РЕШЕНИЕ
№ 1186
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.А
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110123031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС от Г. Г. Г., Г. Г. Г. и Г. И. Г.
против Р. И. Г., Е. И. И., Д. А. Г. и И. Г. Г., в която са изложени твърдения, че първите двама
ищци притежават право на собственост, а третият ищец притежава право на ползване върху
½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 32216.2291.241, находящ се в с. (АДРЕС), заедно
с цялата построена в имота сграда с идентификатор 32216.2291.241, а първите двама
ответници притежават право на собственост, а вторите двама притежават право на ползване
върху останалата ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 32216.2291.241, заедно с цялата
построена в имота сграда с идентификатор 32216.2291.241.1. Ищците поддържат, че
съсобствениците на дворното място не могат да постигнат съгласие относно ползването му.
Направено е искане ползването да бъде определено по най – целесъобразния начин предвид
разпределението на сградите.
В законоустановения срок за отговор ответниците Р. Г. и Е. И. поддържат, че при
разпределението на ползването на дворното място следва да бъде отчетено, че в имота е
изграден кладенец, до който всички собственици следва да имат достъп с оглед осигуряване
на възможност за поливане на терена.
Ответниците Д. А. Г. и И. Г. Г. не изразяват становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по
спора следното:
Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява средство за осъществяване на съдебна намеса
в граждански правоотношения с цел да се създаде режим на упражняване на правата върху
обща вещ с оглед зачитане на законно защитените интереси на всеки от участниците в
общността. Въпреки че това производство не е исково и съдът не решава правен спор, а
замества липсващото мнозинство от съсобственици, той трябва да реши въпросът за
1
разпределението на ползването по целесъобразност, както би действало самото мнозинство
от съсобственици. Основателността на предявения иск предполага съдът да установи
вещните права на страните върху процесния имот. Допустимостта на иска предполага
всички носители на вещни права върху имота да участват в процеса, като ползването на
имота следва да се разпредели между страните съобразно квотите им в съсобствеността.
Възможността на съсобствениците да си служат с общата вещ е възможно да стане от
една страна без да се извършва разпределение между тях, в който случай всеки разполага с
възможността да си служи с цялата вещ, доколкото не създава пречки пред останалите
участници в общността да си служат с нея според правата си. Възможно е вместо този общ
режим, ползването на вещта да бъде разпределено между отделните съсобственици или
групи съсобственици, в който случай въпреки, че всеки от тях разполага с вещно право
върху цялата вещ, на съсобствениците ще бъде предоставено право да упражняват
фактическа власт само върху реална част от вещта или само през определен времеви период,
за да бъдат зачетени интересите на всеки от тях, когато съвместното и едновременно
ползване се явява неудобно за някой от тях.
След като съсобствениците (или някой от тях) са счели общия режим на ползване на
съсобствена вещ за неудобен с оглед на специфичните особености на обекта или на
участниците в имуществената общност, те са преценили за най-удачно ползването да бъде
разпределено между тях, като от съда е поискано съдействие. Последният не е властен да
счете, че общият режим на упражняване на правомощието ползване – този по чл. 32, ал. 1
ЗС, без разпределение – е най-удачният. Всеки от участниците в общността има право да
поиска разпределяне на ползването, като съдът следва да извърши разпределението по най –
целесъобразния начин. Той обаче не може да счете, че липсата на разпределение е най-
подходяща. Съсобствениците не следва да бъдат принуждавани да си служат с вещта
съвместно и едновременно с другите участници в общността когато това е неудобно за тях.
Това е и смисълът на правото, уредено от чл. 32, ал.2 ЗС – всеки съсобственик има право
вместо възможността да се ползва от цялата вещ, съобразявайки правата на останалите, да
получи възможността да ползва сам определена реално обособена част от вещта или да
ползва вещта в цялост, но през определени във времето интервали, при което в случай, че
участниците в общността не са в съС.ие да определят режим на разпределение, съдът следва
да съдейства. Така всъщност титулярът на неограничено вещно право, чиито възможности
по отношение на вещта се конкурират не от ограничени вещни права, а от обстоятелството,
че не е единствен носител на правото на собственост, ще има възможност да ползва вещта
пълноценно. Наличието на правен интерес от предявяването на молба за разпределяне на
ползването не зависи от това дали възможността на съсобственика да си служи с вещта е
нарушена. Установи ли се качеството на съсобственик у молителя и конституирани ли са
като страни в производството останалите участници в общността, то установено е и правото
му да иска да се извърши разпределение на ползването, като не допустимостта на
разпределянето, а единствено конкретният начин, по който да бъде извършено зависи от
преценката за целесъобразност на съда. В рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС
съдът има правомощие да разреши въпроса относно ползването на имота в съС.ието, в което
понастоящем се намира, но не и въпроса относно евентуално преустройство в
съществуващото положение, респективно да предписва подобна промяна.
Предвид обстоятелството, че страните не спорят относно притежаваните права в
съсобствеността, спорният по делото въпрос се съсредоточава върху най – целесъобразния за
страните вариант за ползване на дворното място, в което са изградени самостоятелни обекти
в режим на индивидуална собственост на страните.
Съдът намира, че ползването върху вещта следва да бъде разпределено съгласно
вариант 2 от приетата съдебно – техническа експертиза, заключението по която съдът цени
като обективно и компетентно дадено. Предложеният вариант е съобразен с разположението
2
на изградените в дворното място сгради в режим на индивидуална собственост на страните
и позволява обслужване на постройките. Обособеното право на общо ползване върху площ
от 38.48 кв.м., осигурява излаз на сградите към административния вход на имота – откъм ул.
(АДРЕС), позволява достъп на всички съсобственици до водомерната шахта и кладенеца, и
осигурява възможност за обслужване на постройките. В открито заседание вещото лице
излага и че посоченият вариант съответства в най – голям обем с направените от страните
искания при извършване на огледа.
С Решение 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г. по описа на ВКС, II ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК /в редакцията на процесуалния закон преди
измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017 г./ е прието, че в хипотезата когато съдът е
сезиран с искане за разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да
понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските
следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение следва от
характера на производството по чл. 32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по
управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение
ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и
експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността.
Предвид изложеното в тежест на ответниците следва да бъде възложено заплащане
на сумата в размер на 12,50 лева, представляваща половината от внесената от ищците
държавна такса за разглеждане на спора. Поради идентични правни съображения ищците
следва да заплатят на ответниците сумата в размер на 49 лева, представляваща депозит за
изслушване на съдебно – техническа експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ, по молба с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, подадена от Г. Г. Г.,
ЕГН **********, Г. Г. Г., ЕГН ********** и Г. И. Г., ЕГН ********** и тримата с поС.ен
адрес в с. (АДРЕС), против Р. И. Г., ЕГН **********, Е. И. И., ЕГН **********, Д. А. Г.,
ЕГН ********** и И. Г. Г., ЕГН ********** и четиримата с поС.ен адрес в с. (АДРЕС),
ползването на поземлен имот с идентификатор 32216.2291.241 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобР. със Заповед № РД-18-12 НА Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в с. (АДРЕС), с площ 523 кв.м., трайно предназначение на територията,
урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, номер на предходен план: 513, кв. 5,
парцел XV, при съседи 32216.2291.404; 32216.2291.243; 32216.2291.244; 32216.2291.242;
32216.2291.405, като Г. Г. Г., Г. Г. Г. и Г. И. Г. ползват североизточната част от поземления
имот с площ от 167,22 кв.м., в която част е изградена еднофамилна жилищна сграда на два
етажа с идентификатор 32216.2291.241.2, със застроена площ от 63 кв. м., като площта на
този дял е обозначена на комбинирана схема – Вариант 2 с червен цвят, а Р. И. Г., Е. И. И.,
Д. А. Г. и И. Г. Г. ползват югозападната част от поземления имот с площ от 167,22 кв.м., в
която част е изградена еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор
32216.2291.241.1 със застроена площ от 87 кв.м., като площта на този дял е обозначена на
комбинирана схема – Вариант 2 със зелен цвят, а площта от 38.48 кв. м., обозначена на
комбинирана схема – Вариант 2 с кафяв цвят остава за общо ползване от Г. Г. Г., Г. Г. Г., Г.
И. Г., Р. И. Г., Е. И. И., Д. А. Г. и И. Г. Г., като Приложение № 2 /комбинирана схема –
Вариант 2/ към заключението по приетата съдебно – техническа експертиза се счита за
3
неразделна част от настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Р. И. Г., ЕГН **********, Е. И. И., ЕГН **********, Д. А. Г., ЕГН
********** и И. Г. Г., ЕГН ********** и четиримата с поС.ен адрес в с. (АДРЕС), да
заплатят на Г. Г. Г., ЕГН **********, Г. Г. Г., ЕГН ********** и Г. И. Г., ЕГН ********** и
тримата с поС.ен адрес в с. (АДРЕС) сумата в размер на 12,50 лева, представляваща стоР.
съдебни разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, Г. Г. Г., ЕГН ********** и Г. И. Г., ЕГН
********** и тримата с поС.ен адрес в с. (АДРЕС) да заплатят на Р. И. Г., ЕГН **********,
Е. И. И., ЕГН **********, Д. А. Г., ЕГН ********** и И. Г. Г., ЕГН ********** и
четиримата с поС.ен адрес в с. (АДРЕС), сумата в размер на 49 лева, представляваща стоР.
съдебни разноски по изслушана съдебно-техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4