. Е. Д., срещу
решение № 17006 от 19.09.2024г. по гр.дело № 3987/2024г. по описа на СРС,
46 състав, в частта му, с която е признато за установено, че Л. Е. Д. дължи на
„Топлофикация - София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл.422 ГПК 3/6 части от сумата от 4760,53
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: гр.София, 1113, обл. София, общ.Изгрев,
ж.к.„*********, Аб. №: 95182/инст.**********, ИД номер: 183804, за периода
от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, и 661,34 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 22.06.2023г., както и суми за дялово разпределение:
55,55 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 06.07.2023г.до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№37958/2023 г. на СРС, 46 състав. Във въззивната жалба са изложени
оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати
нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и
поради необоснованост. Районният съд не съобразил, че по делото няма данни
1
за количеството, параметрите и качеството на потребената от ответницата
топлинна енергия, като задълженията й били изчислени единствено въз
основа на частни документи, съставени от самия ищец. Изготвената по делото
експертиза от своя страна се базирала именно на тези частни документи.
Счетоводните записвания при ищеца не можели да се ползват като
доказателства, тъй като не се установило, че счетоводството е водено редовно.
Допълва се, че по делото не е бил представен договор за извършване на
услугата дялово разпределение, поради което вземането на ищеца за това
възнаграждение останало неустановено по основание. От съставените от
третото лице – помагач документи също не можело да се формира извод, че
именно ответницата е потребила топлинна енергия. Липсвала молба-
декларация, която да е подадена от ответницата, за откриване на партида,
поради което не можело да се приеме, че между страните съществува
облигационно правоотношение. Неправилно бил приложен и институтът на
погасителната давност. Моли решението да бъде отменено в неговата
обжалвана част, а исковете, предявени срещу ответницата, да бъдат
отхвърлени, като страната е заявила и претенция за разноски. Не са направени
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемото дружество „Топлофикация
София“ ЕАД е подало отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната
основателност. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което
моли същото да бъде потвърдено. Страната претендира разноски. Не са
направени доказателствени искания.
Въззиваемата страна- трето лице- помагач на страната на ответника,
„Техем сървисис“ ЕООД не е подала отговор по въззивната жалба.
Решението в частите, с които е прието за установено спрямо Д. Х.П.,
ЕГН:**********, Д.Д.П. с ЕГН:**********, Е.Д.П. с ЕГН:********** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл.
422 ГПК разделно при квоти по 1/6 за Д. Х.П., Д.Д.П. и Е.Д.П. сумата от
4760,53 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: гр.София, 1113, обл. София,
общ.Изгрев, ж.к.„*********, Аб. №: 95182/инст.**********, ИД номер:
183804, за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
06.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 661,34 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 22.06.2023г., както и суми за
дялово разпределение: 55,55 лева - главница за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.07.2023г.до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №37958/2023 г. на СРС, 46 състав, както и в частта, с
която е отхвърлен искът за мораторна лихва върху сумите за дялово
разпределение в размер на 11.75 лева за периода от 16.07.2020г. до
22.06.2023г., не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
2
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй
като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита,
поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт
настоящата инстанция намира следното:
Софийски районен съд е приел, че ответницата- въззивник Л. Е. Д.- М.
има качеството потребител на топлинна енергия, поради което за нея е налице
задължение да заплаща доставената до топлоснабдения имот топлинна
енергия. Приел е, че договорното правоотношение между топлопреносното
предприятие и клиента е възникнало по силата на закона, без да необходимо
изрично изявление от страна ответника, включително и относно Общите
условия по договора. Намерил е, че доколкото М. е собственик на 3/6 ид.ч. от
процесния имот, то същата дължи стойността на доставената до апартамента
топлинна енергия съобразно притежаваната от нея квотата в съсобствеността.
Приел е за неоснователно релевираното възражения за изтекла погасителна по
отношение на претендираните вземания за главница. Намерил е за доказан по
основание и иска за заплащане на цена за извършвана от „Техем сървисис“
ЕООД услуга дялово разпределение.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол
съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение
№1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от
фактическа и правна страна следното.
По отношение на исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:
Фактическият състав, пораждащ вземането за претендираната стойност
на доставена, но непогасена чрез плащане топлинна енергия, включва
наличието на облигационно отношение между топлоснабдителното
дружество и ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в
количествено и в качествено отношение топлинна енергия през
претендирания период, а за ответната страна е възникнално задължение да
заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.
По отношение на претенцията за цена на услугата „дялово
разпределение“ ищецът следва да докаже, че през исковия период е
извършвана тази услуга, както и че същият е легитимиран да получи
възнаграждението в претендирания размер.
Между страните в настоящото производство не се спори, а и се
установява, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, по
отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
3
актове.
Първият спорен между страните въпрос, пренесен и пред настоящата
инстанция, е относно това дали се установява въззивницата да има качеството
потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, ж.к. „*********/инст.
*********, ИД№183804.
Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №193, том V, дело №885/1993 г. А.И.Б.- Д. е дарила на дъщеря
си Л. Е. Д.- М. ½ ид.ч. от гореописания апартамент. От представения
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №5, том I, дело №5/2002 г. се
установява, че А. Д. е дарила останалата ½ ид.ч. от имота на другата си
дъщеря Е.Д.-П.. От представената справка от НБД „Население“ по реда на
Наредба №14/2009 г. се установява, че Е.П. е починал на 15.10.2009 г., като е
оставила за свои наследници по закон преживял съпруг- Д. Х.П. и двама
синове- Д.Д.П. и Е.Д.П.. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия
наследяват при равни квоти, а според чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част,
равна на частта на всяко дете, поради което преживели две деца и съпруг
всеки от тях получава по 1/3 от имуществото на наследодателя. Тоест квотите
в съсобствеността по отношение на настоящия апартамент са, както следва: Л.
Е. Д.- М. притежава 3/6 ид.ч. (1/2 ид.ч.), Д. Х.П., Д.Д.П. и Е.Д.П. притежават
по 1/6 ид.ч., тъй като разпределят по равно притежаваната от техния
наследодател Е.Д.-П. ½ ид.ч. С оглед изложеното изводът на районния съд
относно квотите в съсобствеността е правилен и се споделя от настоящия
състав.
Предвид установеното притежание на право на собственост на
въззивницата по отношение на топлоснабдения имот, то неоснователни се
явяват възраженията за липса на облигационно правоотношение между нея и
предприятието.
Въззивният съд приема, че в исковия период въззивницата- ответник е
имала качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ вр. § 1, т. 2а ДР на ЗЕ. Съществуването на облигационно отношение
между „Топлофикация София“ ЕАД и Л. Д. по договор за покупно-продажба
на топлинна енергия обуславя насрещното задължение последната да заплаща
цена за доставена енергия, съобразно квотата си в съсобствеността. Налага се
извод, че насочените искове са доказани по основание, като в подкрепа на
същото са и разясненията, дадени с Решение №35/21.02.2014 г., постановено
по гр. д. №3184/2013 г., III г.о. на ВКС, според което по силата на чл. 150 ЗЕ
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя, а
липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не
означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези
отношения се презюмират от закона.
4
По арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Към исковата
молба са приложени общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016
г., които са публикувани във в. "Монитор", брой от 11.07.2016 г., понеделник.
Общоизвестно е освен това, че общите условия от 2016 г. са публикувани и в
местния вестник "19 минути", бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на
електронната страница на вестника.
Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т. О. на
ВКС „Не съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са
публикувани ОУ, същите да бъдат посочи в съдебното решение“.
След като общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г. са
публикувани в един централен и един местен ежедневник, то същите са влезли
в сила 30 дена по-късно, а именно - на 11.08.2016 г. по арг. от чл. 150, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ и обвързват всички потребители на топлинна енергия. Именно, за да
се постигне този резултат и потребителите да са наясно с приложимите общи
условия, последните се обнародват в два вестника. В тази връзка не е
необходимо "Топлофикация София" ЕАД да доказва, че въззивницата се е
запознала с общите условия, тъй като е имала тази възможност в
съсответствие с уредбата на ЗЕ.
Съгласно чл. 140а ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия
в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за
отопление, а по арг. от чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост се разделя на: 1/ топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация; 2/ топлинна енергия за отопление на общите части; 3/
топлинна енергия за отопление на имотите.
По делото е приета съдебнотехническа експертиза, която не е оспорена
от страните, от заключението по която се установява, че посочено, че абонатна
станция е захранвала вх. А, в който се намира процесният имот. Вещото лице е
заключило, че общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. От експертизата се установява, че в процесния
имот е имало 3 бр. радиатори с монтирани ИРРО с дистанционен отчет в
помещенията, а в банята има щранг- лира с размери 2 елемента ф70мм и
височина 2.5м., без техническа възможност за монтаж на уред. Установява се,
че показанията от уредите с дистанционен отчет фигурират в представените
на вещото лице изравнителни сметки, като за двата отчетни периода има
служебно изчислена топлинна енергия за щранг-лирата на база инсталирана
мощност в размер на 644.000W, умножена по МСРС. Експертизата заключва,
че топлинната енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация е
изчислена по формула, приложена в Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на база
пълната отопляема кубатура от 187 куб.м. Вещото лице заключава, че
изчисленията, извършени от ФДР са в съответсвие с наредбата. Установява се,
5
че размерът на сумите за потребена ТЕ за процесния период за отопление на
сградната инсталация и имот възлиза на 4886,07 лв.
От неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за процесния период по партидата на аб. №95182 няма
извършени плащания.
Настоящият състав не намира за основателни възраженията на
въззивницата, че по делото не са събрани доказателства относно реално
потребената топлинна енергия, доколкото изчисленията били извършени
единствено въз основа на части документи, изходящи от ищеца, които не носят
нейния подпис. За да се установи реално потребеното количество енергия, е
обекитвно невъзможност чрез други доказателства, различни от
представените от „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД,
проверени чрез назначени по делото експертизи, да бъде установен този
правнорелевантен факт. При постановяване на решението си съдът формира
изводите си след преценка не само на представени от ищеца доказателства, но
и на цялата доказателствена съвкупност.
С оглед изложеното съдът намира, че присъдените от Софийски районен
съд суми за цена на топлинна енергия за процесния период м. май 2020 г. до м.
април 2022 г. са правилно определени, при анализ на събраните по делото
писмени доказателства, така и неоспорените СТЕ и ССче.
Неоснователни са и оплакванията, че въззивницата не дължи цена за
извършена услуга дялово разпределение поради недоказаност на
облигационно отношение между топлоснабдителното предприятие и
топлинния счетоводител. По делото е представен договор №Д-0-67/03.06.2020
г. (л.43), сключен между „Топлофикация София“ ЕАД в качеството на
възложител и „Техем сървисис“ ЕООД в качеството на изпълнител за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.
139в, ал. 2 ЗЕ. Съгласно нормата на чл. 156 ЗЕ отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради-
етажна собственост се урежда въз основа на принципа на реално доставена на
границата на собствеността ТЕ, като съгласно чл. 36 от ОУ потребителите
заплащат услугата „дялово разпределение“ при определена в същата
разпоредба методология. По делото се установява, че измерването на
индивидуалното потребление е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД,
поради което и този иск е установен, както по основание, така и по размер на
база приетото по делото заключение на ССче.
По-нататък въззивната инстанция намира, че СРС е приложил правилно
разпоредбите, уреждащи погасителната давност като е приел, че
претендираните от ищеца- въззиваем вземания не са погасени. Съгласно чл. 33
от общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми, респ. дължимите доплащания по изравнителната сметка,
отразени в общата фактура, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който
се отнасят. Тоест касае се за срочни задължения, по отношение на които
6
давността съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече с изтичане на срока за
изпълнение.
По арг. от чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск.
В настоящия случай е предявен положителен установителен иск по реда на чл.
422 ГПК. На основание чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземане се
смята за предявен от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. От доказателствата по делото се установява, че такова заявление
е подадено от "Топлофикация София" ЕАД на 06.07.2023 г.
Задълженията за цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2020 г. - м. 04.2022 г. не са били погасени по давност към датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (06.07.2023 г.). Изискуемостта
на задължението за м. 05.2020 г. е настъпила съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
условия на "Топлофикация София" ЕАД на 15.07.2020 г., като оттогава е
започнала да тече и тригодишната погасителна давност.
По отношение на исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от действащите ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като след този момент изпадат в
забава и дължат лихва. С оглед изложеното, че главните вземания не са
погасени по давност, то върху тях се дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, която съдът намира за правилно определена в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл. 272 препраща
към мотивите му в тази част.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора и с оглед неоснователността на въззивната
жалба в нейната цялост, присъдените от СРС разноски за
първоинстанционното производство не следва да бъдат изменяни. Пред
въззивната инстанция на разноски имат право въззиваемата страна.
„Топлофикация София“ ЕАД е претендирала разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на сума в размер на 50 лв. по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП вр. чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане
на правната помощ, което следва да бъде възложено в тежест на въззивницата
Л. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №17006/19.09.2024 г., постановено по гр. д.
№3987/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 46-ти с-в.
7
ОСЪЖДА Л. Е. Д. М. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, общ.
Изгрев, ж.к. „*********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Техем
сървисис“ ЕООД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8